Скъпи и обичани братя,
В унисон с благотворителните традиции на нашето братство, през изминалото лято имах възможността с профанската си професия и масонските си идеали да доброволствам в клиника за хора със силно ограничени социални и икономически възможности, както и на достъп до съвременно здравеопазване в Индия.
Паралелно с профанската си работа, имах възможност да участвам в работата на две зидарски ложи, да прекарам известно време с нашите индийски братя и да науча повече за тамошното масонство. Ложите, които посетих са ложа „Индус“ и ложа „Изток и Запад“ – и двете регулярни и от състава на Великата ложа на Индия. И в двете бях посрещнат сърдечно, като индийските братя изпратиха специални поздрави на Уважаемия майстор на ложата, брат Георги, на Уважаемия стар майстор брат Мариян, както и на всички братя от „Сговор 92“.
Индийското масонство има богата история и традиции вследствие на дългогодишното влияние първо на Британската източноиндийска компания, а впоследствие на директното влияние на Британската корона. Данни за масонство в Индия има още от 1729 г., като в разцвета на колониалната история на страната, броят на ложите е бил над 400. След получаване на независимостта, през 1947 г., вследствие на обществената асоциация на свободното зидарство с Великобритания, броят на ложите в Индия намалява до 290. Нов етап в развитието и период на разцвет на индийското масонство следва през 1961 г. с обединяването на съществуващите ложи в състава на Велика ложа на Индия, която съществува и днес.
Към момента общо 455 занаятчийски (сини) ложи функционират в Индия. След придобиване на майсторска степен, братята могат да продължат зидарския си път получавайки следващите степени на Йоркския обред, включително Марк степените. Интересно е да се отбележи, че сред индийските братя особено популярно е и допълнителното към Марк степените „Античното и почетно братство на моряците на Кралския ковчег“ (Бел. ред. Ancient and Honourable Fraternity of Royal Ark Mariners), базиращо се на библейската легенда за Ноевия ковчег. Йор
кският обред фактически се явява комбинация на английските Ордени – на Светата Кралска Арка, на Марк Масоните, на Кралските и Избрани Майстори, на Рицарите Тамплиери и Рицарите на Малта. Моряците на Кралския Ковчег е отделен Орден в Англия, производен на Ордена на Марк Майстор Масоните и под юрисдикцията на Великата ложа на Марк Майстор Масоните, произлязла вследствие на оставането на Марк степента извън традиционната система, след обединението на двете велики ложи – създадената през 1717 г., известна още като ложа „на модерните“ и основаната през 1751 г. „Автентична велика ложа“, които създават Обединената Велика ложа на Англия.)
Административно Индия е разделена на четири Регионални велики ложи – Източна, Западна, Северна и Южна, като ложите на Делхи попадат в юрисдикцията на Регионалната велика ложа на Северна Индия. В 16 милионния мегаполис Делхи функционират 75 ложи (работещи на първите три степени) плюс значителен брой пристроечни структури от системата на Йоркския обред, провеждащи ритуалите си в 2 масонски комплекса с по няколко храма, позволяващи паралелно провеждане на сбирки. Масонският център, в който се събират братята от „Индус“ и „Изток и Запад“, разполага с 5 храма, 3 трапезарии и административна част. Той е разположен в центъра на Делхи, в близост до известната Порта на Индия и е ясно означен като такъв със знаци и думи. Там се разполагат и офисите на Великата ложа на Индия, както и на Регионалната Велика ложа на Северна Индия. Интересен факт е, че в рамките на комплекса функционира масонски медицински център, финансиран от Великата ложа на Индия, предлагащ здравни услуги на символични цени за всички нуждаещи се, независимо дали са масони или не.
Сбирките на ложите са 12 годишно, като за разлика от нас се провеждат веднъж, а не два пъти месечно, без лятна ваканция. Членският внос за крафт ложите е 6500 рупии на година – около 160 лв., тоест около 13 лв. на месец.
Самите ритуали винаги се провеждат на английски език, като за това има две съществени причини. Първата е, че индийските ложи работят по ритуала „Емулейшън“, широко разпространен в Англия и англоезичните страни. Втората е чисто практическа – в Индия се говори на 30 официални езика, а английският е най-разпространен като втори език сред образованата част на обществото. Освен езика, в индийският ритуал и традиции се забелязват и други важни особености, отличаващи го от нашия традиционен АФАМ, но идентичен с ритуала „Емулейшън“, който се изпълнява от някои от българските ложи.
Значителни разлики се наблюдават още при встъпването в храма. Преди започване на ритуала в храма се влиза и всеки се настанява свободно.
В подредбата на храма също има значителни разлики. Основните, които видях като посветен в чирашката и калфенската степен, са сменените места на двете колони и съответно на думите на чирака и калфата. Чирашкото и калфенското ръкостискане също се отличават от нашите.
