Уважаеми братя, със сигурност няма да успея да открия нещо ново за историята на масонството, но ще направя опит да изложа моят прочит на известни факти и мистерии около създаването и развитието на ордена.
Според най-разпространените версии възникването на масонството датира от библейски времена. През 950 г. пр. н. е. цар Соломон възлага на архитекта Хирам да построи в Ерусалим храм на Йехова. Мъдрият строител разделил работниците според техните професионални умения на чирак, калфа и майстор. Това са трите основни степени и в съвременното масонство.
Според други идеи масонството е наследство от учените и жреците на Античността, Индия и Египет, които са разпространявали по този начин своите нравствени учения и възпитавали своите ученици и привърженици.
Третата легенда е, че масонството произлиза от Ордена на тамплиерите (пазители на храма), като този рицарски орден е основан през 1118 година от участниците в кръстоносния поход в Ерусалим, където те получават дом, разположен на мястото на храма на Соломон, откъдето и идва името им.
Възможна е и друга хипотеза която да обединява тези три и тя е, че масонството е апотеоз на вечното желание и търсене на човешкия род за развитие и достигане на това съвършенство, което по принцип е заложено от създателя на вселената във всеки от нас и което съвършенство води до откриване на определени истини с огромно значение за добруването и щастието на човечеството.
Потвърждение за търсене на това съвършенство можем да открием в религиозни групи и философско – религиозни учения, действали в различни периоди от най- ранното развитие на човечеството като есеите, за които се предполага, че възникват през втори век преди Хр. и просъществуват до превземането на Ерусалим от Тит през 70 г. от I век след Хр., херметиците – възникнали по време на фараоните и споменавани още през 830 година, богомилите, катарите и други такива.
Важно място в стремежа за запазване и развитие на човешкото знание заема и монашеството, зародило се през 3 –ти век пр. н. е. в Египет, представляващо отделни лица или цели общности отрекли се от всички блага на светския живот, подчиняващи се на определен устав и служещи на идеали които могат да се постигнат само чрез самоотричане и усъвършенстване. Особеното значение идеята за монашеството придобива в християнството, като на Запад сред монасите се обособили групи, наречени ордени, които следвали свои правила и начин на живот.
От друга страна развитието на обществения, политически и военен живот в Европа наложило създаването на определено съсловие на професионални войници наречени рицари. Те са създадени като такива при франките във връзка с прехода през 8 век от народна пехотинска войска към конна войска от васали. По късно те станали основа на феодалните войски като по правило рицарите били тежко въоръжени конници с благородническо потекло.
Във времена в които доказването на истината е ставало със силата на вярата и силата на меча, църквата и част от светската власт са преценили необходимостта от обединение на тези две сили и под тяхно въздействие се създават духовно – рицарските ордени. За да предизвикат интереса на обществото към тези духовно – рицарски ордени църквата и светската власт, съчетавайки вярата и поезията изработват нравствен и естетически идеал на воин, защитаващ християнството, който в епохата на Кръстоносните походи получава най-високото си развитие.
В тази епоха се създава и Ордена на тамплиерите, с първоначално име Орден на бедните рицари от Храма на цар Соломон. Според някои автори съществуват исторически данни за връзката между Храма на цар Соломон в Ерусалим, ордена на тамплиерите и наличието на масонски символи и артефакти в периода от 1118 г до 1717 г., когато е обявено съвременното масонство.
За разлика от края на съществуването на Ордена на тамплиерите, началото на създаването му е обвито с неясноти, различни дати и основатели, което допълнително разпалва въображението на изследователите му. Един от тези най-ранни почитатели и хронисти на тяхното дело, Гийом Тирски твърди, че тамплиерите водят началото си от девет френски рицари които през 1118 г. отиват в Ерусалим и обявяват за своя мисия охраната на поклонниците в техните пътувания до Светите земи. Техен водач бил френския рицар Хуго дьо Пайен (в други източници Юг дьо Пайен) васал на графа на Шампания, Хуго дьо Шампан .След пристигането си в Ерусалимското кралство, те получават от крал Балдуин II за своя резиденция част от кралския дворец, която била в близост до останките на Храма на цар Соломон. В следващите десет години за тяхната дейност не се споменава нищо важно освен факта, че извършват разкопки и проучвания в мястото където някога се намирал Храмът на цар Соломон.
