Градеж на брат М. Е.
Темата на моя градеж е разглеждане на религиозно-философското учение
„деизъм“ и връзката с бащите – основатели на САЩ или кои от тях са били деисти, както и кои от бащите – основатели са били същевременно деисти и масони.
Признавам се, до преди известно време не се бях интересувал от деизма и не му бях отдавал някакво съществено значение докато по времето на един градеж в нашата ложа, споменавайки имената на Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън, многоуважаемия наш брат Жоро Балански спомена, че те, освен масони са били и деисти. По принцип, масонството в САЩ, бащите – основатели – масони, както и самото развитие на масонството в Новия свят са били винаги теми, които са ме интересували, така че споменаването на думата деизъм в контекст с бащите – основатели веднага предизвика моя интерес.
За съжаление, източниците на български език, които описват деизма, са доста рехави и недостатъчни. Според Уикипедия, деизъм е: „e религиозно-философско учение, възникнало в Англия през XVII – XVIII в., след което разпространило се в Западна Европа, което отрича откровението като източник на вярата в Бог и счита, че до заключението за съществуването на Бог може да се достигне чрез наблюдаване на заобикалящия ни свят. Деизмът приема Бог за Създател, но не и за участник и съдник по отношение на съдбата на хората. По време на Френската революция Култът към Върховното същество (на френски: Culte de l’Être suprême) се въвежда и институционализира от Максимилиан Робеспиер. Към този култ на деизма се провеждат цяла серия манифестации по време на официални публично-революционни тържества в края на 18 век. Намерението е било това да стане държавна религия в новата Френска република, като за целта са направени и промени върху системата на организиране на дните, като е въведен Френският революционен календар.“
Един от най – популярните английски писатели по темата, Лорд Едуард Хърбърт, барон на Шербъри, през 17в., свежда деизма до система в 5 основни точки:
- Има един висш Бог
- Почита се само този Бог
- Благочестието и добродетелта са основна част от богослужението
- Трябва да се покаем за греховете си и ако го направим, Господ ще ни прости
- В бъдещето, има награди за добрите хора, и наказания за лошите. Деистите се класифицират, от някой от собствените им писатели, на два вида – смъртни и безсмъртни деисти. Последните приемат задгробния живот, смъртните го отричат или го представят като нещо неопределено!
Съществува и определено различие в описанието на деизма и деистите в речниците от нашето съвремие и тези от периода на 18 в. Ето няколко примера от съвременни речници:
- America Heritage Dictionary:
„The belief, based solely on reason, in a God, who created the universe and then abandoned it, assuming no control over life, exerting no influence on natural phenomena, and giving no supernatural revelation“
„Вярата, основана единствено на разума, в Бог, който е създал вселената и след това я е изоставил, не поемайки контрол над живота, не упражнявайки влияние върху природните явления и не давайки свръхестествено откровение“.
- Websters New World College Dictionary:
„Belief in the existence of a God on purely rational grounds without reliance on revelation or authority; esp., the 17th- and 18th- century doctrine that God created the world and natural laws but takes no further part in its functioning.“
„Вяра в съществуването на Бог на чисто рационални основания, без да се разчита на откровение или авторитет; Особено доктрината от 17-ти и 18-ти век, че Бог е създал света и природните закони, но не взема по-нататъшно участие в неговото функциониране.“
- En cart a World English Dictionary
„Rational belief in God: a belief in God based on reason rather than revelation and involving the view that God has set the universe in motion but does not interfere with how it runs.“
„Рационална вяра в Бог: вяра в Бог, основана на разума, а не на откровението и включваща възгледа, че Бог е задвижил вселената, но не се намесва в начина, по който тя работи.“
А ето и няколко тълкувания и от американските речници преди повече от 2 века и половина:
- Royal English Dictionary, 1775 г.
„Doctrine or opinion of those who own the belief of a God but deny his having ever given or the probability of his ever giving, a revelation.
