Скъпи и обичани братя,
От миналите градежи вие познавате интереса ми към младежките организации, свързани с масонството – както за момчета и юноши, така и за момичета и девойки. Споделянето на моралните уроци, научени от масонството с подрастващите е начин не само да предизвикаме у тях интерес към свободното зидарство, а много повече – да положим фундамента за израстване на качествени граждани, морални и мислещи, поколение гледащо в бъдещето, базирайки се на уроците и нравствените устои на историята.
Дали обаче не можем да отидем и по-далеч? Дали масонско училище може да стане факт? Върху темата ме накара да мисля подкрепяното от Обединената велика ложа на България каменоделско училище в с. Кунино. Дали оперативното знание предавано там може да се обогати с духовните и нравствени уроци от свободното зидарство? Дали там в момента не се обучават наши бъдещи братя, които ще видим скоро в колоните на Храма? А дали може да съществува и отделно масонско училище, което да внесе ред в хаоса от стотиците държавни и частни, професионални и езикови, български и чуждестранни училища – един храм на знанието и добродетелите за нашите деца? Все пак нека не забравяме, че стремежът към знания е най-присъщ на масоните, а науките заемат своето основно място във витата стълба към средната зала на Храма.
Темата не е нова в световната братска верига. Великобритания създава масонски училища още през XVIII век. Позволете ми, скъпи братя, днес да ви запозная с тях и дано тяхната история ни позволи да изградим наше бъдеще.
- Кралско масонско училище за девойки (The Royal Masonic School for Girls)
Създадено е през 1788 година в масонския дух на братска любов и подкрепа, като училище-пансион за дъщерите на братята, които са се преселили във Вечния изток или поради болест не могат да се грижат за семействата си. Приемани са момичета между 6 и 9 години от цялото кралство, стига да са дъщери на масони и да са в добро здравословно състояние. Първоначален дом на училището е Лондон, в близост до днешната Британска библиотека, където първият випуск от 15 момичета намира своя нов дом и път в образованието и живота. През годините то сменя няколко пъти местоположението си, докато през 1934 година не се установява в Рикмансуърт Парк, Хертфордшир, където е и до днес.
В началото училището носи името Училище на свободните зидари „Кралски Къмбърленд“ (Royal Cumberland Free Masons School), след това Кралски масонски институт за момичета (Royal Masonic Institution for Girls) и накрая днешното Кралско масонско училище за девойки (The Royal Masonic School for Girls). Прави силно впечатление, че принадлежността към масонството, ясно написана още в името, винаги е показвана явно и с гордост още от самото създаване на школата.
Веднага след името, масонски елементи намираме в герба на училището, включващо черно-бял шахматен под между две колони (в различни версии на герба издържани в дорийски или коринтски стил (бел. авт.)), петолъчни звезди и кубичен камък, като нашлемника на герба е ръка, държаща длето.
Девизът на школата (Circumornatae ut similitudo templi) пък идва от Псалм 144: „Дъщерите ни да бъдат като излъсканите крайъгълни камъни на храма“ и носи до днес в себе си масонските идеали, които основателите са желали да въплътят в сърцата на дъщерите на своите братя в нужда.
Традициите на училището също включват елементи от свободното зидарство, като най-известната от тях е „Кубичния камък“ – съществуващо и до днес и също толкова желано и престижно отличие.
Под формата на значка, носенето му символизира изглаждането на ръбовете на несъвършенството на младата дама. Да добият правото да носят сребърния кубичен камък на ревера си имат ученички над 10-и клас, които покажат високи резултати в следните области:
Уважение към другите – ученичката трябва да демонстрира уважение и добри обноски към съучениците, персонала и посетителите на училището.
Участие – ученичката трябва да има принос към обществото и да участва в училищния живот по положителен начин, например чрез участие в клубове, доброволческа и спортна дейност и др.
Самодисциплина – ученичката трябва да демонстрира самодисциплина при изпълнение на задълженията си. Поставените задачи трябва да се изпълняват в срок, както и да се явява навреме за часовете. Поведението по време на час трябва да бъде от най-висок стандарт.
Самоуважение – поведението на ученичката трябва да демонстрира ценностите на училището и гордостта на училищната униформа.
Училището има девет основни ценности, по една за всеки месец от учебната година: Уважение, участие и състрадание са темите в първия срок; Смелост да предизвикате себе си, отговорност и постоянство – във втория; Честност, отдаденост и толерантност – в третия срок (Разделянето на учебната година на 3 срока по 13 седмици е характерно за британската образователна система. (Бел. авт.)). Ценностите са в центъра на вниманието на ученическите събрания, като момичетата правят презентации за всяка от тях пред съученичките си.
