Скъпи и обичани братя,
Като новоназначен капелан на ложа „Сговор 92“, моят първоначален и естествен стремеж беше да разбера по-пълно същността на тази позиция. Това търсене ме доведе до особено интересни открития за нея. Тя е уникална и изключителна, тъй като в съвременното масонство може да се отнася до две роли в ложата, които споделят едно име. Позволете ми, скъпи братя, днес да представя пред вас позицията на капелана на ложата.
В българското масонство, повлияно от немското, е прието „Капелан“ да се нарича музикантът на ложата, а в английското и американското – свещеника – една роля, която в нашата страна изпълнява братя Оратор, въвеждайки в молитва братята при откриването на ложата.
Капелан произлиза от латинското capella – параклис, а в немската традиция капелмайсторът е бил именно духовника, който организира и ръководи богослуженията в параклиса, включително и музикалните изпълнения в него. Именно поради голямото значение на музиката в християнската литургия, капелмайсторът през вековете все повече се възприема като музикант, а в даден момент ролята надхвърля пределите на храмовете и капелмайстори (капелани) започват да се наричат придворните музиканти и ръководителите на светски музикални състави. От тук всъщност произлизат двете концепции за позицията, които дават отражение и на масонската роля в наши дни – дали капеланът е музикантът или свещеника на ложата?
Ще се постарая да представя и двете роли и тяхната символика и значение.
Музикантът
Значението на музиката в масонската ложа е огромна. Тя е съществена част от храма, допълва духът между колоните и олтара и свързва братята в братската верига. Съвсем не е случайно, че една от седемте хуманитарни науки в класическото обучение, в които се обучава калфата, а и майсторът през целия си живот, по пътя си към съвършенството е именно шестата наука – музиката, идваща директно след толкова важната за нас пета наука – геометрията, олицетворяваща зидарството и природните закони. Всички знаем, че моралните уроци на масонството са забулени в алегории и илюстрирани чрез символи – а те могат да бъдат интерпретирани чрез всяко изкуство, а много често – именно чрез музиката и нейната духовна сила. Много велики братя са били музиканти и са търсили пътя си към масонско съвършенство както в ложата, така и чрез нотите. Такива са били – от класическата музика: Бах, Хайдн, Моцарт, Лист, Менделсон, джазмени: Нат „Кинг“ Коул, Дюк Елингтън, Луис Армстронг, Пол Уайтман, Джордж Гершуин, от популярната музика – Фил Колинс, Лайнъл Ричи и много други. Прекрасен градеж за класическите музиканти на нашия брат и професор в Националната музикална академия Венцеслав Николов от ложа „Светлина“ можете да прочетете в сайта на ОВЛБ. Отново от негов градеж („За музиката и за Царственото изкуство“ ще си позволя да цитирам и сега – „Чрез досега ни с изкуството от миналите времена разбираме по-добре себе си и нашето време, осъзнаваме мястото си в света. В „Страданията на младия Вертер“ и „Ромео и Жулиета“ се срещаме със същите като нас млади хора, в Пасторалната симфония на Бетовен чуваме бурята и гръмотевиците от последното лято, в приказката за Вълшебната флейта можем да открием и нашите съмнения, да потърсим приликата ни с главните герои… Да, наистина изкуството може на много неща да ни научи, даже, уверен съм, наистина ни прави и по-добри. Но главното, това, заради което то всъщност съществува, това е насладата, емоционалната връзка, която се създава между нас и произведението на изкуството, трудно обяснимото привличане, което упражнява то върху нас.“. Няма как да не ни направят впечатление думите на брат Венцеслав относно ролята на изкуството като учител и като наставник в стремежа ни да бъдем по-добри хора. Изкуството е отражение на човешкия живот и носи неговите уроци.
В английското масонство името на ролята на музиканта е – „Органист“ (Organist) или “Диригент” (Director of Music), въпреки, че в съвременното масонство много рядко музиката се изпълнява на живо, а вместо това се използват предварително направени записи.
