30 години от основаването на ложа „Сговор 92“

 

 

Ложа „Сговор 92“ е основана на 22 януари 1992 г. Тя е инсталирана и получава своята Светлина на 5 декември 1992 г.

Градежът на МУ брат Георги Балански е изнесен на 9 декември 2017 г., в качеството му на майстор на ложата, по време на тържествения ритуал за честване на 25-годишнината от внасяне на Светлина в ложа „Сговор 92“. Тук той е допълнен с открояващите се постижения на ложата в петгодишния период между двете юбилейни годишнини-

 

На 5 декември 1992 г. ложа „Сговор 92“ получава своята Светлина от Великата ложа на Югославия. Също така отбелязваме и четвъртвековния юбилей на  първата регулярна велика  ложа в нашия Велик ориент – Великата ложа на България, инсталирана на същата дата. С това е поставено началото на съвременното регулярно масонство в България. Затова датата 5 декември 1992 г. е рождената дата и на Обединената велика ложа на България.

Обмисляйки съдържанието и тона на този юбилеен градеж, набрал впечатления от скорошни чествания на годишнини на братски ложи, стигнах до извода, че съм длъжен да заделя необходимото внимание на историята на ложа „Сговор“, преименувана девет години по-късно на „Сговор 92“. Това става  при обединението на 21 май 2001 г. на двете равнопоставени регулярни велики ложи – Великата ложа на България (ВЛБ) и основаната близо 5 години по-късно от нея Велика ложа на старите свободни и приети зидари в България (ВЛССПЗБ). Този е първият по рода си градеж, представящ подробно

Задължава ме също така и фактът, че в етапа, предхождащ нейното инсталирането, както и години след това, историята ни е обща, често споделяна и с останалите две ложи, също съоснователки на ВЛБ – „Заря“ и „Светлина“. Това са трите ложи, които дружно поставиха символичния кръйгълен камък в темелите на първата регулярна Велика ложа от възстановеното, защо не и възродено, българско масонство – Великата ложа на България. Този е крайъгълният камък в темелите и на Обединената велика ложа на България, на днешното регулярно българско масонство. Ще поясня – „регулярен“ (от латински) означава „редовен“, „правилен“. В нашия случай – Велика ложа, получила и ползваща се с признанието на Обединената велика ложа на Англия.

Вече 300 години английското масонство издирва, очевидно и занапред ще продължава да дири своите корени, а с това и корените на масонството като световно явление. Във второто издание от 1738 г. на своите знаменити и основополагащи Конституции пастор Андерсън директно сочи дори към библейския Ной, а масоните като „наследници на Ной“. Ние, макар и също „ноахити“, т.е. негови наследници, според някои преводи на понятието, поради кратката си история, нямаме този проблем. Не само разполагаме с документи за произхода си, но сред нас са изтъкнати пионери, подхванали и извели с успех възстановяването на масонството в България. Това са братя, записали имената си в челото на изтъкнатите строители на съвременното българско масонство.

Щастливи сме, че на днешния тържествен ритуал сред нас е НУ брат Георги Крумов, първият Велик майстор на Великата ложа на България. За съжаление, Старият велик майстор, НУ брат Янко Бонев, в последния момент бе възпрепятстван поради заболяване да бъде сред нас. Радостни сме, че сред нас е и Старият велик майстор НУ брат Григорий Вазов, с чието име се свързва периодо на вече изкласилата и укрепнала ОВЛБ, както и едно от най-значимите, според мен, постижения в областта на масонското просвещение – създаването на списание „Зидарски преглед“, а след него и на Бюлетина на ОВЛБ (днес „Хрониката“, б.а.).

С благодарност към делата и приноса им, радостни сме, че сред нас са и двама от първите майстори на ранната ложа „Сговор“ – Уважаемите братя Иван Белчев и Мирослав Мазнев.

Над 26 години на градежа в нашата ложа неуморно се труди брат Б. К. Щастие за нас е да му завържем днес заработената юбилейна почетна сребърна престилка. Да я носи в празник, защото в делниците, убедени сме, все така упорито ще продължи да работи за следващата, вече златна престилка. Първата българска сребърна престилка бе специално ушита и извезана тук, в България. Така че, когато от догодина се отприщи потокът от заслужили правото да я получат братя, знайте, уважаеми майстори на ложи – вече има изпитано българско производство.

Сред нас са и братята Валентин Измирлиев, Пламен Сапаревски  и М. Ц., стари майстори на ложата от по-близките и по-спокойни за масонския градеж години. Гости на нашия празник са и братята Иван Белчев и Мирослав Мазнев, ръководили ложата в нейните ранни години. Всеки от тях е вложил своята дан, за да може днес с гордост да отбележим четвъртвековния си юбилей.

