Същност, историческо развитие, идеали и символи.
„Масонството, пише голямата френска енциклопедия, е филантропична институция, която си поставя за цел осъществяването на един идеал за обществен живот. Почиващ върху занаятчийските сдружения или братства от Средните векове, масонският орден получава пълното си развитие през XVIII век. То не е тайно, а затворено общество. Неговите основни правила, закони и история, имената на неговите сподвижници не са скрити”.
Макар през многовековното си съществуване масонството да е било обект на 60 000 изследователски труда, то си остава слабо познато за широките обществени среди. Обикновено мненията зависят от това, дали идват от ляво, от дясно, от вярващи, от атеисти, от прогресисти, от реакционери, от безкритични или от почитатели.
Изследването на масонското движение започва най-рано в англосаксонските страни, където сподвижниците му са били най-многобройни и най-влиятелни. Най-общо е мнението на ония, били те профани или масони, които виждат в масонската доктрина една формулировка на рационализма, нещо което е лесно оборимо, защото масонските сдружения или посвещения, както ги наричат, не преследват в повечето случаи цели близки до позитивния светоглед, както и затова, че правилата и каноните на тяхната доктрина не намират изказ на обикновения, текущ говор. Масоните твърдят, че тяхното учение се разкрива чрез символи, станали достъпни благодарение на един ритуал. Това също е противоречиво, защото знаем, че много от ритуалите са били последователно създадени. Този обреден начин на изразяване, често свързван с окултизма, е бил дълго време обект не само на анализ на масонската доктрина, но и на интереса към нея. Утвърждаването на съвременната мисъл във всички области на човешкото познание често ни представя масонството като отживелица, нещо което се дължи поради недостатъчно познаване на миналото му. Сега за масонството се говори като за херметична философия, което кара изследователите все повече да се ровят и да се опитват да разкрият неговата идейна концепция, или това, което големият френски масон Освалд Вирт нарича масонизъм.
Именно на тези въпроси ще се опитаме да отговорим, макар в много сбит вид, изхождайки последователно от историческото развитие на масонството, или както е прието да се казва – от институционалната му история.
„Книга на конституциите”, както и старите масонски харти са пълни с легенди. Най-старият познат ни писмен паметник, „Манускриптус региус” от края на XIV век възвеличава четиримата „короновани мъченици”, патрони на занаята. Легендата разказва, че по времето на император Диоклециан петима каменоделци отказали да изработят статуята на някакво езическо божество и били осъдени на смърт. Заедно с тях били осъдени и четирима войници, които отказали да се поклонят пред олтара на Ескулап. Деветимата мъченици били погребани в общ гроб в един и същи ден. През 310 г. папа Мелхиад нарекъл четиримата войници „Quator Coronati“, сиреч блажените четирима, приписвайки им неоснователно мъченичеството на каменоделците. От този ден те станали протектори на зидарския занаят, сиреч първите масони.
Повечето от легендите са с библейски произход и използват богато имена от Стария завет. Основната притча, на която се отдава дълбоко символично значение е легендата за Хирам, строителят на Соломоновия храм, както това можем да открием в трета „Книга на царете“, глави 7, 14 (у евреите „Книга първа“): „Цар Соломон повика от град Тир Хирам, който работел на бронз и камък. Хирам бил изпълнен с мъдрост, ум и знание. Той пристигнал при Соломон и изпълнил всичките му заръки“. Масонската легенда значително разширила библейския текст, създавайки версията за трагичната смърт на Хирам, чийто обреден коментар съставлява най-същественото в церемониала по издигане в майсторска степен. Легендата бива допълнена с възкресението на Хирам, първият посветен майстор на храмовия градеж. Действеният, или както е прието да се казва оперативният градеж има за нас спекулативното значение на последователи и строители на духовния храм, който носим в сърцата си храм чист и неопетнен, достоен дом за Оногова, сътворил съвършенството на материалния свят.
