Основните принципи на масонството са братска любов, Взаимопомощ и Истина. Необходимо е да не подценяваме думата „принципи“, защото нашето братство поставя най-голямо внимание на тези три доктрини. Има и други, които също не бива да се пренебрегват. Като главни добродетели приемаме въздържание, сила на духа, благоразумие и справедливост. Под принципи на масонството се разбира постулати, които са толкова очевидни, толкова общоприети, че ние вярваме в тях без никакво съмнение. Примери за такива постулати има навсякъде около нас: здравето е по-добро от болестта, по-добре е да се спестяват пари, отколкото да се губят; трудолюбивият човек е по-полезен от мързеливия, образованието е предпочитано пред невежеството. Това са само няколко от безбройните примери за доктрини, които всеки интелигентен човек не би могъл да постави под съмнение. Тези принципи или убеждения покриват широко поле, които всъщност предоставят модел, отговарящ на всяка част от човешкия опит. Всички ги приемат за даденост. Те са принципи.
Масонството счита, че Братската любов, Взаимопомощ и Истина са доктрини от този вид, Принципи в смисъла, че никой свободен зидар не може да ги постави под въпрос; те са очевидни, самоопределящи се и аксиоматични. Не е необичайно хората да приемат братската любов, макар и силно желана, като нереална и оттам само като видение, като мечта, която не може да се сбъдне. За масонството е предизвикателство да нарече тези „аксиоми“ ясни, неоспорими и задължително верни. Ако не схванем и видим, че ученията на масонството са очевидни реалности, а не визионерски идеали, никога няма да ги разберем. Защото масонството не ни казва, че принципите на Братската любов, Взаимопомощ и Истина трябва да са истина, а че би било по-добре за всички нас те да са истинни. Те са реалности в човешкия живот и е невъзможно да се постави под въпрос тяхната валидност, така както не поставяме под въпрос земята под краката ни ли е или слънцето над главите ни ли е… Въпросът не е дали да им вярваме или не, а как ги приемаме…
Какво е любов? Независимо дали темата за сърцето е обсъждана от философ или анализиран от учен, едно е сигурно – сърцето е една от най-важните житейски загадки. Масонството отразява тази идея, когато наставлява, че всеки е свободен зидар, преди всичко със сърцето си, а към края на своето масонско търсене – с „пречистеното си сърце“, което посвещава на служенето на хуманността. Любовта оценява по възможно най-високия начин другия (брата). Майка или баща, сестра или спътница, деца, близки приятели – всички тях не ценим по изгодите, които можем да извлечем, не заради някаква полза, а всеки заради неговата индивидуалност, заради същността му. Ние работим за такива хора, жертваме се за тях, радваме се да бъдем заедно с тях. Това, което като детайл и практика се разбира като любов. Очевидно, това означава, че поставяме на другия възможно най-високата оценка като приятел, спътник, партньор. „Като проявяваме Братска любов, ние се учим да разглеждаме другия като член на едно семейство.“
Какво е тогава Братската любов? В масонските книги, много градежи определят Братската любов като толерантност. Въпреки че толерантността е добродетел за възхищение, винаги съм чувствал, че това не е много възвишена концепция. Толерантността наистина е добродетел, но възклицанието – „Аз те толерирам“ е далеч от „обичам те“. Когато казваме „Братска любов“ имаме предвид, че сме се поставили наравно с нашите братя, че се учим да подминаваме нашето его и се грижим да създадем свят, в който нашият брат да живее, както нас. За съжаление, изглежда, че в съвременния свят, практиката на братската любов не се покрива с идеала ни. Мирът и хармонията не са управляващи. Конфликти има по целия свят. Нашият дом, тази малка планета, е в истинска криза. Прекъсването на връзката между идеала и реалността е объркващо. Като човечество, ние просто не сме много добри в практиката на Братска любов и това е защото не знаем какво е това. Самата същност на масонските доктрини е, че всички хора в този свят търсят нещо в собствената си природа, вътре в себе си, Нещо, което са загубили, но с подходящо обучение и със собственото си търпение и усърдие, биха могли да се надяват да го намерят. Може ли това „нещо“ да бъде любов? Голяма любов? В моя профански път, винаги съм мислел, че любовта е неуловима тема. Зная, че това често се дължи на редица фактори. Да чувстваш любовта е едно нещо, но да го дефинираш е съвсем друго. Братската любов не е нещо, което човек може да държи в ръката си или да съзре с очите си. Взаимоотношенията с брата са нашето опрощение и награда. Братската любов е една от върховните ценности, без които живота е самотен, нещастен и грозен. Това не е надежда или мечта, а факт. Масонството се основава на този факт, който ни дава възможност да имаме такова общуване, който ни насърчава да разбираме и практикуваме Братската любов, да я направим един от законите на нашето съществуване, един от нашите основни принципи на Свободния зидар.