Зачетоха празника ни и редица велики сановници – действащи и стари. Изтъкнати братя, чиито личностни качества и дела, са ги издигнали до най-високите ръководни постове в масонството. Някои от тях също са поели първата си глътка масонски въздух именно в ложа „Сговор“.

Благодаря им от сърце, вярвам, че и в бъдеще ложата ни ще може да разчита на тяхната подкрепа в общото ни дело.

 

 

Историята трябва да се познава и разбира, тачи и предава на нашите следовници. Такава, каквато е. „Фалшификацията на миналото ражда болно бъдеще.“, казал го е големият полски драматург Славомир Мрожек.

Ето защо в празничния ден е редно да погледнем назад, към самото начало, към времето, когато се е зараждало днешното българско масонство.

Като издател и журналист с над 42-годишен опит в занаята, отлично зная, че един автор, а в случая оратор, не може да каже на слушателите си всичко, което би желал. Рискува обаче да им досади, в първия случай, или да ги приспи, във втория. Ще сторя възможното това да не се случи.

Затова, както и поради стремежа си да бъда в максимална степен обективен, ще се огранича основно върху ранните години на ложа „Сговор“, на нейното участие, заедно с останалите две ложи в съграждането и укрепването на Великата ложа на България. Позовавам се единствено на съхранените в архива ни автентични документални свидетелства.

Историята на българското масонство след политико-икономическите промени в страната ни през 1989 г. е документирана. Не липсват и някои в различна степен волни интерпретации, включително в публични медии.

Безспорно, най-достоверен и пълен източник на информация е издадената от „Акация 2016“ ЕООД монография „25 години Обединена велика ложа на България“. Тя е дело на МУ брат Михаил Димитров, Стар велик оратор на ОВЛБ. Това е официалната история на регулярното съвременно масонство в България. Написана е в духа на позитивен поглед върху развитието на българското масонство с подчертано изтъкване на онова, което ни обединява и естествено е довело до логичната потребност от единението, извършено през 2015 г.
В силно съкратен вариант историята на ОВЛБ може да се прочете и на официалния сайт на ОВЛБ.

****
Много ценен източник на информация, разглеждащ развитието на масонството у нас през неговите първи 15 години, е издадената през 2008 г. книга „Реактивиране и развитие на съвременното българско масонство“. Нейният автор, Старият велик секретар ВУ брат Лъчезар Тодоров, който днес е сред нас, също е започнал своя масонски път именно от нашата ложа. Книгата с формат на списание и обем от 128 страници съдържа подробен преглед на събития, в които авторът има лично, при това активно, участие.

За да не бъда заподозрян, че избягвам обобщаващи оценки и прибягвам към „розовите очила“, цитирам мнението на безспорен авторитет в масонството, лично ангажиран с историята на днешното българско масонство – проф. д-р Клаус Хорнефер, Стар велик майстор на Великата ложа на ССПЗ на Германия и Стар велик майстор на ОВЛ на Германия (градежът е изнесен през 2009 г. пред ложа „Княз Александър I фон Батенберг“, ориент Русе). Публикуван е в сп. „Зидарски преглед“, кн. 1/2009 г. Той казва така:

„Историческите изследователи от едно по-късно време ще опишат възстановяването на Свободното зидарство в източноевропейските държави, от Балтика до Балканите, от Елба до Урал, като противоречиво и доста хаотично. В някои от тези държави става въпрос за едно изцяло ново начинание, в повечето – за превъзмогване на десетилетна пауза в масонския живот, и във всички – за извънредни, насочени към обновление усилия, които са тясно свързани с политически, икономически и социални промени. Процесът на възстановяване на Свободното зидарство в днешни дни в никакъв случай не е завършен, макар петнайсет години след неговото начало очертанията на бъдещето да са горе-долу видими.“

 

Да погледнем към изминатия от ложата ни път от висотата на 25-те години

Както е добре известно и документално потвърдено, първите три ложи от възобновеното след 1989 г. масонство в България – „Сговор“, „Заря“ и „Светлина“, са основани на 22 януари 1992 г. като ложи от състава на Великата ложа на Югославия. Първомайстор на ложа „Сговор“ става Георги Крумов. След извършената близо година подготвителна работа, на 5-ти декември 1992 г. те биват инсталирани, приемат Светлината от Великия майстор на Великата ложа на Югославия и с това стават остават в историята като първите три регулярни български масонски ложи. На същата дата тези три ложи основават и първата регулярна велика ложа – Великата ложа на България (ВЛБ), като Светлината е внесена отново от Великата ложа на Югославия, респективно, от нейния Велик майстор.

Затова на тази  дата отбелязваме също и  четвъртвековния юбилей на единствената регулярна и призната днес в нашия национален ориент велика ложа – Обединената велика ложа на България.

