Степените на посвещението

 

 

Висшите (високите) масонски степени се появяват през 18 век; всички те произлизат от шотландската система, която отначало се състои от двадесет и пет степени, после от тридесет и две и накрая, в зората на 19 век, от тридесет и три. Всяка от тези степени е съставена от стъпала за постигане или за опит за постигане на Върховното познание.

Без колебание поставяме третата степен – Майстор, в системата на висшите степени, където тя заема първото стъпало. Наистина, с изключение на екера и пергела, нейните ритуали, легенда и символика не са от сферата на занаята и сякаш се отделят, за разлика от първите две степени, от оперативното масонство, поради което се приближават не до малките, а до големите тайнства.

Всъщност, както ще видим, чинът Майстор е повече едно неотдавнашно англосаксонско творение, отколкото рожба (като останалите висши чинове) на рицарски или херметични посвещения. Затова следва да приемем едновременното съществуване на два вида Майстор през 18 век: това, което за по-голямо удобство наричаме „просто“ майсторство, както все още се практикува при френския и италианския ритуал, и чина „Шотландски майстор“, който приетият шотландски ритуал възприема и превръща в първия от висшите си чинове след „простото“ майсторство.

Системата на висшите степени образува едно съвършено хомогенно цяло за онзи, който познава какво представлява Посвещението. Тук ще цитираме една мисъл на големия историк на масонството Ж. М. Рагон: „Франкмасонът трябва да потърси посвещението в самия себе си, чрез задълбочаване, което след дълъг път на труд го отвежда до Средната стая, светилище на окончателното изгубване на илюзиите, където той черпи чиста съзидателна мъдрост, олицетворена от Хирам – майсторът, призван да възкръсне във всеки съвършен посветен.“ Така, тази степен се явява като венец на посветителската йерархия.

Тази гледна точка към степента „Майстор“ е чисто умозрителна, още повече, че тя се появява през първите години на модерното масонство. Нека припомним, че оперативните масони са познавали само един чин – този на калфата и че сравнително в новата епоха, когато в ложите започват да постъпват хора, които не принадлежат към строителната професия, т.е. приетите масони, започват да се практикуват две степени: регистриран Ученик и Помощник. Помощниците работят в ложата под ръководството на майстор (майстор не като степен, а като функция, като ръководител). Повърхностният прочит на някои протоколи от онова време може да предизвика объркване в представите, че при такива значителни начинания, като строителството на големи паметници и катедрали от страна на работнически сдружения, всеки изявен майстор е ръководил многолюдна ложа, в която е имало и други майстори, заседаващи редом с калфите под чукчето на майстора на катедра (ателие), като под катедра трябва да разбираме профилация, сиреч катедра на изкопчиите, катедра на каменоделците, на мазачите, на дърводелците и т.н.. Това е дълбоко почитаемият майстор, който председателства заседанията. Оттук и названието „стар майстор на ложата“, раst-master, който трябва да замества майстора, когато той отсъства. Системата с два чина – „Ученик“ и „Помощник“, е узаконена от Великата лондонска ложа през 1721 г., тъй като сигурно е, че през 1720 година, когато Великата ложа организира и приема двете степени, не може да става дума за трета. Впрочем, в една статия на масонското списание „Флайнг пост“ от април 1723 г. четем:

„„Кое прави една ложа правилна и съвършена? Един майстор, двама надзиратели, четирима помощници и пет ученика с екера, пергела и нивелира.“

От друга страна, съставените от Андерсън през 1723 г. Конституции определят в чл. IV задълженията на франкмасона:

„Никой брат не може да бъде надзирател преди да е минал степента помощник; нито пък майстор, преди да е изпълнил функциите на надзирател, нито Велик надзирател, преди да е бил майстор на някоя ложа, нито Велик Майстор, освен в случаите, че е бил помощник преди избирането си.“

Този текст е много ясен и показва, че освен функцията, свързана с титлата майстор, в ложата има само помощници. И наистина, новата организация, създадена от умозрителното или спекулативно масонство се задоволява в началото с две степени. Тази организация бива завършена със създаването на степента „Майстор“.

