Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина

 

Днес трябваше да изнеса втория си градеж за Древните мистични ритуали. Аз съм подготвен по него, а и всички вие би трябвало да сте го получили по електронната поща. Ако позволите обаче, бих искал вместо него да ви представя кратък обзор на една книга, която беше представена преди три дни. Имах честта да присъствам на събитието, както и да получа екземпляр, който бих искал да даря на ложата в лицето на Уважаемия майстор бр. М.
Книгата се казва „Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина”. Нейния най-вероятен автор е великият българин, а така също баща и идеолог на революционното движение, Георги Сава Раковски. Ръкописът е подписан Г. С. Раковски, Одеса, май 1866 година. Т.е. ако е автентичен, както се предполага, това е последното написано нещо от ръката на Раковски и то в края на житейския му път. Прочетох няколко пъти ръкописа и много се развълнувах поради това, че в края на живота си, Раковски така задълбочено е разсъждавал на тема човещина и масонство. Държа да спомена, както знаете, досега Раковски не беше свързван с франкмасонството. И ако е бил масон. Той на много места използва думата ние, както и показва задълбочено познаване на масонството, то това е много години преди организираната масонска дейност в България.

Уважаеми братко М., приеми моля те тази книга за ложата ни.

 

Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина
Както казах, ръкописа е кръстен “Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина”. Във встъпителната част от ръкописа става дума накратко за основните принципи на франкмасонството, за това каква е целта на братството.

 

Вступление
При днешните духовни обърквания позицията на франкмасонството като сила става всеки ден все по-значителна. Колкото по-грубо политическите противоречия цепят отечеството, толкоз по-спасително може да действува франк-масонството, защото може да служи като орган на онуй дремящо чувство, което се намира скрито в дълбочината на сърцата на народа. Ние намираме за нужно да разгледаме в кратце по-главните страни от туй учение. Казваме в кратце, защото не пишем някое обширно изследование, та освен това и не пока твърде много говорене и произволно мъдруване.

Франкмасонството е огнище за сички ония духове, чието най-вътрешно усещане държи за единението на человеческия живот. Цел на франкмасонската работа е да превърне туй най-вътрешно усещане, доколкото е възможно, в ясно и обмислено познание и тоя дълг се постига чрез ред в чувствата на представленията.
Сказува се въпрежните длъжности: масонът чрез своето звание длъжен е да служи духовните закони и если понимает хорошо искуството то он не ще бъде нито твърдоглав безбожник нито развратник без религия. Макар в старо време масоните да са били длъжни да принадлежат на религията на своята земя и народ, то днес счита се за по-разумно да се задължат толко към оная религия, която отделят сички добри человеци и секиму да се остави неговото мнение – они трябва да са добри и верни мъже с чест, колкото щото инак да се различават по вероизповедни мнения. За туй франкмасонството става център за съединение и средство да се основе вярна дружба между человеци, които инак биха останали далеч един от друг.
Връх тия стари длъжности, франкмасонството е издигнало своя идеал в средата на този век великите ложи на Хамбург и Франкфурт са изпратили на сичките ложи дъщерно послание в което в дополнение на старите длъжности поясняват и задачите на франкмасонския съюз.

 

От 12-те изтъкнати точки аз думам първите две:
Франкмасонството е изкуство за добър человечески живот и да се поставим. Право отношение спрямо другите человеци. Франк-масонството е съучастие в работата на сичкото добро, което става всяде по света и борба против злото от което отравя человечеството. Сиреч франк-масонството е един вид убеждение, което не съди человека по това що е той, а какъв е той, онуй убеждение которое толкоз по-високо цени человека, колкото последният е по-свободен от предразсъдъци и привидност, колкото повече дава преднина на вътрешния человешки инстинкт – познаването на правдата.
Союзът на франкмасоните е дружество от мъже и има за цел: отглеждане на истинното, доброто и хубавото в човечеството. Съюзът се мъчи да изглади различията, които са последствие от народността и вероизповеданието. Он изисква от своите членове да почитат всичките човеци като братя, въпреки различията им по външното положение и религиозните мнения и да упражняват братската любов, която е основният камък и славата на туй могъществено братство. Тая велика цел франкмасоните си представлява под образа на съграждането на един храм.

Първата част от ръкописа се нарича “Живот вътре въ ложите”, и в него става дума дейността на ложите, за братското чувство, за това на какво ни учи ложата със свободни човеци, за доверието и добродетелите.

 

Част первая
Животът вътре въ ложите
Свободните зидари са избрали св. Ивана Кръстителя за образец да представя най-нагледно своите задачи и да постави масонското определение ближе до сърцата на братята. Ложите наричат се свети Иванови ложи и най-големият празник на масонското лято е денят на свети Ивана. Доста забележително е, че франк-масоните и до днешен ден почитат с особена почит тоя покровител.

