Настъпилите промени в обществено-политическата сфера след 1989 г. станаха основа за възобновяване на редица институции и структури от по-стари времена, в т.ч. и масонството.
И така възобновеното българско масонство, след приспиването и последващото закриване на Великата ложа на България (1917 г.) в далечната 1940 г., се формира по две независими, условно казано (1), една от друга линии:
А. По линия на Великата ложа на Югославия (ВЛЮ);
Б. По линия на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари (ВЛССПЗ) на Германия, съответно Обединените велики ложи (ОВЛ) на Германия.
По същото време – началото на 90-те години – в България „навлизат“ и други масонски формирования, като комасонските структури „Хуманитат“, „Правата на човека“ и Великия ориент на Франция (²). Българи биват посвещавани в гръцки ложи.
Ще започна с линията Велика ложа на Югославия (ВЛЮ) – и така… през не толкова „далечната“ 1990 г., по инициатива на ВЛЮ, подбрани български граждани биват поканени да се присъединят към ложи от състава на Великата ложа на Югославия. Скоро след това (1991 г.) започва приемането им в ложа „Побратим“, ориент Белград. В рамките на същата година биват приети за масони общо 35 българи, от които до края на годината 25 са повдигнати в майсторска степен. Първият сред тях е Георги Крумов, който бързо придобива майсторска степен.
Това е позволило през януари 1992 г. в ориент България да бъдат инсталирани три ложи работещи под юрисдикцията на ВЛЮ, съответно: „Сговор“, „Светлина“ и „Заря“. Те продължават да привличат и приемат нови членове. Започват подготовката и провеждат необходимите процедури по инсталиране на бъдещата Велика ложа на България (нова). Правя уточнението „нова“, за да не се бърка с едноименната Велика ложа на България, инсталирана през 1917 г……
Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ
Виж пълния текст на публикацията на страницата на ОВЛБ.