Скъпи и обичани братя,
През последните две години профанският ми живот и професия ме отведоха в родината на нашето братство – Англия и имах честта и привилегията да продължа пътя си в занаята в една от ложите там – Ложата на Хармонията в Бостън, Линкълншир (ложа на над 200 години), в която бях посрещнат топло и сърдечно – по братски. Бих искал да благодаря на братята там за топлото посрещане и за възможността да присъствам и участвам на сбирките. От тяхно име пък изпращам сърдечни поздрави до братята от нашата ложа. С този градеж бих искал да ви разкажа какво видях аз, като чирак, в една английска ложа.
Първото нещо, което ми направи отлично впечатление е откритостта на английското масонство и гордостта на членовете му. Масонската ложа е ясно означена като такава, а много братя открито и с гордост носят най-разпознаваемият знак на браството – винкела и пергела в профанския си живот. Несъмнено въпреки традиционния интерес и понякога обществено недоверие към общество с тайни като нашето, масонството се ползва с отлично име в английското общество.
Сбирките на английските ложи се провеждат един път месечно и са много посещавани. Дори в сравнително малък град като Бостън (около 60 000 души), функционират три сини ложи със пристроечни шапитери на Кралската арка и Марк масонски ложи. На ложите, които посетих за около две години, винаги присъстваха над 100 човека – членове и гости от другите ложи, регионални представители и представители на Великата ложа.
При първото ми посещение на ложата, бях учтиво помолен да се представя като масон. След това бях приет най-топло и с голям интерес към мен и масонството в България. С голямо удоволствие предадох сърдечни поздрави на всички братя от нашата ложа и подарих на сановниците вратовръзки на „Сговор 92“, предоставени ми от нашият уважаем стар майстор брат Мариан. Английските братя бяха силно впечатлени и трогнати от жеста и с голямо любопитство разглеждаха чирашката ми престилка и огърлицата ми. Огърлицата със знака на ложата не е част от регалиите на редовите членове на техните ложи. Огърлици със съотвените за позицията атрибути носят само сановниците. Престилката ми им направи голямо впечатление заради качествената и луксозната си изработка. Чираците в английската ложа носят много семпла памучна или ленена престилка, без кантове. Надявам се моят престой и срещите с братята там да повлияят на стила им и скоро нашите братя на острова да станат елегантни като български масони. Разсъждавайки върху семплите престилки на чираците и калфите, намирам отговора в краткият срок за преминаване през степените в английската ложа.
Британското масонство е изградено на основата на голям брой членове и бърза прогресия в степените. Чиракът след около 8-12 месеца става калфа, а след още 8-12 – майстор, след което обикновено английският масон продължава развитието си, добивайки допълнителни степени в Марк масонството и Кралската арка, както и, разбира се, заемайки сановнически (там наречени офицерски) длъжности в ложата, в случай, че това е тяхното желание. Кралската арка се счита като нещо почти задължително в британското масонство, тъй като както ми беше обяснено е кулминацията на старото и класическо масонство. За съжаление, като чирак, не ми беше предоставена повече информация.
Преминавайки към същинския ритуал, се радвам да кажа, че той поне в първа степен, той е много сходен с нашия, което прави чест на нашата ложа и говори за отлична и трансгранична приемственост на 300 годишните традиции на нашето братство. Това е особено вярно при приемането на търсещ светлина, което е почти идентично с нашето. Регулярните сбирки обикновено започват със свободно влизане в храма, без специален ред и ритуал по допускане на членовете. Следва отваряне на ложата, официално представяне и посрещане на официалните гости – представители на регионална и Велика ложа, приветствие и поздрави от гостите, преглед на кореспонденция, административни въпроси и закриване на ложата. Разбира се, на всеки от присъстващите се дава възможност да каже нещо, в случай че има желание. Като цяло целият ритуал и официална част на редовна сбирка е по-кратък от 30 минути. Фокусът е познаването дума по дума и почти механично повтаряне на ритуала. Направи ми впечатление липсата на сключване на братска верига. Когато попитах сановниците, ми беше обяснено, че това е практика, която те приемат и зачитат, но поради големия брой на членове и гости на всяка сбирка, не може да се осъществи.
Може би това, което ме изненада най-много и най-неприятно е липсата на практика по изнасяне на градежи. Лично за мен, това беше изключително разочароващо и считам нашата традиция с градежи на братя, подготвили се да говорят за теми близки до сърцето си за много по-добра и по-близка до идеала на нашето братство за търсене на светлина и себеусъвършенстване. Да, несъмнено ритуалът е важен – това е нещото, което ни прави общност навсякъде по света, но масонството поне за мен не е само ритуалът. Масонството е стремежът да учиш и да се развиваш, да споделяш и да обсъждаш, да търсиш мнение и дискусии от братята си, да обменяме идеи и да се развиваме заедно.