Ложите оправдават донейде своето съществование са туй, че человеците съединени могат повече да постигнат нежели кога стоят сами.
Към цялото се всегда стреми,
И сами не можеш ли да бъдеш цяло,
Към цялото се присъедини,
Тъй като член прислужен по начало.

Дейността на ложите подкрепя отделните братя в тяхното самовъзпитание и по такъв начин облагоприятствува ония приготовления, които отговарят във външния свят на идеала на човещината. Чрез тая дейност животът в ложите различава се от сяка друга форма на задружния живот в по-големите общества. По тая особеност франк-масонството различава се както от големите общества, които назьваем -държава и черква, тъй и от други дружества, които са посветени на человечески задачи.
Животът в ложата образует великолепно возпитателно средство дето отделният брат добива кураж да работи неуморно връх себя. Въ туй отношение ложите могат да се сравняват съ черковните общини, только работят без догматически ограничения. Черковните обреди и обичаи действуватъ връх душата на верующият посредством нагледното помазване на основните представления на черковната общност за отношението на Бога към человеците. Обредите са и тайности и они неса толко средство за нагледен показ, но и спасителни чудеса, чрез които человеците вземат участие въ благодатните средства на черквата.
Обредите на ложите карат братята да се замисловатъ връх сами себе си и подкрепятъ ги въ мъчното дело на самооглаждането.

Ложите проповядват на братята сума ти неща които един честен и добросъвестен мъж може и вън от тях да научи. Они подпомагат ония, които са немощни да упражняват изкуството на живота, а на ония, чиито дарби са благоприятни, те дават по-ясно съзнание, че те са членове на общая организация. Тъй ложите ще могат да действуват благоприятно за оборването на тесните възгледи да обхваща цялото съдържание на живота и за усилване доверието в силата на доброто. Ложите са огнище на мира и доверието для сички человеци били они учени или неучени, високо надарени или по-малко надарени, силни или немощни человеци.

Франкмасонството се бори за светлината и като искрено търси и задоволява нуждите на тая човещина, толкоз по силно оборва враговете на последната. Всегда слабост е да гледаш накриво възможните врагове, вместо да преследваш своите си цели. Замисъла на ложите и големите символи, които те представляват не са тайна при сичко ест ложи, а били са и времена, които са искали да действуват привлекателно и вълшебно чрез тайнствеността.
Разумява се ложите на свети Ивана в франкмасонството предават цялото си учение в 3 степени: тия три степени са толко стъпалата на изпита; тайните на майсторската степен не са тайни на някое по-висше знание, а отличителен знак за вътрешна зрялост. Никаква тайна, която би се съобщила на братята от по-висока степен не может били ест значение за тяхното вътрешно развитие и затуй стои в явно противоречие с целите на съюза. Вярата в истини които человек не знает не може да даде никаква сила.

Съ добри нрави вече не може да бъде тоя, който се лишава от свободата си в духовните въпроси. Както цялото стремление на человечеството към съвършенство ест своята работилница в делата на отделните человеци, то и ложата преставлява только един символ на туй стремление, като повиква братята към самостоятелна свобода и работа над общите цели.

Въ ложите се работи към тая същност със зряла мисъл. Още от първия миг там се мъчат да хванат новия брат за сърцето и да направят у него жива мисълта, че сякога съвестта му тренува да остане върховния му съдия за неговите действия если он хочет да се покаже достоен за доверието на другите человеци.