Интересно е да се посочи, че до 1938 година ученичките са носели престилка над дрехите си. За разлика от мъжката масонска престилка, тя покривала и горната част на тялото на момичетата. Обичайната всекидневна престилка била кафява, а за официални случаи момичетата слагали бяла – явно сходство с официалната престилка, която свободните зидари носят и до днес върху тъмните костюми по време на сбирки на ложата. През 1938 година престилките са премахнати по чисто естетически причини след редица спорове. Днес възпитаничките на училището на определени поводи слагат белите престилки, за да покажат уважението си към традициите и старите поколения.
Кралското масонско училище функционира и до днес, осигурявайки модерно и светско образование на девойките, допълнено от училищни традиции базирани на свободното зидарство, които сближават младите дами за цял живот и шлифоват характера им. От 1978 година училището е отворено и за кандидатки без родствена връзка с масонството. Днес в него учат момичета от 2 до 18 годишна възраст, като пансион се предлага за ученичките над 7 години. Въпреки, че е независимо (частно), то е напълно признато и легитимно, като спазва напълно задължителната образователна програма на Обединеното кралство (UK national curriculum).
Интересно е да се отбележи, че от 2009 година в началния-яслен етап могат да бъдат записвани и момчета, което е ясна заявка за желанието за възстановяване на масонското училище за момчета, като напълно се отвори за момчета тази школа или се създаде отделна институция.
В масонски дух, училището е отворено за ученички от всички вероизповедания, въпреки, че като традиционна образователна институция с вековна история, следва основната религия на страната – традицията на англиканската християнска църква. В момента в него се обучават 870 девойки от 25 страни, много от тях дъщери на членове на братската верига, привлечени от добрата репутация и масонските история и традиции.
- Кралско масонско училище за момчета (The Royal Masonic School for Boys)
Кралското масонско училище за момчета е основано през 1798 година и съществува до 1977 година, когато е закрито поради финансови проблеми. За разлика от девическото училище, първоначалният модел не е бил създаване на образователна институция, а благотворително дружество за помощ на синовете на изпадналите в беда братя. Осигурявали им се дрехи и обучение в близки до домовете на децата училища. Чак през 1857 година се създава истинско училище, с първи дом Ууд Грийн, северно от Лондон, а през 1903 година институцията намира постоянния си и последен дом в Бушей, Хертфордшир. През 1939 година общо над 800 ученика в основен и гимназиален етап се обучават в масонската школа.
Поради факта, че е затворено от повече от 40 години, информацията за традициите на училището, която достига до нас е много по-оскъдна от тази за девическото училище. Знаем, че учениците следвайки масонския стил са се обличали с бели ризи и черни костюми, а типични масонски елементи като черно-белия шахматен под, разделящ две колони скамейки, присъстват и до днес в изоставената сграда.
Една традиция, свързана както с училището за момчета, така и с девическото е „Медалът на стюарда“. Тази традиция е била продиктувана от нуждата за събиране на средства за поддържане на училищата. Школите организирали различни събития и фестивали, а дарителите – били те масони или не-масони, които дарявали средства над определена сума били наричани „стюарди“ и получавали медал, който масоните имали право да носят в продължение на една година заедно с официалните си регалии по време на ложа. Лентата на медала била светло синя за дарителите на момчешкото училище и бяла – за дарителите на девическото.
Причините за затварянето на училището са били чисто финансови, профански, и със сигурност не-масонски, но е факт, че липсата на масонското училище за момчета днес е явна. Може би в близко бъдеще синовете на световната братска верига отново ще имат своя масонска алма матер някъде по света, която ще ги подготви за обработени и изящни камъни в обществото, чрез модерно светско образование, изградено върху стабилната нравствена основа на вековните масонски традиции и уроци. А защо не това училище да бъде в България?
Кристиан Либих, ложа „Сговор 92“
Март 2020 г.
За автора:
Кристиан Либих е български и британски парамедик, с опит в бърза помощ в България и Англия. Дългогодишен активен доброволец на Суверенния малтийски орден за раздаване на топла храна за бежанци и хора в нужда. Награден с бронзов медал „pro Merito Melitensi“ от посланика на ордена в България. Участник в медицински доброволчески мисии в Африка, Централна Америка и Индия. Доброволец-строителен работник за изграждане на домове за социално-слаби семейства в Костинброд, към световната организация „Подслон за човечеството“ (Habitat for Humanity). Доброволец и инструктор по първа помощ в Доброволното формирование за справяне с бедствия и аварии към Столична община. Участник в спасителните и възстановителните дейности след наводненията в Аспарухово и Мизия.
По време на епидемията от Covid-19 работи като доброволец в Спешното отделение на УМБАЛ „Александровска“.