Исторически обусловена и от голямо значение е връзката за възникването на масонството с ордена на тамплиерите. Тази връзка е най-добре илюстрирана в книгата „Система за строго съблюдение“ на барон дьо Хунд от 1756 г. Тамплиерите или храмовници били членовете на католически духовно-рицарски орден, основан от френски рицари в Ерусалим през 1119 г. за защита на Светите места и държавата на кръстоносците. Названието си получават от седалището на ордена, което се намирало на мястото на някогашния Соломонов храм. След падането на Акра и Ерусалим през 1291 г., централата на ордена бил прехвърлен в Кипър, а по-късно, през 1306 г. – в Париж. Тук орденът на тамплиерите се оформил като голяма банкерска и строителна организация с разклонения във всички католически страни. Тук следва също да споменем структурата на този орден и създаването на гилдиите в тогавашна средновековна Европа. В състава на всяко командорство, т.е. дружинка, имало по един „магистер карпентариус“, който бил истински архитект, поучаващ и ръководещ работниците – строители, на служба при ордена. През XIII век само в Париж тамплиерите притежавали една трета от застроената площ на града. Убягвайки от юрисдикцията на краля като религиозен орден, тамплиерите се наричали свободни зидари и не плащали данъци и налози, за разлика от занимаващата се с търговия буржоазия. За да конфискува огромното им имущество, крал Филип IV обявил тамплиерите в ерес, а папа Климент V издал вула за забрана дейността на ордена. Започнали гонения и изтребление на тамплиерите не само във Франция, но и в съседните страни. Така, голяма част от оцелелите членове на свободните занаятчийски гилдии се прехвърлили в Шотландия, където били радушно приети от крал Роберт Брус, техен защитник. Интересно е тук да отбележим, че всичкото движимо и недвижимо имущество на тамплиерите след папската вула от 1312 г. било прехвърлено на рицарите от Малтийския орден, които го съхранили и управлявали до френската революция.
Духовната връзка на тамплиерите с масонството е дълбока не само поради идеята за възкресяването на Соломоновия храм, а и заради възприемането от страна на начеващото масонство на редица старозаветни символи и обреди, утвърждаващи първомайсторството и строгото йерархическо подчинение, типични за структурите на тамплиерския орден. Като затворено общество, тамплиерите, подложени на гонения, си наложили свой таен език и знаци на общуване. И днес върху надгробните плочи на тамплиерските гробове, пръснати из Шотландия и Фландрия, редом с равнобедрения рицарски кръст, личи гравиран и масонския символ – линеалът.
В заключение трябва да кажем, че идеята за храма и принадлежащата й доктрина, отнесени към съхранението на привилегиите на гилдиите и посвещенските им правила, обуславят истинското възникване на франкмасонството, тоест на свободните зидари.
Не е без значение да отбележим, че една от най-човеколюбивите традиции на някогашните тамплиерски организации, благотворителността, преминала като канон и у масонските братства. Възприето било също обучението и възпитателната дейност да се поверяват на майсторите, които внушавали на учениците и калфите най-висши добродетели, развивайки дарбите и способностите им. Този спекулативен елемент от дейността на масонските братства добива нова съизмеримост и приемането на външни лица за членове, лица чужди на професионалната квалификация на дотогавашните структури. Тази практика, водеща началото си още от времето на консолидацията на тамплиерските организации на изгнанниците в Шотландия, дали живот на първите масонски ложи, имали положителни резултати: издигнат бил обществения авторитет на братствата, където били привлечени видни личности, аристократи, лутеранци, търговци и интелектуалци, които редом с името си включвали и своята материална помощ. Този външен приток на нови членове изместил с времето чисто професионалния елемент на масонските сдружения. Така, всичко онова, което някога съставлявало величието на ордена, вече се преценявало като остаряла, анахронична дреха. Но за да се запази силна и непокътната доктрината, превес взели строгостта на канона и спазване на обредността. Най-ранното, но и най-пълното съчетаване на тези два елемента, оперативния и спекулативния, срещаме и британските ложи от първата половина на седемнадесети век. През 1723 година се появява „Книга на конституциите“, чийто автор е шотландският пастор Джеймс Андерсън. И до ден – днешен „Книга на конституциите“ на Андерсън остава основен документ за развитието на съвременното масонство.
Спекулативното масонство и разпространението му през XVIII век
Както вече стана дума, още в началото на XV век, сдруженията на свободните зидари в Англия започнали да посвещават видни личности от духовенството, благородничеството и буржоазията, които нямали нищо общо със занаятите. Броят им нараснал чувствително през XVII век. Новоприетите масони бързо променили оперативното естество на масонството в спекулативно, или както някои обичат да казват – във философско. Тази еволюция довела до обедняване на традиционното масонство, но затова пък разкрила нови перспективи. Заимствайки обредите и символите на свободните зидари от миналите векове, новопосветените ги приложили към една нова идея, към една нова насока. Освободено от сковаващите норми на материалния труд, масонството се разклонило на няколко духовни течения със съпернически тенденции.