Причината, поради която от 1725 г. нататък тази титла служи за обозначаване вече не на функция, а на сан и става название на една трета степен, изглежда е била породена от желанието да се направи подбор сред все по-многобройните членове на сдружението и да се създаде „High Order of Masonry”, както често била наричана степента „Майстор“. В този смисъл, тази степен представлява специфично творение на спекулативното масонство. Едва, обаче, през 1813 г. чл. II на Решенията на двете велики ложи на Англия посочва:

Обявява се и е решено, че чистото старо масонство се състои от три степени и не повече: ученик, помощник и майстор масон, обхващащи върховния ред на Царския свод.“

Това е развитието на идеите, изразени през 1739 г. от масоните, практикуващи стария приет ритуал, като към първите три степени добавят „майстор на марката“, „съвършен майстор“, „превъзходен масон“ и „кралски свод“.

Изглежда третата степен се разпространява доста бързо в континентална Европа, следователно е било необходимо да се създаде ритуал за трета степен. За тази цел се импровизира една драма: легендата за Хирам. Никое от старите посвещенства не говори, дори не намеква за Хирам. Името на Хирам се появява едва през 1723 г., споменато от Андерсън в началото на Книгата на Конституциите. Тази легенда, заимствана от Библията, е едновременно алегорична, ако я интерпретираме в морално отношение, което за нас не е най-интересното, и символична, ако потърсим в нея посветителския смисъл. В последния случай трябва да се смята, че приеманият в трета степен представлява Хирам – нападнат, убит и погребан, намерен и възкръснал. Големият историк и тълкувател на масонската доктрина, французинът Р. Генон интерпретира много добре символичния смисъл на смъртта и на възкресяването на масона, уподобявай на Хирам:

 

„Второто раждане (посвещаването) може да се нарече психическо обновление.“

 

Действително в психическия порядък, т.е. в порядъка на най-възвишените прояви на човеш­кото същество, следва да се осъществят първите фази на посветителското развитие. Но те не представляват цел сами по себе си и са все още само подготовка за възможностите от по-висш ду­ховен порядък. Следователно моментът от посветителския процес, за който говорим, е този, който ще отбележи прехода от психическия към духовния порядък. На този преход може да се гледа като преминаване от „втора смърт“ към „трето раждане“, което при масонската символика отговаря на посвещението в степента „Майстор“. Несъмнено същото искат да изразят и старите ритуали, които обявяват, че майсторът зидар се намира винаги между екера и пергела, т.е. между Земята и Небето.

Но дали през 18 век създателите на степента „Майстор“ и нейния ритуал са имали предвид всичко това или просто са искали само да усъвършенстват масонската идея, която според тях все още прекалено миришела на гипс и хоросан, това не знаем.

 

Висшите степени

Произходът на висшите степени (чинове) произлиза от Шотландството, затова следва да направим един бърз преглед какво представлява то в историята на масонския орден.

Авторите се разделят и противопоставят, понякога много остро, по повод на Шотландското масонство, основаващо се на ритуали на масонска основа и ритуали от рицарското посвещенство. Общо е мнението, обаче, че името Шотландско масонство е съвсем относително име, което не предполага съществени различия на принципите между шотландските и другите масони. Голямата грешка на повечето от онези, които са се заели с изучаването на Шотландството е, че за тази цел те си служат с профански средства. Не става дума и за обичайните исторически методи, които винаги са ограничени при изучаване на Висшите шотландски степени. Нужен е анализ и съждения по аналогия според ритуалите и символите, метод, който очевидно изисква много повече задълбоченост и излиза от „профанската“ област на историята, която често е много ценен инструмент за изследвания, но от съвсем друго естество …

Думата „Шотландски“ се споменава за пръв път в профанския свят през 1742 г. от перото на абат Перо:

Известно ми е, пише този автор, че сред масоните се носи неясен слух за някакъв орден, който те наричат Шотландски, а шотландците -превъзхождащи обикновените франкмасони затова, че имат отделни тайни. Трябва да призная, че не съм запознат с тези тайни, но това, което мога да твърдя е, че те са ревниви към тях, защото ги крият от самите Магистри на масонството.“