Отварям скоба. Днес използваме думата възродено, а не възстановено или реактивирано масонство, както първоначално са го наричали неговите основатели. Великата ложа на България от 1992 г. принадлежи към англосаксонското масонско пространство, докато Великата ложа на България (основана на 27 ноември  1917 г.) е била създадена от Великата ложа на Франция и поради това принадлежи към т. нар. франкофонско масонско пространство. Тази тема, разбира се, има своето продължение. Основанието за масонска приемственост, погледнато дори близо 200 години назад – до Видин по времето на Осман Пазвантоглу, или поне до основаването на първата българска ложа „Балканска звезда“ през 1880 г., също има своята неоспорима логика.

Датата на основаване на Великата ложа на България – 5 декември 1992 г., е признатата и от световното масонство. Именно тя е посочена в т. нар. старшински списък на Обединената Велика ложа на Англия като рождена дата на нашата ОВЛБ. Освен с признанието на ОВЛА и ложата-майка, Обединените велики ложи на Германия, Обединената велика ложа на България се ползва към момента с признанието на още 117 велики ложи от цял свят. (Бел. ред. 138 ВЛ към януари 2022 г.)

 

Откъде тръгнахме

След близо 50 години на явна и неявна, но тотална, забрана, преди 25 години и в България масонството закономерно запалва отново своята Светлина. Почти по същото време това става и в останалите новоприсъединили се към европейската цивилизационна общност държави – едно неизбежно събитие, което за пореден път доказва привлекателността, жизнеността на масонството като идея и практика. Включително и в днешно време.

Както посочват ВУ брат Лъчезар Тодоров и редица други професионални изследователи на българското масонство, още от средата на 1990 г. интерес към страната ни проявяват великите ложи на Гърция, Италия, Югославия, Германия, по-късно и на САЩ. Великият Ориент на Франция също проявява, при това, значителна активност, като през 1991 г. няколко българи са посветени в масонството. През 1992 г. Великият майстор Жак Орефис посещава страната ни като публично обявява целта си – учредяването в България на френски клон на масонството. Споменава се и „събуждането“ на създадената през 1917 г. българска ложа „Светлина“. Вестник „Репортер 7“ отпечатва обширен репортаж за това гостуване и бъдещите намерения. Съзнателно не споменавам имена.

В книгата си ВУ брат Лъчезар Тодоров специално подчертава:

„Идеята, намерението и първите стъпки да се активира Българското масонство са възникнали още в края на 1989 г. и то сред кръг от хора, които не само са били много добре запознати със същността на масонската идея, а и с това: какво е било влиянието на саморазтурилата се през юни 1940 г. Велика ложа на България, както в обществено политическия живот на страната, така и в международен мащаб. Те са притежавали и солиден интелектуален и организационен потенциал, за да осъществят своето намерение, като за целта са разчитали и на запазените близки контакти със свои колеги от други държави. При това положение трудно би било да се допусне, че реактивирането на Българското масонство по тази линия и определянето на неговия бъдещ велик майстор е могло да стане по инициатива и единствено от ВЛ на Югославия.“

Авторът, съвременник на събитията, посочва също, че в края на септември 1992 г. делегация, водена от Великия майстор на Великата ложа на Югославия, Зоран Ненезич, е на официално посещение във Великата ложа на Калифорния. В делегацията е включен и Георги Крумов. Великата ложа на Калифорния е била запозната с намеренията и извършената до момента работа по възстановяване на Великата ложа на България. С оглед на нейния безспорен световен авторитет, на Великата ложа на Калифорния е било предложено именно тя да стане ложата-майка и да внесе Светлината. От своя страна „…Великата ложа на Калифорния не само е отклонила тази покана, но даже е препоръчала Светлината в България да бъде внесена от Великата ложа на Югославия. При това положение членовете на тази делегация са били убедени, че пътят за внасяне на Светлината в България от ВЛ на Югославия е открит и вече не може да има никакви сериозни пречки или вредни последици и за югославската Велика ложа, и за бъдещата Велика ложа на България“ (цитат от книгата на брат Лъчезар Тодоров).

В крайна сметка съревнованието е спечелено от Великата ложа на Югославия. Първите три регулярно основани ложи: „Сговор“, „Заря“ и „Светлина“, са учредени на 22 януари 1992 г. ,а своята Светлина получават на 5-ти декември 1992 г.  На 5-ти декември 1992 г. е внесена Светлината и в регулярната  Велика ложа на България с първи Велик майстор НУ брат Георги Крумов.

Преди да бъде избран за Велик майстор той е бил първият майстор на „Сговор“ , днешната „Сговор 92“. Така започва нашата документално записана история.

