Младежко и студентско масонство

 

 Всички знаем, че масонството е братство с многовековна история и несъмнено – с многовековно бъдеще. Безспорен факт е, че камъните, на които ще разчитаме за строителството на това бъдеще – на масонството и на човечността като цяло, са новопостъпващите членове в нашите редици – свободни мъже с добри имена на всякаква възраст. И докато, разбира се, всеки един добър човек потропал на вратата на братството заслужава своя шанс да се присъедини към него, днес бих искал да ви представя няколко организации и програми по света, които представят предимствата на свободното зидарство сред момчета и младежи.

Дали присъединяването на млади на възраст членове е добро или лошо за свободното зидарство може да се спори много. Например, от една страна имаме типични младежки черти като бърза загуба на интерес, непостоянство, склонност към отричане и неспазване на дисциплината, но от друга – идеализъм, ентусиазъм и енергия, които могат да се канализират в развитие и градеж. Каквато и да е позицията ни относно младежите в масонството, обаче, факт е, че пътят на просветление на свободния зидар е дълъг и необятен, даващ толкова много възможности за личностно развитие и учене, че дори цял един живот не би стигнал, за да го изучим и разберем напълно. Уроците на масонството ни учат на общовалидни добродетели и от тях може, и трябва, да се възползват всички – от юношата до най-възрастния член на ложата.

По време на периода на чисто оперативните зидарски гилдии, в ложите са привличани 12-15 годишни момчета, които в продължение на средно 7 години да изучат занаята и да станат пълноправни членове на задругата (на английски Fellow of the Craft, в последствие след въвеждането на майсторската степен, превърната във Fellowcraft. Понятието е аналогично на нашата втора степен – „Калфа“, но пълно съотвествие на духа и първоначалната му идея за член/брат на задругата можем да намерим в името на втората степен от миналото на българското масонство – „Другар“).

Но не само оперативните, а и духовните и философски уроци на масонството могат да започнат да се предават на ранна възраст, като така да започне и да се насърчи вечния път на нравствено израстване на човек. Приемствеността и споделянето на уроците в масонството от по-опитните към по-младите членове е неразделна част както от нашите разбирания и ценности, така и от самите ни традиции и ритуал. Олицетворение на това са гарантите на младите братя, които са техни наставници и духовни учители формално докато станат майстори, но реално – за цял живот; Първият и Вторият надзиратели, чиито задачи включват и развитието на чираците и калфите; и дори мястото на новопосветения чирак в ложата – на североизток, в близост до премъдрия Майстор на ложата.

Говорейки за младежките организация, в настоящия градеж ще се спра само върху тези, насочени към юноши и млади мъже, не защото пристроечните организации на девойките и дамите нямат своето голямо значение за общия градеж, но защото те нямат отношение към регулярното масонство, каквото е то в момента в нашата страна. Нямам съмнение, че в бъдеще България ще се сдобие със своите сестрински ложи „Източна звезда“ (Order of the Eastern Star) и съответно техните младежки пристройки (най-известни сред които са Дъщерите на Йов (Jobs Daughters International) и Орденът на дъгата (International Order of the Rainbow for Girls)) и че това ще е важен момент в развитието както на българското масонство, така и на обществото ни като цяло.

Само ще спомена и насочените към специфични групи младежи организации, каквито са „Орденът на рицарите на Питагор“ (Order of the Knights of Pythagoras, 8 до 18 годишни), насочена към чернокожите младежи организация, под шапката на предимно действащото в САЩ Принс Хол Масонство, и Младежка асоциация Надежда на братството (A.J.E.F. – Asociacion de Jovenes Esperanza de la Fraternidad, 14 до 21 години), насочена към младежи от латиноамерикански произход и функционираща в САЩ, Мексико и Южна Америка. Поради липсата на конкретна връзка с българската обществена среда и масонство, към момента няма да се спирам върху разглеждането им, въпреки че техни уроци можем да търсим в бъдеще при евентуална кампания за привличане на членове от българските малцинствени групи.

След този дълъг увод и размишления относно значението и мястото на младежите в нашето братство, позволете ми да разкажа накратко за три реални световни организации и програми, както и за възможността техни клонове или подобни програми да намерят мястото си в България.

