Нещо повече за степента калфа

 

 

Скъпи братя,

още веднъж честитя на повишените в калфенската степен братя за първото успешно изкачено от тях високо стъпало в масонското им израстване. Техният успех е успех и на ложата ни.

 

Смятам, че работата ни днес не би била достатъчно завършена и добре осмислена, ако не се опитаме до видим поне част от скритото от погледа, да надникнем в дълбините на ритуала за повишение в степен калфа. Да потърсим това, което липсва или е съвсем бегло загатнато в ритуала за II степен, по който ние работим.

През първите години от съществуването на Великата ложа на Лондон (впоследствие Велика ложа на Англия) масонските степени са били две – чирак и калфа. Понятието майстор се използва за длъжност – майстор на ложата (първомайстор). Първото не особено ясно споменаване за възможна работа на три степени е от 1725 г. При това същата ложа е била обвинена от Великата ложа като нередовно работеща. Смята се, че съществуването на трите степени е разрешено от ВЛА през 1738 г. и постепенно се разпространява и налага в масонството1.

Първи с избистрянето и структуриране на съдържанието на втората степен – калфа, се заема Уйлям Престън (живял от 1742 до 1818 г.). Той е известен английски масон, който между другото се е самообразовал. За него и неговите заслуги към масонството може да се прочете в обстойна статия от мартенската книжка на „Зидарски преглед“.

Той твърдо вярва, че първо и преди всичко, масонският орден съществува, за да пропагандира и разпространява знания. В изпълнение на това си разбиране, той е станал много известен по своето време, а и останал в историята на масонството, с написаните и изнасяни от него лекции. Чрез тях се е стремял да развие в интелигентна цялост наличното по негово време знание. Той е убеден, че масонството съществува за насърчаване на знанието. Масонът трябва преди всичко да развива ума си, трябва да изучава „свободните“ изкуства и науки; той трябва да става все по-образован човек.

Разбира се, това негово мнение трябва да се разглежда с оглед и на времето когато той живее и твори. И все пак – несъмнено знанието е една цел,  най-малкото една най-близка цел за постигане на човешкото съвършенство. Това е човекът, свързал първи името си със същността и съдържанието на калфенската степен.

По-късно, през 1813 г. когато двете велики ложи на Англия се обединяват, и съответно се налага да съвместят ритуалите си, както и степените, в тази, а и в ритуалите за останалите две степени в синьото масонство, настъпват промени, дело основно на Самуел Хеминг.

 

В по-близко до нас време, през 1931 г. Карл Клауди, издава своята „Книга за калфата“ от поредица, която обхваща и останалите две степени на синьото масонство.

Клауди е известен американски писател-фантаст, журналист, един от най-известните автори на книги за масонството. Велик майстор на Великата ложа на Вашингтон и т.н.

 

Ето част от основните послания, описващи съдържанието и смисъла на степента калфа. Той казва така:

Докато степента на чирака символизира детството и младежките години, времето, когато започва обучението в основните науки и когато се полага началото, степента на калфата е символ на зрялата възраст на човека.

Този период също е изпълнен с постоянно учение, с по-нататъшни наставления, с подновено търсене на Истината. Калфата вече е преминал своето масонско детство, но все още не притежава мъдростта на възрастта, която може да постигне само, използвайки познанията от своята първа степен, като ги разшири, подсили и прибави към тях онзи опит, с който мъжът се различава от детето.

Определено степента калфа е призив за учение, настойчиво подканяне към трупане на познания и прослава на образованието.

Доколкото степента съдържа морално учение и духовни напътствия, превъзхождани единствено от онези във Върховната степен (има предвид майсторската степен), като цяло е призоваване към книгите и образованието. Ако калфата разбере добре урока на степента и се заеме сериозно с масонските книги и масонското учение, в тази степен той ще открие извора и крайъгълния камък на безкрайното щастие от изучаване на всичките три степени на символичното масонство.

Между степента на калфата и предишната степен има очевидни разлики. Чиракът, който ще преминава в следващата степен, вече не е кандидат, той вече е брат. В първата степен кандидатът е приеман с предупреждение, във втората – братът, който ще я получава, е приеман с обяснение.

Степента на калфата е етап в масонското учение, над който трябва дълго да се размишлява. Трябва внимателно да бъде изучаван, и който – дори хиляди пъти да бъде видяно посвещаването в него, все едно, няма да разкрие на всички величествените символи, въплътени в него. Уви, твърде много братя гледат на тази степен просто като на необходимото стъпало между тежестта на свещената степен на чирака и славата на върховната степен на майстора масон. Тя наистина е стъпало, но неговата тежест тегне на раменете и помага твърде малко в живота на този, който не е в състояние да види зад колоните напътствието при избора на житейския му път; който не може да си представи изкачването по витата стълба като поклонение, което всички ние трябва да извършим; за когото средната стая е просто стая по средата на храма и за когото буквата G не е нищо повече от буква.“

За буквата G вече стана дума в словото на брата оратор в ритуала. За споменатите от Клауди витата стълба и средна стая обаче, които са централната тема на широко известната дъска на калфенската степен, в нашия ритуал няма и дума.  Така са решили братята немци, а ние работим  дословно по ритуалите на ВЛССПЗ на Германия.

