Образователната дейност на Великата ложа на България  (1917 г.)

 

 

При проучване на историята на Великата ложа на България, съществувала до юли 1940 г., често възниква въпросът доколко днешно масонство може да бъде наследник на Великата ложа на България (1917 г.). Той е породен от факта, че двете велики ложи принадлежат към отделни, обособени масонски пространства.  Днешната ОВЛБ, към  англосаксонското, а ВЛБ (1917 г.),  към франкофонското пространство. Това е тема за отделен градеж.

Тук ще се огранича да кажа само, че макар и да не сме преки наследници, според обявените от Обединената велика ложа на Англия на 4 септември 1929 г. осем основни принципи за признание на велика ложа,  нас ни свързва и нещо по-значимо и непреходно. Това е същината на масонството, неговата философия и дух, морални принципи и цели. Те са заложени още при основаването на Великата ложа на Англия преди над 300 години. Залегнали са в „Конституциите на свободните зидари“, чиито най-ранни версии, от 1723 и 1738 г., са дело на пастор Андерсън. Не бива да подценяваме и кръвната наследствена връзка, която, освен духовното родство, също свързва днешните български масони с предците ни отпреди Втората световна война. Кръвта вода не става, както е казал народът.

Да изучаваме, познаваме и осмисляме своето минало е наш синовен дълг. Това познание ни е необходимо,  за да черпим поука и вдъхновение от делата на предците ни. Но не само. Помага ни и за преценка  на постигнатото от нас самите, би могло да спомага и за по-вярно ориентиране за бъдещето на братството ни.

Запитали един мъдрец: коя е тайната на неговото изкуство да предсказва бъдещето?  Той отговорил:Изучавам миналото и наблюдавам настоящето. Друга стародавна мъдрост гласи: „Бъдещето се ражда в миналото и живее в настоящето.“

Ако трябва да характеризирам с няколко думи българското масонство до Втората световна война, едно от определенията би могло да бъде:

 

Масоните са елита на обществото

За обосновка на това претенциозно твърдение,  ще се опитам, съвсем накратко, да представя българското масонство отпреди около век  и неговата Велика ложа на България.

За същинско, организирано масонство у нас, може да се говори най-вече за периода, започващ  от април 1914 г., когато е създадена първата ложа „Заря“, и най-вече, 22 ноември 1917 г., на която дата  е обявено създаването на Великата ложа на България (ВЛБ). Нейната Светлина е внесена на 7 януари 1918 г., Ивановден, на който празник тогавашното българско масонство е чествало своя патрон – Св. Йоан Кръстител. Този период на изкласяване и разцвет на масонството в изключително тежки страната ни години на три войни, завършили с две национални катастрофи, е известен като Трето българско масонство. Завършва на 25 юли 1940 г., когато Великата ложа е принудена да се саморазпусне поради развихрилата се Втора световна война и породената от нея политическа обстановка в страната.

Елитарно в духовен смисъл общество, българското масонство  включва в редовете си голяма част от интелектуалния елит на нацията, включително управленския. Исторически погледнато, масонството винаги е било силно привлекателно за тази тънка, но изключително важна за всяко общество прослойка. Към това трябва да се добави и внимателно провежданата от Великата ложа на България политика, насочена към качествения подбор при приема, а не към преследване на количествени критерии и масовизация.

В резултат на това средногодишно броят на масоните във Великата ложа е бил около 410 – 450 братя. Най-многочислен е в края на 1934 г. – 492. Броят на ложите е достигнал 11, като по-голямата част от братята са членували в трите софийски ложи. По реда на инсталирането им, това са  „Зора“, „Светлина“, ложите основателки на Великата ложа на България и „Сговор“, инсталирана на 19 май 1919 г.

