Ложа „Сговор 92“, ориент София, е учредена на 22 януари 1992 г. под името „Сговор“ с първомайстор Георги Крумов.

Ложата е инсталирана и получава своята Светлина на 5 декември 1992 г.

„Сговор“ е една от трите български ложи, заедно със „Светлина“ и „Заря“, основали на същата дата първата регулярна Велика ложа у нас – Великата ложа на България с Велик майстор Георги Крумов.

5 декември 1992 г. е и рождената дата на Обединената велика ложа на България.

На 12 май 2001 г., при обединението на ВЛБ и ВЛССПЗБ, ложата е преименувана на „Сговор 92“.

На 9 декември 2017 г. „Сговор 92“ чества своята 25-годишнина.

Свободното зидарство, познато още като масонство, е едно от най-старите и влиятелни световни общности на хора, изповядващи единни морални и етични ценности. Братство на „свободни мъже“, то е оказало и оказва значително влияние върху развитието на цивилизацията и обществения прогрес през последните над 300 години. Елитарно в духовен смисъл общество, масонството е привличало и привлича в редиците си милиони свободни и ползващи се с добро име мъже. Включително, значителна част от интелектуалния елит на всяка нация.

Масонството е философска, образователна, филантропска и посветителска институция. Възможността за посвещение се гради върху обучението на братята в степенна система, целяща усъвършенстване на човешката личност чрез метода на „символизма“. Масоните предават познанията и осигуряват приемственост в обучението като използват сложна система от символи и алегории.

Масонският орден не е нито заместител, нито конкурент на религията. Масонството признава свободата на съвестта, на вероизповеданието и на мисълта. То отхвърля всички посегателства към тези свободи.

Трите възвишени принципа на масонството са:

  • Братска любов;
  • Спомоществователство;
  • Истина.

Същината на Свободното зидарство е да прави от добрите мъже още по-добри.

Избрано от сайта

"Днесъ Българскиятъ Екзархатъ е разтуренъ отъ събитията между 1912— 1918 година. България, като държава, е отъ сѫщитѣ събития направена неспособна за сила. Въ Македония гръцка и сръбска власть си позволяватъ безъ свѣнъ и безъ…

    Проф. Александър Теодоров-Балан   Сп. „Полет“, кн. 41, 1924 г.   Много би се побрало под тоя надслов. А няма нужда да се превождат летописно и в система случаи от небългарско мислене,…

  Проф. Александър Теодоров-Балан София, 17 февруари 1915 г., в. „Мир", бр. 4495 .   Нека други ви кажат и посочат, как и де не мислите с българска душа и съзнание. Аз наблюдавам чуждото…

Разработено от Creative Design Ltd.