Днес е голям и емоционален ден за мен, тъй като изнасям първия си градеж в братската ложа. Прецених, че като първи камък, издялан в изкуството, той трябва да бъде на тема близка до сърцето ми. Именно за това избрах да говоря за „Доброволчество и масонство“. В профанския си живот съм имал честта и привилегията да бъда доброволец в много каузи, както в страната, така и в чужбина.
Като приет чирак, разбрах, че този мой стремеж да помагам не е случаен. Той е пряко свързан с идеалите на нашето братство и именно той ме е подтикнал да търся светлина сред братя със сходни на моите идеали за взаимопомощ и стремеж да оставим света малко по-добър, отколкото сме го намерили.
Вярвам, че всеки от нас се стреми да помага на хората в нужда и на света като цяло. Именно тази морална ценност е една от основните и носещи колони, която ни прави свободни зидари. Нашите дарения във вдовишката торба са именно доказателство за това. Също така вярвам, че материалното подпомагане на нуждаещите се е само една част от това, което можем да направим за тях и за света. Най-важното, което можем да дадем е времето и труда си на зидари. Зидари, които вярват в кауза близка до сърцето си, и подпомагат с ръцете, ума и уменията си за осъществяването й.
Доброволчеството, като част от масонския градеж не е нова концепция. Достатъчно е само да потърсим в интернет „масонство и доброволчество“, на който и да е език, и пред нас ще се появят каузи по целия свят, в които наши братя взимат участие. Грижи за болни и възрастни хора, подпомагане на деца в неравностойно положение, екологични проекти, дори оперативно изграждане на домове за семейства в нужда – доброволчеството е достъпно за всеки един от нас.
Считам, че доброволчеството е особено важно специално за мен, както и за останалите братя чираци, тъй като наше задължение – като недялани камъни в изкуството, е да загладим ръбовете на душите и сърцата си, чрез вечния масонски стремеж – да бъдем по-добри, да се борим и стремим към съвършенство. А именно доброволчеството е един от методите да направим това – обличайки престилката си, а чрез нея поставяйки личните си битови профански интереси и желания на второ място и отдавайки труда си за нещо добро и по-голямо от самите нас, без да очакваме нищо в отплата. Така ние ще намерим своето място не само в общия градеж на нашата ложа, но и в общия градеж на света.
Нашите чирашки инструменти – островърхият чук и 24 цоловата линия са наши инструменти в изграждането на храма, но и в личностното ни изграждане като достойни хора и масони. Чукът е груб инструмент, символ на силата на човека на над материалния свят, но и инструмент за създаване, за градеж. Контролът над тази първична сила дава линията, инструмент на ума и мярата. Тя насочва чука към съзидание в точни пропорции и на точното място. Така и ние, чрез доброволния си труд подпомагаме общия градеж, с уменията и силите си. Точно където е нужно, точно толкова, колкото е нужно
В прослава на Великия архитект на Вселената!
Градеж на брат Кристиан Либих, ложа „Сговор 92“.
Октомври 2016 г.
За автора:
Кристиан Либих е български и британски парамедик, с опит в бърза помощ в България и Англия. Дългогодишен активен доброволец на Суверенния малтийски орден за раздаване на топла храна за бежанци и хора в нужда. Награден с бронзов медал „pro Merito Melitensi“ от посланика на ордена в България. Участник в медицински доброволчески мисии в Африка, Централна Америка и Индия. Доброволец-строителен работник за изграждане на домове за социално-слаби семейства в Костинброд, към световната организация „Подслон за човечеството“ (Habitat for Humanity). Доброволец и инструктор по първа помощ в Доброволното формирование за справяне с бедствия и аварии към Столична община. Участник в спасителните и възстановителните дейности след наводненията в Аспарухово и Мизия.