На 7 януари 1918 г. е инсталирана първата Велика ложа на България

 

Денят е избран, защото на тази дата, Ивановден, българското масонство по това време чества своя патронен празник.

Светлината в първата работеща Велика ложа на България е внесена от Великата ложа на Франция.

Великата ложа на България е учредена на 27 ноември 1917 г., а първото й Общо събрание е проведено на 18 декември 1917 г.

 

Първият Управителен съвет на ВЛБ е в състав:

  • Велик майстор – Александър Протогеров
  • Велик първи надзирател – д-р Стоян Джубелиев
  • Велик втори надзирател – Тома Карайовов
  • Велик блюстител – Илия Пенев
  • Велик секретар – д-р Недко Семенов
  • Велик касиер и попечител – Йордан Ковачев
  • Велик архивар и проверител – проф. Александър Теодоров-Балан

 

За свой девиз българското масонство избира  „Любов – Истина-Труд“

С това се поставя началото на организираното масонство в България, известно в историята още като Трето българско масонство.

Поради външни неизбежни причини, Великата ложа на България е принудена да се саморазпусне и угаси своите светлини на 25 юли 1940 г.

 

През своето 21 годишно съществуване, Великата ложа на България е ръководена от четирима Велики майстори:

 

Първата ложа от Третото българско масонство е „Заря“ с първомайстор д-р Христо Стойчев. Тя е учредена в София на 2 март 1914 г. Приета е за редовна ложа № 463 под послушенството на Великата ложа на Франция. Тържественото й настаняване е извършено на 15 април 1914 г. в София. Светлината в нея е внесена от Великата ложа на Франция.

Ложа „Заря“, в състав от около 100 души, се рои на две ложи „Зора“ №1 и „Светлина“ №2 с приблизително равен членски състав. Тези две ложи основават на 27 ноември 1917 г. Великата ложа на България.

Третата поред софийска ложа „Сговор“ е инсталирана на 25 май 1919 г. След това биват инсталирани последователно ложите извън София: Слънце (Пловдив), Дунавска звезда (Русе), Черноморски приятели (Варна), Македония (Кюстендил), Правда (Плевен), Кабиле (Ямбол), „Св. Климент Охридски“ (Бургас), „Св. Иван Рилски“, (Дупница).

Великата ложа на България е имала общо 11 ложи, от които 8 в провинцията.

 

В началото на 1918 г. новооснованата Велика ложа на България е наброявала около 100 души. Между 1921 г. и 1940 г. в нея са членували средно годишно около 410 активни членове (без заличените и починали). Максималният си членски състав Великата ложа на България достига през 1934 г . – 491 братя.

За внимателната кадрова политика на ВЛБ при подбора на своите членове видният познавач на българското масонство и гарант на Великата ложа на България пред Великата ложа на Франция, Алберт Лантоан, пише през 1928 г.:

В ложите е представен елитът на обществото – лекари, професори, писатели, адвокати, директори на администрации, високостоящи граждани, офицери, духовни лица. Няма повече от 600 членове за цяла България”.

Димитър Ведър в книгата си „Свободното зидарство“ (София,1938 г.) обобщава: Масоните са „най-отбраната общност в българското общество“.

 

Само година след основаването на ложа „Заря“ и две години преди инсталирането на Великата ложа, българското масонство основава  Възпитателния институт „Заря“. Негов първи председател е проф. Александър Теодоров-Балан. Той е учреден с цел да работи открито сред обществеността като пропагандира масонството, популяризира нравствените норми на свободното зидарство сред българското гражданство.

 

 

 

ВИ „Заря“ е официалният издател на публичните списания, които ВЛБ създава за разпространение на масонското слово и философия сред българското общество:

„Мироглед“, редактирано от Васил Узунов (1922-1923 г.)

Полет“, редактирано от Димитър Мишев, проф. Александър Теодоров-Балан и Рувим Маркъм (1923-1925 г.)

„Заря“, редактирано от Васил Узунов (1929 – 1932 г.)

 

Към тях може да се добави и редактираното от Димитър Мишев списание, предтеча на открития за обществото периодичен масонски печат, „Свободно мнение“ (1913 -1915 г.).

 

Освен тези издания, Великата ложа на България издава и две масонски  списания, предназначени за разпространение сред членовете на ВЛБ.

♦ „Свободен зидар“ (1922 -1924 г.) с главен редактор Стилян Кутинчев

„Зидарски преглед“ (1924-1940 г.) под редакцията на д-р Христо Иванов.

Безспорните върхови постижения в издателската дейност на ВЛБ са списанията „Зидарски преглед“ и „Полет“.

 

С подкрепата на Великата ложа на България през 1922 г. е създадено и издателство „Акация“. Издателството фокусира творческите си усилия и дейност в популяризиране на натурфилософска литература, в разпространяване на хуманни и демократични идеи. Трайна диря в дейността му оставя  проф. Асен Златаров, който ръководи редакцията „Натурфилософско четиво“. Издателството е сочено също като „духовен оазис на интелигенцията“.

 

 

 

В тежките следвоенни години на стопанска разруха, българското масонство, Великата ложа на България, успява да закупи терен и построи в центъра на София своя централен „Зидарски дом“ (ул. „Георги С. Раковски“ № 100). Той е открит през 1926 г., а официалното му освещаване е станало също на Ивановден – 7 януари 1927 г.

 

 

Разработено от Creative Design Ltd.