В други разкази за създаването на тамплиерите се обявява версията за намеса на група хора от таен орден, притежаващи информация, знания и умения които използват в реализация на целите и резултатите от Кръстоносните походи. Като видимата част от тази група се определя благородния рицар Годфроа Булонски, който след освобождаването на Божи гроб и създаването на Ерусалимското кралство основал някъде между 1099 и 1100 г. рицарски орден от най – приближените си рицари под името “Орден на Божи гроб “. Този орден вероятно е бил таен, херметически и алхимичен, първообраз на рицарите тамплиери, като е подпомагал издигането и утвърждаването на Годфроа Булонски и в последствие неговия брат Балдуин II за владетели на Ерусалимското кралство. Той е подържал контакти с други благородници във Франция като Бернар от Клерво, Хуго дьо Шампан, Цистерианския орден и вероятно е изпълнявал предварителен план за действие включващ Светите земи, Франция и тамплиерите. Някои автори поддържат тезата, че тази група хора или част от тях вероятно са били наследници на свещената потомствена линия на Меровингите, какъвто е бил и Готфроа Булонски. След смърта на Готфроа Булонски, неговия брат Балдуин II продължава неговото дело и с цел да легитимира дейността на тайния орден, като материализира натрупаните знания и информация, дава публичност на посочените френски рицари и техния водач Хуго дьо Пайен с наименованието Орден на бедните рицари от Храма на Соломон.
Каквато и да е била истината за създаването на ордена и неговото значение за укрепване на Ерусалимското кралство е сигурно, че до 1128 г. тамплиерите са извършвали проучвания в територията на Светите земи както и, че са прокопали система от подземни проходи на мястото където някога се намирал Храмът на цар Соломон (доказани от английски инженери в края на 19 век), при които проучвания вероятно са открили важна информация, артефакти и знания които са били революционни за своето време и може би заплаха за действащата доктрина на Римо-католическата църква.
През 1128 г. Хуго дьо Пайен с част от неговите рицари са поканен на Събора в Троа по случай деня на св. Иларий -14 август 1128 г. на който се разглеждат и решават различни въпроси и един от тях е създаване на нов духовно – рицарски орден. Хуго дьо Пайен излага пред Събора обичайте и организация на действие на рицарите до този момент, а духовната страна в действията на ордена са подкрепени от четирима авторитети в своето време като Бернар от Клерво (по късно познат като св. Бернар) ; Етиен (Стивън) Хардинг; Тибо, граф на Шампан и Жан, епископ на Орлеан. Отците на Събора издават решение за създаване на религиозен и военен рицарския орден под наименованието „Орден на Храма “, дават на рицарите първоначалния Устав който е изпратен за одобрение на папа Луции II, на патриарха на Ерусалим и е даден на Хуго дьо Пайен като първи магистър на Ордена на Храма.
След Събора в Троа Хуго дьо Пайен и неговите рицари тръгват на посещения в отделните кралства и страни да търсят съмишленици и дарения. Подкрепяни от духовни авторитети като Бернар от Клерво, Етиен (Стивън) Хардинг и други, тамплиерите стават героите на своето време. Само след една година те притежават земи из цяла Европа, а през 1131 г. крал Алфонсо Арагонски им подарява една трета от кралството си. През 1139 г. папа Инокентий II дава право на тамплиерите да са отговорни за действията си само пред главата на Римо-католическата църква и ги освобождава от данъци, макар те да събират данъци за църквата и короната. От този момент до края на действие на ордена през 1307 г. рицарите тамплиери създават мощна икономическа и военна империя простираща се от Англия, и Скандинавия до Ерусалим и Египет с възможност за политическа и икономическа намеса в тогавашната международна политика. Според различни автори в края на 13 век орденът притежавал над 10 000 имения от които получавал доходи, наброявал между 15 000 и 20 000 отлично въоръжени и обучени бойци, като от общия брой между 15 и 20 % са били рицари, притежавал свои флот, пристанища, болници и своя банкова система. За да общуват, създали тайни кодове, въвели свои пароли, строили църкви и манастири, не плащали мита и данъци, техните кораби плавали без да бъдат проверявани, станали кредитори на почти всички европейски крале и участвали в избирането и сваляне на папите. По този начин използвайки една религиозна по същността си мисия, каквато е идеята за освобождение и защита на Божи гроб и Ерусалим, Орденът на тамплиерите (а може би групата хора от таен орден който стои в сянка зад тях) създават една икономическа, политическа и военна организация за свободно придвижване на хора, стоки и капитали в около 50 % от известната за онова време цивилизация, което по своето отговоря на съвременното определение за капитализъм и глобализация.
