Силата на числото три

 

 

Преди да изнеса градежа си бих искал да се обърна към всички Вас с няколко думи. След няколко дни ще се навършват 4 години откакто за пръв път стъпих в Храма на нашата ложа. От този момент нататък животът ми придоби още един смисъл, за който бих искал да благодаря на всички Вас, че повярвахте в мен и ме допуснахте сред Вас.

Темата на моя градеж е свещеното за нас число „три”, като ще разгледам темата не само от масонска гледна точка, тъй като числото е свещено не само за нас, свободните зидари. Уникалната почит към числото три датира отпреди хиляди години и може да бъде  намерено и днес в изкуството, архитектурата, митологията, литературата, науката и религията. Но защо? Какво в това число продължава да има такова значение за човечеството? Ако се  замислите за живота ни, ние имаме минало, настояще и бъдеще. Нашата история се разглежда в тези три направления. През фолклора и митологията ние намираме числото три. Чрез този свой градеж ще се опитам с факти и анализ да разберем защо точно числото „три” е свещено за нас свободните зидари, а и за множество култури и вярвания в цял свят.

Първоначално, бих искал да разгледаме числото от масонско-символична гледна точка. Когато се замислих по задълбочено, осъзнах, че числото „три” е навсякъде около нас в храма по време на ритуалната работа. Ние израстваме в три степени. Три са големите светлини на масонстовото – Книгата на Светия Закон, Винкела и Пергела. Толкова са и малките светлини – Слънцето, Луната и Майстора. Три пъти чукаме на  вратата. Три са колоните с три свещи върху тях и три свещи на масата на Майстора на ложата. Проникваме за пръв път в ложата с помощта на „три силни удара” и три пъти странствахме при нашето приемане. Три са нещата, които ни трябват, за да образуваме хоросана, с който да свържем хората един с друг – човешката любов, толерантността и братското чувство. Преди закриване на ложата II-рия Надзирател отговаря на Майстора, че от три години е масонски чирак, защото е изкачил трите стъпала на Храма. По три пъти чукат с чука Майстора и Надзирателите, за да открият ложата.

Но защо точно числото три? Ще се опитам да отговоря на този въпрос, като разгледам различни гледни точки, като първо ще започна с една от нашите географски ширини. Тя е на един от най-великите, всепризнати българи, който е почти наш съвременник – Петър Дънов. Ето какво пише той:

„Числото три е изкупление. Човек е страдал и чрез смирение е заплатил всичко. То е третото лице на Божеството. Числото три съдържа в себе си трите велики добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината, знанието, живота, свободата. То е спасително число и закон на равновесие. Докато човек мисли, пази равновесието си. Три означава съединени надеждата, вярата и любовта, за да работят заедно.Ти не можеш да бъдеш умен и добър, ако не разбираш законите на числото три. Тройката е производителна сила в природата.”

Виждаме каква важност придава Дънов на това число, но учението му не е единственото, което обръща такова значение на „тройката”. Различни култури по света имат дълго споделяни вярвания, че числото три представя нещо свещено, мистично, дори божествено. То е основно библейски число, залегнало в Християнството по особено значим начин. Според него се смята, че тройката е носител на позитивни вибрации и е първото хармонично число, съчетаващо в себе си борбеността на единицата и аналитичността на двойката. Символизира триединството – раждане, живот, смърт; минало, настояще, бъдеще; тяло, душа, дух; идея, израстване, движение. В християнството тя символизира Светата Троица, единението на душата и тялото в човека и Християнската църква. Бог изобразяван като Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Като геометричен израз тройката се изобразява с равностранен триъгълник. В иконографията Бог-Отец и „Всевиждащото Божие Око” се изобразяват, вписани в триъгълен златен ореол. В Свещените книги на Църквата влъхвите поднасят три дара на Младенеца Христос – злато, тамян и смирна; три са фигурите на Преображението, три са изкушенията на Христос в пустинята, свети апостол Петър три пъти се отрича от Христос, Исус е в гробницата за три дни, три са и кръстовете на Голгота… В Старият завет пък Йона е в корема на кит в продължение на три дни, а в Битие, водата е разделена от сушата след три дни.