Видният познавач на българското масонство и гарант на Великата ложа на България пред Великата ложа на Франция, Алберт Лантоан, след посещението си в България, публикува статия – „Свободното зидарство на Балканите“ (1928 г.), в която пише:

„В ложите е представен елитът на обществото – лекари, професори, писатели, адвокати, директори на администрации, високостоящи граждани, офицери, духовни лица.“

Сред тях са 17 от министър-председателите на България след 1931 г.,  всички без един, редица министри, водачи на партии, множество други държавници. Повечето от тях са били високообразовани, възпитаници на водещи европейски университети. Според някои автори, редица от професорите в Софийския университет са били масони, в братството ни са членували и световно признати български учени. Темата е подробно развита в градежа „Гордостта да бъдем масони“, който може да бъде намерен на сайта на ложа „Сговор 92“

В книгата си „Свободното зидарство (франкмасонството)“, София, 1938 г., Димитър Ведър, син на основателя на организираното българско масонство Иван Ведър, публикува списък на по известните имена в световното и българско масонства. В заключение и в отговор на клеветнически нападки спрямо масонството, появили се по това време в пресата, той пише:

… всички тези хора бяха известни, защото преди всичко бяха учени, скромни, добри, човеколюбиви, доблестни и примерни граждани и патриоти. Може ли да се каже същото за всичките гонители и клеветници на Свободното зидарство? Свободното зидарство е било лаборатория на всеки прогрес. Най-старата от емблемите на Свободното зидарство, триъгълника, виждаме да краси главите на много светии, тая емблема, която съдържа декларациите за правата на човека и гражданина, каква чест!“

Със силно присъствие сред членовете си на видни представителни на високо образованата интелигенция, на духовния и управленски елит на нацията, българското масонство в годините до Втората световна война има значителен принос за съграждането на съвременна България, стремяло се е да отстоява националните ни интереси, да търси масонска подкрепа за облекчаване страданията на военнопленниците и останалите след войните извън  границите на Родината сънародници.

Темата за кадровия подбор присъства постоянно в годишните отчети на Съюзния съвет на ВЛБ, сочи се като задача с непреходно значение. Така например в отчета за 1930 г. е записано:

През отчетния период българското свободно зидарство е спечелило в своята среда нови и надеждни сили. Нека се надяваме, че и в бъдеще този ценен прилив ще е все така внимателно и грижливо пробиран, та дó ще скоро време, когато нашето зидарство с пълно право ще представлява едно общество на просветени люде, един морален и духовен елит, който ще реализира великото хуманно дело, и то чрез дисциплината, заради неговата сила и хубост.“

Така Върховният съвет на ВЛБ разбира значението на внимателния подбор при приема на нови братя в ордена. Както всяко друго общество, значимостта и влиянието на масонството зависят от качествата на привлечените в братската верига братя, от желанието, възможностите и способността им да работят както за братството, така и за интересите на обществото.

В наше време, проф. Недю Недев, характеризира Третото българско масонство така: „…представлява най-отбраната, и най-престижната общност на образованата класа и висшата интелигенция.“

Цитираните дотук мнения и оценки за българското масонство са не само констатация за едно минало. Бих искал да ги възприемаме и като послание към днешното българско масонство. Както и да вярвам, че след години, бъдещите изследователи на днешното ни масонство, биха могли да го оценят също така ласкаво.

 

Образователна дейност на ВЛБ

Образователната и възпитателна дейност, провеждана сред братството от Великата ложа на България, е основана на добре обмислената и дълготрайно провеждана образователна стратегия. При това не само в рамките на братството. Както вече стина дума, тя обхваща и широката общественост. За издигане на образователното равнище на братята Великата ложа издава три списания, предназначени само за масони – „Зидарски вести“ (1918, един брой), „Свободен зидар“ (1922-1924 г.) и „Зидарски преглед“ (1924-1940 г.).  За образователното, нравствено и духовно израстване на обществото, на 19.02.1915 г. е основан Възпитателния институт „Заря“. Негова задача е да „създава благовъзпитани и благонадеждни граждани, и гражданки, които да умеят почтено да живеят, да бъдат правдиви, да обичат ближния си и да работят непрестанно за обществото и неговото нравствено усъвършенстване“. До началото на 1932 г., чрез Възпитателния институт, ВЛБ издава  последователно три списания, предназначени за широката читателска аудитория – „Мироглед“, „Полет“  и „Заря“.  След това тази практика е преустановена, най-вече поради финансови причини и наближаващата Втора световна война.

 

Ролята на градежите в масонството

Приемственост между днешното масонство и нашите предци може да съзрем и в активната работа за издигане на образователното равнище на братята, за тяхното духовно изграждане. Става дума за доказано ефективната и необходима практика за разработване, изнасяне и обсъждане на градежи в ложата.  Това е практика, наложила се като съществена част от живота на ложите,  на всеки масон, независимо от неговата степен и ниво на израстване в усвояването на Царственото изкуство. Към личностното самоусъвършенстване, което е основна цел и задача на масонството като цяло и на всеки брат поотделно, води пътят на самообразованието – самостоятелно и в ложата.