„Витата стълба и средна стая“ са легенда, ключов символ,  които са частично разяснени в ритуалите на калфенската степен по „Емулейшън“ и Старият и приет Шотландски ритуал (СПШР).

По последния е работила Великата ложа на България, основана  1917 г. Двата вече се практикуват и в някои от ложите на ОВЛБ.

 

Какво намираме в  Стария и приет Шотландски ритуал.

„Витата стълба се свързва със стъпката на калфата. Една от интерпретациите е слънчевата, пътят на Слънцето върху небесната сфера. Друга я свързва с витата стълба в Храма на Соломон, водеща към Средната стая.“ Толкова, нищо повече.

 

Подробности за тази легенда може да се намерят в класическия труд на Алберт Маккей „Символизмът на масонството“. (1882 г.) Той е авторът и на прекрасната статия, която ви изпратих преди около месец – „Масони които четат и масони които не четат“.

 

Със степента на калфата е свързана легендата за алегоричното изкачване на Витата стълба към Средната стая и към символичното изплащане на надниците на работниците.

Доколкото легендата е свързана с Храма на Соломон, в Библията се съдържа единствено намек за нейното съществуване (гл. VI, Трета книга Царства) в една строфа: „Входът в средния кат беше отдясно на храма. По кръгли стълби се изкачваха на средния кат – а от средния – на третата„. От този оскъден материал е създадена алегория, един прекрасен философски мит.

Той казва: „В масонството винаги има развитие, изразено чрез символа на специфичните ритуали за посвещаване. В масонството съществува едно движение  напред, от по-ниско към по-висше състояние, от тъмнината към светлината, от смъртта към живота, от греха към истината. Кандидатът винаги върви напред и нагоре; нито за миг не остава статичен; никога не се връща назад, а с всяка измината крачка го води към някакво ново ментално просветление – към познанието за още някоя извисена доктрина.“ …

„…Масонът калфа, във втората степен на масонството, представлява човек, който започва своя път в живота към великата цел, стояща пред него – самоусъвършенстването. За постигането на тази цел му е обещана награда, която се състои в развитието на всички негови интелектуални способности, морално и духовно издигане, на неговия характер и придобиване на истината и познанието. Постигането на това интелектуално и духовно състояние предполага възвишеност на характера, издигане от низшия към висшия начин на живот, както и трудното и мъчително преминаване, чрез основните наставления, към плодовете на мъдростта.

Всичко това е изразено чрез прекрасния символ на Витата стълба. В нейното начало стои калфата, готов да поеме нагоре, по трудните стъпала, а в нейния горен край е “онзи бляскав йероглифен знак, който не може да бъде видян от никой друг, освен от майстора“, или символът на Божествената истина.“

 

Карл Клауди (Книга на калфата) така обяснява същината на легендата на степен калфа: „Като цяло Витата стълба е олицетворение на живот; но не на физическия живот, с ядене, пиене, спане и работа, а на мисловния и духовен живот. Или на ложата и света отвън, на познанието, обучението, разширяването на мисловните хоризонти и увеличаването на духовната перспектива пред човека. Съвременното масонство разделя петнадесетте стъпала на три части: три стъпала символизират броя на старшите офицери в ложата; пет – стиловете в архитектурата и човешките сетива; и седем – свободните науки и изкуства.“

 

Защо числата са нечетни?  Още великият философ Питагор учи, че нечетните числа са по-съвършени от четните. Строителите на храмове, много преди Питагор са строели стълбите си с нечетен брой стъпала. Когато човек стъпи на първото стъпало с правилния крак, той може да влезе в свещеното място със същия крак.

 

В нашия ритуал (превод от немския) за паролата на калфенската степен се казва само, че означава „житен клас“. При СПШР той е изобразен на килима за II степен и паролата е дефинирана дословно така: „

Тя означава житен клас или орнамент от върха на покрива и е представен чрез житен клас до течаща вода, алюзия за преход, който се свързва с Библията (Книгата на Съдиите) (XII, 5-6)….

… Интерпретиран символично, този епизод може да означава, че не е достатъчно да познаваш масонските думи, за да бъдеш истински посветен. Става дума за това да проникнеш в дълбочината на смисъла им, тъй като този, който не познава думите, не притежава и масонската тайна. В паролата може да бъде видяна алюзия с древногръцките мистерии (Eleusis), където житния клас е символ на безсмъртие.“ Цитатът е от последният превод на ритуала от лятото на тази година.

Всъщност става дума Елевзинските мистерии в чест на Деметра и Персефона. Житният клас е символ, който се свързвал с плодородие, с надеждата за безсмъртие.

 

В „Емулейшън“ паролата ш … означава изобилие и се изобразява като житен клас до течаща вода.

Много интересно е обяснението в този ритуал за нейния произход. То се съдържа в словото на оратора.