Възходът на ордена на тамплиерите е съпътстван от определена съпротива създадена във времето от някои европейските кралски дворове както и от римо- католическото духовенство. Европейските крале се чувства икономически зависими от ордена и осъзнавали, че влиянието на тамплиерите става заплашително. През 1187 г. Ерусалимското кралство е превзето от султана на сарацините Саладин, а през 1291 г. със загубата на крепостта Акра кръстоносните войски загубват Светите земи и се изтеглят на островите Кипър и Родос, а основните им сили се връщат в Европа. Орденът на тамплиерите се прибира в европейските си владения с основна база Франция. Загубвайки важното основание за съществуването си, като защитници на Божи гроб и Светите земи, в следващите петнадесет години орденът започва да губи част от силата си.В този исторически момент започва да се осъществява определен план за унищожаване и закриване на ордена. Като реални изпълнители са останали в историята кралят на Франция Филип IV и папа Климент V. Кралят на Франция се чувства застрашен от тамплиерите като поддръжници на кралската линия на Меровингите, дължи им огромна сума пари които не може да издължи и решава да завладее техните богатства, а от друга страна не може да понесе обидата, че не е бил приет в ордена по негова молба. Папа Климент V дава моралното основание за преследване на ордена като отлъчва тамплиерите от църквата. На 13 октомври (петък) 1307 г. Филип IV заповядва да бъдат арестувани всички тамплиери във Франция и задържа Великия магистър на Ордена Жак дьо Моле със около сто рицари тамплиери. Папа Папа Климент V забранява ордена във всички европейски държави и призовава европейските крале да арестуват рицарите тамплиери в кралствата си. Въпреки всеобхватността на действията по задържането на тамплиерите и последвалите инквизиции крал Филип IV не успява да открие голяма част от богатствата и документите на ордена както и голяма част от тамплиерите, действащи във Франция. В континентална Европа и Англия са задържани около 150 рицари, като 120 от тях са арестувани във Франция. Тези които са задържани извън Франция впоследствие са оправдани и една малка част от тях са изпратени във владенията на Филип IV на “милостта “ на инквизицията.
Това може би твърде обстойно описание на външната видима дейност и развитие на ордена на тамплиерите е с цел да покаже, че е твърде невероятно такава добре организирана и финансово обезпечена организация да допусне да бъде изненадана и унищожена без следа. Още повече, че в самият орден се намирало ядро от посветени, които са пазели реликви, знания, умения и документи, които не са открити при унищожението на ордена. И тук може би следва да се продължи с въпроса къде се пресичат пътищата или къде е общия път между тамплиерите и масоните.
Съществува и хипотеза, че при все по-засилващ се натиск от светската и религиозна власт, както и загуба на основната мисия и оправдание за съществуване, орденът на тамплиерите се е подготвял за реорганизация и прегрупиране. В търсене на подходяща форма на бъдещо съществуване е възможно те да са приели за разумно използването на формата и организацията под която са съществували гилдиите на свободните оперативни зидари – каменоделци.
Оперативните зидари са били хора притежаващи не само строителни умения, но и знания по геометрия, архитектура, философия и религия. Те са носители на знания и умения предавани от древността в различни времена и от различни групи като гилдията на комасините в Италия, гилдията на френските пътуващи майстори строители наричани Компаньонажи и английските строителни гилдии. Съществували са и монаси строители, като Орденът на тамплиерите е поддържал в редиците си групи от монаси зидари –каменоделци за строежа на катедрали и крепости. Орденът на тамплиерите е поддържал контакти с тези гилдии на свободни зидари –каменоделци и ги е ползвал в предвид големият обем строителни дейности в ордена, както и при тяхното участие в налагането на готическата архитектура в средновековието.
При унищожаването на Ордена на тамплиерите голямата част от обикновените рицарите се вливат в други ордени, като Тевтонския орден и различни испански и португалски кралски религиозни ордени. Една част, може би от посветените в ордена, с тамплиерския флот се прехвърля в Шотландия. Някои автори подържат тезата, че кралят на Шотландия Робърт Брус им предлага убежище и в замяна тамплиерите го подкрепят в борбата му с Англия, като за най-значима подкрепа се счита участието им в битката при Банокбърн през 1314 година. През 1329 година пребиваването им в Шотландия е отново заплашено, когато църковното отлъчване на Робърт Брус е отменено и папската власт започва да има решаващо влияние в страната. Това кара тамплиерите в Шотландия да минат в нелегалност подобно на събратята си в Европа и е възможно това да е първоначалното им сливане с оперативните масони и началото на франкмасонството. По това време може би започва прием в ложите на оперативните масони и на членове които не са зидари по професия и произход – поражда се спекулативното масонство. През следващите няколко десетки години тези тамплиери се свързват с местната кланова система и се адаптират към новата обстановка и бит. За тази адаптация спомагат най-много шотландските родове Сейнт Клер, Сетън, Хамилтън, Монтгомъри и др. Те прилагат своите знания за езотеричните науки и свещената геометрия в шотландското общество, а от там и в английското. 