През лятото на 1717 г. четири лондонски ложи основали великата ложа на Англия, която си поставила за цел да обедини останалите братства. Използвайки току-що написаната „Книга на конституциите“, великата ложа на Англия дала първите правила на модерното масонство. Следва да отбележим, че в първата си версия от 1723 г. „Книга на конституциите“ на Андерсън прокламирала пълна религиозна толерантност. От тук нататък франк-масонството бързо се разпространило в Англия, но историята му била белязана от кризи и разцепления. Борбите между протестантските и католическите ложи, както и съпротивата на старите ложи, групирани около ложата на Йорк, продължили до 1815 г., когато се учредява великата обединена ложа на Англия. Именно тази ложа заместила либералните идеи на „Книга на конституциите“ от 1723 г. с догматичната повеля на задължителната вяра в „единствения, разкриващ ни се Бог“.
Английските масони въвеждат спекулативното масонство във Франция през 1726 г., което бързо се разпространява: през 1740 г. в Париж се наброяват десетина ложи и около петнадесетина в провинцията. През 1789 г. Великият ориент на Франция вече контролира 60 ложи в Париж и 448 в провинцията, 40 в колониите и 68 в армията.
Първата ложа в Русия била създадена през 1717 г., в Белгия през 1721 г., в Испания през 1726 г., в Америка през 1733 г., същата година и в Италия, а в Германия през 1736 г.
Необикновеното разпространение на свободното зидарство през 18 век, довело и до множество разклонения и вътрешни разцепления. Тази криза на растежа може да се обясни най-вече с разнопосочеността на отделните течения. Някои от „работилниците“, възприели различни херметични и окултни спекулации. Последните изследвания на този период посочват като сподвижници на тези тенденции масоните Моцарт и Бетовен. Към тези тенденции особено разпространение добиват идеалите на старите посвещенски ордени, на първо място този на Розенкройцерите. Между другото те въвели високите степени, които за разлика от традиционните ученик, помощник и майстор, наложили 33-степенната система, особено популярна за шотландските ордени.
Влиянието на интелектуалният масонски елит през първата половина на осемнадесети век било голямо. В Америка свободното зидарство изиграло важна роля за възникването на Съединените Американски щати. в континентална Европа влиянието им било особено силно за интелектуалната обнова във века на Просвещението, където водеща роля са имали масоните Монтескьо и Лаплас.
Ако е вярно, че масонството пряко не е вдъхновявало френската революция от 1789 г., то също вярно е, че френските масонски ложи са били почвата, дала живот за развитието на прогресивната политическа мисъл през и след XVIII век. И макар масонските ложи да не били благосклонни към насилствената промяна на политическия режим, то специално за Франция събитията от 1789 г. били до голяма степен предизвикани от действията на внушителен брой масони от аристокрацията, но с демократични виждания. Решителна, разбира се, се оказала борбата на редовите масони, чиито светли имена заслужават да бъдат споменати – Марат, Бабьоф, Лафайет, Мирабо, Дантон. Така, социалните идеали на Революцията стават основа на масонския конгрес във Вилми през 1792 г., на който най-известните личности на тогавашната рационалистична европейска интелигенция се надпреварвали за членство в масонските братства.
