Ордени и обреди в масонството

cov1_2_670Ордените и обредите са масонски структури, включващи една или повече от т.н. „допълнителни” (Additional), „присъюзни” (Allied) или степени „оттатък занаята” („Вeyond the craft”), подредени в определен ред и имащи завършена философска и ритуална конструкция. В Англия и Уелс обикновено се говори за степени „оттатък занаята” (Beyond the craft), но се използва и терминът допълнителни. В САЩ са по-разпространени понятията допълнителни (Additional) и присъюзни (Allied) степени, когато става дума за степени извън трите степени на синьото масонство – чирак, калфа и майстор масон. Самите ордени и самостоятелни обреди се явяват „пристроечни” или „присъюзни” структури (Appendant или Allied Bodies) към „занаята“.

Съществува мнението, че много от тях са били изфабрикувани в хода на 18-ти век в Шотландия, Англия, както и в редица страни от континентална Европа – най-вече Франция, Швеция, Германия и т.н. Някои от степените и дори завършени ордени и обреди са възникнали и в САЩ, впоследствие пренесени на Стария континент. Най-ранните печатни данни за някакви високи степени освен трите на синьото масонство се отнасят до т.н. „Света Кралска арка” и са от 1741 г. От 1743 г. са данните за друг орден – „Кралския Шотландски орден”, който още по това време е бил дотолкова популярен, че е имало Провинциална Велика ложа на Oрдена в Лондон с два „шапитъра” (Chapter).  Обителите са еквивалентни на ложа при синьото масонство.

„Високите” степени, както некоректно се „титуловат” e понятие останало от времето на бурното им възникване през 18 век във Франция, и до някъде на доста популярната схема на масонството в САЩ – пирамидата с двата обреда – „Шотландския” (Scottish Rite) и „Йоркския” (York Rite) поставени върху трите символични степени и други масонски формирования в САЩ (1), попадат условно в три отчетливи групи:

  1. Такива, които разширяват темите на „занаята” (синьото масонство);
  2. Такива, които претендират че възстановяват „загубените тайни“;
  3. Т. нар. рицарски степени.

По отношение на първите две групи са налице две отчетливи тенденции. Едната е била да се изземват части от легендите, заложени в ритуалите на трите степени на “занаята” и да се обособяват в допълнителни, присъюзни или степени „оттатък занаята”, а другата – да се оформят съвършено нови степени, които съдържат допълнителни елемент и познания към темите заложени в трите степени на синьото масонство. Това особено активно е ставало през по голямата част на 18-ти век и донякъде 19-ти век. Това „изземване“ на теми и конструкции от трите степени на „занаята“е било наложено от новите изисквания залегнали в Конституцията на „Обединената Велика Ложа на Англия“ (след 1813 г.), съгласно които масонството е било трансформирано от „християнско“ по своето съдържание в „светско“ такова. Много от т. нар. християнски елементи са намерили място в ново възникващите „допълнителни”, „присъюзни” или степени „оттатък занаята”, които са станали част от съществуващи или ново формирани ордени и обреди на първо място в Англия, а впоследствие и Ирландия и Шотландия и останалите ориенти на англосаксонското масонско пространство. (2)

 

Виж пълния текст на публикацията на страницата на ОВЛБ.

 

Михаил Димитров, Стар велик оратор на ОВЛБ

Разработено от Creative Design Ltd.