Съществуват различни факти от историята на Шотландия и Англия които могат да се свържат с възможно взаимно влияние между тамплиерите и масоните. Един от тези факти е историята на шотландския клон на рода Синклер (по-рано Сейнт Клер ).Това е стар род с нормандски корени, който във времето има представители във Франция, Шотландия и Англия, и които представители са сред пазителите на тамплиерските и масонски тайни и знания през вековете. Изследователи на Ордена на рицарите тамплиери твърдят, че съпругата на Хуго дьо Пайен ( Юг дьо Пайен) е от френския клон на рода Синклер (или Сейнт дьо Клер). Има исторически сведения, че един от рицарите участвал в битката на шотландците срещу англичаните при Банокбърн и член на свитата на Робърт Брус е Уилям Сейнт Клер (предтеча на строителя на параклиса в Рослин), който умира през 1330 година. За друг представител на този род, а именно Хенри Сейнт Клер, се твърди, че през 1398 година е стигнал до Новия свят (Америка). С рода Сейнт Клер (Синклер)е свързана и историята на параклиса в Рослин, Шотландия. Започнат през 1446 година от сър Уилям Синклер параклиса е строен 40 години. Строежът е изпълнен според принципите на свещената геометрия и в него присъстват много тамплиерски и масонски символи. През целия период на Средновековието представители на рода Сейнт Клер са подпомагали и съхранявали тамплиерските и масонски традиции и идеи.
Чрез шотландското благородничество, тези идеи и традиции се предават и на шотландската кралска власт. Възможно е това влияние, през 1475 година докато строителството на параклиса в Рослин все още продължава, да е накарало кралската власт да даде право на зидарите от Единбург Шотландия за обединение в официална гилдия. Някои автори са на мнение, че това са първи стъпки за ново легитимиране на общата дейност на тамплиерите и оперативните масони. Първата ложа известна с име е “Ложа № 1“ или “ Параклисът на Света Богородица “. В последствие се образуват и наименуват и други ложи. Първенството като най-стара ложа се дава на Единбургската ложа, второ на тази в Килуининг и трето на ложата в Стърлинг. През 1583 година Уилям Шоу от двора на крал Дейвид I, получава поста “Майстор на строежа и главен ръководител на зидарите “. Той издава устав със задълженията му през 1598 г. и работата му вероятно е била да осигурява връзка между гилдията на зидарите и короната. През 1603 година кралят на Шотландия Джеймс IV от династията на Стюардите е коронясан за крал на Англия под името Джеймс I. По този начин благородническите шотландски родове започват да имат влияние върху обществения и политически живот в Англия.
През 1641 г. на 20 май пък е регистрирано първото официално приемане на член на масонска ложа на английска земя. Това е сър Робърт Мъри (англичанин в генералния щаб на шотландската армия в Англия) посветен от членовете на Единбургска ложа, които са били в Англия с шотландската армия. Той е приет в ложа от Единбург, носеща името на Дева Мария. Изследователите смятат лорд Мъри за “първия същински масон” в Англия. От този момент масонството излиза от сянка. Процесът на легитимирането на масоните, започнал някъде около 1640 г., завършва със създаването на първата в света Велика ложа. На 24 юни 1717 г., деня на св. Йоан, в лондонската кръчма “Гъската и скарата” е основана Великата ложа на Англия.
Във времена когато силата и влиянието на църквата е било огромно, и тя е забранявала дейността както на тамплиерите така и на масоните, почти не са останали писмени свидетелства за преливането на рицарите тамплиери в действащите масонски ложи. Но за такива евентуални действия може да се съди по косвени факти и заключения. Като голямо просветителско общество за своето време братята членове на Ордена на тамплиерите, се вписват в шотландските благороднически родове и чрез тях въвеждат своите тайни и знания в кралските дворове, а от там и в тогавашните масонски ложи. Разглеждайки вероятното взаимно влияние между тамплиерите и масоните в онези времена не трябва да съпоставяме механично съвременните ритуали и церемонии със тези от миналото. По скоро близостта и приемствеността между тях трябва да се търси в общите духовни и нравствени ценности изповядвани от тамплиерите и масоните. А тези ценности поддържат постоянното желание и търсене на това съвършенство, което по принцип е заложено от съзидателя на вселената във всеки от нас. Животът и съществуването на братята тамплиерите и на братята масоните е в потвърждение и на великия принцип, че животът е борба в която робът се бори за свобода, а свободния за съвършенство. Историята е показала, че и тамплиерите, и масоните са били и ще бъдат свободни хора.