Връщаме се в Англия, люлката на масонството, където то се превърнало в истинска институция на обществения ред. Неговите ложи пръснати по цялата империя, набирали членове сред благосъстоятелните класи, включително сред членовете на кралското семейство. Вярна на своята религиозна доктрина и призванието си на световна масонска сила, Великата обединена ложа на Англия се опитала да наложи своето попечителство над другите национални ложи, като давала светлина само на онези, в чиято конституция била залегнала вярата в Бога. В Съединените щати развитието на масонството било също забележително, но никоя от великите американски ложи не успяла да обедини останалите, именно поради противоречивото възприемане на догмата за вярата. Извличайки поука от този разкол, френските зидари решили на Конвента си от 1877 г. да премахнат задължителната вяра в Бога, която дотогава присъствала в конституцията на Великия ориент. Новият член първи от нейния Устав гласял: „Свободното зидарство, институция основно филантропична и прогресивна, си поставя за цел търсене на истината, изучаване на всемирния морал, на науката и изкуствата, пълна подкрепа на добродетелите“. Неин принцип е абсолютната свобода на съвестта и общочовешката солидарност. Тя не изключва никого заради вярванията му. Неин девиз е: „Свобода, равенство и братство“. Разбира се, тези промени в Конституцията на Великия Ориент нямали за цел да порицаят религиозно настроените хора, нито да им наложат една рационалистическа философия, още повече, че Великата ложа на Англия не повдигнала въпрос и не се стигнало до прекъсване на отношенията. Така, влиянието на френското масонство по време на Третата република било голямо и макар то да не се намесвало пряко в политическия живот, много от законопроектите, гласувани в парламента, били подготвени в тишината на масонските храмове. Фашисткото правителство на Виши слага край на тази плодотворна дейност, поставя свободното зидарство извън законите, конфискувайки цялото му имущество. Същата участ сполетяла масоните в Русия, чиято дейност била забранена от Съветската власт. Не по-различна била съдбата на масонството в Испания и Италия, където клерикалите и фашистите действали заедно. През 1933 г. нацистите забраняват масонството и в Германия.
Съвременното масонство
Независимо от многото ложи, които съставляват днешното масонство, то е разделено на две основни течения. Първото е свързано с англо-саксонските ложи, които претендират, че са „редовни“ и радетели на вярата в Бога, отказвайки всякаква роля и намеса в политическия живот. Другото течение, което поддържа толерантния дух на първата Конституция на Андерсън, прокламира, че масоните не само трябва да работят за усъвършенстване на индивида, но и на обществото, затова добросъвестният и безпристрастен политически дебат не трябва да противоречи на масонските дела.
Групирани около великата Обединена ложа на Англия, седемте хиляди ложи на Великобритания, шестстотинте на Канада, четиристотинте на Нова Зеландия, двестате на Индия и др. обхващат повече от един милион английско говорещи масони. Към тях трябва да прибавим четирите милиона американски масони, чиито ложи прилагат расовата дискриминация. За чернокожите е отредена единствено ложата на Принс Хол.
В Германия след падането на нацизма, свободното зидарство се характеризира с разнообразието на ритуалите, базиращи се на философския или социалния аспект. Великата ложа, която ги обединява, е повече масонска федерация, отколкото централизирана институция. Тя наброява около 400 ложи.
Великата ложа „Алпина“ на Швейцария е близка до структурата на английската ложа.
Положението на италианското масонство е сложно: то е разпокъсано от множество ложи, често съпернически, които клонят ту към англосаксонските принципи, ту към либералните идеи на френския Велик ориент.
Великият ориент на Франция обхваща 400 ложи. втора по значение е Великата ложа на Франция, която обединява не по-малко ложи.
Тя поддържа добри отношения с Великия Ориент, от който се различава по незначителни обредни нюанси.
Българско масонство
В сравнение с историята на френското масонство, от което българското масонство получава зидарска светлина, историята на българското масонство е далеч по-кратка. До официалното му закриване през 1940 г., то има едва двадесет и седем години живот. Но извън този кратък исторически живот, то има и шест години предистория между годините 1860 и 1887, по времето на така наречените първо и второ масонство, угаснали преди да се изявят ярко.
Условия за организиране на свободно зидарство в България след Освобождението се създават през 1878 г. Будни българи, пребиваващи в чужбина по време на последното десетилетие на турското робство, стават свободни зидари в чужди ложи; между тях заслужават да бъдат споменати Иван Николов Ведър, д-р Константин Стоилов, Ангел Кънчев и Константин Величков.
Починът за учредяване на свободно зидарско общество в България
принадлежи на Иван Николов Ведър, кореспондент на чуждестранни вестници и полиглот. След като се установява в Русе след Освобождението, той привлича няколко души свободни зидари, посветени междувременно в чужбина: революционният деец Тома Кърджиев, учителят Йордан Джумелиев, поручик Иван Върбанов, Захари Стоянов, по това време секретар на русенския апелативен съд. С тяхна помощ, той поставя началото на ложа „Балканска звезда“, открита за редовни занятия на 9 март 1880 г. Към тази ложа се присъединява и първия български княз Александър Батенберг. Неспокойните времена епохата на пълномощията и конституционните кризи не благоприятстват дейността на първата масонска ложа в България и към края на 1882 г. тя се саморазтурва. През 1883 г. Иван Николов ведър прави нов опит и по негов почин в София се поставят основите на така нареченото второ масонство: основана е ложа „Братство“ под патронажа на великия Ориент на Португалия. Тази ложа крета до началото на Първата световна война и се изявява предимно в македонския край.