Позволявам си едно съществено принципно уточнение, като повторно ще цитирам проф. Клаус Хорнефер:

„При създаването на нова масонска ложа трябва да се прави разлика между действителното основаване (учредяване) – един чисто правен акт, и масонското инсталиране – внасянето на Светлина. Последното е действие, което трябва да се извърши от Великия майстор на регулярна велика ложа или негов представител, според традиционните правила. Едва тогава новата ложа добива характера на регулярност. Старият израз за това е ‘редовна и пълноценна’.“

Именно затова „Сговор 92“ чества своята 25-годишнина като регулярна българска ложа днес, а не близо година по-рано, когато е била основана и откогато води масонски живот – първоначално в състава на Великата ложа на Югославия. Това се отнася и за останалите две ложи, чиито имена споменавам многократно.

В продължение на цели 25 години, неизменно верен на ложата ни, работи нашият скъп брат Б. К. Както НУ брат Георги Крумов казва в свое интервю, именно брат Б. е човекът, осъществил през 1991 г. първата връзка с югославското масонство. По това време той е журналист във вестник „168 часа“. В книгата си ВУ брат Лъчезар Тодоров пише, че връзката е осъществена чрез г-н М. Л., югославски масон, развиващ по това време успешен бизнес в София. Той не е бил случаен търговец, а човек, получил поръчение от Великата ложа на Югославия да издирва подходящи хора в България, с обществено положение и авторитет, чрез които да се реактивира регулярното масонство в България. Събрани са и други препоръки. В крайна сметка изборът се свежда до младия 35-годишен бизнесмен Георги Крумов. След личен разговор, проведен с участието и на изпълняващия длъжността I Велик надзирател, Лазо Христовски, Великият майстор на Великата ложа на Югославия, Зоран Ненезич, одобрява тази кандидатура и предлага на Георги Крумов да оглави българското масонство.

Така е активиран процесът, довел близо две години  по-късно до внасяне на Светлина във Великата ложа на България. През ранната пролет на 1991 г. брат Георги Крумов е приет за чирак в белградската ложа „Побратим“ и бързо бива повдигнат в майсторска степен. По негов избор и създадена от него организация, за кратък период в същата ложа биват приети около 35 българи. Сред най-първите е и нашият брат Б.К. В края на същата година 25 от тях вече са заслужили своята майсторска степен.

През януари 1992 г. братя от „Побратим“ гостуват в България, курорта Боровец, където в продължение на три дни биват приети и повдигнати в степен около 15 души.

В друго свое интервю Старият велик майстор брат Георги Крумов посочва:

„Успяхме да се справим, като интензивното пътуване до Белград и обратно ни се размина само с няколко дребни автомобилни произшествия.“

 

Документите, съхранени в архива на нашата ложа, показват следната хронология на събитията.

♦ На 22-ри януари 1992 г. група от 25 българи, майстори, членуващи в белградската ложа „Побратим“, се обръщат с писмо към старейшината на ложата с молба да им бъде разрешен „частен отпус“ (сърбизъм) с цел „формирането на самостоятелни ложи в България и Велика ложа на България“.

Сред подписалите писмото са братята: Георги Крумов, Б. К., С. Я., Е. Т., К. М. и др. Молбата им е удовлетворена веднага.

Така тези 25 майстори плюс 10 калфи и чираци основават в България три самостоятелни ложи – „Сговор“, „Заря“ и „Светлина“. С това се създава възможността за пристъпване към процедура по учредяване на Велика ложа на България.

♦ На същата дата, 22-ри януари 1992 г., всяка от трите ложи изпраща свое писмо до Великия майстор на Великата ложа на Югославия, Зоран Ненезич. Съдържанието им е еднакво. Писмото на ложа „Сговор“ гласи:

„Скъпи братко,

Бихме желали да изразим желанието на ложа „Сговор“ Великата ложа на Югославия да стане майка на реактивиращата се Велика ложа на България“.

Писмото е подписано от Георги Крумов. Писмото на ложа „Светлина“ е подписано от В. Д., на ложа „Заря“ – от К. М.

♦ На 28. 10. 1992 г. трите „сдружения на свободните зидари“ провеждат поотделно събрания  за избор на делегати за предстоящото Общо събрание за „реактивиране“ на Великата ложа на България.

Те се считат за членове и на Организационния комитет по реактивирането. Протоколът от събранието на „Сговор“ е подписан от К. М., председател, и секретар – Б. К. За делегати са избрани К. М., Б. К. и В. Т.. „Светлина“ и „Заря“ също избират по трима делегати за участие в Общото събрание.

♦ На 10. 11. 1992 г. се провежда заседание на членовете на вече избрания Организационен комитет за реактивиране на Великата ложа на България. За председател е избран Георги Крумов, насрочва се и дата за реактивиране на Великата ложа на България – 5-ти декември 1992 г. Внасяща Светлината ще бъде Великата ложа на Югославия. Специално се подчертава, че се приемат базисните принципи, постановени през 1929 г. от Великата ложа на Англия. Пояснявам: става дума за утвърден списък от осем Основни принципа за признание на велика ложа, които стават основополагащи при определяне на отношението на Обединената велика ложа на Англия към всички други велики ложи.