Deist is a person who believes the existence of God but denies all revelation in general.“
„Доктрина или мнение на онези, които притежават вярата в Бог, но отричат, че някога е дал или вероятността някога да даде, откровение. Деист е човек, който вярва в съществуването на Бог, но отрича всички откровения като цяло.“
- Dictionary of the English Language 1780 by Thomas Sheridan
„Deism – the opinion of those that only acknowledge one God, without the reception of any revealed religion
Deist – a man who follows no particular religion, but only acknowledges the existence of God“
„Деизъм – мнението на онези, които признават само един Бог, без приемането на каквато и да е разкрита религия
Деист – човек, който не изповядва определена религия, а само признава съществуването на Бог.“
- American Dictionary of the English Language, Noah Webster, being also one of the founders of the nation, 1818 г.
„DEISM: the belief or system of religious opinions of those who acknowledge the existence of one God, but deny revelation: or deism is the belief in natural religion only, or those truths, in doctrine and practice, which man is to discover by the light of reason, independent and exclusive of any revelation from God. Hence, deism implies infidelity or a disbelief in the divine origin of the scriptures.
DEIST: one who believes in the existence of a God, but denies revealed religion, but follows the light of nature and reason, as his only guides in doctrine and practice , a freethinker
“Деизъм: вярата или системата от религиозни възгледи на онези, които признават съществуването на един Бог, но отричат откровението; или деизмът е вярата само в естествената религия или тези истини в доктрината и практиката, които човек трябва да открие чрез светлината на разума, независими и изключващи всяко откровение от Бога. Следователно, деизмът предполага неверие в божествения произход на писанията.
Деист: човек, който вярва в съществуването на Бог, но отрича разкритата религия, и следва светлината на природата и разума, като единствените му водачи в доктрината и практиката, свободомислещ”
Професорът по история от Университета Virginia Commonwealth, Райън К. Смит, дава в една от своите лекции, следното определение на деизма и в какво всъщност вярват деистите на база на проучванията на своите студенти:
- Деистите не са атеисти, те вярват, че има Бог!
- Бог се е разкрил чрез природата и човешкия разум (не както е по писанието и пророчеството)
- Деистите смятат, че Бог заслужава поклонение
- Хората му служат най-добре чрез добродетели и в служене на другите
- Може да има задгробен живот (както споменахме по-горе има и такива деисти, които не вярват в задгробния живот)
- Това води до възприемането на Бог като „часовникар“ (clockmaker), в което възприемане на Бог като „архитект“, който е изградил Вселената и тя се движи по природните закони и следователно не е нужна пряка намеса!
След като дадох кратки описания на това какво е деизъм/деист с помощта на съвременни речници и такива от преди повече от 2 века, нека обърнем внимание и на това кои са бащите основатели на САЩ. Ползвайки се отново на източници от Уикипедия, можем да кажем следното: бащите основатели на Съединените американски щати са политически лидери и държавници, които полагат основите на съвременната държава САЩ. Те участват в Американската революция чрез подписване на Декларацията за независимост на САЩ, в Американската война за независимост, съставят Конституцията на САЩ или допринасят по друг начин за основаването на държавата. В голямата група, известна като „бащи основатели“, има две основни подгрупи: „подписалите Декларацията за независимост“ и „създателите на Конституцията“.
Някои историци определят „бащите основатели“ като по-голяма група от хора, включваща не само подписалите Декларацията за независимост и създателите на Конституцията, но също и всички онези, които участват в извоюването на американската независимост и основаването на Съединените американски щати, като политици, юристи, държавници, войници, дипломати или обикновени граждани. В книгата си от 1973 г. Seven Who Shaped Our Destiny: The Founding Fathers as Revolutionaries („Седмина, които оформиха съдбата ни: бащите основатели като революционери“) американският историк Ричард Морис посочва следните седмина души като ключовите бащи основатели:
- Джордж Вашингтон
- Джон Адамс
- Джон Джей
- Томас Джеферсън
- Александър Хамилтън
- Джеймс Мадисън
- Бенджамин Франклин
Списъкът от личности, свързани с основаването на страната, е значително по- голям. Например, ако за критерий се вземат подписите, положени между 1774 и 1789 г. под четирите основни документа на Континенталния конгрес – Континенталната асоциация (Continental Association), Декларацията за независимост, Уставът на конфедерацията (Articles of Confederation) и Конституцията, общо 145 души са подписали поне един документ. Само шестима души подписват три от четирите и само един – Роджър Шерман (Roger Sherman) от Кънектикът – подписва и четирите!