Авторите, които искат да свържат Шотландския ритуал с далечна Шотландия, говорят най-често за Кулуининг и неговото абатство като за легендарен център на франкмасонството и неговото разпространение първо в Англия, а после на континента. Така, най-често въвеждането на Шотландските чинове във Франция се приписва на рицаря Рамзи, обогатил стария шотландски ритуал с много заемки от рицарския епос. Има и друга една хипотеза за произхода на думата „Шотландски“, която, отхвърляйки географския шотландски произход, се опитва да свърже така нареченото шотландско масонство с много старото горско масонство. Можем да счетем не без основание, че дърварите, подобно на всички упражняващи професии на ръчен труд, са имали посветителски обреди и може би в началото си Шотландството да е било горски ритуал, който се е приспособил към професионалните и духовни техники на зидарското майсторство. Тук му е мястото да споменем за преданието, което разказва, че крал Франсоа I бил посветен в гората Фонтенбло в обредите на секачите. Така, в продължение на векове, рицарите се включват в масонството и внасят в него елементи, характерни за техните посветителски ритуали. Затова като емблема на един от Висшите шотландски чинове виждаме коронованата брадва. Нещо повече: когато тези Висши чинове включват чужди за строителството елементи, подобно на цялото масонство те остават свързани с „Кралското изкуство“ и като такива са могли спокойно да наследят някои аспекти на рицарството или да им послужат за убежище.

За нас са сигурни два факта. Шотландството е редовна масонска форма, несъмнено най-старата, защото корените му се крият в занаята на тези, които са обработвали дървото, преди да дялат камъка. В течение на вековете Шотландството приема посветителски елементи от различен произход, които образуват системата на Висшите чинове.

 

Преди да се опитаме да проучим тридесет и трите степени на Шотландството, нека ги изброим:

Сини ложи или символични ателиета

1 степен – Ученик

2 степен – Помощник

3 степен – Майстор

 

Ателиета за усъвършенстване

1 степен         Таен майстор

2 степен         Съвършен майстор

3 степен         Доверен секретар

4 степен         Управител и съдия

5 степен         Интендант на строежите

6 степен         Майстор, избран от Деветте

10 степен       Знаменит майстор, избран от Петнадесетте

11 степен       Възвишен избран рицар

12 степен       Велик майстор архитект

13 степен       Рицар на Кралския свод

14 степен       Велик избраник на Свещения свод или Възвишен масон

 

Канонически съвети

1 степен         Рицар на Изтока или на меча

2 степен         Принц на Ерусалим

3 степен         Рицар на Изтока и на Запада

4 степен         Суверенен Принц на Розата и Кръста

 

Аеропаги

19 степен       Велик първосвещеник или Възвишен шотландец от Небесен Ерусалим

20 степен       Почетен Велик майстор на всички редовни ложи или Майстор ад витам

21 степен       Ноахит или Пруски цар

22 степен       Рицар на кралската брадва или Принц на Аиван

23 степен       Началник на шатрата

24 степен       Принц на шатрата

25 степен       Рицар на бронзовата змия

26 степен       Шотландец на троицата или Принц на милостта

27 степен       Велик командор на храма или Суверенен командор на Ерусалимския храм

28 степен       Рицар на слънцето

29 степен       Велик шотландец на Свети Андрей Шотландски

30 степен       Велик избраник, Рицар Кадош на Белия и Черния орел

 

Трибунали

31 степен       Велик Инспектор, Инквизитор-командор

 

Консистории

32 степен       Възвишен Принц на Кралската тайна

 

Върховен съвет

33 степен       Суверенен Велик генерален инспектор

 

Системата на шотландските Висши чинове се подразделя на две доста различни серии.

Степените от 4 до 14 включително са Соломонови степени на отмъщението във връзка с Търсенето на изгубеното Слово. (Първите степени на Отмъщението: Съвършен майстор и Избраник на Деветимата, съвсем не се отнасят до отмъщението на Ордена на унищожения тамплиерски храм, защото викът „Некам“ или „Никам“ призовава към отмъщение за Хирам, а не за Жак дьо Моле, последният Велик майстор на тамплиерите, изгорен на клада в Париж през 1314 г. (Тези степени са свързани със Стария завет и следователно с еврейската кабала. При все това, тези чинове са свързани с персийски и египетски традиции, като Деветия (Избраник на Деветимата), при който виждаме тигър и лъв, пазители на една пещера. Тези животни, приети за унищожителни, са емблемата на египетския „Сет“, брат и убиец на Озирис. Така става ясно, че когато приеманият убие тези зверове, изцапвайки ръцете си с кръвта им, започва вече да отмъщава за Хирам.

