Морал и етика на масона

 

Масонът между съмнението и увереността

Мислите, които искам да споделя пред вас са плод на моите търсения, които бяха провокирани от темата за нашето възприятие за добро и зло, което направлява нашите действия и поведение и ни кара да въздействаме върху околната среда за постигане идеала си за добро. Навлизайки по-дълбоко достигнах до извода, че възприятието ни за добро и зло спомага за осмисляне на принципи, които оформят нашия мироглед, които от своя страна изграждат нашия морал. Това са опорни стълбове, върху които се опираме в своите действия и поведение, определено от етичните ни ценности. Естествено, че търсенията на всеки от нас за правилния път пораждат и съмнения дали пък точно това е посоката, която ще ни отведе до желаното място. Особено в сложния и динамичен свят, който ни заобикаля. За това заглавието на моя градеж отразява търсенията на масона по пътя след своето посвещаване. Този път започва със съмнение, след което се превръща стъпка по стъпка в увереност, която от своя страна изгражда морала и етиката на масона.

Позволете ми да започна със съмненията.

Когато профанът почука на вратата на храма, обикновено той не си задава въпроси, а мислите му са далеч от масонския морал и етика. Преди да представи своята кандидатура профанът иска да разбере малко повече за масонството. Той прочита няколко книги, след което се опитва да разговаря с някой масон, който обикновено става и негов гарант. Първата представа, която той изгражда за масонството е откровено оптимистична, тъй като той е убеден, че ще общува с безупречни хора, които образуват една група, в която проблемите, които съществуват в света и съпътстват нашия ежедневен живот не съществуват.

След неговото приемане не отминава много време преди той да открие, че масонството не е чак толкова безупречно и съвършено. Масоните са и остават човешки същества със своите недостатъци и лични човешки качества. Безспорно е, че масонът може да се съмнява. Сигурно е, че в масонството има много моменти на щастие, големи радости, но също така волно или неволно и моменти на разочарование. И възниква въпросът „Направих ли правилния избор?“.

Съмнението, разгледано от този ъгъл веднага ни отвежда към въпроса на Сократ „Познаваш ли себе си?”. Той ни кара да се замислим да направим ретроспекция и да се опитаме да открием зрънцето истина, след като сме се запознали с вътрешните съмнения и разочарования. Първото, което трябва да направим за да преодолеем разочарованието, което е в основата на съмнението е да анализираме и да потърсим средства, които да ни позволяват да го преодолеем. Често е достатъчно да потърсим тези масони, които търсят, които искат да се срещат с братя, за да споделят братството в неговото многообразие, такива които знаят какви са станали благодарение на въпросите, които са задавали към самите себе си. Те знаят, че търсенето е непрекъснато до самия край. Те знаят, че единственият им съдник е гласът на тяхната съвест и техния морал.

 

И пак – направих ли правилният избор?

Ако си задаваме този въпрос, трябва да продължим търсенето на истината. Трябва да продължим да полагаме усилия за намирането на отговори на въпросите си, на възникващите проблеми, на съмненията си. Това не може да се постигне само като говорим и слушаме другите. Това не може да се постигне като приемем, че никой не притежава „истината” и всички имат „своята” истина.

Масонството ни учи, че трябва да крачим по избрания път с високо вдигната глава пред хората и Великия архитект на Вселената и да действаме според отвеса и нивелира. Тези принципи постоянно ни се припомнят като основата на масонския живот. Те са същността на братството. Това са ценностите, които отстояваме и по които се ръководим в живота и работата си. Решението за избора на пътя към нашето добруване се намира също и в разбирането на ритуалите, които се повтарят постоянно по време на нашите редовни работилници. Съпреживяването на церемониите и активното участие в живота на ложата, както и разговорите с по-просветените братя безспорно спомага за по-доброто разбиране на масонските текстове в процеса на търсене на собствената ни истина.

Въвеждането в първа степен е вълнуващо събитие, което незабавно поражда чувството, че същността на масонството е в търсенето на съвършенството. Ние чувстваме без много добре да разбираме защо, че съмненията, които ни връхлитат впоследствие са необясними. Чувстваме се неудобно в собствените си дрехи. На по-късен етап разбираме, че това се е дължало на нашата пасивност спрямо съмненията ни. Появилите се съмнения отстъпват, тъй като братята ни показват пътищата и средствата за мислене в масонски ред.

Един от тези способи е работата върху себе си. В по-късен момент разбираме смисъла на думите съпътстващи ритуала за първа степен.

Както вече споменах в масонството има много моменти на щастие. В тези моменти съмненията отстъпват на увереността. Тогава ние си даваме сметка, че си заслужават усилията да си част от масонството. Тогава ние си казваме не, аз не сгреших, аз направих правилния избор.

 

Но нека разгледаме въпроса с етиката и морала

Посредством размисъл, разговор с останалите, чувстваме, че съмнението се трансформира бавно в увереност и увереността се превръща в убеждение, която изгражда нашата етика. Следователно може да потвърдим думите на Жак Моно, че етиката и моралът това е непрекъснатото търсене на истината. Те съдържат основните принципи на поведението на масона, които са основните стълбове на братството.

Масонството ни учи на принципите, които включваме в нашия морал. Като масони ние сме призвани да действаме според квадрата, тъй като квадратът е символът на морала. Но какво представлява моралът?

Според тълковния речник на българския език моралът е:

  1. Система от правила за нравствено поведение в обществото;
  2. Нравоучение, поучение.

Следователно нашето възприятие за добро и зло определят нашия морал. Масонските принципи усъвършенстват нашия морал или по-точно укрепват морала ни превръщайки ни в по-добри хора. Казвам усъвършенства, защото за да станеш масон ти вече трябва да си добър и благодетелен човек.