Според друго изследване, определящо бащите – основатели по принадлежност към дадена църква, можем да кажем, че от 55 делегати на Конвенцията (Constitutional Convention), 28 са епископални, 8 – презвитерянци, 7 – конгреционалисти, 2 –
реформатори (Dutch Reformed), 2 лютерани, 2 – методисти, 1 – католик, 1 – незнаен и 3 – деисти.
Определено можем да направим извод, че от всички бащи – основатели на САЩ, много малка бройка са се определяли като деисти и твърдението, че бащите – основатели са такива, е доста пресилено и определено не граничи с установените исторически факти.
Тук ще направя едно отклонение, свързано с масонството, а именно кои от тези бащи – основатели на Америка са наши братя. По време на революционната епоха можем да отличим като масони забележителни личности като Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин, Джеймс Отис и Пол Ривър. Важно е да се отбележи, че докато отделни масони участват активно в Американската революция, масонството, като институция, както и местните му ложи, остават политически неутрални. Както споменах по-горе, проф. Райън Смит, твърди, че деистите възприемат Бог като clockmaker, като
„Архитект“ на Вселената, която се движи по природни закони, без външна намеса. Това твърдение е изключително близко до една от основните аксиоми на масонството, което приема Бог за Велик архитект на Вселената и че за да може един достоен мъж с добро име да влезе в това велико братство, той може да бъде приет само ако потвърди с името си на добър човек, че вярва в Бог като за нас няма значение как се казва този Бог и какви са тълкуванията за по-нататъшното развитие на Вселената с или без външна намеса. Деистите не са атеисти, така че нищо чудно много от нашите братя – масони от периода на 18 век да са точни деисти.
Според изследвания на д-р Дейв Милър, от всички бащи-основатели на нацията, категорично може да се твърди, че деисти са били дори не седмина бащи, а много по- малко – 4: Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин, Томас Пейн и Итън Алън, като от тях на 2 – ма ще обърна малко повече внимание – Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън.
Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън принципно са двамата най-малко религиозни от всички бащи – основатели. Няма съмнение, че и двамата са вярвали в Господ, така както е представен в Библията! Те открито признават присъствието на Бог. Когато Томас Джеферсън е избран за третия президент на САЩ през 1801 г., по време на речта по своето встъпване в длъжност, както и при стъпването си във втори мандат, определено могат да се намерят цитати, които доказват, че Томас Джефърсън вярва в този Бог, който е помогнал да бъдат изведени израелтяните от Египет, както е помогнал на бащите – основатели, преминавайки от Европа в САЩ, да положат основите на тази велика нация! Бенджамин Франклин се превръща в деист чрез четене на книги, които са били срещу деизма. Обръща се към тези книги след като има различни съмнения по отношение на религиозното му обучение от неговите родители.
Ето и цитат от една от автобиографиите на г-н Франклин:
„Вярвания:
„Никога не съм се съмнявал, например, в съществуването на Божеството; че Той ръководи света и го управлява чрез Своето Провидение; че най-приемливата служба на Бога е правенето на добро на човека; че нашите души са безсмъртни; и че всички престъпления ще бъдат наказани, а добродетелта възнаградена, било тук, било отвъд. Това аз уважавах основните неща на всяка религия…“
По отношение на религиозните настроения на Томас Джефърсън, по източници от Уикипедия, могат да се кажат следните твърдения:
Обвиняван от някои свои опоненти в атеизъм. Джеферсън многократно подчертава своята вяра в Създателя и в Декларацията за независимостта използва термини като „Създателя“, „Природата на Бог“, „Божественото провидение“. Като цяло може да се счита, че той наистина може да бъде определен като деист!