Останалите чинове са свързани с рицарските и херметичните традиции и са много по-интересни от посвещенска гледна точка.

 

Рицарски чинове

Още през миналия век историкът Анри Мартен пише за връзката между франкмасонството и рицарството:

От една страна съществува благородническо рицарство, а от друга – автентични рицарски ордени с чисто християнско вдъхновение, които нямат нищо общо с масонството. Понякога границите между последните два вида рицарство изчезват през вековете вследствие на взаимен обмен.“

През Средните векове по принцип рицарството е достъпно за всички, понеже всеки рицар е имал правото да приема рицари. Дори жените могли да посвещават мъже и във Франция имало не един и двама благородници, горди и щастливи през целия си живот, затова че са посветени от жена. Ако е очевидно, че рицарските ордени са имали свое собствено посвещение, не би било погрешно да кажем, че франкмасонските и рицарските ордени понякога се пресичат на базата на общ символизъм. За жалост, в рамките на настоящото сбито изложение, не ни е възможно да разгледаме всички общи пунктове между рицарство и масонство, затова ще се задоволим с няколко примера. Интересно е да знаем, че думата „вале“, която при шотландското масонство служи за обозначаване на мястото, където се съвещава „Каноническия съвет“, е била девиз на кръстоносците от Анжу, така както „Монжоа“  – на тези от Франция, и „Сен – Сепюлкр“ – на всички кръстоносци. Показателно е също , че един от трите основни центъра за съхранение на Свещения Граал е бил именно Анжу, чието значение в историята на Тамплиерския орден не е безизвестно. Можем да посочим още връзките, съществуващи между рицарската традиция, включваща винаги наличието на един принцип, представен като женски (Мадона), както и намесата на един чувствен елемент (Аморе) в някои Висши шотландски чинове. Така, женският принцип е представен главно в 18 степен, която е Любов. В 17 степен (Рицар на Ориента и на Запада) инициалите B.D.S.P.H.G.F. отговарят на девиза Красота, Божественост, Мъдрост, Власт, Чест, Слава, Сила. Този девиз, образуван от седем инициала, отговаря на седемте дни, изброени в един пасаж на Апокалипсиса. В 21 степен (Ноахит или Пруски Рицар) за накит служи сребърната луна, поради което ложата се събира само при пълнолуние. Залата е разположена така, че светлината на луната да влиза само от един прозорец и е единствената светлина, която трябва да я осветява. Този шотландски рицарски чин е в тясна връзка с идеята за Империя, понеже луната е нейният символ, т.е. идеята за „Свещената империя“, т.е. идеята, прокарвана от Висшите чинове за обединението на духовната и светската власт през Средновековието. За опора на 26 степен (Принц на милостта) служи истината. В 28 степен (Рицар на слънцето) херувимите Цафиел и Хамалиел управляват Луната и Венера. 29 степен (Велик шотландец на Свети Андрей) е поставена под двойния знак на Земята и Водата. В 30 степен (Кадош) присъства алегоричната Истина, извезана със злато, която Първият Надзирател носи на гърдите си, когато влиза в третото помещение (Аеропаг). Двата крака на загадъчната стълба на Кадош, символ на тази степен, се наричат Охеб Елоха, двете чувства на обич към Бога и хората. В 31 степен Свещените думи представляват Справедливостта и Безпристрастието.

Като потвърждение за тесните връзки между масонството и Свети Йоан, за които отдавна знаем, не трябва да ни учудва, че именно с този светец рицарските ордени винаги са свързвали главно концепциите и доктрините си и че чувството за обич, свойствено за Св. Йоан, чието Евангелие може да се обобщи с „Бог е любов“ (напомняме символиката на 18 степен: Роза и Кръст) се превръщало в бойния вик на тамплиерите: „Да живее Бог Света-Любов“. Интересно е също да покажем връзката, обединяваща в някои случаи масонската символика с рицарството, нещо, което например откриваме в 15 степен (Рицар на Ориента или на Меча). Научаваме, че още преди 1717 г. в Англия съществували висши чинове, свързани със Синьото масонство, както в наши дни. Тези чинове били християнски и включвали церемония, позната под името „Преминаване през моста“. А символът на Моста е добре известен и знаем, че той се осъществява с лъч светлина.