Благоприятни условия за възстановяването на българското масонство се създават, когато през януари 1914 г. десет свободни зидари поставят началото на „третото българско масонство“ с ложа „Заря“ по Шотландския стар и приет обред и под послушенството на Великата ложа на Франция. Учредяването на Великата ложа на България се манифестира с декларация, адресирана до осемнадесет масонски обединения в чужбина, с които тя вече е във връзка посредством така наречените поръчители за дружба и взаимопомощ.
Още с първите си стъпки, Великата ложа на България възприема становището на Международния масонски Конвент от 1875 г., относно основната идейна насоченост на движението: всичко под неговия купол да се извършва „В слава на Великия архитект на Вселената“, без клерикални увлечения и при пълна свобода на съвестта.
Преди да премине към разгърнат организационен живот, Великата ложа на България изгражда нормативните си устои. За техни образци служат общите наредби и поучения за първа, втора и трета степен, внедрени в масонските организации под купола на Великата ложа на Франция – ложата-майка на българското масонство. Преводът на тези наредби и поучения и приспособяването им към българските условия е възложен на проф. Александър Теодоров – Балан, масон от трета степан на Великата ложа на Франция. Приети от Великия събор на Великата ложа на България, състоял се през 1 юни 1919 г. в София, тези регламенти добиват задължителна сила за български масони. От тук нататък в историята на българското масонство могат да бъдат разграничени три основни периода: първият продължава дванадесет години, между 1914 -1925 г. През този период масонството в България прави първите си стъпки в крайно напрегната международна и вътрешна обстановка -завършилата фатално за България Първа световна война, комплоти и въстания, ожесточена борба за власт, деветоюнският преврат през 1923 г. вторият период продължава осем години, между 1926 – 1934 г. по време на правителствата на Андрей Ляпчев и Никола Мушанов, време на силно политическо разслоение и дълбока стопанска криза. Под предлог да бъде избегната гражданска война, след забраната на политическите партии, Конституцията фактически е суспендирана. На фона на политическото надмощие на Германия, масонството е забранено с разтурването на Великата ложа на България.
Следва обаче да подчертаем, че за последните два периода на българското масонство, то включва значителен брой масони с обществена тежест: петима министри в правителството на Андрей Ляпчев, шестима в Народния блок начело с Никола Мушанов, шестима в правителството на Богдан Филов и Георги Кьосеиванов. Така, че не отговаря на истината на някои публицисти, че масонството не е имало политическо влияние в страната. Точно обратното: масоните са присъствали навред – в изпълнителната власт, в културно-просветния живот, в икономиката и в армията. Дълъг е списъкът на масоните – генерали, професори, писатели, хора на изкуството, журналисти, лекари, дипломати и др., които тук няма да изброяваме.
Естество на масонската дейност, идеали и символи
Оригиналността на свободното зидарство по отношение на другите граждански организации и асоциации следва от естеството му на посвещенско сдружение, както и на методите му на работа. То не е нито секта, защото няма доктрина, която да налага над другите, нито партия, защото не се стреми към властта, нито църква, защото обявявайки се за всемирно не изключва, което и да е вероизповедание.
Посвещението, чиито изпитания позволяват на профана да стане ученик, а после да се издигне до степените помощник и майстор, приема символично значение – отказ от светските навици и откриване на светлината чрез усвояване езика на символите. Не става дума за мистично откровение, за някакъв езотеричен абсолют, а просто за усвояване на средствата и способите на масонското разкритие. Освен обикновената церемония по приемането, посвещението помага на масона да се освободи от предразсъдъците си, да се очисти от страстите си и да извлече най-доброто от своя духовен мир.
Масонското поучение не е доктринерско поучение, а усвояване на една методология на познанието чрез посредничеството на символите: всемирни и вечни, те могат да помогнат на всички хора по-добре да опознаят света без ограниченията на идеологически предпоставки. За масонският символизъм не са най-съществени триъгълникът, пергела, ножицата, нивелира, лоста, петолъчната звезда, числата 3, 5, 7, а грубия камък, чиято обработка и шлифовка мобилизират вечно труда на свободните зидари.