Там дето духът на доверието се оказва най-жив, там можем да познаем истинската ложа. Прочее по нататък: преди да дадем някому пълното си доверие, ние требува да земем предпазителни мерки. Ние, франк-масоните, знаем също тъй добре, че доверието на един человек може да се използува за лоши цели. Кой може да вижда в сърцата? Дали тоя или онзи мъж не е почукал на вратата ни като е расчитал на възможността да излезе от едно тежко положение чрез братята и братството? Дали моя или онзи брат не е живял лекомислено, щото е разчитал на поддръжката на братята? Стараем се да осуетяваме таквизи сметки. Но тук не важно е напомнянето, което се съдържа в проблемите при приемането, но основателното изучаване, съ което се допуща приемането толко на свободни человеци съ добри нрави.
Гарантът който препоръчва оглашения ще се почувствува наскърбен если последният бъде отхвърлен с оглед на туй импохвалното колебание да не съдим много строго другите, може да стане причина на особена мекушавост при предварителния изпит. Съ добри нрави вече не е тоя, за който не може да се каже ничто плохое или противозаконно. Съ добри нрави е този, който е спечелил въ своя кръг високо уважение, с което се удостоява всегда нравствения и испитания человек.
Снизходителност спрямо оглашения може да доведе до снизходителност към нази си, когато строгостта ни напомнюва сами да работим прилежно на грапавия камък. Если ние правим туй, тогази и ония които са дошли при нас исполнени съ чист дух, ще намерят при нас всегда туй, което търсят и няма да избягат от занятията. Ложите трябва да имат при сърце да събират пълни със значение сведения для кандидата. Обая буйна любов, която допуща вход для всеки мърсящ, не е зачената съ мъдрост и следователно не е справедливост.
Оная част от живота в ложата, която почива на непосредственото употребление на символите и обредите възпитава общите духовни черти на характера на братята. След туй идат ред сказки които дават една целокупна картина за водене на техния живот.
Трите главни добродетели са: истинност, самоотвержение и любов и отговарящите им форми на живота работливост, справедливост и хубост в начина на живеенето се разглеждат не толко въ общи черти, но се разясняват и чрез разни примери из живота. Ложата не е школо, което да следва едно научно изследване, также не е и дружество за сказки, но она хочет да засили и затвърди чувствената цена на нравствените приготовления с истинско знание. Вси тия сказки требува да истъкват като идеал на франкмасонството силно и мужко и храбро стремление. С туй се разширява кръгът на живота. Ложата кара братята да се вглеждат и въ светът, за който е назначено туй стремление.
Втората част от ръкописа се нарича “Дейност вън от ложата”, и съм подбрал от нея разсъждения относно делото на франк-масонството, за благотворителността и справедливостта, как може да помогне братството и братските чувства.

 

Част вторая
Дейност вън от ложата

От началото ложите са се посветили на благотворителността и то в таквизи размери и степени и съ такваз доброволност, че благодеянията са се считали за главна цел на ложите.

Делото на франкмасонското благодеяние въ повечето случаи е здраво и се извършва не толко със значително средство, но и без всякакви дребнавости. Който помага бърже, помага двойно, който помага радостно, твори благословия. Въ смисъла на хуманитарната мисъл с парични средства трябва да се помага на втора ръка, а за главно счита се душевното повдигане на нещастниците. Спрямо голямата публична благотворителност франк-масонството тъй нарежда своята дейност, че да не съперничи с държавната такваз, а да я подпомага и допълва. Най-важно для масона е познанието, че корените на мизерията не могат да се уничтожат с помощта на благотворителността. Она в такой смисъл може като се продължава безкрайно да облекчава страданията, но губи се в безбрежността, щото они, страданията, никога не се свършват, и затуй она не довежда человечеството нито един шаг близо до достигането на по-добро състояние.
В кратце напредъкът зависи от туй как да се облагородят сношенията и мисълта на человеците, както и законите въ държавата.
Хилядите живущи в мизерия человеци от големите градове могат да се спасят не чрез благотворителност, а толко чрез справедливост. Если ложите могат да приемат тази задача в по-голям размер, не е лесно да се каже, защото масоните могат да имат влияние връх проченянето на законите в държавата не като таквизи, а толко като граждани. Като невидимо общество франкмасонството не може да се постави на равна нога с държавата и черквата, а толко обръща внимание на братята връх общите форми на организацията, които са развити в държавни учреждения с цел да изследува ценността и да повлияе духа, с който да се ръководят. Въ тая област деятелността на ложата е била особено много жива.
Франкмасонството се старае да приспособи благотворителността към человеческото достойнство. Раздаването на милостиня му стои съвсем далеко и най вече то дава там дето е в състояние да развива истинските потребности. Затуй и учрежденията му са за вдовици, сираци и пр. Най-живо то мери средствата с которой можно да се предава проявлението на мизерията. Оно против е мързела и страстта за наслади на горните класове, тъй и против недостойното лекомислие, с което долните класове отхвърлят от себе всяка отговорност и хотят без мера за помощ от обществото. Възпитанието на народа, просвета, борбата с пороците, съставляват все повече франкмасонски задачи в областта на благотворителността.
Грижите за по-добри колежи и просветна книжнина, за народно образование са ближе до сърцето на масона. Франк-масонството следи с най голямо внимание и помага на сички ония науки, които имат за цел да изследвуват условията за вътрешното развитие на отделния человек тъй и на цели общества. Оно развива ония стремления за увеличение радостта от работата, която може да стане когда се създават духовни условия за по-добра радост от работата. Оно разбира, че подпорите на обществото толко тогази стоят здраво, когато всички граждани в своите частни работи носят гордото съзнание, че не искат да живеят за сметка на други; а тако живее както богатият, който трупа богатствата си, тъй и бедният, който умолява богатия за милостиня. Оно понимает че веселое настроение в живота се поддържа от живото чувство за хубост в природата и че онзи, чийто дух е возприемчив за хубавото не подава се тъй лесно за злото, защото хубавото е толко въплъщение на правдата и доброто.
Франкмасонството ест для задача да усилва моралните сили на человека и тая задача трябва да се определи по-точно. Не требува да губим от поглед, че основно правило във франкмасонството е вярата, че най-добре се помага на человечеството, когато се напомнява на человека да следва своите убеждения като се предоставя всекиму прилагане на чистите принципи.
Мы сказали, че франкмасонската мисъл дава по-голяма тежест на справедливостта нежели на милосърдието. Девизът на франк-масонството е свобода, равенство, братство! Он ограничава от двете страни възможните държавни учреждения като на грижите на държавата не остава нито твърде много, нито твърде малко. Свободата не трябва да е необуздана, она требува да се даде толко срещу нравствена отговорност. От туй следува, че при сичките си права да се бори свободно според силите си за сполука, гражданинът требува да запази границата на справедливостта.
За туй равенството, което се иска от нашия девиз значет равенство в правото на человеците, но не и равенство в отношенията на живота. Несъразмерното разпределение на богатствата противоречи на нашето чувство за справедливост щото оно не дает истински образ за различните способности на человеците и видно е че почива на туй, че някои человеци раждат се за безнадежно високи стремления, а други за незаслужено благосъстояние.
Братството обръща всички добри и сърдечни чувства, които вдъхват на человека любопитство за съдбата на ближния. Оно изключва спекулация която праща мързеливия да живее за сметка на прилежния и предвидливия, не истния за сметка на задоволителния. Истинското братство и любов приходят от справедливостта, те не могат да виреят в общество проядено от омраза и завист.

