Брат Кристиан Либих, ложа „Сговор 92“
Парамедик, доброволец в Спешното отделение на УМБАЛ „Александровска“ по време на епидемията от Covid-19
Скъпи и обичани братя,
Несъмнена е връзката на нашето вековно и почтено братство с благотворителната дейност, милосърдието и доброволческата дейност. Тези прояви на нашата човещина са дълбоко вплетени в масонството, в нашите ценности, традиции и вечни добродетели.
Днес ви моля заедно да помислим за доброволчеството в контекста на съвременната извънредна ситуация, засегнала не само нашата братска верига, не само България, но и целия свят. Нека си спомним за девет часа и нека направим в сърцата си символичната връзка между изпращането на добри мисли към братята в нужда за нас масоните и аплодисментите от балконите, които целият народ изпраща в този час за лекарите, медицинските сестри и всички останали, които се грижат за здравето ни в тези месеци на изпитание.
Тази връзка, тази мисъл и душата ми на масон отведе и мен още в първите дни на извънредното положение пред арката на Александровска болница. В тази арка – истинска кралска арка, символ на Александровска болница, кръстена на нашия брат и княз Александър I Български (фон Батенберг), и запечатана в знака на Медицинския университет, София, през който много достойни хора и братя сме преминали, намирам за себе си дълбоката връзка между масонството и милосърдието. И то милосърдие далеч надхвърлящо конкретно медицината и здравните грижи, милосърдие в душите ни, правещо ни масони и добродетелни граждани и хора.
Поглеждайки отново арката виждаме в центъра и червения кръст – символ на милосърдие, доброволчество, саможертва и отдаденост дори в най-тежките времена и ситуации – чрез осигуряване на спешна помощ, доставки на храна и продукти от първа необходимост и т.н. където е необходимо по целия свят. Така глобална е и нашата братска верига и съм сигурен, че всеки свободен зидар по света чувства тази връзка и подкрепа сега повече от всякога.
Пиша тези редове след тежка смяна в спешното отделение на „Александровска болница“. Именно гледката и работата с мъчещи се и едва дишащи пациенти ме подтикна да размишлявам върху уроците на символите и историята, както и традициите на нашето братство, да разровя още по-дълбоко в душата си, за да намеря крайъгълния камък на масонското милосърдие, който да ми даде силата да продължа напред и да помагам. Историята ни дава примерите на братя като Христо Аджаров (Б. ред. Първомайстор на ложа „Слънце“, 1921 г. Пловдив), който освен, че прави първата сърдечна операция в Европа, има значителен принос за противотуберкулозната борба в страната в началото на XX век; Стефан Сарафов, създал първия санаториум за сърдечно болни в страната; бащата на имунологията и откривател на ваксина срещу едрата шарка Едуард Дженър; Александър Флеминг, открил пеницилина; Анри Дюнан, създал Международния комитет на Червения кръст, както и безброй други братя-медици, учени и масони с добродетелни сърца, които както в миналото, така и сега участват неуморно в борбата за здравето и добруването на човечеството.
И си мисля, братя, че именно в такива времена на изпитание, ние масоните трябва най-много да се вгледаме в себе си, и през призмата на собствените си души и силата на братската верига, да насочим усилията си навън – към света. Всеки от нас може да помогне с нещо – да се включи в благотворителна инициатива, да донесе топла храна и лекарства на възрастните си съседи или просто да се обади на близките си, за да им покаже, че ги обича и мисли за тях. Вярвам, че това е волята на Великия архитект на вселената и именно сега, повече от всякога имаме възможност да покажем здравината на нашия Храм на човечността!
Очаквам ви на градежа, скъпи братя!
За автора:
Кристиан Либих е български и британски парамедик, с опит в бърза помощ в България и Англия. Дългогодишен активен доброволец на Суверенния малтийски орден за раздаване на топла храна за бежанци и хора в нужда. Награден с бронзов медал „pro Merito Melitensi“ от посланика на ордена в България. Участник в медицински доброволчески мисии в Африка, Централна Америка и Индия. Доброволец-строителен работник за изграждане на домове за социално-слаби семейства в Костинброд, към световната организация „Подслон за човечеството“ (Habitat for Humanity). Доброволец и инструктор по първа помощ в Доброволното формирование за справяне с бедствия и аварии към Столична община. Участник в спасителните и възстановителните дейности след наводненията в Аспарухово и Мизия.
По време на епидемията от Covid-19 работи като доброволец в Спешното отделение на УМБАЛ „Александровска“.