Тук е заложен и двойният смисъл на английската дума beam, която означава едновременно греда и светлинен лъч. Това ни връща още един път към самите корени на Шотландството, което, както казахме, първоначално е било горски посветителски ритуал.

Всички тези рицарски степени носят отпечатъка на Свещения Граал и нито едно изследване на Висшите шотландски чинове не би дало резултат, ако не се позовава на търсенето на Граала, на този Свят Съд, който Кретиен дьо Троа и поетите от Средните векове прославят и който е считан от Традицията за един от петте духовни центъра на света. Страната на Граала е или Англия, която Андерсън уподобява с Крайната Туле, или Анжу, както споменахме по-горе. Във всеки случай тази страна е грижливо скрита от погледа на профаните. Те не могат да я видят, защото посвещението още не им е повдигнало клепачите. Героите на Граала, пазачите на Светата Земя са „Рицарите с два меча“, които въплъщават двойната власт: светската и духовната.

Както вече казахме, не е възможно да охарактеризираме подробно всичките Висши степени на Шотландското посвещенство. От 18 степен нагоре символиката е толкова дълбока и херметична, че ще са нужни десетки и десетки страници с препратки и бележки под линия, за да ги осветлим, макар отчасти. За степените от 18-та до 33-та има редица трудове, които можем да обобщим със заглавието „Рицарство и херметизъм“.

Заслужава донякъде да се спрем на 30-та степен (Кадош), може би най-разпространената от Висшите чинове, не само в Англия и на Континента от тези, които практикуват Шотландското масонство.

Името Кадош (на староеврейски светец) съответства на различните небеса, където живеят светиите и към които се стреми приеманият в 26-а степен, когато с помощта на стълбата и трите теологически добродетели достига до третото небе. Ритуалът на този чин изисква двойна стълба с шест стъпала от всяка страна, като тези от втората страна са наречени Астрономия, Музика, Геометрия, Аритметика, Логика, Реторика и Граматика, т.е. седемте свободни изкуства от Средните векове с техните астрологически съответствия. Традиционният аспект на тази стълба (първата страна) поставя сферата на Сатурн веднага над тази на Юпитер, като до основата на тази стълба се стига по пътя на Правдата, а до върха – по пътя на Вярата. Символът на тази стълба може би е от халдейски произход и е преминал на Запад с тайнствата на Митра. Тогава е имало седем стъпала, всяко изработено от различен метал, според връзката на металите с планетите. От друга страна знаем, че сред библейските символи откриваме също стълбата на Яков, която свързва земята с небето и има идентичен смисъл. В сегашната градация на Висшите степени на Шотландското масонство, Кадош представлява Рицаря защитник на Граала, Пазител на Светия град, който може да бъде в Бретан, в Броселианд, в Анжу, в Града на слънцето или в мъглите на Туле, или още, по един напълно „исторически“ начин – в Ерусалим, там, където през 1140 г. тамплиерите са посочили една сграда, твърдейки, че се касае за Храма на древен Израел.

Заслужава да отбележим, че 31-а , 32-а и 33-а шотландски степени съвсем погрешно се въз­приемат като административни степени, което несъмнено лишава техните притежатели от традиционното им обяснение. Ще се спрем накратко върху 33-ата, последна степен на Шотландството. Ако 31-а степен е свързана с някои аспекти на Света Вехме, то 32-а степен (Възвишен Принц на кралската тайна) е с голямо посветителско значение. В емблемата на този чин можем да забележим наличието на златен лъв, който държи в устата си златен ключ, а на врата си има златна огърлица, на която е гравирано числото 515. Това число срещаме в математическата структура на Дантевата „Божествена комедия“ (Чистилище, XXXIII, 43-44) и иска да напомни на притежателя на този чин, че още не е достигнал до пълното съвършенство, но малко му остава. Същественото за последната, 33-а степен е числото 11, което играе голяма роля при символиката на тази степен. То е свързано с датата на премахването на Ордена на тамплиерите, броена според масонската ера. Барабанните удари са 11 /5+3+1+2/. А 11 х 3 = 33, число изключително важно в масонската символика. С други думи Суверенният Велик генерален инспектор е най-висшият пазител на Храма, на чинопочитанието и строгата обрядност.