Друг израз на числото „три” намираме в геометрията. Израз на него е триъгълната форма и съответно триизмерния еквивалент – пирамидата. В следващите редове искам да се спра на една много древна култура, а именно египетската. Нека да  разгледаме техните архитектурни постижения. Три големи пирамиди са подредени в редица, насред пустинята. Конструирани преди повече от 4 000 г, това уникално трио от паметници е може би най-разпознаваемото в целия свят. Пирамидите, също така, са изработени с използването на най–величествените триъгълници в архитектурата. В древен Египет имаме това, което се смята, че е сложило началото и на масонска традиция. Самите строители олицетворяват познаването на геометрията, знанието за правене на инструменти и как да ситуират сградите. И по-специално как да създават сгради, които сами по себе си да са превозни средства за започване или предизвикване на по-висше съзнание. Пирамидите в Гиза са много интересни с това, че има три главни пирамиди. Техните страни са триъгълни. Мислим ги за триъгълници. Най-простата, най–перфектната геометрична форма. Древните определено са били заинтригувани от геометрията, свещената геометрия. И определено триъгълникът е една от тези основни архитектурни форми, които вероятно са програмирани в човешкото съзнание. Това може би намира израз в монументи като тези пирамиди. Имаме прогрес напред към съвършенството, към върха на триъгълника. Той е насочен право нагоре. Има директно извисяваща се форма и мисля, че ние приемаме това на подсъзнателно ниво. Така, че имаме чувството, че числото три под формата на триъгълник, под формата на пирамида представлява портал, врата към друго владение- „владенията на боговете.”

Говорейки за пирамиди и триъгълници не можем да не споменем и един от най-прочутите древни математици и философи на всички времена – Питагор. През 6 век пр. Хр. гръцкият математик и философ представя известната си теорема: а² + в² = с². Формулата обяснява математическата връзка между трите страни на правоъгълния триъгълник. И някои вярват, че първоначално се основава на дизайна на египетските пирамиди. Питагор е живял преди 2 500 г. Казва се, че той е учил при великите учители от Египет. Той пренесъл мъдрост от Египет в Гърция и това, всъщност, било раждането на гръцката философия. За Питагор и за много други древни философи, математиката била един вид по-точен метод за описване на свръхестественото. Те достигнали до периода за мястото на човека на Земята. Един от начините да направиш това е с измервания. Те  трябва да се развият и когато се развият те развиват по-сложна математика.  Питагор е един от най-ранните философи, който развил това нещо. Той мислил, че всичко във вселената има структура от три части. И всеки проблем във вселената може да бъде редуциран диаграмно до триъгълник. За Питагор и неговите последователи, триъгълникът представял възнасянето. И самия триъгълник и числото три бил ключът към всички скрити мистерии. Той всъщност бил първият, който я е изнесъл извън Египет и основно започнал да говори на света за това, какво той, какво древните египтяни знаят за божествената информация.

 

Числото „три” е залегнало и в източните религии – Хиндуизъм и Будизъм.  В историите за божествените фигури, появяващи се навсякъде от древността в могъщи групи по тройки. В Китай по бреговете на реката Ии се намират 1 352 древни пещери, познати като Изкуствените пещери на дългите мъже. Датирани от 493 г. сл. Хр., те съдържат най–впечатляващата колекция от будистко пещерно изкуство на света. Една от най-големите измежду 100 000 каменни статуи е тази на Амитаба Буда или Буда на безкрайната светлина. Тя е оградена от двете си страни от двама негови помощници – единият представляващ мъдростта, а другият съчувствието. А заедно те са познати като Тримата Светци на Изтока. Поради някаква причина, свещената загадка е често представена като тройна. Показателно е, че в древния свят боговете и водачите често се появяват в троица. По някакви причини, Триадата ни се показва като могъщ божествен принцип.

