Д-р Хр. Аджаров, първомайстор на ложа „Слънце“
Сп. „Свободен зидар“, кн 2, 1922 г.
Много се говори, че свободните зидари вън от ложата не правели нищо или много малко. На първо място подценява се работата, която свободния зидар върши върху себе си, като се мъчи да облагороди и изглади грапавините на своя характер. Подценява се и дейността му в неговата сфера на влияние, семейството, учреждението или друго място, дето той работи; свободния зидар със своите добродетели, ръководен неотменно и винаги от справедливостта, със своя пример в катадневния живот влияе силно и благотворно на всички околни. Св. зидар в частния си живот, както и в ложата, търси истината, упражнява доброто и обича хубавото. В семейството си той е верен съпруг и верен на дълга си баща, той знае много добре, че тук се коват най-здраво връзките, които после привързват отделния човек към семейството, към рода и към човечеството. Голяма грижа за свободния зидар е днешното хилаво състояние на семейния живот. От една страна у пролетариите се свързват бракове в незряла ранна възраст, които бързо похабяват хубостта и свежестта на жената, а от друга няма възможност за едно грижливо физическо и морално възпитание на децата.
Също тъй семейния живот на горната класа е застрашен: мъжът цял ден е зает с управление на предприятия, с борси и спекули, връща се уморен в къщи, дето пък посреща гости и дава гощавки, тъй че не му остава време, ни желание да се заеме с децата, когато пък жена му тича лудо по визити, театри и други забавления, и децата остават на благоволението на гувернантките. С този начин на живеене децата от най-ранна възраст се вкарват в пътя на пороците и съблазните и се покваряват. Свободния зидар е страж в семейството и бди тук да поникнат и се развият най-добрите чувства на обич, преданост и солидарност.
Какво да прави свободния зидар в обществото?
Мнозина биха желали да им се даде един подробен списък на длъжностите и занятията на зидаря вън от ложата. Това обаче нито е възможно, нито е желателно. В ложата всеки изучва принципите и идеалите и нека всеки по своя наклонност и индивидуалност развие своите сили за благото на обществото. При все това смятам да зачекна бегло само някои отделни въпроси.
Ложите и отделните зидари упражняват благотворителността. Това става обикновено тихо, безшумно и с тънко разбиране на обстоятелствата; даване на обикновена милостиня в пари е почти изключена; внимава се да се не докачи човешкото достойнство на просителя, затова най-често му се дава морална подкрепа, ходатайство за настаняване на работа и пр., а неспособните за работа се настаняват в приюти, болници, сиропиталища и други подобни. С благодеянията не требва по никой начин да се насърчава мързела. Св. зидари са убедени, че мизерията в света няма да се изкорени чрез милосърдието, а чрез справедливостта в стопанските отношения; милосърдието е само едно палиативно средство.
Свободното зидарство се интересува много от училища, възпитателни институти, пансион за младежи от двата пола, библиотеки и читалища и пр. До колкото може то изгражда и свои, но понеже не може и не иска да конкурира държавата, то се мъчи да тури на ръководните постове свои членове, които да ръководят работата в зидарски дух. Просветна дейност и издаване общодостъпна избрана литература за широките народни маси е от първите длъжности на свободните зидари.
Свободния зидар, като гражданин, е длъжен да пази своите правдини от нарушения и да се бори, според убеждението си, за нови придобивки, а също и да не търпи нарушение в правата и на другите. Тук той действа вече в зидарски дух, но не като член на ложа, а на своя отговорност. Много пъти се повдига въпрос, защо ложата, като място за култ на справедливостта, сама не разрешава политическите въпроси? С други думи, защо ложата като такава не се занимава с политика? За тоя въпрос има много отговори: първо, ложата е неутрално място, над всички партии, тя не може да вземе страната на някоя политическа партия, нито да й бъде опозиция; второ, при решаване на политически въпроси се гласува и се действа според вишегласието, а с това се накърнява принципа на толерантността, защото във всички партии, били те консервативни или напредничави, има честни и справедливи люде, наши братя в ложа и които искрено вярват в своята политическа програма. Ложата, обаче, тук може да играе една спасителна роля, като приема за братя членове на разните партии, като ги запознава помежду им отблизо, като облагородява характера им и ги прави толерантни към искрените убеждения на противниците им. С това и политическите страсти биха се отслабили и непристойният език би изчезнал.
Което важи за политиката, важи и за религията.
С това, обаче, не е казано, че в ложа не бива да се държат теоретически сказки по политически и религиозни въпроси. Напротив, най-лесно можем да узнаем един човек какъв е, кога чуем неговото политическо и религиозно верую, това даже е необходимо за по-близко опознаване на братята по между им.
Как разбира свободния зидар девиза: свобода, равенство и братство в обществото и как требва да го прилага?
Свободата на човека не е неограничена, тя се дава само срещу нравствена отговорност, тя се ограничава от свободата на другите граждани и се движи в границите на справедливостта.
Равенството между хората се разбира равенство пред законите, но не абсолютно равенство, защото хората се раждат неравни, с различни способности, тъй че и резултата от работата им е различен, та и наградата на труда им, от само себе си се разбира, ще бъде различна. Само преимуществата, които са последица от раждане, привилегии, монополи и пр. са против справедливостта и трябва постепенно да се унищожат.
Братството обгръща всички добри и сърдечни чувства, които ни вдъхват истински интерес за съдбата на ближния. То изключва всека мисъл за спекулация и произлиза от справедливостта; то не може да вирее в едно общество, проядено от омраза и завист, което не цени работливостта. Като се стремиш да осигуриш плодовете от своя труд, не трябва да искаш нищо повече от това. Това е братско.
И тъй, ложата играе ролята на вдъхновител и надзирател при обществената дейност на свободния зидар, който действа на вън с права и задължения на гражданин.
Но най-важната роля на ложата е предоставена за в бъдещето. Когато идеята разрасне и овладее умовете на най-честните и справедливи люде на разните държави, не ще ли настъпи момента за едно общо разбирателство, за въвеждане на общи реформи и закрепване мира в целия свят. Не е ли близък този момент ? Ще го доживеем ли ?
***
Свободно-зидарската дружба има за цел да се бори против предразсъдъка и невежеството, против злото и мрака под всичките техни форми.