„Не си въобразявай, че ще станеш истински масон, ако изучиш т.н. „занаят” или дори ако опознаеш нашите традиции. Масонството има своя история, своя литература, своя философия. Неговите алегории и традиции ще те научат на много неща, но много повече неща има другаде. Потоците на знанието, които днес текат пълноводни и широки трябва да бъдат проследени до техните извори, които бликат от далечното минало и там ще намериш началото и смисъла на масонството.”
Алберт Пайк, „Морал и догма“, 1871, стр. 107
Няма точна информация за „началото” на масонството, но за това пък има множество теории. Някои историци поставят началото във времето на Ноевия ковчег, други вярват, че началото е свързано със строежа на храма на Соломон, трети пък го свързват със строежа на пирамидите в древен Египет, а някои поставят началото при царуването на английския крал Ателстън в 930 година от Новата ера. Всички тези теории са малко вероятни, но пък са особено красиви и вдъхновявящи.
Най-разпространената теория за възникването на масонството свързва началото му със средновековните зидарски задруги или както още е известна – „Теорията на прехода”.
Със западането на зидарския занаят през 16-ти век, в техните задруги или ложи започват да навлизат хора, които не спадат към т. нар. „оперативни” зидари. Тези хора, които не са имали нищо общо със зидарския занаят са се наричали „спекулативни масони“. С навлизането им в зидарските ложи, масонството все повече се превръща в клуб или братство и губи смисъла си на професионална задруга. Тези нови членове на ложите или „спекулативни масони”, са били „приемани” като равни с „оперативните” масони в дух на братство, от където и произлиза терминът „приети” в израза „свободни и приети зидари” (1).
Колкото и да звучи правдоподобно тази теория се оспорва от някои източници, които изтъкват, че няма пряка доказана връзка и приемственост между старите професионални задруги или „оперативни“ ложи и „спекулативните“ такива като в потвърждение на тезата си привеждат довода, че няма данни да е имало „оперативни” ложи в Англия след 1560 или пък в Шотландия – след 1580 г., докато първите писмени документи за „спекулативни” масони и ложи са от почти един век по-късно!
И все пак това е теорията, към която се придържа не само Обединената Велика ложа на Англия, но и Великата ложа на Шотландия. Великата ложа на Ирландия отива малко по-далече, като търси корените в античната си история.
Виж пълния текст на публикацията на страницата на ОВЛБ.
Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