Отгледан е като член на Епископалната църква, когато тя е официалната щатска църква във Вирджиния. Преди Американската революция, когато Епископалната църква е част от Англиканската църква, Джеферсън е член на енорийското настоятелство – длъжност, която е част от политическия пост, който заема. По-късно той маха името си от списъка на тези, които могат да бъдат кръстници, защото според него иначе би изпаднал в противоречие с тезата за Светата троица. Когато остарява, Джеферсън изразява принципно съгласие с идеите на своя приятел Джоузеф Пристли за унитаризъм, но по това време не е имало унитарна църква във Вирджиния.
Макар и Томас Джеферсън да не вярва в божествената същност на Исус, той няколко пъти говори за себе си като за християнин. Изпитва изключително уважение към моралната доктрина на Исус, която вижда „като набор от принципи на чист деизъм и оправдано желание на Бог да реформира тогавашната морална доктрина към стандарта на правдата, справедливостта и филантропията и да наложи тези принципи в бъдещите държави“.
Джеферсън участва активно в издигането на така наречената „стена между държавата и Църквата“, принцип, който заляга в Първата поправка на Конституцията. От 1784 до 1786 г. Джеферсън заедно с Джеймс Мадисън работят срещу опита да се въведе имуществен данък, който да подпомага църквата във Вирджиния. Вместо това през 1786 година Генералното събрание на Вирджиния приема Закона за религиозната свобода, който първоначално е предложен от Джеферсън през 1779. Така Вирджиния става първият щат, в който държавата е отделена от официалната религия.
Джеферсън се заема да редактира евангелията, като премахва от тях разказите за чудесата на Исус и всеки друг материал, който се отнася за свръхестественото, като оставя само моралната философия на Исус. Компилацията е публикувана след неговата смърт и става известна като Библията на Джеферсън. В 1903 г. е отпечатана в 2500 екземпляра за Конгреса на САЩ.
По време на своето президентство Джеферсън отказва да определи дни за молитва или изразяване на благодарност. Допълнително той изразява в своята кореспонденция искреното си съмнение от ползата от намесата на религиозните водачи в държавните дела“.
В статия в списание “Pennsylvania Heritage” от 2011 г., , историкът, д-р Джон Фий, пише следното за Бенджамин Фрнаклин, отнасящо се до неговата религиозност:
„На петнадесетгодишна възраст Франклин чете серия от лекции, публикувани от наследството на британския учен Робърт Бойл (1627-1691), предназначени да противодействат на влиянието на деизма в английския религиозен живот. В своята Автобиография Франклин пише, че тези лекции „подействаха върху мен, напълно противоположно на това, което бяха предназначени от тях: тъй като аргументите на деистите, които бяха цитирани, за да бъдат опровергани, ми изглеждаха много по-силни от опровержението.“ Той твърди, че е станал „пълен деист“.
Ранните ангажименти на Франклин към деизма не траят дълго. Неговият флирт с този светоглед е било нещо повече от форма на младежки бунт срещу калвинизма на пуританското му възпитание. Въпреки че той никога не се връща към калвинизма от детството си, религията на родителите му оставя голяма част от мисленето му като възрастен. Франклин вярва в Създател – Бог, който притежава голяма мъдрост, доброта и сила. Този Бог не само създава света, но го поддържа. Франклин е удивен, например, от начина, по който Бог създава звездите и планетите, но е още по-удивен, че Бог продължава „да ги управлява в най-голямата им скорост, тъй като те няма да излетят извън определените им граници, нито да се блъскат един срещу друг , за тяхното взаимно унищожение.”
