За мислите и реалността

 

 

 

Градеж на брат Георги Иванов, секретар на ложа „Сговор 92“ 

 

 

 

„Ако квантовата физика не ви е разтърсила из основи, значи нищо не сте разбрали от нея. Всичко, което наричаме реално, е изградено от неща, които в никакъв случай не могат да се нарекат реални.“ – Нийлс Бор.

 

Започнах градежа с една мисъл на Нийлс Бор, роден през 1885 година и носител на Нобелова награда за физика за 1922 година. Нийлс Бор се сочи за един от създателите на съвременната физика и човек със значителен принос към теорията за структурата на атома и квантовата механика.

Квантовата механика има за начало откриването на катодните лъчи от Майкъл Фарадей още през 1838 година, но най-вече се свързва с константата на Планк от 1900 г., която формулира хипотезата че, всяка енергия може да се поглъща или отделя само във вид на малки порции, наречени кванти, имащи енергия пропорционална на честотата. Според самия Планк, уравнението му е само един аспект на поглъщането и излъчването на лъчения, и няма общо с физическата представа и действителност на самата енергия.

В зората на 19-ти век физиците започват да изследват връзката между енергията и структурата на материята. Така вярването във физическата нютонова вселена като основа на науката, се замества от осъзнаването, че материята е само илюзия. Учените започват да разбират, че всичко във вселената е изградено от енергия.

Квантовите физици откриват, че физичните атоми са изградени от енергийни вихри, които непрекъснато се въртят и вибрират, всеки от тях излъчващ свой собствен енергиен „подпис“. Означава ли това, че ние, като същества изградени от тези „частици“ сме всъщност същества от енергия и вибрация, излъчващи уникален енергиен „подпис“? Изглежда ние сме много повече от това, което предполагаме и е време да се погледнем в тази светлина.

Ако можем да разгледаме атома под микроскоп, ще забележим малко, почти невидимо, подобно на торнадо образувание, с множество безкрайно малки енергийни вихри, наречени кварки и фотони. Това са съставните части на атомите. А ако се фокусираме още по-близо върху атома, няма да видим нищо, ще наблюдаваме физична празнина. Атомът няма физическа структура, ние също нямаме такава, физическите неща всъщност нямат физическа структура! Атомите са изградени от невидима енергия, не от твърда материя.

В същината си атомът е 99.999 999…% празно пространство. Точно така – класическият модел, с който изобразяваме атома няма нищо общо с реалността, той е тотално погрешно представен. Ако увеличим ядрото на атома до размерите на футболна топка, най-близкият електрон ще се намира на разстояние от 300 км, а големината му ще бъде не повече от оризово зрънце.

„Налага се да го превъзмогнем и да приемем този неоспорим факт. Вселената не е материална, а духовна.“ – казва Ричард Хенри, професор по физика в университета Джон Хопкинс.

Получава се ребус. Опитът ни казва, че действителността е пълна с физически, материални неща, и светът съществува независимо от нас. Фактът, че вселената ни не е куп физически неща, а скупчени нематериални енергийни групи. Следва логичният въпрос “Какво означава това, че материалният ни свят всъщност не е материален?”

Още през 1801 г. Томас Юнг провежда опит, който дава много силни доказателства , че материята и енергията може да имат характеристиките и на вълна, и на частици. Томас Юнг е един от най-блестящите умове в историята на науката. Юнг демонстрира своя гений в началото на живота – научил се е да чете доста добре от 2 годишна възраст, а на тринадесет години вече знаел добре латински, гръцки, френски и италиански. По-късно учи и египтология и частично дешифрира Розетския камък преди Шамполион. Лекар по образование, той е първият, който описва как лещата на човешкото око променя формата си за да се фокусира върху предмети на различни разстояния.

В основната си версия, експериментът се състои в това: кохерентен източник на светлина (с постоянна дължина на вълната и постоянна фаза, например лазер) осветява тънка пластина с два успоредни процепа. Светлината, преминаваща през процепите пада върху екран зад пластината. Резултатът от опита на Юнг ще бъде твърде различен, в случай, че светлината е вълна или частица.

През 1989 г. се провежда същия експеримент, но изпълнен с електрони. Вместо поток от слънчеви лъчи, които преминават през два успоредни процепа, се поставя електроннолъчева пушка в стъклена тръба, в която изтеглен всичкия въздух , т.е. има вакуум за да не влияе нищо на пътя на електроните. Срещуположният край на тръбата има покритие от луминофор (вещество, което излъчва светлина, когато се „активира“ от поток от електрони – луминесценция ) като на екрана на телевизионните тръби. Всеки електрон при удар в луминофора оставя върху него светеща точка върху него, фиксирайки по този начин пристигането си във вид на частица. Интересно е, че се оформя интерферентна картина, която е характеристика на вълните.

Този експеримент е провеждан много пъти, по различни начини с електрони и други частици и резултатът е един и същ, резултат, изводът от който е, че една единствена частица трябва да преминава едновременно през процепите – нещо, което противоречи на нашия всекидневен опит с дискретни обекти. Това явление е също така е доказателство, че електрони, протони, неутрони и дори по-големи микрочастици – като например фулерени, всички те имат поведение на вълна и дори собствени специфични честоти.

Какво би станало, ако поставим детектори на частици в близост до всеки един от процепите и да се опитваме “да хванем частите” от електрона, които преминават през съответния отвор? В този случай, квантът винаги ще бъде “хванат” да излиза от един от процепите, но никога от двата (което е логично, като се има предвид, че квантът е неделим по определение). И интерференчната картина изчезва, заменена от нормалното разпределение.

А какво се случва, ако инсталираме само един детектор в близост до един от процепите? Ами случва се това, че дори ако кванта не е уловен от детектора – минал е през другата дупка, интерференчната картина на екрана все пак изчезва (т.е. квантът някак си е “научил”, че го бройкат на другата дупка и отказва да се интерферира, като хитро се преструва този път на частица).

За да се регистрира, през кой от процепите е преминал един или друг електрон, трябва да се постави измервателен уред, който обаче работи със същите електромагнитни вълни. С други думи за да се регистрира електрона в пространството, се въздейства върху него. А въздействайки върху него, променяме състоянието му. А променяйки състоянието му, се променя интерференчната картина – тя изчезва.

 

 

Това в комбинация с принципа на неопределеност на Хайзенберг, а и други теоретически и експериментални данни накарало някои учени да предположат, че микрочастиците въобще нямат никакви вътрешни свойства и те се появяват едва в момента на измерване. Някои парадокси на квантовата механика тласка някои до откровен солипсизъм, предполагайки, че ролята на съзнанието на експериментатора е определяща за съществуването на цялата Вселена, защото съгласно квантовата теория, именно наблюдението създава или частично създава наблюдаваното. Или наблюдаващият влияе на наблюдението, формирайки реалност.

А в действителност ние наистина сме – във всеки един смисъл на думата – майстори на творението, тъй като ние решаваме какво да се прояви като форма из полето на всички възможности. Съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване. Ние сме много повече от това, което мислим, че сме, и безкрайно повече от онова, което са ни накарали да вярваме, че сме.

Промяната зависи от нас, на първо място. Всички ние помним майсторското “Опознай себе си”, всички помним че сме свързани не само в едно общо дело на градежа, остава само да сме с искрени и чисти помисли и действия към всеки и всичко и света ще се променя или дори в светлината на настоящият градеж – ще се създава като едно наистина добро място.

В прослава на ВАВ.

 

Февруари 2018 г.