Подготовката на всеки градеж стимулира систематичното и задълбочено проучване, все по-дълбокото вникване в необятната история и философия на масонството, разбулване на съдържанието на алегориите в нашите ритуали, осмисляне на същността и техните нравствени послания, на символите, които постепенно се разкриват само пред посветените. Образовайки себе си, всеки творец на своя градеж, споделя наученото и съпреживяното с братята си, което многократно усилва ефекта от неговия труд.

Ето защо, всяка ложа е едновременно работилница за изковаване на градежи и университет по духовно израстване във и чрез масонството. Така е било, така е и днес.

За значението, което Великата ложа на България е отдавала на дейността по разработване и обсъждане на градежи в ложите,  говори и фактът, че в годишните отчети за състоянието на  съюза, наред с данните за членския състав, за неговото развитие по години и степени, за броя на проведените сбирки и участието на братята в тях, се съдържа и информация за изнесените във всяка  ложа градежи.

Ложи: 1 – Зора; 2 – Светлина; 3 – Сговор; 4 – Слънце;5 – Дунавска звезда; 6 – Черноморски приятели; 7 – Македония; 8 – Правда; 9 – Кабиле; 10 – Св. Климент Охридски; 11 – Св. Иван Рилски

Така например през 1933 г. във Великата ложа на България са изнесени общо 135 градежа. Първенци в тази класация са :

– „Сговор“ – 26;

– „Зора“ – 21;

– „Дунавска звезда“ – 19;

– „Светлина“ – 16  и т. н.

135 градежа годишно при членски състав на Великата ложа от само около 450 братя!

Споменавам тези факти, за да подчертая не само голямото значение, което Великата ложа на България е отдавала на образователната работа в ложите, но и постигнатите резултати.

За майстори на ложи нерядко са издигани едни от най-добрите пера на масонското слово и познание. Макар че са държали майсторския чук, те не са изпускали и перото. Били са духовни, не само административни, водачи на братята си. Имената им не ще бъдат забравени, защото написаното от тях остава, докато изреченото, безследно отлита. Такъв ярък пример е и първомайсторът на ложа „Сговор“ д-р Христо Иванов, издател и главен редактор на сп. „Зидарски преглед“.

 

За ролята на блюстителя на ложата

Като следовници и по име, преди три години в ложа „Сговор 92“  отбелязахме тържествено 100-годишнината на първата българска ложа, носеща същото, характерно за масонството, име  „Сговор“ (1919 г.).

При проучвателната работа за подготовка на градежа, който изнесох по повод на юбилея, силно впечатление ми направи открояващата се роля на блюстителя на ложата. Тази длъжност съответства на възприетото в днешното масонство наименование – оратор.

Замислих се дали това различие в наименованията е само словесно или има и съдържателна разлика в разбирането тогава и днес на задълженията, правата и отговорностите  на този сановник. Дали незначителната наглед словесна подмяна, не променя съществено значимостта на тази длъжност и обсега на нейните отговорности.

По-внимателният преглед  на масонския печат и по-специално на близо 18 годишното течение на списание „Зидарски преглед“ показва, че думата, по-точно речта, на блюстителя звучи често не само в  ложа „Сговор“, а и в останалите ложи. При това с особена тежест и авторитет. Далеч не се свежда само до прочитане на молитви при откриване и закриване на ложата, на един и същ текст, тълкуващ символите, изобразени върху килима и т.н.

Според тълковния речник блюстител означава: лице, което съблюдава, следи за строгото спазване на масонските правила и нравствени норми.

По дефиниция, ораторът е човек, който произнася речи пред публика, съответно притежава ораторска дарба и умение да говори красноречиво.