Франклин вярва в един активен Бог, който наблюдава неговото естествено творение и може понякога да се намесва в живота на своето човешко творение. Тридесет и шест години след като заявява, че приема деизма, Франклин звучи като всичко друго, но не и като привърженик на тази религиозна система. „Без вярата на Провидението, което приема, пази и ръководи и може да благоприятства определени Лица, няма мотив да се покланяме на божество, да се страхуваме от неговото недоволство или да се молим за неговата защита“, пише той. Това също беше Бог, който отговаряше на молитви. Франклин пише молитви за лична употреба и отделя време, за да пренапише Господната молитва, така че да е по-подходяща за съвременните читатели. През юли 1787 г., по време на срещата на Конституционната конвенция във Филаделфия, Франклин призова за молитва, за да донесе помирение на политическите различия в тялото.
И все пак, въпреки всичките му разговори за Бог и неговото провидение, религиозното верую на Франклин е далеч от ортодоксалното християнство. Неговите вярвания са били по-малко свързани с християнската доктрина и повече с добродетелта – морално поведение, което служи на общественото благо. Той се труди да вдъхне характер в живота си, като стига толкова далеч, че се опитва да постигне „морално съвършенство“ чрез ежедневното култивиране на различни добродетели. Той е бил малко толерантен към теологичните спорове, често свързани с организираното християнство, и мисловните дебати за значението на християнската ортодоксия, които пречат на духовенството да проповядва истинския дух на християнството, а именно любовта към ближния.
Религиозните вярвания на Франклин са типично американски и в много отношения типично пенсилвански. Няма значение какво вярва човек за Бог, стига неговата религия да допринася за едно по-доброжелателно общество и да прави света, квартал по квартал, по-просветено и цивилизовано място.“
Уважаеми, братя, темата за деизма е доста обширна и може да бъде продължена по много различни начини. За мен беше важно, в рамките на този скромен градеж, да вплета нишката на основните твърдения на това философско учение, да ви запозная с твърденията, че голяма част от бащите – основатели на САЩ са били деисти, което се оказва, че не е точно така, да отделим няколко видни масони – деисти, за които ви разказах накратко какви са техните религиозни вярвания, както и да споделя моите лични виждания за това, което прочетох пред вас. Получи се градеж от много „камъни“ така да се каже, защото вплетох множество материали от различни източници, които преведох от английски език и като цяло се получи една палитра от цитати, „зашити“ с личното отношения на вашия скромен Брат 😊. Деизмът е религия, която се среща и днес. Попаднах на няколко братя масони от американското масонство, които открито говорят за това, че са деисти. За нас, като масони, това едва ли има значение, а и води до известни удобства, защото няма нужда да слагаме друга свещена книга на масата пред Майстора, ако в нашата ложа някой брат се определи като деист. В този случай, приемаме, че той, както и ние, вярва в Бог и ще спрем дотук, защото най-важното е да вярваме в Господ и да водим праведно живота си, уважавайки всички хора около нас. Много ми хареса това, което казва Бенджамин Франклин, на който можем определено да се доверим, имайки предвид неговите постижения и достопочтената възраст, до която е живял, а именно и доразвивайки го, че трябва да вярваме в това, което ще направи нас по-добри хора, ще подобри ситуацията в блока и квартала, в който живеем, ще донесе по-добро отношение между децата в училище, ще ни даде сили да се справяме по-добре и съвестно в работата си и накрая – ще ни направи по-добри граждани, а и не на последно място – хора. Масонството е много близко до това. То не е религия и определено ни кара да бъдем по-добри хора. Важното са малките крачки. Не случайно чирашката стъпка започва с 2 малки крачки. В това виждам тази символика, която Франклин вижда във вярата: започваме с малки усилия на малък периметър и много скоро ще започнем да крачим с по-големи и много по-значими крачки!
В прослава на Великия Архитект на Вселената!
16 февруари 2024 г.