Проф. Александър Теодоров-Балан
София, 17 февруари 1915 г., в. „Мир“, бр. 4495 .
Нека други ви кажат и посочат, как и де не мислите с българска душа и съзнание. Аз наблюдавам чуждото ваше мислене в българския език. А което е в езика, то е и в мислите.
Днес не е сякаш време за обществени разправки относно до упражнението на българския език от страна на нашия вестник и списание. Нашите умове и сърца са завзети с интереси повече увлекателни — с интереси, в които е замесена и съдбата на българската държава, съдбата на българската народност. Ала не е ли и българският език едно от условията — едно от основните положения за народна и държавна единица и съществено условие за българска култура ?
А упражнението и устройството на българския език в нашия обществен печат из день в день упадат дотолкова, че възбуждат основателен страх за духовната ни самобитност и национално призвание.
И както политици и дипломати се безпокоят, вълнуват и унасят от известни мисли и дела в нашата държава, така и един радетель за българския език с право се безпокои, вълнува и унася от неща, които застрашават личността и културата на нашия народ през езика.
Онова, което народът наш е създал в езика свое, характерно негово, то е в книжнината и в обществото в голяма степень занемарено. То е дори изложено на присмеха и презрението на питомци на чужди средини, свикнали с техния език и мислене. Такива питомци, работейки българския вестник и списание, сеят обилно чуждицата по българската земя и тровят българското мислене и израза на това мислене у народа. Мога доста точно да посоча в един наш вестник, кое вещество е взел той из руски извор, кое из френски, и кое е от самото знание на негова работник. Имам отбелязан пример, дето едно съобщение на вестника отразява в думите си четири езика на мисленето: български, руски, френски и турски. Каквото е чел вестникарят токо преди да пише нещо във вестника, то се отразило с езика си и в неговото писано; защото от руско четиво у него проникнала в същия брой думата „обязателство“, а от френско „ангажимент“. И така шари чуждото мислене целия вестник. Българското мислене е все на задната пейка. От вестника се учи чуждо да мисли и оня търговец, който разгласява, че продава „ан гро“ и на дребно!
Побуден бих да изляза с тия бързи думи от едно наблюдение, което отколе ме възмущава. Нашите именити просветители и строители на българския език са създали географския наш термин проток. Него сочат като българска дума и речниците на Дювернуа и на Герова. В тях няма думата пролив. А днес, като се говори толкоз много и живо за Дарданелите, комай всички наши вестници пишат и думат все за „проливите„, а не за протоците! Що значи това? Не е ли чуждо мислене, изразено с чужда дума, която тъпче, гони, презира нашата ? Това мислене иде из чуждо четиво, иде от слабост на българско съзнание, което в минутата на упражнение на българската реч няма достатъчна сила да се противупостави на руското, френското, турското и пр.
Български вестникари и книжевници! Вардете българския език, мислете, за бога, по български!