Нашият морал обуславя и етиката ни. Отново от тълковния речник определението за етика е:

  1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми.
  2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал.

Следователно етиката се поражда от принципите, които изграждат нашия морал, който ни направлява в нашите действия. Терминът „етика” се използва в много области: съществува професионална етика, етика на околната среда, военна етика, информационна етика, социална етика, търговска етика… Този термин постоянно се свързва със закона, регламентите и принципите.

Нека се върнем към източниците на етиката в мисълта на човечеството и философията. Етиката е свързана с критическо осмисляне на поведението. Етиката е част от философията, която изучава основите на морала. На практика моралът или моралните принципи определят нашите ценности, правила и норми, които ръководят нашето поведение.

 

Да се върнем към етиката и основите на морала:

Да подложим на оценка нашето познание на нещата и хората, като използваме нашите способности за преценка и проницателност, да направим разлика между товаq което е правилно и това, което не е, между това, което е добро и това което е зло. И да навлезем в света на действието и да се запитаме, какво можем да направим или да не направим. Да влезем във вътрешния си мир и нашето собствено желание за истина, което ни подтиква да опипаме, потърсим да сравняваме и да разбираме. Етиката следователно е пресечната точка на три области:

  • Нашето желание да разберем дадена ситуация;
  • Възможността да реагираме на тази ситуация
  • И нашата собствена потребност за истината.

Моралните или етични измерения са една от специфичните характеристики на масонството. Думата „етика” както и „морал” често се отхвърлят, тъй като се счита, че имат неясен религиозен или умозрителен смисъл. И все пак това са две понятия, които произлизат от една и съща идея. „Етика” произлиза от гръцката дума „έθος” и „морал” от латинската дума „mores”, като и двете думи обозначават това, което касае нравите и човешкото поведение, и начина на живот.

 

Къде е разликата между морала и етиката?

Моралът се основава върху разбирането за добро и зло само по себе си както се приема от общността. Етиката се отнася до това, което може да бъде добро или лошо „за себе си”. Тук се дава приоритет на оценката на личността за доброто и злото.

Моралът ни помага да отговорим на въпроса „Какво трябва да направя?”.

Етиката търси отговор на въпроса „Как трябва да го направя?”.

Моралът се стреми да развива добродетелите, етиката е насочена към начина на постигане на щастието. Моралът има за идеал благоденствието. Етиката има за цел достигане на мъдростта.

 

За да завършим

Етиката е универсална. Поради това тя е винаги в единствено число. Тя предлага начин на поведение в съответствие със съвестта на всеки един от нас. Етиката е последователна. Тя отчита привидно несвързани елементи, свързвайки ги понякога по парадоксален начин като например да желаеш смъртта на някого, когото обичаш само защото той страда ужасно. Етиката регулира емоционалните и символични взаимодействия между хората.

Що се касае до масонската етика за мен основен въпрос за масоните е „Загрижени ли сме?”.

Нека начертаем един триъгълник с основата нагоре и връх надолу. Отгоре вляво да напишем „Аз”, а вдясно „Ти”. Отдолу на върха „Той”.

Аз – това съм аз в моето собствено свободно пространство.

Ти – не може да им свобода за „Аз” без „Ти”. Трябва да призная, че моята свобода спира там където започва свободата на другия.

Той – противопоставянето на тези две свободи не може да бъде плодотворно и трайно, ако няма трета страна, която да легитимира и признае другия.. Тези страни се отнасят до идеите, ценностите, духовността. „Аз” това съм аз. „Ти” това е братът до мен. „Той” това е уважаемия майстор, това е масонското посвещение.

Спомням си един масонски текст в който чиракът пита своя старши брат кои са седемте стълба на мъдростта, които съставляват масонската етика. Старшият брат му отговаря:

  • Толерантността
  • Уважението към другите
  • Привързаността към свободата
  • Чувството за свобода
  • Желанието за прогрес на човечеството
  • Братството
  • Принципа на демокрацията

 

Нека поговорим за свободата.

Толерантността не е безусловна. Какво е поносимо за мен? А за другите? Етиката ще ми предложи начина на поведение след обмисляне.

 

Предлагам ви още две мисли.

Първата е кратко определение за ложата: „Ложата е мястото, където се формира етика”.

Втората е на Далай Лама „Основите на етиката са много прости. Не съществува добро или зло само по себе си. Съществува добро и зло само по смисъла на щастие и страдание на другите и на самия тебе”.

Масонът трябва да е в съгласие със съвестта си. Той трябва да изследва естествените основи на етиката, произтичащи от метафизиката. Според френския биолог и хуманист Жан Пиер Шанжо „това не е нищо друго освен подновяване на процеса на Просвещението”.

Нашата масонска работа не свършва когато свалим своите одежди. Тя продължава, развива се в постоянното приятелско общуване с братята, както и чрез нашия пример, и действия и нашето въодушевление в профанския свят. Не става въпрос да управляваме ежедневието. Това е задача на политическите партии. Нашата роля е в осмислянето на бъдещето и в развиването на обществото. Поради тази причина нашите масонски градежи са насочени в основната си част върху осмислянето на етически и морални въпроси. Тоест повишаване на благополучието на хората, а защо и не на щастието.

 

В заключение бих искал да кажа, че действайки на основата на масонските принципи ние ще бъдем морални и достойни хора, без сянка на съмнение в нашите действия следвайки етиката, която никой не може да оспори. В действително това е същността на масонството да се действа съгласно принципите и да не се прави нищо, което може да хвърли сянка върху нашето древно и почтено братство. ◊

 

Градеж на брат П. К., ложа  „Сговор 92”.

 

Бюлетин на ОВЛБ, юни 2015 г.

Разработено от Creative Design Ltd.