В Хиндуизма също има три велики божествени енергии, участващи в историята за Сътворението. Бог Брама, всъщност създава неща, той превръща неодушевени неща в създания. Вишну поддържа реалността, а Шива е унищожителят. Шива е също толкова важен, колкото другите две божествени енергии. Троицата не съществува, без да го има унищожението. Не може да има подновяване, не може да има продължаване на растежа без деструктивната енергия. В Хиндуизма Шива често е изобразяван с тризъбец, зъбите на който символизират неговите три основни сили: воля, действие и знание. Той също така често е илюстриран в иконографията с вертикално трето око, точно по средата на челото. С това око той можел да „вижда нещата”, с други думи притежавал ясновидство. Когато окото се отваряло, то също така излъчвало много енергия. И след като вече е отворено, тогава всичко ставало ясно. В духовните вярвания на много култури включително и на древна Индия и много части на Азия, присъства вярването за третото око, разположено точна по средата на челото и по-точно между двете очи. И това е центърът на духовната енергия. В някои случаи се мисли, че то има свръхестествени сили. Но защо? Дали трябва да представя всевиждащото око на Бог? Нещо вероятно, което, може да бъде намерено в човешкия мозък?  Виждаме това представяне, на мистичното око, в много традиции. Има много различни теории за това, но една от тях е по-различна. Някои изследователи смятат, че това се отнася за епифизната жлеза, която е светлочувствителния орган у човека. Част от ендокринната система, епифизната жлеза, е не по-голяма от зрънце ориз и е с формата на борова шишарка. Въпреки, че се намира дълбоко в центъра на мозъка, между двете полукълба  изглежда, че споделя някои характеристики с човешкото око. Функцията на епифизата е главно да отделя хормон наречен мелатонин, който контролира цикъла на бодърстване и сън. Така, че тя е като светлочувствителен орган, понякога наричан трето око. Има някои мистични намеци, за тази асиметрична структура, точно в центъра на мозъка. От ранните етапи на човешката история през целия спектър на култури, тази идея за загадъчната епифизна жлеза, която някак си е била свързана с просвещението или мистичното преживяване, е нещо, което виждаме, че е широко разпространено. Нашите две очи, нашите телесни очи, ни позволяват да виждаме около нас. Но третото око ни позволява да виждаме отвъд това. То ни позволява да виждаме неща, които обикновено не можем. През историята, на третото око е било приписвано позволението да пътуваме през различни измерения. В концепцията за третото око се предполага, че то е портал за свързване не само с нашето висше Аз, но и с извисени духове. Тук бихме могли да направим съпоставка и с ритуалната масонска работа. При приемането ни, ние сме с превръзка на очите и след като преминем през изпитанията тази превръзка е свалена и ние биваме „просветени”. По всичко личи, че в тази древна масонска традиция е заложена точно идеята за вътрешното око, което вижда отвъд нашите две очи. И посвещаването в масонството ни помага да осъзнаем и да „прогледнем” с нашето вътрешно „трето” око.

 

Има теория, че ключът, отключващ силата на числото три, лежи в мистерията за Светата Троица,  което е понятие за Трите Божествени Лица на един Бог, отнасящи се за трите състояния на съществото. Бог Отец, интелектуална или етична същност. Бог Син, физическата и действителната същност. И Бог Светия Дух, емоционална или вдъхновяваща същност. Минало, настояще и бъдеще. Бог и човек като едно. В Касър Ал Ехуд, Израел, десетки хиляди християни си проправят път към това, за което вярват, че е мястото на кръщението на Христос във водите на река Йордан. Също тук и според писанията, Господ разкрил себе Си като същество, направено от Три Божествени личности. Бог Отец, Бог Син и Светия Дух известни като Светата Троица. В историята за кръщаването на Исус, Исус стои в река Йордан и ни се казва, че Небето се отворило и Светия Дух във формата на гълъб се спуснал върху Исус. И гласът на Господ загърмял от Рая и казал:

Това е моят Син, когото Аз обичам и в, когото е Моето благоволение.”

В тази сцена, са представени всичките три части на Троицата – Отец, Син и Светия Дух. Метафоричната интерпретация е, че може би  има троица вътре във всеки един от нас. Ако е така, това означава, че триединната природата на Бог, както е описано в Новия Завет,  съществува във всекиго. И доказателството за това може да бъде намерено не само в Библията, но и закодирано в генетичния план на човешкото тяло.

През 1966г. в Хънингтън, Ню Йорк, учени обявяват едно от най–големите открития на съвременната наука. Те успешно са дешифрирали генетичния код на човека. След години на изследване, те откриват, че универсалната структура на ДНК, съществува в серии от по три молекули, познати като комбинации от кодони или триплети. В тази ДНК последователност, с която в крайна сметка са кодирани протеините в човешкото тяло. И въпросът, който са си задали веднага е какъв е кодът за дешифриране на това? Оказва се, че не е едно, две, или което и да е друго число, а именно  числото три е ключът към езика на нашето ДНК. Аз вярвам, че с времето ние ще намерим, че в ДНК е записан и произходът на самата Вселена, че тя е сглобена на основата на законите на квантовата физика, а скритата сила на тройката е съществен инструмент в ръката на Великият  архитект, работещ вътре в самите нас и правещ ни такива, каквито сме. Според мен числото три е ключът за разгадаването на древните мистерии. Ние виждаме тройки навсякъде. И е възможна идеята, че водещият принцип на Вселената се проявява дори и в нашето ДНК. Така, че ние можем да видим тук и сега, че тази сила на тройката е проникваща през цялата Вселена, включително и в нашата собствена ДНК. Може би точно това е и причината да бъде свещено число за нас и да е така залегнало в древните традиции на Свободните зидари.

 

Градеж на брат Николай Христов, церемониалмайстор на ложа „Сговор 92“

 

Разработено от Creative Design Ltd.