Фактически липсват и централните колони символизиращи Мъдрост, Сила и Красота. Не се палят свещи и липсва работен килим. Всички тези атрибути са символично онагледени на картина, която стои пред бюрото на втория надзирател и се открива при откриването на ложата. Относно местоположението на втория надзирател е важно да посочим, че то се намира на съвсем различно място. Докато в България сме свикнали да търсим с поглед втория надзирател на запад, в Индия той се намира в средата на юга, като в ритуала се обяснява, че това е за да наблюдава движението на слънцето, както и да зове братята на работа и почивка.
От особен интерес за мен беше да се запозная с една интересна сановническа длъжност – тази на Непосредствения (Последния) Стар майстор на ложата (Immidiate Past Master), тоест сановникът, който е ръководел ложата в предишния мандат. Мандатите са по 1 година. Той седи на югоизток в близост до майстора. Неговата роля е да дава ценни съвети на майстора, както и да ръководи ложата в негово отсъствие. Той е сановникът, който открива и закрива книгите на Светия закон в началото и края на ритуала. Свещените книги в индийските ложи са 5 на брой – Библията, Корана, Бхагавад гита (свещената книга на Хиндуизма), Зенд-Авеста (свещената книга на Зороастризма) и Гуру Грант Сахиб (свещената книга на Сикхизма). Всички те се отварят, като Старият майстор поставя пергела и правия ъгъл върху една от тях, според избора на Майстора на ложата. При посетените от мен ложи това беше хиндуиската Бхагавад Гита.
В ложа „Изток и Запад“ имах възможност да наблюдавам прием на нов чирак. Смисълът, символизмът и уроците на приема, разбира се са еднакви, но в сравнение с нашия ритуал, се наблюдават някои разлики. Направи ми впечатление, че по време на приема, кандидатът преминава серия от разговори с Първия и Втория надзирател, както и с Майстора на ложата, на които получава предупреждения и уроци от тези висши сановници. Но липсват трите странствания и други елементи , които според мен са особено емоционални и важни елементи от този най-ценен и незабравим за един брат ритуал и момент в живота. Любопитен факт е, че в Индия, търсещият е воден по пътя си в храма от двама братя дякони (сановнически роли, които ние не използваме).
Липсата на образоване на братята чрез градежи, характерна за английското масонство (където фокусът е по-скоро върху наизустяването на ритуала) и неговите последователи, до известна степен се компенсира в индийските ложи с т. нар. „тренировки“, които са част от дневния ред на почти всяка ложа. Те включват разиграване на елемент от ритуала с обяснения и уроци. Това е важно не само за овладяването на изкуството, но и защото ложите регулярно се провеждат инспекции от Регионалните велики ложи. На най-добре представилите се, ежегодно се връчват награди.
Независимо какъв ритуал се е изпълнявал по време на работата, след закриване на ложата, братята се нареждат около черно-белия под, оформяйки правоъгълник и се обръщат на изток към флага на Индия (стоящ на изток-североизток зад Майстора) и пеят в хор химна на страната.
След приключване на ритуалната работа, следва бяла маса (Festive board). Някои ложи като „Изток и Запад“ канят на бялата маса и своите дами след всяка сбирка. Белите маси нямат определени традиции за консумираната храна (за разлика от класическото разбиране за Агапа), а самото готвене и обслужване на вечерите се осъществява от нает персонал, външен за масонството.
Бялата маса предполага и традиционните за масонството тостове. При индийските братя те са както следва: за Президента на Индия, за Занаята (the Craft), за Великия майстор и неговите заместници, за Регионалния Велик майстор и неговите заместници, за Майстора на ложата, за гостите на ложата. Официално бялата маса завършва с познатия ни в България тост за братята на път и в беда. В Индия това е „Тост на стражника“, тъй като именно той е сановника, който го вдига.
Освен работата в храма, по време на престоя ми в Индия, братята от ложа „Изток и Запад“ отделиха време да ми демонстрират една тяхна специална традиция, свързваща още повече братята и семействата им. На някога изоставено парче земя, придобито от един от братята, всеки от тях, както и членове на техните семейства, посаждат по едно дърво. Така, както израства всеки от братята в Царственото изкуство, растат и техните дървета – заедно и по братски, както повеляват нашите традиции.
Благодарен съм на братята от Делхи за топлия прием, за разказите, за интереса към българското масонство, както и за братското чувство – хоросанът, който ни свързва като масони навсякъде по света.
Брат Кристиан Либих
Ложа „Сговор 92“, ноември 2019 г.
За автора:
Кристиан Либих е български и британски парамедик, с опит в бърза помощ в България и Англия. Дългогодишен активен доброволец на Суверенния малтийски орден за раздаване на топла храна за бежанци и хора в нужда. Награден с бронзов медал „pro Merito Melitensi“ от посланика на ордена в България. Участник в медицински доброволчески мисии в Африка, Централна Америка и Индия. Доброволец-строителен работник за изграждане на домове за социално-слаби семейства в Костинброд, към световната организация „Подслон за човечеството“ (Habitat for Humanity). Доброволец и инструктор по първа помощ в Доброволното формирование за справяне с бедствия и аварии към Столична община. Участник в спасителните и възстановителните дейности след наводненията в Аспарухово и Мизия.
По време на епидемията от Covid-19 работи като доброволец в Спешното отделение на УМБАЛ „Александровска“.