Събранието избира за Велик майстор брат Георги Крумов, както и членовете на Съвета на великите сановници. Сред тях са: избраният за Велик първи надзорник брат С. Я., който е и първият майстор на ложа „Сговор“ след внасянето на Светлината в нея. За Велик мечоносец е избран нашия брат Б. К. и т.н.

♦ На 5. 12. 1992 г. в София е проведен ритуал, на който Великият майстор на Великата ложа на Югославия, брат Зоран Ненезич, внася Светлина във всяка от вече основаните три български ложи. След това те провеждат  общо учредително събрание.

♦ След взетото решение, избран Велик майстор и Велик сановен съвет, се провежда ритуалът по внасяне на Светлината в първата регулярна велика ложа – Великата ложа на България с Велик майстор Георги Крумов.

♦ През 1997 г. на общи събрания на ВЛБ последователно са избрани двама велики майстори. В началото на годината – НУ брат Стоян Райчевски, а в края ѝ – НУ брат Янко Бонев, който ръководи Великата ложа на България до Обединението през 2001 г.

 

Документите свидетелстват още, че внеслата Светлина ложа-майка, Великата ложа на Югославия, е инсталирана от ОВЛ на Германия на 23-ти юни 1990 г. от тогавашния неин ВМ – НУ брат Ернст Валтер. Поради това и по силата на масонските канони, включително според утвърдените през 1929 г. от Обединената велика ложа на Англия основни принципи, валидни и днес, Обединената велика ложа на Югославия е независима и регулярна масонска „сила“ с право да инсталира други велики ложи. Следователно инсталираните от нея велики ложи, посвоя произход, също се явяват „регулярни“ и принадлежащи към англосаксонското масонско пространство. Поради това Великата ложа на България също е регулярна и това не може да се оспорва. Макар и индиректно, нейна ложа-майка се явява и ОВЛ на Германия.

 

Както е добре известно, паралелно и независимо от вече съществуващата и работеща регулярна Велика ложа на България с нейните първоначално три ложи, протича процес на формиране на масонски ложи у нас при директното участие на ложа „Лесинг към пламтящата звезда“ от състава на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари в Германия. В резултат на този процес на 24-ти и 25-ти юни 1994 г. ВЛССПЗ на Германия внася  Светлина в ложа „Зора“, след което и в ложите „Светлина“ и „Сердика“ – първите три ложи, които са от състава на ВЛССПЗ на Германия и носят нейни патентни номера. След още три години, на 20-ти септември 1997 г., е инсталирана и втората велика ложа в България – Великата ложа на Старите свободни и приети зидари на България с Велик майстор НУ брат Иван Ставрев. Ложа-майка е ОВЛ на Германия, а брат Иван Ставрев е започнал масонския си път в нашата ложа „Сговор“.

Така, след половинвековно прекъсване, още съвсем младото българско масонство вече има две регулярни велики ложи.

За повдигане на националното ни самочувствие ще си позволя да добавя следното. Днешната Обединената велика ложа на Англия е създадена през 1813 г., в резултат от сливане на двете паралелно съществуващи до този момент, конкуриращи се и взаимно непризнаващи се една друга велики ложи – създадената през 1717 г., известна още като ложа „на модерните“ и основаната през 1751 г., позната като „Автентична велика ложа“. За тяхното обединение са били необходими цели 66 години.

С този проблем българското масонство се справя само за 4 години.

 

На 23-ти април 2001 г. двете с приблизително еднакъв брой ложи и членски състав, регулярни и признати, равнопоставени Велики ложи в България се обединяват.

В декларацията от тази дата е записано в т. 1:

„Двете равнопоставени ВЛБ и ВЛ на ССПЗБ се сливат в една Велика ложа под името Велика ложа на старите, свободни и приети зидари на България.“

Велик майстор става НУ брат Борислав Сарандев, а Заместник-велик майстор (той ще се титулува Стар велик майстор), с право на глас – досегашният Велик майстор на ВЛБ, Янко Бонев.  До края на 2001 г. Великата ложа ще работи съгласно одобрената от ОВЛ на Германия и съгласувана с Обединената велика ложа на Англия Конституция на ВЛССПЗБ, приета на 20 септември 1997 г. След това ще бъде изработена нова Конституция.

Извънредното общо събрание за извършване на обединението на двете Велики ложи е проведено на 12-ти май 2001 г.

Необходимо е да се знае, че този акт се осъществява при мощната подкрепа на изключително авторитетната и влиятелна Велика ложа на Швейцария „Алпина“ с Велик майстор НУ брат Жан-Жак Суние, а също така при активното участие на Великия майстор на Обединените Велики ложи на Германия, НУ брат Алфред Коска и др. За отбелязване е също, че Великата ложа „Алпина“ има големи, решаващи, заслуги за учредяването на Великата ложа на България от 1917 г., а и на по-късни етапи – за международното утвърждаване на българското масонство. За българското масонство, бих си позволил да нарека „Алпина“ нашия Ангел-закрилник.