Масонската тайна, на която често и неоснователно се приписва желанието за прикриване на злосторни деяния, намира своето основание в нуждата да се осигури спокойствие при градежа на храма и защита от светските вълнения, и най-вече заради невъзможността за обяснение на една действителност, неразбираема за профана.
Свързани помежду си от една трудова солидарност и общо мировъзрение, масоните не се изолират от света; и ако те вярват, че дейността на едно затворено общество може да е ползотворно, това съвсем не значи, че тяхната дейност е егоцентрична. формирайки високи нравствени качества у индивида, масонството се стреми да служи по-добре на ближния си и на цялото общество. Онези, които искат да разберат целите на свободното зидарство, следва да вникнат в основната идея за строителството и съзиданието. Масоните работят „за построяването на храма на човечеството“, както това е записано в масонската Конституция. Казано с други думи, масонската работа няма да свърши преди деня, в който братската верига, свързваща всички масони по света, не включи всички човешки същества. Разположен по този начин в едно далечно бъдеще, този идеал се превръща в мит и двигателна сила, която определя дейността на масонството в целия свят. Нека кажем също, че веригата, безкрайна в бъдещето, води началото си от появата на човешкия род. Именно по този начин следва да интерпретираме символическите легенди, колкото и наивни, където Адам ни е представен първия приет масон от Бога в „Ориента на Рая“. По този повод Освал Уйрт отбелязва: „Това е начин на изразяване, сочещо, че масонството винаги е съществувало като потенциална сила заради това, че отговаря на една първична екзистенциална и духовна потребност на човешкия дух“. Това ни. позволява да определим масонският идеал като форма на хуманизъм, който цели да подобри и усъвършенства човека, да отработи и шлифова грубия камък, както казват масоните. Свободните зидари работят за осъществяването на този идеал, служейки си с обреди, които дават живот на символите, възприети от масоните. Две са нивата, присъщи на тези символи: това на трите корпоративни степени – ученик, помощник и майстор, това на високите степени. Тези две нива имат различна организационна структура и ритуали, така например старият шотландски ритуал възприема тридесет и три степени, особености има във френския ритуал, англосаксонския обред и пр. Целта на многото степени е да позволи постепенното развитие на масонското майсторство, включвайки му придатки от други традиционни посвещенски форми, като това на Розенкройцерите, на чийто ритуал съответства 18-а степен по стария и приет шотландски ритуал.
За свободното зидарство, възприело трите корпоративни степени, освен основната символика, тази на строителните инструменти, откриваме някои символи с библейски произход, например светлинната Делта или божествения триъгълник, в центъра на който често присъства тетраграмата IVHV (староеврейско заклинание от четирите букви: йод, хе, во, хе). Свещените думи и паролите, впрочем са заимствани от Стария завет. Присъствието на юмрук в масонския ритуал, стиснал меч е изглежда рицарска заемка, принадена по-късно към корпоративната символика, например посвещаването на млад масон с меч, поставен на рамото, както е ставало посвещаването в рицарски сан.
Тези символики отговарят на нуждата за изразяване на реалностите по аналогичен начин, на моралните ценности и на свръхчувствителните процеси, неподаващи се на описание и дефиниране чрез словото. Просветлението, което носят символите – пише по този повод големият познавач на масонството – Пол Нодон – позволява понякога да уловим различни гледни точки и да ги обединим, разкривайки единството им, да преминем от познатото към непознатото, от видимото към невидимото, от крайното към безкрайното. Традиционните масонски символи се различават от обикновените знаци, използвани от съвременната наука. Те са поливалентни, носители на цяла серия от иманентни значения. свързани едно с друго. Тяхното опознаване изисква задълбочен анализ. почиващ на интуитивно ниво. което често се изплъзва от правилата на формалната логика.
Масонското посвещение, ако трябва да си послужим с един по-модерен израз, може да бъде сравнено като дълбока психическа драма, действаща върху индивида чрез поредица от символичните актове, заредени с чувствени и въображаеми стойности. Тази драма трябва да доведе индивида до вътрешно просветление, да наложи ред и хармония в него. Да го превърне в нов човек, освободен от предразсъдъците и обусловеността на профана.
София, 1997 г.
Градеж на брат Божан Христов
Почетен майстор на ложа „Сговор 92“.