 

Пречистеният шотландски ритуал

Великата английска ложа на Франция се обявява за независима през 1755 г. и приема името Велика ложа на Франция. В тази ложа пламват грозни спорове, прави се ревизия на тогавашния устав и накрая се приемат статутите на Кралския орден на масонството във Франция. Този орден получава ново име и вече се нарича Велик Ориент на Франция. Естествено, „малцинството“ отказва да се примири и подобно на ставащото по същото време в Англия, едно до друго заживяват в безкрайни разпри две съперничещи си изповедания. Ето как във всички ложи, както френски, така и чуждестранни, масоните търсят нещо много по-дълбоко и много по-истински езотерично.

Първата немска ложа, основана в Хамбург през 1737 г. е вписана в контролните регистри на Великата ложа на Англия през 1740 г. Впоследствие ложите в Германия се размножават и се създават Висшите ателиета. Преобладаващият обред, практикуван по това време в страната е обредът на стриктното съблюдение (или Режим на стриктното съблюдение). Вероятно е бил основан от брат Хунд, който обявил, че ще възстанови Тамплиерския орден, премахнат през 1314 г. от папа Климент V под натиска на френския крал Филип Хубави. Хунд не казва, че ще изгради от нищото Тамплиерския орден, а че ще го пробуди, защото е спял. Стриктното съблюдение е странна смесица от масонска символика, алхимически практики и розенкройцерски традиции. За кратко време този Орден успява да обедини немското масонство и бързо се разпространява във Франция. През 1772 г. ритуалът се обединява с ритуала Клерикат, основан от професора по теология Стаарк; следва свикването на два последователни Конвента, на които се обсъжда, коригира, допълва и пречиства този нов ритуал. Така се ражда Пречистеният шотландски ритуал. Накрая, през 1782 г. във Вилхелмсбад се провежда Върховният Конвент, на който се преработват първите три чина на синьото масонство. Те си остават същите и досега. Съществуващите чинове между ложите на трите първи степени (чирак, калфа, майстор) и Вътрешния орден (Шотландски майстор и Рицар на Свети Андрей) са обединени в един единствен чин – Шотландски майстор, отговарящ на 18 чин от приетия стар Шотландски ритуал. Членовете на Пречистения шотландски ритуал, носещи титлата рицар, получават латинизирано масонско име: Eques ab Eremo (Рицар на пустинята), Eques a Victoria, Eques a Floribus и т.н.

Наполеон I включва Пречистения шотландски ритуал в изповеданието на Великия ориент на Франция. През 1910 г. Пречистеният шотландски ритуал във Великия ориент се пробужда, но християнският характер на обреда шокира атеистичните членове на Ориента. Това води до създаването на Великата национална независима ложа на Франция. Въпреки това, някои ложи, работещи по Пречистения ритуал, са били и си остават в изповеданието на Великия ориент на Франция. За разлика от тях, други ателиета се поставят и все още са под ръководството на Великата ложа на Франция. Както правилно е записано в Пречистения шотландски ритуал, в масонството трябва да правим разлика между ритуал, който е начин на работа, и изповедание, което е административна форма. Пречистеният шотландски ритуал е християнски в смисъла, който му дава Св. Жюстен в началото на II век.

В наши дни Пречистеният шотландски ритуал е не само един вид християнско масонство, каквото е било оперативното масонство, а подобно на Приетия стар шотландски ритуал, от който произлиза, се опира на символичните степени и стига до Великите тайнства чрез своите рицарски чинове, носещи ореола на средновековната духовност.

 

Градеж на брат Божан Христов

Почетен майстор на ложа „Сговор 92“.

 

Разработено от Creative Design Ltd.