В Споразумителния протокол е записано още, че до две години името на Великата ложа – ВЛССПЗБ ще бъде променено „с оглед връщане към историческите традиции“.

Така и става. По време на общото събрание, проведено на 26-ти ноември 2004 г., ложата се преименува на Обединена Велика ложа на България.

В протокола от 23-ти април 2001 г. се съдържа и сложна схема за съставяне на нов „сборен“ Съвет на великите сановници и други ръководни органи, включващ на паритетен принцип квоти за представители на двете досегашни Велики ложи. В този безспорно сложен и не лек за осъществяване и съпроводен с неизбежни компромиси процес на обединяване първите три ложи, основателки на възроденото българско масонство – „Сговор“, „Заря“ и „Светлина“, вместо исторически установените и полагащи им се според масонската традиция първи три патентни номера, при тържествения обединителен ритуал на 12-ти май 2001 г. получават значително по-задни патентни номера, включително последния към момента. Всички ложи от състава на ВЛБ са поставени след ложите от ВЛССПЗБ, като и тук хронологията на тяхното инсталиране не е спазена.

Това нелогично преномериране, заедно с появилото се дублиране на имена, е наложило и добавянето към имената на някои ложи, включително и „Сговор“, на цифрата 92 – годината на тяхното инсталиране .

 

 

 

Този съвсем съкратен преглед на развитието на българското масонство от края на 1992 г. до негово обединение през 2001 г. бе необходим, за да бъде по-точно разбрана и осмислена, особено от по-скоро приетите братя, бурната история на градеж, която наред с ентусиазма и съзидателната енергия, познава също така процеси като разцепление, заличаване, пребратяване, възстановяване, регуляризация, обединяване, единение и т.н.

Обединението през 2001 г. поставя градивното начало в процеса по консолидация на регулярното масонство в ориент България, Създава солидните солидните масонски на ОВЛБ и открива пътя за градивно развитие и просперитет на регулярното масонство в България. Обединението оставя назад в историята формиралите се през годините сложни взаимоотношения между двете Велики ложи, създават се условия за хармоничен, нормален масонски живот на задружен братски градеж в регулярното масонско пространство у нас. Полага основите на възходящо развитие, на укрепване и осмислено разрастване, довело до извършеното на 20-ти юни 2015 г. мащабно събитие, записано и открояващо се  в историята като „единение на българското регулярно масонство“.

 

За пътя, изминат от ложа „Сговор“

Вече стана дума, че най-ранният официален документ на ложа „Сговор“, с който разполагаме, е от 22-ри януари 1992 г. и носи подписа на майстора на ложата НУ брат Георги Крумов. На 5-ти декември 1992 г., датата на внасяне на Светлина в ложата, за майстор на стол на „Сговор“ (според заимстваното от немската терминология понятие) е избран брат С. Я. Избран е и първият Съвет на сановниците на ложата.

През годините майсторският чук на ложата са държали братята:

• Георги Крумов – 1992 г.;
• С. Я. – от 5 декември 1992 г.;
• Рашко Ангелинов – от ноември 1996 г.;
• Иван Белчев – от ноември 1997 г.;
• Мирослав Мазнев – от ноември 2000 г.;
• Рашко Ангелинов – от май 2002 г.;
• Чавдар Селвелиев – от юни 2006 г.;
• Валентин Измирлиев – от март 2009 г.;
• Пламен Сапаревски  – от юни 2010 г.;
• М. Ц. – от май 2012 г.;
• Георги Балански – от 2 юни 2017 г. (Бел. на ред.  – до 10 октомври 2020 г., поради избирането му за Велик втори надзирател на ОВЛБ).

(Актуализирано от редактора)

• М.Ц. – от 10 октомври 2020 г. до 4 юни 2021 г.
• Бисер Райнов – от 4 юни 2021 г.

 

Архивът на ложата ни започва от началото на 1993 г. и е воден редовно. Първото впечатление, което поражда неговият бегъл преглед, е изключително активната дейност по привличане на търсещи и техния прием в ложата – особено, през първите години; както и енергичната работа за ускорено израстване на братята от чирак до майсторската степен. Такава е практиката и в останалите ложи, включително създаваните по втората, т. нар. немска, линия, за което свидетелстват в публикациите си активни участници в този процес, като МУ брат Павел Главусанов, например.

Силно впечатление прави също така братското единение, което се поражда естествено между братята от трите ложи „Сговор“, „Светлина“ и „Заря“. Често те  провеждат  заедно ритуалните си сбирки, водят единен, задружен живот и извън ложата.