Взаимопомощта се проявява в благотворителността. Често мислим за благотворителност като за освобождаване от бедността. Грижата за безпомощните или безработните обикновено се счита за отговорност на обществото. Като правило, обществеността се „грижи“ за тази отговорност чрез някаква форма на организирана благотворителност, финансирана от общи абонаменти или от публични средства. Нашето масонско схващане за Взаимопомощ е по-широко и по-дълбоко от това. Ние напълно признаваме спешните нужди, предизвикани от физически и икономически страдания; но също така и разбираме, че осигуряването на средства не е задължително пълно решение на трудността. Понякога се появява проблемът с пренастройването, рехабилитацията, поддържането на семейството заедно, образованието на децата и други важни въпроси за благосъстоянието на засегнатите. Целият процес се нуждае от духовен комфорт, за да може да се гарантира искрен и постоянен интерес и приятелство, което е истинският превод на основния ни принцип: Братска любов. Взаимопомощта приема за даденост, че всеки човек, независимо колко трудолюбив и скромен може да бъде, при внезапно възникнало нещастие или други условия, върху които той няма контрол, може временно да има нужда от помощ. Прилагането не е това, което обикновено се описва като благотворителност, а е едно от неизбежните действия на братството, като всяко схващане за него (брата) трябва да включва тази готовност за оказване на необходимата помощ. Следователно взаимопомощта, в смисъла на масонството е принцип.
Истината, последната като един от основните принципи, означава нещо повече от търсенето на истини в интелектуалния смисъл, макар че и това е включено. Истината е божествен атрибут и основа на всяка добродетел. Да бъдеш добър и истински е първият урок, който се преподава в масонството. Във всяко регулярна ложа братята трябва да бъдат искрени по характер и поведение, надеждни, честни мъже с добро име, на които може да се разчита да бъдат верни приятели. Истината е жизненоважно изпитание, на което братството се подлага и трябва да издържи и затова ние го приемаме като такова.
Братска любов, Взаимопомощ и Истина са основните принципи на масонството. Има и други такива – учения също толкова очевидни, че няма нужда от аргументи, за да ги отстояваме. Например, като главни добродетели приемаме въздържание, сила на духа, благоразумие и справедливост. Призванието ни е да обмисляме доктрините на масонството, докато напредваме от степен към степен. По пътя ни непознатото за нас е маловажно в светлината на знанието, че истините, върху които се основава масонството, са вечни. Те са безсмъртни, те са източник на безкрайно вдъхновение и неизчерпаем привличане. Те са принципи на масонството, защото винаги и навсякъде са били принципи на успешния човешки живот.
Тук бих могъл да перифразирам нашите масонски постулати:
Любовта е циментът, който държи заедно цялата божествена структура и която скрепва камъните в Храма, създавайки обединение, подкрепа и сила. За да се циментират камъните на храма са нужни вътрешна нагласа на ума и лична ориентация на сърцето. Мечтата на всеки масон е някой ден символичната връзка в ложата да бъде отразена в света извън нея, в заобикалящия ни свят. Древната практика на Братската верига, в която държим ръцете си в кръг, за мен, е може би най-поразителният символ за вечните връзки и обединението на братството.
В този момент мечтая за възможностите на един свят, изграден върху принципите на Братската любов.
Нека Братската любов да възтържествува!
Градеж на брат Валентин Игнатов, ложа „Капитан Петко войвода-Гарибалдиец“