Масонството у нас до 1940 г.
100 години от инсталирането на ложа „Сговор“ 1919 г.
27 години от основаването на ложа "Сговор 92". За приемствеността в българското масонство. Градежът е изнесен на 19 април 2019 г. на тържествената сбирка, с която, навършилата 27 години от основаването си ложа…
Заря за ложа „Заря“ 1914 г.
Едно от най-големите постижения с изключителен социален принос на българското масонство е създаването и поддържането на Възпитателния институт „Заря”. Институтът си поставя (забележете – актуалната и днес) задача да деполитизира и консолидира българското масонство,…
Православната църква и българското масонство до 1940 г.
Отношението на Църквата към масонството е било фактор от първостепенно значение особено през първото столетие след неговото официализиране и създаването на Великата ложа на Лондон през 1717 г. Темата не е загубила своята актуалност…
Блюстителска речь
Масонството в България от първата половина на миналия век е имало във всяка ложа служител, изпълняващ длъжността, която носела името „блюстител“. Идвайки от старославянския език, глаголът „блюдя“/“блюсти“ е означавал: „пазя“, „охранявам“, „спазвам“, „съблюдавам“. Далеч…
Масонският печат в България до 1940 г.
Гордостта да бъдем масони. Извори от българското масонство. В първия от тематичната поредица градежи „Гордостта да бъдем масони“, в търсене на изворите, подхранващи исконната гордост на българското масонство да бъде забележима брънка от…
Списание „Полет“ – масонското списание за немасони
Неусетно, и най-вече неочаквано, сякаш върху безшумните криле на совата, символ на мъдростта, списание „Полет“ долита при своите читатели през есента на 1923 г. Първият му брой излиза на 12 октомври. Също така,…
Списание „Заря“ – масонска читанка по родолюбие. Част I.
Запитали един мъдрец: коя е тайната на неговото изкуство да предсказва бъдещето? А той отговорил: „Изучавам миналото и наблюдавам настоящето.“ Друга вековна мъдрост гласи: „Бъдещето се ражда в миналото и живее в…
Списание „Заря“ – масонска читанка по родолюбие. Част II.
В края на първата част от този градеж подхванах прегледа на завладяващо четиво, едновременно вдъхновяващо, но и пораждащо порой въпроси – статията „Добруджа в миналото“ („Заря“, кн. 8-10/1931 г.). Неин автор е изтъкнатият историк-османист и масон (член на ложа „Зора“), Владимир Тодоров-Хиндалов.
Списание „Заря“ – масонска читанка по родолюбие. Част III.
Продължение от сп. „Зидарски преглед“, кн. ХХVII Втората част на градежа, посветен на списание „Заря“ (1929-1931 г.), последното издание на Великата ложа на България за просвета и духовно израстване на нацията, разглежда…
Масоните – скритият код в българската история
Сп. NATIONAL GEOGRAPHIC Текст: Даниела Арнаудова. Снимки: Георги Кожухаров Обгърнато от мъглите на времето, братството на масоните пази своите тайни и до днес. Църквата го заклеймява като еретично, опонентите му приписват заговори за…