Изявени братя от една ложа, стават гаранти за прием на търсещи в някоя от другите две ложи. При гласуване по различни въпроси, предимно отнасящи се до прием и повдигане в степен, в общия протокол са отбелязани гласовете на братята с позоваване на принадлежността им към съответната ложа. Пожълтелите с времето документи излъчват, бих казал, младежки ентусиазъм и романтика, понякога недостатъчно познаване на същината на масонството, съчетано със силно увлечение и стремеж за овладяването на Царственото изкуство. Духовната страна, на която силно държим днес, включително в частта ѝ за разработване на градежи, е оставена на по-заден план. Нашите братя зидари по онова време са били изключително ангажирани с полагане на темелите на възроденото българско масонство, неуморно са работили за организационното укрепване на ложата – включително и за бързото попълване на оредяващия през определени периоди членски състав, най-вече поради миграционни процеси и външно въздействие.

Заради своето първенство и активна, очевидно увличаща работа, благодарение на своя авторитет, ложа „Сговор“ (Сговор 92“), е дала на българското масонство цяла плеяда от видни личности.

Това са не само хора, оставили диря, но и днешни активни негови строители. С извинение към неволно пропуснатите, ще спомена само няколко имена – наред с Георги Крумов и Янко Бонев, още: Лъчезар Тодоров, Т. М., Борис Китанов, Л. С., Ц. К., М. М., Ч. Н., Росен Коларов, Р. Ч., М. М., И. Б., К. К. и др. Някои от тях успяха да откликнат на поканата ни да участват в днешната тържествена церемония, други, предимно поради здравословни проблеми, за съжаление, не. С топло чувство тези наши братя си спомнят ранните години на своето масонство, прекарани в градежа на „Сговор“, днешната „Сговор 92“.

Вече стана дума, че от нашата ложа е започнал своя масонски път, като е усвоявал Царственото изкуство и НУ брат Иван Ставрев – първият Велик майстор на основаната през есента на 1997 г. втора ВЛ – ВЛССПЗБ.

Ложата-майка, ВЛССЗ на Германия, е избрала него за велик майстор.  А съдбата е пожелала ложа „Сговор“ да даде на съвременното регулярно българско масонство първите велики майстори и на двете регулярни велики ложи.

В ложата ни са членували силно изявени и обществено значими личности, заемали ръководни  постове в държавното управление. Списъкът съдържа редица личности от света на финансите, банковото дело и застраховането, медицината, високопоставени държавни служители, бизнесмени, университетски преподаватели, дейци на културата, журналисти и т.н. „Сговор 92“, както и всяка друга масонска ложа, е представителна извадка на елита на обществото ни. Вярваме, че, изградили се като личности, включително по пътя на собственото си самоусъвършенстване в ложата, подобно на предците ни отпреди края на Втората световна война, те, на свой ред, са допринесли достойно за съграждането на съвременна България.

За отбелязване е също, че „Сговор“, след това и „Сговор 92“, извървяват сравнително устойчиво пътя както от своето създаване до обединението на ВЛБ и ВЛССПЗБ през 2001 г., така и след това. Нашата ложа не се е разпадала, не се е налагало да бъде наново инсталирана, не е преминавала от едната в другата велики ложи, поради това не се е налагало и да се завръща обратно.

До обединението през 2001 г. ложата ни работи и се развива неизменно в състава на ВЛБ. Това е проява на стабилност, на правилно разбиране на масонството, в голяма степен на устойчивост срещу изкушенията, мотивирани от прекомерни властови амбиции и личностни интереси. Ложата ни е проявявала силно изразена градивна активност в годините след създаването на ВЛССПЗБ, като е работела за бъдещото обединение на двете велики ложи.

Принос на ложа „Сговор“ за общото масонско дело е и създаването от брат Лъчезар Тодоров през 1995 г. на първия оригинален Устав на Великата ложа на България, заменил използвания до момента Устав на Великата ложа на Югославия. Също така в един от двата силно критични за масонството ни периоди, този през 1995 г., няколко членове на „Сговор“, двама от които днес са сред нас, застават твърдо на принципни масонски позиции, което изиграва решаваща роля за съхраняването на ВЛБ.

През всички тези години ложата ни е поддържала състав до около 50–60 души. В годината на обединението, 2001, „Сговор“ е наброявала 46 души, от които 23 майстори. За сравнение – в края на 2000 г. ВЛБ е имала в състава си седем ложи с около 200 членове. В подбора за прием на търсещи сме се стремили да залагаме на качествените критерии, а не на количествените показатели.

През 1994 г. „Сговор“ става ложа-майка на новооснованата ложа „Черноморски приятели“, ориент Варна, от състава на ВЛБ. През 2002 г. „Сговор 92“ става „майка“ на ложа „Сила“ (основана на 12.12. 2002 г.). Тя на свой ред е майка на ложите „Мъдрост“, „София“, „Струма“, „Феникс“ и „Темпус“, в групата на ложите „внуци и правнуци“ от общото родословно дърво пък се нареждат „Габрово“ „Свобода“, „Царевград Търнов“, „Арарат“, „Хармония“.

