Посвещението в трите символични масонски степени представлява,както е според древните мистерии, слънчевият кръговрат. Така новопокръстеният в първа степен представлява войника на Митра, баща на светлината, новопокръстеният във втора – калфата, е лъва на Митра, когато през лятото слънцето е в знака лъв и излъчва пълната си мощ, а новоприетият в трета степен олицетворява фигурата на Хирам, която означава възвишен, вдъхновяващ. В морален смисъл Хирам е олицетворението на възвишения човек, подложен на преследванията на трите напасти, които всячески му пречат за пълното му извисяване: завистта, алчността и лицемерието. Хирам е също така символа на истината, която е в постоянна борба с лъжата, невежеството и суеверието. Така Хирам е образеца на съвършения масон, който предпочита да умре, за да не издаде посвещенските си тайни или да орони честта и съвестта си.
Цялото масонство е включено в тези три степени, така наречените първични степени: на ученика, на калфата и на майстора. Тези степени, охарактеризиращи трите основни принципа на масонството: начало, цел и средства, представляват демократичната идея, докато другите степени, с които сега няма да се занимаваме, представляват аристократичния дял на масонството. Първите две степени от ранното масонство Андерсън и Дезагюлие водят в началото си от братството на свободните зидари,а третата степен била учредена от движението на Розенкройцерите, за да запазят жив спомена за убийството на английския крал Карл Първи.
Нека сега разгледаме трите степени поотделно.
Степента Чирак е била въведена през 1646. г. от Елиас Ашмол, който е бил розенкройцер и възприет от масонството през 1717 г. по време на сливането на рицарите Розенкройцери с Братството на свободните зидари. Посвещението, идеалистически погледнато, представлява произхода и раждането на един Бог, произхождащ от природата. То ни учи, че идеята за един свръхестествен Бог е измамната клопка на религиите, че никое същество не е материално в абсолютния смисъл на думата, защото двете начала, материя и форма, огън и вода, мъж и жена, са както двоица, така и единица, че сътворението е индукция на съзиданието.
Излизайки от стаичката за размисъл, Чиракът извършва три символични пътувания, защото ако творителното начало е единично в своята съвкупност то е тройствено в своите прояви, тоест причина, средство и резултат или мъжът, жената и роденото дете.
Пак от Елиас Ашмол, две години по-късно, през 1648 г. бива учредена степента Калфа, като прогресивно продължение на доктрината на степента Чирак. Посвещението представлява идеята за Бог породен от природата, един действен бог, който създава непрестанно.
Калфата научава, че храма представлява човека, че Соломон означава слънце, че двете колони на храма представляват съзидателния принцип или начало: (Я) Якин е рушителният принцип на материята, който довежда до размножението, докато (Б) Боаз е възпроизвеждането. Този двойствен принцип, създател и в същото време разрушител, е шахматният под на храма, белите и черни фигури, доброто и злото, представен е от пергела, символ на небето, от винкела, символ на Земята от пламтящата звезда, наречена още печата на Соломон.
През 1649 г. същият този Елиас Ашмол учредява степента Майстор, за да напомни за смърта на Карл I и отмъщението на Сюартите, защитници на розенкройцерите. По-късно Андерсън и Дезагюлие също признали степента майстор, но заместили името на Карл I с това на Хирам. Посвещението в степента майстор вече се свързва със смъртта на Хирам. Неговият култ представлява увенчаването на степените чирак и калфа.
Името на Бога, който търсели дотогава, било намерено: Мохабон, тоест Човека, синът на съюза между слънцето и земята. Мохабон имал и друго име, Мак Бенак, син на смъртта, защото всичко, което се ражда и получава живот идва от смъртта. Неизразимата загадка на природата, което това поучение съдържа в себе си, заслужава по-подробно обяснение. Нека вземем едно житно зърно. То съдържа и причината и резултата, съдържа семето и онова, което покълва от него, сиреч, ако така можем да кажем, то е едновременно и бащата и сина. Щом зърното набъбне, елементите, които го съставят започват борба между живота и смъртта. Смъртта тържествува, зърното се разлага, но тогава зародишът, който се съдържа в него, останал дотогава във вечен плен, се освобождава. Този зародиш представлява цената за живота на своя родител, неговото съществуване е благодарение само на разпадането на бащата.