Въз основа на общите наредби на Великата ложа на България, в книгата си  „Масонството в България“, Величко Георгиев, представя задълженията и правомощията на блюстителя на ложата така.:

„Блюстителят следял за прилагане на масонските организационни норми и правила. Той заседавал наляво от първомайстора и винаги можел да поиска думата от него, щом това било свързано със законите на ложата. Той правел заключение след обсъждане на разни въпроси и след него никой не можел да се изказва повече по обсъждания въпрос; можел да поиска прекъсване на разискванията в ложата; бил ораторът на ложата при различни случаи; съставял отчетите за състоянието и дейността на ложата.“

Любопитно ми бе да узная също, че в братския съд обвинителната, прокурорската власт, се е представлявала от блюстителя.

От публикуваните в официалните издания на Великата ложа на България „Блюстителски речи“ и други текстове, представящи участието на блюстителя в дейността на ложата,  може да се заключи, че има известна съдържателна разлика във функциите на блюстителя и днешния оратор.

Днешният оратор има предимно контролни ангажименти и правомощия за коректното идейно съдържание в работата на ложата, най-вече при изказванията, както и да отговаря за градежната дейност и съдържанието на публикациите. Наред с тези задължения блюстителят е имал по-широкообхватни задължения, бих казал, правомощия, включително да пише и изнася отчети за дейността на ложата. Той е имал и по-ярко изразено личностно присъствие в нейната дейност, нещо, което е видно от публикациите в сп. „Зидарски преглед“.

Списанието редовно отпечатва годишните отчети на Съюзния съвет и други документи на ВЛБ, както и подбрани градежи, излезли изпод перото на братя, изтъкнати интелектуалци. Правят впечатление открояващите се речи на блюстителя – при прием на нов брат или повдигане в степен, при траурни сбирки и други поводи, включително празнуване на юбилейни годишнини. Тези речи са проникнати от философска масонска мисъл и мъдрост, с внимателно обмислено, конкретно за случая съдържание. В редица случаи звучат и  силно емоционално. Често словото на блюстителя е съобразено и с конкретната  личност, примерно, новопосветен брат.

В повечето случаи речта на блюстителя е вълнуваща, подтикваща към размисъл, оставяща трайни следи в съзнанието. На речта на блюстителя се е отдавало голяма значение и признание. Това личи и от годишните съдържания на списанието, които имат и специално обособен раздел за „Блюстителски речи“. За споменатата вече 1933 г. разделът съдържа 16 такива градежа – 13 на „Сговор“ и 3 на ложа „Светлина“.

Прòчита на тези речи събуди у мен още по-силен интерес към длъжността и дейността на блюстителя. Поражда размисли и за личностните качества и подготовка на братята, на които ложата поверява тази изключително отговорна и специфична дейност. Тя изисква съответните качества и немалка подготовка, начетеност, добро познаване на историята и философията на масонството, ораторско умение.

 

Най-подробна информация за блюстителя на ложата открих в споменатата вече книга на брат Димитър Ведър. Той пише:

Знанието не е достатъчно. То трябва да може да се предава, да знаем как да поучаваме. Когато съзнаваме, че знаем истината, трябва да имаме дарбата да я насадим в умовете и особено да можем да я защитим от нападенията. Това е ценното в изкуството на речта. Думата ни е не само за разговор между приятели, за беседа в къщи, но и за реч пред публика, пред едно голямо множество слушатели.

Това иска известно упражнение. Да се говори пред публика доста сплашва и особено начинаещия. Една многобройна аудитория може да схване езика и на най-даровития говорител.

Тук вече Свободното зидарското сдружение, което фаворизира науката, помага също да се усвои изкуството на речта пред публика.

В ложата брата, който изказва своето мнение, се изслушва с внимание и дори насърчава при нужда. Полека-лека той свиква да се абстрахира от присъствието на другите и продължава без смущение да развива своята теза.

Прочее, той има пред очите си, в лицето на блюстителя (оратора) един модел на това, което трябва да бъде човек, когато взима думата пред публиката.

И  по-нататък:

 „Членът на ложата, който заема трибуната на блюстителя, трябва да притежава качествата на пълно безпристрастие, на абсолютна правда, да бъде с горещо и най-щедро сърце.

