Хърватско под сърбите

 

 

Ст.  Радич

Сп. „Полет“, кн. 3, 1923 г.

 

Хърватско, против волята си, е било възвърнато от цивилизацията на XX век към варваризма на тъмните столетия. Преди войната, когато хърватско беше под австрийска власт, то имаше свой парламент и свой председател — бан. Не след дълго, то даже щеше да стане автономна част на една трояка държава: Австрия—Унгария — Хърватско. За да предотвратят такова развитие на събитията, сърбите убиха австрийския престолонаследник и предизвикаха всеобщата война.

Дълбоко съжалявам за разложението на Австрийската империя. Тя бе напредничава. Всяка отделна раса имаше свой собствен език и бе свободна да го употребява. Загреб, столицата на Хърватско, ставаше все повече и повече средище на славянска култура. Хърватите имаха високи длъжности в управлението на империята.

Но какво е положението днес! Сърбите са завладели всяка официална длъжност, и звероподобни военни управляват с насилие. Тия сърби ни уверяват, че са наши братя, но постоянно ни убиват. Ту не знаят ни справедливост ни човещина. По-напред имахме модерни закони и справедливи съдилища, гдето правосъдието безпристрастно се раздаваше.  Но тия закони се премахнаха, и съдилищата се замениха с други, които са жестоки и първобитни.

Десетки хиляди наши селяни са били хвърлени в затвор, и повечето от гях — тъй жестоко бити, че мнозина са се поминали. Според цивилизованите закони на Австрия, биене на затворниците не се допускаше. Но сега то става във всеки затвор.

Ние искаме да ни признаят като отделен народ. Австрия ни признаваше за такъв. Но Сърбия вика: „Вие не сте народ. Вие сте наши подвластни“. Те не признават нито словените, при все че Австрия ги признаваше за отделен народ. Сърбите даже настояват, щото сръбското наречие да се употребява в хърватските училища, при все че ние имаме не само език, но и литература.

Македонците викат, че било по-хубаво под турците, отколко под сърбите. Тогава те имаха свои отлични училища, свои църкви и свещеници. Сега, обаче, училищата им са затворени, църквите им — отнети, свещениците им — избити. Македонският селянин казва: „Когато турчинът владееше тук, по страната имаше много вирове кръв, но сега под сърбите цялата земя е покрита с океан от кръв.“ Македонците не са сърби, но сърбите се мъчат сега да ги посърбяват.

Македонците са заплашвани и обирани от сръбските властници. По смелите, които в начало се оплакваха, бяха тъй жестоко наказани, че никой не смее вече да  издигне гласа си.   Пазарен  ден, сръбските чиновници се преобличат като четници и крадат овците и говедата, и селянинът не смее да се оплаква пред властта.

В Черна-Гора хората, които посмяха  да се противопоставят на сърбите, са били изтребени.

Малката страна е била опустошена, и народът — подложен на грозни изтезания.

Ние, жертвите на сърбите, питаме, защо се помирява Европа с такова положение? Ние искаме да бъдем третирани като човеци, а не като свине. Ние искаме правда и право да се самоуправляваме. Неправда е да се позволява на полукултурна раса да владее по напреднали народи. Ние хърватите сме черпили своята култура от Запад, а не от Византия.

Ние, подчинените народи в Югославия, се позоваваме към Европа за правда.

Не желаем ни насилие, ни кръвопролитие. В борбата си против сърбите ние не искаме да си служим със средството, с което те си служат против нас. Ние искаме да възтържествуваме чрез справедливостта на нашата кауза, искаме да постигнем триумфа на цивилизацията над варваризма. И в края на краищата тя требва да възтържествува. Властването на насилието и терора требва да се премахнат от света.

Най-страшната гавра в положението е обстоятелството, че водителите ни уверяваха, че ние се биехме, за да „освободим угнетените народи. А какво е нашето „освобождение?“ Аз сам съм чувал сръбски офицери да се хвалят, че ще очистят Хърватско.“ „Ами как ще го очистите?“ попитах аз. — „Като унищожим всички, които ни се противопоставятъ.*

 

*) Водител на земеделската партия в Хърватско и най-смелият ратник за независимостта на хърватския народ.

 

Разработено от Creative Design Ltd.