След официалната част, братята изчакват вечерята на по питие в бара на ложата, изглеждащ като традиционен английски пъб и обслужван от братя-стюарди. Преминавайки към бялата маса, се радвам да съобщя, че тяхната организация също като ритуала е много близка до нашата. Традицията на „агапа“ за скромна вечеря с червено вино, хляб, сирене, маслини и мед не се спазва, като вечерите са съвременни и менюто е разнообразно и няма ограничения. Спазват се основните тостове – за държавния глава (в случая – Кралицата), за Великия майстор и за братята на път и в беда (като обаче не се споменава 9 часа). По време на вечерята се изпълняват хорово и няколко песни, които се избират от книжка-песнопойка и са различни всеки път, като единствената задължителна песен е държавният химн. Организират се лотарии с благотворителна цел и с дребни награди за спечелилите – бутилка уиски, вино или шоколад. Като цяло, разговорите са свободни, а атмосферата приятелска и приятна – точно както при нас.
Тъй като храмът, който посещавах, дом на три ложи от града, разполага със собствена трапезария и бар и цялата сбирка се случва в рамките на храма, една от практиките на ложите е новопроизведените братя майстори да заемат тази първа сановническа длъжност на стюарди за 2 години и да организират работата на бара и бялата маса, като разбира се, са подпомагани значително от чираците и калфите. За подготовката на самата храна, храмът работи от години с група жени, външни за масонството, които са високо ценени и в края на всяка вечеря се събират допълнителни дарения от всички за труда им, освен надницата, която получават.
Публичен имидж и благотворителност
Както споменах по-горе, масонството в Англия има ярък публичен образ, особено подсилен от факта, че Принц Едуард, дюк на Кент, първи братовчед на кралицата и масон от повече от 50 години е Велик майстор на Обединената велика ложа на Англия.
Представители на Обединената велика ложа на Англия обикалят Обединеното кралство и правят презентации пред населението относно масонството, целейки да запознаят хората с идеалите и благотворителността на братството, да набират членове и да променят имиджа на масонството от „тайно общество“ на „общество с тайни“. Музеят на масонството във Freemasons’ Hall, Лондон също е отворен за посетители.
Интересно е да се отбележи инициативата за набиране на членове от университетите, като в момента в Обединеното кралство има 55 университетски ложи. Членовете на студентските ложи заплащат половината от регулярния членски внос – тоест по 5, а не по 10 британски паунда на месец, като разбира се вечерите, церемониите по повдигане в степен и регалиите се заплащат отделно.
Masonic Charitable Foundation
Една от изключително интересните организации в английското масонство е Масонската благотворителна фондация (Masonic Charitable Foundation). Въпреки, че организацията е млада – създадена е през април 2016 година, тя е наследник на обединили се четири фондации, съществуващи отделно още от началото на 18и век. Това са The Freemasons Grand Charity, The Royal Masonic Trust for Girls and Boys, The Masonic Samaritan Fund и he Royal Masonic Benevolent Institution.
Фондацията представлява национална и централизирана организация създадена от масони за масони в нужда. Финансирана изцяло от дарения на братя, тя разпределя средства сред масони и техните семейства изпаднали в нужда – била тя чисто финансова, или нужда от специализирано лечение, престой в болница, хоспис или старчески дом. Въпреки основната си мисия за взаимопомощ между братя, фондацията спонсорира и редица каузи, хора и организации извън масонството – медицински проучвания, спешна авиомедицинска помощ, стипендии за младежи и помощ при природни бедствия по целия свят. Само за последната година (2018) фондацията е отпуснала за масонски семейства в нужда над 15 милиона британски паунда, разпределени между 6717 семейства, както и 4.7 милиона британски паунда са разпределени за 414 различни благотворителни каузи, организации и инициативи.
Говорейки за фондацията е много важно е да се каже, че съществуването на тази централизирана структура не отменя вдовишката торба и локалните благотворителни инициативи на сбирките на местните ложи. Тя е допълнение към тази най-благодородна наша традиция и я подпомага придавайки по-голям мащаб на благотворителността на братството по целия свят и допринасяйки за доброто име на масонството като цяло.
Като финал бих искал още веднъж да изразя благодарността си към нашите английски братя за топлия прием, уроците и дружбата и да заключа, че въпреки, че ние като свободни зидари сме странстващи хора – и в масонството и в профанския живот, поне за мен най-голямото щастие е прибирането у дома – при семейството ми и при моите братя.
Градеж на брат Кристиан Либих, ложа „Сговор 92“
За автора:
Кристиан Либих е български и британски парамедик, с опит в бърза помощ в България и Англия. Дългогодишен активен доброволец на Суверенния малтийски орден за раздаване на топла храна за бежанци и хора в нужда. Награден с бронзов медал „pro Merito Melitensi“ от посланика на ордена в България. Участник в медицински доброволчески мисии в Африка, Централна Америка и Индия. Доброволец-строителен работник за изграждане на домове за социално-слаби семейства в Костинброд, към световната организация „Подслон за човечеството“ (Habitat for Humanity). Доброволец и инструктор по първа помощ в Доброволното формирование за справяне с бедствия и аварии към Столична община. Участник в спасителните и възстановителните дейности след наводненията в Аспарухово и Мизия.