Масонството по българските земи
Според някои източници (1) първият българин масон е бил приет към края на първата четвърт на 19-ти век в основаната от французи ложа „Овидий“, гр. Кишинев, Молдова. Членове на тази ложа са били още някой си Хаджи Петко и архимандрит Ефрем.
През първата половина на 50-те години на същия век по българските земи е имало масонски ложи във Видин, Свищов, Русе, Тулча, Варна и Ниш, но в тях са членували само чужденци.
Един от първите български масони е Иван Николов Ведър (роден на 20 юли 1827 г. в Разград и починал на 8 август 1898 г. в Русе). Първата си масонска степен той е получил на 12 декември 1863 г. в „Ориенталската ложа“ (Oriental Lodge № 687) от състава на Обединената Велика ложа на Англия в Цариград. По-късно той е бил посветен и в 18-та, 30-та, 31-ва, 32-ра и 33-та степени на „Старият и Приет Шотландски обред“ (2).
Иван Ведър
Иван Ведър основава и първата масонска ложа след освобождението на България в гр. Русе на 21 февруари 1879 г. Това е ложа „Балканска звезда“, инсталирана със съгласието на Великия Ориент на Португалия. Сановниците на ложата са били посветени преди това в ложа „Хелиополис“, гр. Букурещ, която е била в състава на Великия Ориент на Франция. Има сведения, че член на ложа „Балканска звезда“ е бил самият княз Батенберг Ложата просъществувала до 2 март 1883 г.
На 14 януари 1883 г. във Варна, под патронажа на Великата ложа на Румъния, е била инсталирана Велика ложа на България. Няколко месеца по-късно, по настояване и със съдействието на ВЛ на Румъния, ВЛ на България е получила признание от Великата традиционна и символична ложа на Франция „Опера“. Ложата така и не потръгнала.
Знак на ложа „Балканска звезда„
На 7/19 юни 1883 г. в София е основана ложа „Братство“ под шапката на Великия Ориент на Португалия. В ложата са членували редица известни по това време лица, между които К. Стоилов, К. Величков и др. Ложата се е ползвала със силната протекция на княз Батенберг (самият той масон). След детронирането му и поради конфликти между нейни членове, предизвикани от политическите събития в периода 1886-1887 г., ложата е била приспана в 1887 г. Има сведения, че е бил направен опит за възобновяването й, не без благоволението на Фердинанд, за когото се предполага, че също е бил масон.
Следва период на безвремие, когато няма регистрирани действащи български масонски структури, като същевременно редица българи са бивали инициирани в ложи извън България. Някои ставали масони, минавайки преди това през други близки до масонството структури – пример за това е проф. Александър Теодоров-Балан, който в края на 1906 г. става член на „Международния орден на добрите храмовици“……
Виж пълния текст на публикацията на страницата на ОВЛБ.
Михаил Димитров, Стар велик оратор на ОВЛБ