Всички знаем ефекта на музиката в ложата. Колко е важен той за атмосферата и за нашата работа. Музиката има тази специална сила. Тя може да бъде тържествена, да ни обединява и да подсилва гордостта и радостта ни, че сме част от братската верига, но и може да бъде тон, който да ни призове към размисъл над ритуала и неговите уроци. Самата тя може да бъде урок!
Свещеникът
В съвременният свят извън ложата (в този случай се въздържам да го нарека „профанен“, тъй като се касае за духовно служение), капеланът е свещеник, служещ както в религиозните храмове, така и в болници, затвори и поделения на пожарна, армия и полиция. От личен опит бих искал да споделя, че по време на моята работа на линейките за спешна помощ в Англия, ние също разполагахме с капелан, с който можехме да споделим тревогите си от тежката работа и твърде честия сблъсък със смъртта.
В масонския свят, английската масонска традиция (английски, канадски, американски и т.н. ложи) е приела ролята на капелан (Chaplain) за сановник, който се грижи за духовната част от работата в ложата. Масонските архиви съдържат информация за съществуването на такива длъжности дори преди образуването на първата Велика ложа в Англия през 1717 година, а ролята на Велик капелан на Великата ложа е въведена от Английските конституции през 1784 година. Велики капелани работят и във всички Велики ложи в САЩ, а на ниво индивидуална ложа – всяка определя сама дали да има такава позиция.
Капеланът произнася молитвите по време на ритуала, както и на бялата маса след това; дава уроците по време на ритуалите по преминаване между степените; отслужва масонски сватби и погребения. Важно е да се отбележи, че капеланът в ложата не отслужва християнско богослужение и християнски молитви, а молитви към Великия архитект на Вселената. Масонството е братство на добри мъже от различни религии, и независимо кой как нарича Великия архитект, капеланът служи за всички тях. Именно поради това, няма изискване той да бъде ръкоположен за свещеник в някоя религия, нито пък служението му се допуска да дискриминира или насочва брат към друга духовна традиция.
Ролята на капелана на ложата не се изчерпва само с молитвеното служение по време на ритуални събития. Заедно с братя Милосърдник, капеланът се грижи за добруването на братята и техните семейства, той е духовна опора и човек, който братята винаги могат да потърсят, за да ги изслуша и да им окаже духовна, емоционална и морална подкрепа в рамките на масонската духовност, мъдрост и традиция. Особено важна е ролята на капелана в трудни времена като настоящата Ковид-19 пандемия, където капеланите оказват важна емоционална помощ на братята и техните семейства.
В книгата си „Пътеводител на капелана в свободното зидарство (The Chaplain’s guide to Freemasonry)“, авторът (и самият той – капелан) брат Дж. А. Шапира от Канада говори за многото аспекти на духовна подкрепа и дейност на капелана в ложата, както и дава ценни напътствия за работата му. Една от сентенциите, която най-много ми хареса в книгата е, че „Капеланът трябва да бъде готов да съпътства братята си както в радостни, така и в трудни времена!“. Интересен аспект, който братът посочва е ролята на капелана като медиатор – тоест човекът, с който братята споделят, когато са в нужда или имат проблем, а той от своя страна отправя молбата или въпроса към Съвета на сановниците или към братя, които могат да помогнат. Тази роля, авторът посочва като особено важна при контакта с братята, които не са активни в присъствието си – проблем, който не е чужд и за българското масонство. Може би най-ценното в книгата е колекцията от молитви за различни ритуали и събития, които братът ни от Канада споделя. Преводът на някои от тях – особено тези при болести и трагедии, както и при погребения, биха били особено ценни за нашето масонство.
Нашето братство е духовно по своята същност. Мисля си, скъпи братя, че двете роли не се изключват взаимно. И двете са дълбоко духовни и допълват нашия път, но използват различни инструменти за олицетворение на тази духовност. Едната – чрез силата на музиката, другата – чрез силата на молитвата и братската обич. Бих казал дори, че ролите се допълват и може би единството им от древността, би могло да се превърне и в единство в бъдещето!
Градеж на брат Кристиан Либих
Ложа „Сговор 92“