Ролята на масонството през XXI век. Традиция, етика, нови ценности

 

 

Още от зараждането си масонството е допринасяло по съществен начин за добруването на човек, със своите идеи и дела, които са възприети и поставени в основата на демократичните общества. Днес, все още, масонството безспорно е единственото място, където хората, сплотени от братска връзка могат да обогатят своята духовност, да изострят езотеричните си познания, да укрепят морала си и се подготвят, да водят обществен живот съгласно онези масонски ценности, които са пътеводител на всеки, желаещ да се чувства свободен в своя избор. Тук е важно да изтъкнем една съществена особеност на масонството: то няма материална интереси, които да защитава, нито властови позиции или привилегии от каквото и да е естество, затова е единствената институция, която доброволно и безпристрастно служи за извисяването и добруването на човека.

В епохата на глобализацията, едно от най-ярките явления на XXI век на повърхността изплуваха проблематики, които не могат да бъдат разрешени само на базата на финансово-икономически решения, без да се държи сметка за моралните норми, които характеризират, едно общество. В този исторически контекст масонството може да играе първостепенна роля като защитник: на достойнството, на свободата и уважението към отделния човек, ценности, които са в основата на цивилизованото и демократично съжителство.

Що се отнася до глобализацията, явление, което придоби особена острота през новото хилядолетие, следва на първо-място, да се опитаме да дефинираме този термин. За глобализация започна да се говори от както политиката стана функция на икономиката, за разлика от периода на тоталитарните режими, когато икономиката беше подчинена на политиката. Сега светът икономически се глобализира, като пазарните условия и цени се нивелират в световен мащаб. От една страна това създава редица удобства при унификацията на цените и потреблението в различните страни, но от друга налага ограничения и по-висок инфлационен индекс на развиващите се страни и на тези с по-нисък вътрешен продукт, каквито са страните в преход и бързи икономически реформи. За това говорят постоянните демонстрации против глобализацията, които съпътстват срещите на икономически най-силните и богати държави. Несъмнено това явление може да доведе до положителни резултати за човека, но не трябва да се разглежда като процес независим от условията на живот на хората в тяхната материална и духовна двуизмерност.

Напротив, ние, масоните считаме, че глобализацията също може да бъде ръководена от нашите ценности, за да се превърне в инструмент на благополучие и извисяване, а не машина, която задоволява единствено интересите на една привилегирована и малцинствена част от човечеството. В този смисъл едно разгръщане на хоризонта, присъщо на масоните, ще ни позволи да преценим всички актуални проблематики. За съжаление световният сценарий поражда редица безпокойства. Насилието, избухнало в различни точки на планетата, етническите чистки, геноцидът в Азия и Африка, тероризмът на религиозните фундаменталисти и националистическите заплахи очертават едно болестно състояние в много държави, произтичащо също от социалния дисбаланс и залеза на идеологиите – травма, която се чувства както от индивида, така и от колектива.

Кризата на идеологиите и занижената обществена съвест, слугуват на идеали, които пренебрегват основните ценности на съжителството и етичните принципи, които са спойката на демократичните общества. Най-често забелязваме едно повишено внимание към чисто икономическите фактори и пазарно стопанство, забравяйки централното място, което заема човекът. Трябва да помним, както са казали философите от древна Гърция, че човек е мярка за всички неща, за това, което е и за това, което не е. 3а нас днес това философско твърдение означава, че всички наши действия, индивидуални или колективни, трябва да подхождат към човека като към цел, а не като към средство. Пазарът няма душа, той изразява логиката на експанзията, изключва индивида от източниците на блага и тяхното използване, дискриминира хора и народи, пораждайки различни форми на неправда. Но пазарят може да бъде и извор на материално благоденствие, но ако трябва да работим за хуманизирането му, което ще рече, че редом с неговите икономически правила да насаждаме и ония ценности, залегнали в основата на социалното благо. За нас, масоните, хуманизирането на пазара означава да насочим неговата предприемаческа енергия и двигателна способност към добруването на човека. Затова пазар без етика води не само до неизбежни конфликти, но и до принизяването на човека, определяйки го като обект на потребление.

Масоните вярват в човека и неговото бъдеще, но това не значи, че те остават да гледат от прозореца, напротив те трябва да поставят своята култура и етични принципи на разположение на ближния си, при възникването на каквито и да е неблагоприятни условия за живот и поведение.

Следователно, спазвайки принципите на етичното поведение и толерантност, масонството става носител на едно традиционно и същевременно ново послание: уважение към всеки човек, равенство на правата и социална справедливост, така че човекът да може да изяви най-доброто от своите възможности и дарби и чиято изява да даде смисъл на живота му. Задача на свободния зидар е не да отстоява догми и налага становища, а да възпитава, да влияе и насочва. Но нека веднага да отбележим, че нашата етика приема най-различни посоки и измерения, защото ние, масоните, сме хора на диалога. Затова, без да скъсваме с вековните постулати на нашата традиция, трябва да търсим нови стандарти на отношение не само към политико-икономическите дадености, но и в такива области като биоетиката, биотехнологиите и екологията. От казаното трябва да стане ясно, че нашата традиция не трябва да е култ или носталгия към миналото, а съзнание за последователност и предаване на ценности и правила, естествено вродени в нас, но преоткрити чрез масонската идея.

Масоните са нужни на XXI век. Нашият принос е да влияем на обществото като отдаваме внимание към нуждите на днешния човек, бил той брат или профан, като привличаме най-достойните и влиятелни представители на властовите, икономическите и културни кръгове, като насаждаме неуморно светлите идеали на нашето движение.

 

 

2003 г.

Градеж на брат Божан Христов

Почетен майстор на ложа „Сговор 92“.

 

Разработено от Creative Design Ltd.