Накрая ръкописът завършва с “Допълнение”, което представлява завършващите щрихи на Раковски за франкмасонството, за девиза му, за дейността му и предписанията към братята.

 

Дополнение
Всемирното франкмасонство и началата му.

Франкмасонството е всемирен съюз почиващ на солидарността.
При каквито и да са обстоятелства масоните си дължат взаимна помощ, покровителство, услужване и макар с риск на живота си. Франкмасонството требува всегда да си спомнюва, че секи человек, макар и не масон, е негов брат.
Франкмасонството ест за цел духовното усъвършенстуване на человечеството, а за средствата безспирното подобрение на неговото съществено и умствено състояние.
Франкмасонството ест девиз: Свобода, равенство, братство. И в туй отношение е школо, учебен храм на тия три основни начала на секо человеческо сдружение, которое милее за правдата и напредъка.
Оно зове към дейност секи справедлив ум и сяка искрена воля, които чувствуват нуждата да се сдружат за да работят за духовното усъвършенстване на человечеството. Следствие на туй франкмасонството не прави разлика между своите последователи по отношение на раса, народност, вероизповедание, език, благосъстояние и обществено положение. Оно пока ищет толко да бъдат искрени в търсене на правдата и дълбоко предани към благото на подобните си.
Масонските храмове са отворени за преминаване на един висш живот, към който непросветеното общество требува да се приготовлява постепенно. Франкмасонството изготовлява по тоя начин секи напредък и услужва успеха на секо свободолюбиво развитие. Затуй то се явява като школо, гдето се създават избраници, мъдреци и мислители, способни да просветляват своите братя. Они учат човеците да се обичат и да се сдружават, да живеят в пълно съгласие.

Франкмасонството предписва на сички свои братя да мислят добре, да говорят искрено, да се стремят към дирене на истината, да научат в храмовете прилагането на началата на свободата, равенството и братството за да ги изпълняват и въ обикновения живот, да помагат за напредничавото развитие на человечеството чрез историческо изучаване на всички велики духовни и обществени задачи, чрез масонската мисъл, чрез книги и вестници.
По тоя начин франкмасонството проповядва началото на един всемирен морал, приемлив за всички народности и при сички условия.
То не запира никто при търсенето на истината и да запази за всички тая полна свобода на мисълта за сички направления на духа, оно се въздържа да определя догми или да изисква от своите съмишленици отделно вярване.
Франкмасонството не се смята привърженик на никаква школа, то стои над всички спорове, за да може да даде на другарите на правдата почва за разбиране и для братско единение. Всеки франкмасон е человек напълно свободен – зависящ толко от совестта си. Они смятат трудолюбието задължително и като повелителен человечески закон и така си забраняват своеволно бездействие.

Всичко това, написано на старобългарски и стигащо до нас след почти 150 години, освен че ни кара да се гордеем със съпричастността и членството в братството на свободните зидари, ни кара и да се замислим и да се опитаме да бъдем по-добри масони и човеци. За да даваме същия пример и да се опитаме да дадем най-доброто от себе си, щото да допринесем и ние с нещо за свободното зидарство.
Всички тези разсъждения, писани през 1866 година, в изгнание, не просто очакват от нас да вложим всичките си усилия за каузата, те ни задължават да го правим всеки ден от живота си.

 

Градеж на брат Георги Иванов, секретар на ложа „Сговор 92“

Разработено от Creative Design Ltd.