В него е казано, че:

„….Думата (Ш….) произхожда от времето, когато една армия от ефремци прекосила река Йордан и се насочила срещу Иефтай, прославения галаадски военен предводител от племето на Манасий.“

В крайна сметка Иефтай победил врага и го прогонил зад река Йордан. Поставил стража, която да бди врагът да не премине пак. Затова Иефтай издал строга заповед – всеки бежанец, който се опита да премине през бродовете на Йордан, да бъде изпитван. Ако се окаже ефремец, да бъде убиван на място.

Ето какво пише в Светото писание (Съдии 12:6): „Те му казваха: „речи ш….“, а той казваше: „с….“, и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Йордан. И в това време от ефремците паднаха четирийсет и две хиляди.

Така, поради тази особеност в различните диалекти, думата ш….. се е превърнала в тест за проверка дали някой е враг или приятел. По тази причина цар Соломон по-късно определя именно нея за Дума – парола на калфите, за да не бъде допуснат никой неквалифициран да се изкачи по витата стълба до Средната стая на Храма.  Оттук думата и нейното значение са проникнали и в масонските ритуали.“

 

Понеже открехнах темата за разликата в ритуалите, ще спомена още един детайл от ритуала на II степен в СПШР, който според мен се отнася за всички степени:

 

„МЛ заявява тържествено пред станалите прави братя: Масонското братство е истинската религия на труда.  Нека въздигнем сърцата си в една обща мисъл за възхвала на труда, първата и най-висша масонска добродетел.“

Древна монашеска поговорка гласи:  „Laborare est orare“ – трудът е почитание на Бога.  Алберт Маккей ( Символизмът в масонството) пише:

„И така, учението, че трудът е почитане на Бога, е самата онази доктрина, която е развита и запазена, от незапомнени времена, като водеща догма на Ордена на масонството. Няма друга човешка институция под Слънцето, която да изтъква този велик принцип по такъв смел начин. Масонството най-често е възприемано като институция, която налага висок морал и етика, която насърчава чувството за социална принадлежност и учи на братска любов. Всичко това е вярно, но никога не трябва да забравяме, че от крайъгълния камък до върха на кубето, целият му обширен Храм, чрез символите на живата Светлина, е посветен на великата истина — а именно, че трудът представлява преклонение пред Бога.“

 

Както е известно братята, основатели на Великата ложа на България от 1917 г., са включили „труда“ в своя девиз „Любов-Истина-Труд“.

За характера на българското масонство по това време и отношението му съм труда може да се доверим на преценката на един от основателите на Третото българско масонство, инж. Димитър Ведър, син и продължител на делото на основателя на организираното българско масонство Иван Ведър. Неговото, с безспорна висока автентична стойност, мнение, гласи: („Свободното  зидарство“, издание 1938 г. Правописът е запазен):

Поради темите, които предимно се разискват в Свободното зидарство, може да се каже, че във Франция то е от политически, в Англия – от благотворителен, а в България то е от социално-икономически тип и общото между тях е стремежът към облекчаване на неволите и злощастията на страдащите.

Свободното зидарство осъжда безделието и мързелът, то насърчава и възхвалява трудолюбието, въздига трудът в култ, защото именно трудът е, който ни дава и духовни и материални блага…. ”

„… Българският свободен зидар е верен и предан на своята Родина; негов свещен дълг е да защищава своето Отечество, да бъде винаги готов на всички жертви, които то би изисквало и не взема участие в никакви непозволени от законите действия насочени против законно установения ред в страната (виж чл. 9 в новия Устав на Великата ложа на България, който не е тайна); следователно по силата на тия задължения, безотечественици не могат да бъдат членове на българска свободнозидарска ложа.“

 

Да се върнем обаче към темата за степента калфа и мнението на един от най-авторитетните масонски мислители на всички времена, Албърт Пайк. В своя фундаментелен енциклопедичен труд „Морал и догма на Стария и приет Шотландски ритуал на франкмасонството”, 1871 г., който за голяма част от масоните по света и най-вече в САЩ има значимостта на масонска „библия“, на степента калфа са заделени 33 страници.

 

Поради напредналото време, тук ще цитирам само две изречения от тях:

„Целта на образованието е да направи човека по-мъдър.  Ако познанието не постига това, то е прахосано, подобно на водата, изсипана върху пясъка.

…Следователно, не изпускайте от  поглед истинската цел на вашето обучение в масонството. То трябва да увеличава богатството на вашата мъдрост, а не само вашите знания.“

 

Скъпи новопосветени в калфенска степен братя,

пожелавам ви успех по пътя на вашето самоусъвършенстване. Майсторските престилки ви очакват. Остава да ги заработите с труд и постоянство.

 

Георги Балански, майстор на ложа „Сговор 92“

Изследователска ложа Quatuor Coronati

_____

1 Чарлз Ледбитър, „Свободното масонство и неговите мистични ритуали“  и Жан Палу, „Масонството“.

Разработено от Creative Design Ltd.