Габриела Дамянова, студентка 4 курс, специалност „Българска филология“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Носителка на стипендията на името на акад. Александър Теодоров-Балан за учебната 2022 -2023 г.
Казвам се Габриела Дамянова, на 22 години съм и съм четвъртокурсник в ПУ „Паисий Хилендарски”, изучавайки специалността „Българска филология”. Последните няколко години, прекарани в многообразния и пъстър свят на филологията, за мен бяха едно нелеко, но несъмнено красиво, пълноценно и вълнуващо пътешествие през необятната вселена на езика и литературата. И сега, намирайки се финалната права на своето обучение, аз съм по-уверена от всякога, че макар науки като математиката, физиката и химията да са необходими за крепенето на всемира, всъщност словото е онзи изключителен елемент, стоящ в основата на човешката цивилизация.
Моите бъдещи планове на специалист по филология обвързват две големи страсти – тази към лингвистиката и тази към непознатия свят на всички все още неоткрити научни постижения. Открай време ние биваме възпитавани да вярваме, че съществуват само определен брой престижни професии, необходими за възможно най-продуктивното и доходоносно съществуване на света и социума, в който живеем. Затова не е изненадващо, че на езика рядко се обръща внимание. И всъщност малцина са онези, които съзнават, че без досег до езика, нашият вид не би могъл да просъществува. Защото как бихме могли да обясним и най-простите закони и теореми на математиката и физиката, ако нямаме средства, с които да ги „преведем” и те да станат разбираеми? Всъщност езикът е един своеобразен „софтуер”; вид код, с който всички ние, хората, се раждаме „програмирани”. Именно заради изключителната необикновеност на човешкия език, заради все още непознатите негови специфики и възможности, мечтая да посветя своя бъдещ професионален живот на лингвистиката. Това бе и вдъхновението, стоящо зад моя избор на магистърска програма, с която смятам да продължа образованието си идната година, и която, вярвам, ще се превърне в още една успешна крачка към реализирането на моите мечти. Специалността се нарича „Психология на езиковата комуникация” и обединява дисциплини като психология, невро- и психолингвистика, а освен това разглежда в детайли и употребата на езика във всеки един възможен аспект от човешкия живот.
Оттам насетне бих искала пътят ми да ме отведе до изграждането и създаването на център за невро-, психолингвистика и когнитивни науки. В контекста на нашата родна действителност, подобен план най-вероятно изглежда повече от неосъществим, а навярно и смехотворен, защото за лингвистиката, която впрочем може да открие нови хоризонти към човешкото познание и въобще еволюция, никой вероятно не би проявил кой знае какъв интерес. За чуждестранните езиковеди обаче значимостта на езика за всеобщото ни развитие и битие всъщност въобще не е нова концепция. Благодарение на избора си да завърша своето следване с изготвяне на дипломна работа, имах възможността да се запозная подробно с изследвания, експерименти и хипотези на световноизвестни лингвисти, невролози и психолози, доказващи непрестанно, че светът, който всички ние познаваме, никога не би могъл да съществува, ако го няма езикът.
В центъра, чието създаване планирам, ще се провеждат редица изследвания върху човешката психика, когниция и лингвистични способности, синхронизирани с проучванията на чуждестранните специалисти в областта. Центърът ще създаде възможност за всички български езиковеди (а и не само) да се сдобият с място сред най- добрите световни изследователи и ще предостави благоприятни условия за безпрецедентни досега успехи в областта на лингвистиката.
Разбира се, моите планове не свършват дотук. Вярвам искрено, че имам възможността да реализирам още една своя мечта, всъщност може би най-голямата – да бъда писател. Истината е, че подобна мечта вирее трудно на българска почва, заради схващането, че да се занимаваш с изкуство е едно безсмислено и несериозно начинание. За щастие, през последните няколко години редица български автори успяха да опровергаят този стереотип, доказвайки, че родните писатели и поети могат отново да се завърнат триумфално на сцената на световната стойностна литература. Моите лични умения са съсредоточени повече върху прозата, отколкото върху поезията, заради което планирам публикуване именно на прозаични текстове – роман, сборник с разкази и повести и др.
Наред с това, изучаването на „Българска филология” дава възможност за придобиване на педагогическа правоспособност, отвеждайки нас, студентите, до една от най-отговорните професии, съществували някога – тази на учителя. Да си просветител в двадесет и първи век е една осеяна с безчет препятствия задача, която обаче сега, повече от всякога, трябва да бъде превърната в приоритет за обществото, в което живеем. Мисията на учителя винаги е била от изключителна важност за това що за хора ще са тези, които ще съградят утрешния свят; какви ценности, идеали и мечти ще притежаваме ние и нашите наследници и какъв е пътят на цялото човечество занапред – студен и неприветлив заради мрака на безпросветността и апатията, или светъл и просторен, благодарение на лъчите на знанието и добротата. Избирайки учителската професия, аз съзнавам изключителната отговорност, която идва с този избор. Но вярвам искрено, че мога да спомогна за това българските ученици да се превърнат в интелигентни, мислещи, креативни, емпатични и смели младежи, които да положат основите на един нов свят – свят на мир, съпричастност, жертвоготовност и справедливост. Изучаването на филология ми даде, освен безброй умения и компенентности, свързани с езика и литературата, и увереност, че мога да бъда достоен наследник на всички онези просветители и културни дейци от недалечното ни минало, следвайки неотлъчно пътя на най-голямата родна светиня – просветата. Искам моите бъдещи ученици да виждат в мен подкрепа, вдъхновение и пример, който да спомогне за тяхното собствено развитие. Бих искала да им покажа красотата и цялото многообразие на българския език, да съзрат неговата пъстрота, хармония и съвършеност. Искам да ги науча да обичат литературата, да четат, да мечтаят заедно с героите, живеещи сред страниците; да не допускат ограничения пред необятните възможности на ума и душата си. Но преди всичко искам да изпълня предопределението, което всеки, избиращ учителската професия, следва да има – да възпитам у децата най-светлите човешки добродетели – достойнство, смелост, доблест, свободолюбие и патриотизъм.
Вярвам, че работата с деца носи изключително вдъхновение – в това се убедих, когато преди година ръководих курс по творческо писане за ученици. Горещо бих искала това прекрасно изживяване да се повтори и да успея да сформирам литературен клуб, който да обединява творческите заложби на малки и големи; да създам едно пространство, посветено само и единствено на магията на словото, на неговата мелодичност, красота и уют.
Всичко, изговорено дотук, представлява само част от моите мечти и планове, които искрено вярвам, че един ден ще бъдат осъществени, защото до себе си имам най- верните спътници – вярата, смелостта и любовта към цялото богатство на филилогията.