След политико-икономическите промени в България в края на 1989 г. и у нас, подобно на останалите новоприсъединили се към европейската цивилизационна общност държави, организираното масонство запалва наново своята Светлина. Това става близо 50 години, след като инсталираната на 7 януари 1918 г. Велика ложа на България е била принудена да се саморазпусне на 24 юли 1940 г. Така братята изпреварват влизането в сила на Закона за защита на държавата, по силата на който Великата ложа, както и редица други организации и политически партии, биват забранени. Въпреки забраната, до края на Втората световна война, българските масони не са преследвани заради принадлежността им към Братството. След това, забраната става тотална и продължава да тегне върху масонството близо половин век.

Условия организираното братство на Свободните зидари да възкръсне в България се появяват едва след политико-икономическите промени от края на 1989 г. Първите стъпки са направени в края на 1990 г., началото на 1991 г.

Според „Основните принципи за признаване на велика ложа“ , утвърдени от Обединената велика ложа на Англия на 4.09.1929 г., за да бъде дадена велика ложа регулярна и призната, тя „трябва да е била законно учредена от надлежно призната велика ложа или от три и повече регулярно учредени ложи“.

Заслугата за създаването на днешното регулярно българско масонство, респективно на днешната Обединена велика ложа на България, принадлежи на две велики ложи – Великата ложа на Югославия (ВЛЮ) и Великата ложа на старите и свободни зидари на Германия (ВЛССПЗГ), член на Обединените велики ложи на Германия (ОВЛГ). Първата създава Великата ложа на България (ВЛБ), инсталирана на 5 декември 1992 г., а втората – Великата ложа на старите и свободни зидари на България (ВЛССПЗБ), инсталирана на 20 септември 1997 г.

Създаване на Великата ложа на България

Великата ложа на Югославия, от края на 1990 г. и началото на 1991 г., чрез свои емисари, започва да търси контакти с български граждани, подходящи да бъдат приети за масони и да станат основоположници на масонска организация в България. От началото на 1991 г. започва приемането на подбрани българи в ложа „Побратим“, ориент Белград. Първият сред тях е бъдещият Велик майстор на ВЛБ (ОВЛБ), НУ брат Георги Крумов. За тази цел братята пътуват редовно до Белград и обратно. В течение на годината за масони са приети общо 35 души, от които 25 са били повдигнати в майсторска степен.

Документално потвърдената хронология на събитията, предшестващи инсталирането на Великата ложа на България (ВЛБ), е следната:

• На 21 януари 1992 г. в страната ни пристигат група масони от Великата ложа на Югославия, които отсядат в курорта Боровец. Тук, в продължение на три дни, те работят заедно с вече приетите в масонството българи, приемат се и нови братя. Набелязват се следващите стъпки и действия при подготовката за внасяне на Светлина и инсталиране на Велика ложа на България.
• На 22 януари 1992 г. братята майстори, членуващи в белградската ложа „Побратим“, се обръщат с писмо към Старейшината на ложата с молба да им бъде разрешен „частен отпус“ (сърбизъм) с цел „формирането на самостоятелни ложи в България, а след това и на Велика ложа на България“.
• Молбата им е удовлетворена, което дава възможност да бъдат основани първите три ложи. Избрани са и техните майстори. Така са създадени първите три самостоятелни ложи: „Сговор“ („Сговор 92″), „Светлина“ и „Заря“ („Заря 92″).
• На същата дата, 22 януари 1992 г., всяка от трите ложи изготвя писмо до Великия майстор на Великата ложа на Югославия Зоран Ненезич, с което изразяват желанието си ВЛЮ да стане майка на „реактивиращата се Велика ложа на България“.
• На 28 октомври 1992 г. трите ложи, провеждат поотделно събрания с три отделни протокола за избор на делегати за провеждане на Общо събрание за реактивиране на Великата ложа на България.
• На 10 ноември 1992 г. се провежда заседание на Организационния комитет, който взима следните решения:

1. Насрочване датата 5 декември 1992 г. за реактивиране на Великата ложа на България, като кръстник ще бъде Великата ложа на Югославия.
2. Да се обнови стария Устав и гласуват промените в него, за да може да бъде приет за действащ при реактивираната Велика ложа на България.
3. Да се приемат базисните принципи, постановени през 1929 г. от Обединената велика ложа на Англия.
4. Избиране на ръководство на Великата ложа на България с Велик майстор Георги Крумов

• На 5 декември 1992 г. в София е проведен тържествен ритуал, на който Великият майстор на Великата ложа на Югославия Зоран Ненезич внася Светлина във всяка от основаните на 22 януари 1992 г. три български ложи: „Сговор“, „Светлина“ и „Заря“. На същата дата те провеждат Общо учредително събрание. След това Великият майстор Зоран Ненезич внася Светлина и инсталира първата регулярна велика ложа – Великата ложа на България с Велик майстор НУ брат Георги Крумов (3). През април 2001 г., при обединението на двете велики ложи ВЛБ и ВЛССПЗБ, към имената на ложите „Сговор“ и „Заря“ е добавена годината на тяхното основаване (1992 г.) и те се вече наименуват „Сговор 92“ и „Заря 92“.

Датата 5 декември 1992 г. впоследствие е призната от ОВЛ на Англия за рождена дата и на днешната ОВЛБ.

Случилото се изостря противоречията от страна на Обединените велики ложи на Германия (ОВЛГ) към Великата ложа на Югославия (ВЛЮ). Това оказва влияние и върху отношението на ОВЛГ към новоинсталираната Велика ложа на България, поради което тя отказва да я признае. Същевременно ОВЛ на Германия продължава и постепенно активира дейността си по създаване на свои структури в ориент България, включително, чрез привличане на масони от ложите в състава на Великата ложа на България.

Въпреки, че е поставена в трудни вътрешни и външни условия, Великата ложа на България започва процес на енергично изграждане на новото българско масонство, който се изразява в укрепване на нейните структури, нарастване на броя на приетите нови членове.

Виж пълния текст на сайта на ОВЛБ.