Притиснат от времето, ще спомена само, че братя от нашата ложа са канени и взимат активно участие при раждането на нови ложи. Последният пример е внасянето на Светлина в ложа „Капитан Петко Войвода – Гарибалдиец“.

През всички години и особено през последното десетилетие, ложа „Сговор 92“ заделя особено внимание за духовното израстване на братята. Съществен елемент от тази дейност е разработването на градежи, чието изнасяне и обсъждане в ложата в голяма степен определя интелектуалната среда в нашата масонска работилница, нивото на духовност.

За съхраняване на създадения в работилницата ни интелектуален продукт, за неговото улеснено разпространяване и по-ефективно, удобно ползване от останалите братя, включително и извън нашата ложа, по случай 20-годишнината ни, създадохме „Сборник с градежи от работилницата на ‘Сговор 92’“. Ежегодно го допълваме и преиздаваме.

За днешния 25-годишен юбилей подготвихме четвъртото издание на сборника. Всеки от вас, братя, получи екземпляр от него, вие сте и първите му читатели. С обем от 566 страници той съдържа 118 градежа, дело на 48 братя.

Вярна мяра за нивото на интелектуалната дейност в ложата, за качеството на разработваните в нея градежи, е и фактът, че немалка част от тях заслужиха правото да бъдат публикувани в престижните издания на ОВЛБ – списание „Зидарски преглед“, Бюлетин на ОВЛБ и официалния сайт на ОВЛБ. Това също е реален, осезаем принос на „Сговор 92“, за общия градеж във Великата ложа.

Понеже времето напредна, пропускам проявите на благотворителна дейност, контактите ни с побратимена виенска ложа, множеството извънритуални прояви, привнасящи по-голяма привлекателност в живота на ложата и укрепващи братската верига.

 

Няколко думи за  приемствеността в българското масонство.

Допреди няколко години дори споменаването за някаква връзка с Великата ложа на България от 1917 г. се приемаше едва ли не за ерес от някои високопоставени братя. През отминалата година, когато наред с нашия четвъртвековен юбилей отбелязвахме и 100-годишнината на ВЛБ, някои ложи се люшнаха в другата крайност – обявиха се едва ли не за преки наследници на едноименни, някои сочени като „автентични“, ложи от времето на Третото българско масонство. Поради принадлежността към две обособени масонски пространства, нашата „Сговор 92“ не може да бъде пряк правоприемник на основаната на 24-ти май 1919 г. едноименна ложа „Сговор“, третата след „Светлина“ и „Зора“. С нашите предци ни свързва масонството, единната философия, цели, стремежи и реални действия към личностно самоусъвършенстване. Затова има немалко какво да се поучим от достойните ни предци, строители на младата все още българска държава.

Масонството в България и по българските земи преди Освобождението има своята история. Тя трябва да се познава и тачи, а добрият пример да се следва.

Така, както нашите предшественици са привлекли в своите далеч не многобройни, но за сметка на това качествени редици значителна част от интелектуалния елит на нацията ни. Да продължаваме тяхното дело като строители на съвременна България. Това е нишката, която не само идейно, но и по кръвна линия, ни свързва.

 

В заключение

Ложа „Сговор 92“  е едната от трите ложи – основателки на днешното българско масонство. Това е  въпрос преди всичко на чест. Безспорен източник на умерена гордост. Не носи гарантирани предимства с доживотна давност. Преди всичко историческото първенство е голяма отговорност, защото първооснователите в масонството винаги са пред очите на следващите ги. Немалко от тях – и пред взора на цялата нация.

Значимостта и влиянието, авторитетът на една ложа, се отстояват ден след ден с качеството на дейността, с интелектуалното равнище и всеотдайност към сключения за цял живот съюз – масонството. Както при всяко общество, значимостта и влиянието на масонството зависят от качествата на привлечените в братската верига братя, от желанието и възможностите им да работят за общия масонски, но и за обществения интерес, а не предимно за личните си стремления.

Като благодаря още веднъж на всички гости за вниманието, с което ни удостоихте, на всички братя за търпението, с което ме изслушахте, да си пожелаем – ние и идващите след нас – да реализираме още по-успешно идеалите, въплътени в същината на масонството. Постепенно да го привеждаме в унисон с изискванията на времето, в което живеем днес, тепърва има да живеем и да творим. Да си пожелаем българското масонство да заема все по успешно своето полагащо му се благотворно място в изграждането на демократичното гражданско общество на просперираща България.

 

Градеж на брат Георги Балански

Велик втори надзирател на ОВЛБ,

Стар майстор на ложа „Сговор 92“, ориент София

Ложа Quatuor Coronati