За отношенията между баща и син,
и как поех по стъпките на баща си, …
Казвам се Румен Божилов, на 17 години съм и уча в Американския колеж в София. Моят баща е Николай Божилов и знам за масонския му път още от съвсем малък. Бях първокласник, когато с цялото семейство пътувахме на различни масонски сбирки на баща ми из цялата страна. Откровено казано, от този период досега имах нееднозначно отношение към тези занимания на баща ми. Доскоро те ми изглеждаха чужди и далечни и не разбирах смисъла и значението на това, което правят. Липсваха ми вечерите с него, когато беше на ритуали с братята си и не изпитвах симпатии към това, което му пречеше да сме заедно. Бях на 12 години, когато за пръв път баща ми ме заведе на Церемониала „Бащи и синове“. Да си призная, този пръв досег с масонството ми беше странен, защото не очаквах да чуя разговори и лекции на теми за духовно и личностно усъвършенстване, цитати от Библията и пр. Благодарен съм на баща ми, че не бе особено настоятелен в тази моя неукрепнала още възраст за задълбочени разговори за Братството.
С течението на годините на моето образование и съзряване сам осъзнах, че причините, поради които баща ми и неговите приятели се събират ежемесечно са различни от моите представи. По своя инициатива започнах да разговарям с баща си за принципите, целите и идеите на Масонството. Поисках от него някои книги и още първата, която ми даде – „За масонството“ на Владимир Левчев ми даде отговори на много въпроси. Намерих някои от отговорите на въпросите, които ми липсваха и започнах да осъзнавам желанието и стремежа на баща ми и неговите братя за духовно усъвършенстване на личността.
През лятото на 2019 г. бяхме на лятна почивка с баща ми и брат ми в Гърция. Един слънчев ден отидохме с ферибота до остров Тасос, където се срещнахме с Борис Китанов и съпругата му, които са близки приятели на баща ми. Цялата компания бяхме дълги часове на един чудесен плаж, където баща ми и неговия приятел Борис Китанов (за който разбрах, че е Велик оратор на Великата ложа), разговаряха часове на различни теми – исторически, философски, обществени, социални. Стоях до тях и поглъщах всяка тяхна дума…
След като тръгнахме от плажа споделих с баща ми, че съм изключително впечатлен от темите и разговора им. Помолих го и друг път да участвам в сходни дискусии. Баща ми ми даде адреса на една великолепен сайт на ложа „Сговор 92“, където намерих интересни статии за масонството. В раздела на сайта за младежко световно масонство имаше интересна информация за Ордена Дьо Моле (DeMolay International), Университетска програма към Обединена велика ложа на Англия (United Grand Lodge of England Universities Scheme) и Университетско братство „Акация“ в САЩ. Разгледах сайта на Ордена Дьо Моле , прочетох статии за целите и принципите на ордена. Разбрах, че членове на Ордена са момчета между 13 и 21 години и макар ритуалите им да се различават от масонските, принципите, идеите и целите са сходни – за духовно усъвършенстване, за толерантност, братска хармония, подкрепа и пр.
Моят баща ми сподели, че познава членове на Ордена Дьо Моле в Румъния, Сърбия и Италия и аз го помолих да отидем на някоя от техните публични срещи. Така се озовахме с него на 14 декември 2019 г. в Рим, където присъствахме на годишната Гала вечеря на Ордена Дьо Моле по покана на Лучано Грители – Президент на Ордена Дьо Моле Италия. Тази вечер ще остане завинаги в паметта ми. Запознах се със свои връстници – членове на Ордена, чиито бащи също са масони. Общувахме часове наред, говорихме си за духовността, моралните ценности и обществените норми, образованието, вярата, любовта между хората, познанието и науката. Разказаха ми за техните ритуали, символите върху техните наметала и темите, които обсъждат на своите срещи. На следващия ден в самолета, когато летяхме обратно към София, изразих пред баща ми желанието да стана част от този Орден и той с радост ме подкрепи.
Днес съм пред храма на Ордена Дьо Моле и предстои приема ми като негов член на 02.04.2020 г. в Римини, Италия. Ще присъства и моето семейство, включително и по-малкият ми брат. Изключително съм развълнуван от предстоящото, тъй като за мен това е началото на пътят ми по стъпките на моя баща, в осъзнатия ми вече стремеж към братско общуване за духовност, познание, философия, човечност, разбирателство… Първата крачка е направена!
Румен Божилов
20. 01. 2020 г.
Приемът в Ордена Дьо Моле
Световната пандемията от COVID 19 обаче променя първоначалния сценарий и вместо в тържествена публична обстановка, за пръв път в историята си, на насрочената дата Орденът провежда неприсъствен прием чрез отдалечена интернет връзка.
Така възпитаникът на Американския колеж в София, Румен Божилов, стана първият българин, посветен в ценностите на младежкия Орден Дьо Моле и приет за негов член.
Накратко за Ордена
Младежкият Орден Дьо Моле (DeMolay International) (https://demolay.org) е основан през 1919 г. в Канзас Сити, Мисури, САЩ. Разраснал се като широко разклонена международна организация, Орденът има свои поделения в много държави по света, включително и на Балканския полуостров.
Той е утвърдена международна организация за младежко лидерство, която се стреми да оформя младите мъже като лидери на характера. Да ги подготвя за граждани от най-високо ниво.
Основателите му са избрали за патрон на Ордена ярка историческа личност – Жак дьо Моле, последният Велик магистър на духовно-рицарския Орден на тамплиерите, основан след Първия кръстоносен поход. Дьо Моле загива на кладата на 13 март 1314 г., след като орденът, известен още като „Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм“ бива унищожен от френския крал Филип ІV Хубави с подкрепата на зависимия от него папа Климент V.
Изборът на патрон е много сполучливо решение, защото Орденът на тамплиерите, със своята необикновена история, е оставил трайна диря в Европейската история и развитието на християнската цивилизация. Основан на факти и обвит с множество пленителни легенди, образът и духът на рицарството, особено на тамплиерството, продължават да вълнуват и днес умовете най-вече на младите мъже като привлекателен образец за подражание.
Орденът Дьо Моле се стреми да възпитава у членовете си извечните морални ценности на човечеството – стремеж към духовно усъвършенстване, синовна обич, другарство, взаимна подкрепа, толерантност, вярност, патриотизъм и др.
Без това да е задължително, Орденът се възприема и като предверие към Ордена на Свободните зидари.
Освен ритуална работа, Дьо Моле организира стажантски и стипендиантски програми за настоящи и бивши членове, редица социални и доброволчески инициативи – екскурзии, спортни състезания, посещения и доброволчество в детски болници, извършва редица обществено-полезни дейности.