Никаква резолюция ложата не взима без да се чуе най-сетне заключението на блюстителя. Той е най-важната личност в ложата след почтения майстор (председателя), макар че, по правилника, надзирателите (подпредседателите) са пред него по йерархия. Ролята на блюстителя не е по-долна от тая на почтенния майстор: тя е на същата линия при разните повеления.“ 

И още: „Брат-блюстителят със своето знание и талант, чрез блясъка на своята реч, чрез дълбоките поуки, които извлича от книгите и разчиства тръните на трудностите. Знае ли се, че той ще говори, това е достатъчно да насърчи усърдието и вниманието на всички.“

В ложата брата, който изказва своето мнение, се изслушва с внимание и дори насърчава при нужда. Полека-лека той свиква да се абстрахира от присъствието на другите и продължава без смущение да развива своята теза.

Прочее, той има пред очите си, в лицето на блюстителя (оратора) един модел на това, което трябва да бъде човек, когато взима думата пред публиката.“

Високи са изискванията към качествата и познанията, както към блюстителя, в миналото, така и към днешния оратор на ложата. Това би трябвало да се има предвид при подбора на кандидатите за този пост, при избора на Съвета на сановниците.

 

За майстора на ложата

Понеже Димитър Ведър споменава и ролята на майстора на ложата, бих искал да кажа няколко думи за неговата отговорност за извисяване на духовността в работата на ложата. Без, разбира се, да се поставя под съмнение първенството на майстора при ръководството на ложата, както това е записано в Конституцията.

На тази тема е посветена друга ценна книга – „Майсторът на ложа. Квалификации, задължения, права и правомощия“.  Тя е задължително четиво за всеки майстор, стремящ се към майсторския чук или вече заслужил правото да го държи. Неин автор е английския брат Андрю Макбрайд. В превод на български книгата е издание от библиотека „Акация“, дело на брат Емил Вичев и в превод на брат Павел Главусанов. Отпечатана е през 2013 г.

В нея авторът разглежда отговорностите, изискванията към личностните качества и начина на упражняване на властта на чука в ръцете на майстора на стола. Брат Макбрайд формулира четири основни изисквания към майстора на ложата:

– Почтеност;

– Трезва преценка;

– Познаване на Свободното зидарство;

– Интелектуални възможности.

На първо място той категорично поставя почтеността, защото без нея всички останали качества, способности и знания, са без значение. Дори може да се окажат вредни.

Авторът подчертава, че:

„Масонската ложа представлява в едно и също време най-демократична и най-автократична институция. Майсторът се избира с гласовете на братството, за да управлява и ръководи ложата. В рамките на определени граници неговата дума е закон. …

По силата на тези обстоятелства наличието на сърдечна любов и взаимно уважение между майстора и братството е от първостепенно значение. Майсторът не бива да пренебрегва при никакви обстоятелства относителните права и привилегии на останалите членове. Като поддържа непрекъснато непосредствен контакт с тях, като показва ясно гласуваното им доверие, той печели тяхното уважение и почит…

Не бива да парадира със своята власт, но да показва постоянно, че е достоен за нея, като я прилага възможно най-рядко.

Сред задълженията на майстора брат Макбрайд изрично посочва:

„Първо и най-важно задължение на всеки майстор на ложа е да се просвещава. …За да стане разпространител на светлина, той трябва да я има у себе си. …Ако той не просвещава братята си, техният труд не може да донесе истински резултати и радост от тях, също както не може да има добра реколта в отсъствие  на достатъчно слънчева светлина.“

Бих добавил, че само просветеният може да просвещава другите. Затова майсторът на ложата трябва непрестанно да се самообразова. Освен административен ръководител, той трябва да бъде и духовен водител на братята си.

Освен изучаване на ритуала, майсторът трябва да разбира духа, който е въплътен в нашите символи и церемонии. Словоизлиянието на ритуала, колкото и добре да е съставено, все пак си остава комбинация от звуци“. Книжката завършва с препоръката: „Попивайте духа на истинското масонство посредством изучаване на символи и ритуали. Тогава тяхната светлина ще огрява все по-ярко и по-ярко вашата ложа, за да се превърне в живителна морална сила в сърцата и съзнанието на вашите братя“.

 

В съкратен вид градежът е изнесен по време на първия Национален събор със семинар за ораторите на ложи, проведен на 1 октомври 2022 г. в Стара Загора при домакинството на ложа „Розата на Тракия“.

 

Георги Балански, Стар велик втори надзирател на ОВЛБ,

Почетен майстор с особени заслуги на ложа „Сговор 92“

Изследователска ложа Quatuor Coronati

 

Разработено от Creative Design Ltd.