Ето защо Андерсън и Дезагюлие са си послужили с тази върховна тайна на природата, за да увенчаят с нея степента на майстора. Те търсят в тази тайна вечната борба между двата природни агента, както и техните редуващи се борби, за да изтъкнат, че животът и смъртта са началото и края на всичко, което съществува, че не могат едното без другото, че и двете излъчват еднаква мощ.
Дотук разгледахме основните концепции на степените Чирак, Калфа и Майстор.
Философското развие на ХVII век променил съществено тази примитивна доктрина. В първата половина на XIX век вече се поддържа, че степента чирак е степента на раждането на масона, тя представлява зачатието и раждането на слънцето, представлява реда и хармония та, последвали първичния хаос.
Степента на Калфата е емблемата на младостта и мъжествеността, чрез които човек успява да укроти страстите си и усили волята си чрез изучаване на масонската философска доктрина. Подобно на лятото, когато слънцето е в разгара на своите сили и къпе Вселената с плодотворната си топлина, така калфата храни и опложда човечеството с огъня на своя труд и любов.
Тази степен е посветена на огъня и негова емблема е пламтящата звезда. Както огънят е вечен, безкраен и вездесъщ, така пламтящата звезда става негова емблема и в нейния център поставяме буквата G, знак на гръцката дума „глоса”, сиреч слово, или първото изречение от Светата книга: „В началото бе слово”. Алегорично степента на майстора представлява залеза на светлината, тогава когато слънцето умира през зимата, за да възкръсне през пролетта или ако погледнем от философска гледна точка степента майстор е емблемата на хаоса, от които се ражда вечната светлина, тоест привидната смърт на съществата, а в действителност вечният извор на живот. Както природата овдовява от своя жених, загубвайки плодовитостта и радостта, така масоните, чада на природата, стават чада на Вдовицата.
Модерната практика на трите степени, чирак, калфа и майстор, се различава чувствително от дотук изложените доктрини. Съвременната масонска мисъл излиза от езотеричната обосновка на една схоластична средновековна символика и особено след епохата на Просвещението набляга на хуманитарния принцип и търси нова основа за разбирателството между всички хора на земята.
Нека сега резюмираме значението на тази съвременна доктрина за всяка една от степените.
Степента на Чирака. Той не е нито гол, нито облечен, очите са му вързани и е лишен от всякакви метали и скъпоценности; в природното състояние, в което се намира, той няма друг ресурс освен физическата сила. Той представлява нямата и безутешна маса от народа. Суеверието го заслепява, невежеството го прави безпомощен, душата му е в плен на деспотизма на религиозните догми и тиранията на политическите диктатури. Беден и унизен, сляп и ням, но неудържимо привлечен към великата светлина, търсещият чука на вратата на масонската ложа, която го приема и връщайки му съзнанието за човешко достойнство, вече му отрежда мястото, на което има право между другите, все равноправни негови братя.
Степента на Калфата. Тази степен ни е научила да стоим с изправена глава като равен сред равни. Калфата ще научи,че не посредством отчаянието, ексцесиите или отмъщението, а посредством благоразумието, твърдостта на характера и справедливостта ще придобие свободата – духовна, политическа и религиозна, че ложата е единственото място, което ще му посочи пътя към истината и съвършенството.
Степента Майстор. Нейно олицетворение е майстор Хирам, изразител на рационалната, физическата, интелектуална и духовна свобода. Неговите убийци са невежеството, лицемерието и суеверието. Завръщането на Хирам към живот символизира неугасващата енергия, духовната мощ за свобода, които макар често потъпквани, винаги ще се въздигнат, колкото силни и вероломни да са техните врагове. Майсторът е неразривно свързан с каузата на свободата, той става апостол на просветата, смъртен враг на всеки деспотизъм и нетолерантност. Умирайки символично като чирак и калфа, той възкръсва напълно очистен от всички предразсъдъци и нисши страсти.
В заключение нека припомним, че масонството се корени в най-далечните епохи на историята, както това се вижда от масонското летоброене. Масонството е претърпяло различни промени, за да се приспособи към духа на всеки век, усъвършенствайки се и възприемайки доброто на всички епохи от човешката цивилизация.
1995 г.
Градеж на брат Божан Христов
Почетен майстор на ложа „Сговор 92“.