 

1.       Орденът Дьо Моле (DeMolay International)

Носещ името на 23-ия и последен Велик магистър на Ордена на Тамплиерите – Жак дьо Моле, Орденът, въпреки че е свързан с масонството, е изграден върху рицарската тематика и символика. Отворен е за младежи на възраст между 12 и 21 години. Вероятно тази минимална възраст за прием не е случайна, а намира своите корени в обичайната минимална възраст за присъединяване към старото оперативно зидарство. Въпреки, че официално Орденът е пристроечна структура към масонството, няма изискване членовете да имат родственици-масони.

Създаден през 1919, тази година Орденът става на 100 години. Началото си води от Канзас Сити, Мисури, САЩ, като в момента е международна организация, имаща клонове в много страни по света, включително и в близки до България държави като Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания и Румъния. Водачите на организацията са масони, а всеки шапитър на Дьо Моле фукнционира под патронажа на местна ложа, включително и прави сбирките си в храма на ложата.

Основните ценности и уроци на Ордена са: Синовна обич, Почит към свещените неща, Учтивост, Другарство, Вярност, Чистота и Патриотизъм.  Базирайки работата си върху изграждане на тези ценности и качества в младежите, Орденът ги подготвя не само за бъдеща масонска кариера, в случай, че това е тяхното желание, но и за почтен и добродетелен живот като съвестни граждани на държавите си.

Работата в Ордена, подобно на масонството е в степени, но следвайки възприетите тамплиерските традиции, те са по-скоро рицарски, отколкото зидарски. Дали има връзка между тамплиерството и масонството е писано много и това не е предмет на настоящия практически градеж, но имайки предвид целевата възрастова група за набиране на членове на Ордена, може да се каже, че това е изключително подходящ формат за представяне пред подрастващи, тъй като рицарството е привлекателно за тях, носейки в себе си и олицетворявайки мъжество, смелост и чест – идеали, близки до сърцето на всяко момче.  

Освен ритуална работа, Орденът организира стажантски и стипендиантски програми за настоящи и бивши членове, както и редица социални и доброволчески инициативи – екскурзии, спортни състезания, посещения и доброволствания в детски болници, други обществено-полезни дейности и т.н.

Орденът Дьо Моле е организацията, която най-лесно би могла да се интегрира като пристроечна структура към българското регулярно масонство, като много синове на братя, вдъхновени от бащите си, биха потърсили членство. Предимство е и близостта на национални Дьо Моле клонове в близки до България страни, от които бихме могли да почерпим знания и опит.

 

2.       Университетска програма към Обединена велика ложа на Англия (United Grand Lodge of England Universities Scheme)

Английското масонство, за което съм говорил в предишен градеж се стреми активно към привличане на младежи към редиците си. Главен фокус на търсене на кандидати е към университетските скамейки, като източник на ентусиазирани, интелигентни и ученолюбиви младежи. Първите университетски ложи се създават преди около 200 години, като първи са ложа „Аполо“ в Оксфордски университет, и скоро след нея ложа „Исак Нютон“ в Кеймбриджския университет. През годините много ложи се формират в английските университети и хиляди младежи получават шанса да станат част от братството на свободните зидари.

През 2005 година Обединената велика ложа на Англия създава университетска програма, която да „създаде и подобри възможностите на студентите и други членове на университетите да се радват на масонството“. Програмата има ясни и изградени принципи на централно ниво, по които работи в отделните ложи, като функционира под патронажа на Обединената велика ложа, а нейн Президент е Помощник-Велик майстор на Обединената Велика ложа на Англия (към момента Сър Дейвид Уутън). Програмата се базира върху улеснен достъп на академичната общност, и по специално на студентите, до масонството. Представянето на програмата включва близки до младежите платформи, като поддържа активни профили в социалните мрежи Фейсбук и Туитър.

Програмата разполага и със собствен уеб-сайта с вградена търсачка, която показва ложите по региони, като дава публично-достъпна информация кога и къде точно се събира, както и възможност за директен контакт със секретаря на ложата, относно организиране на срещи и обсъждане на потенциален прием на търсещите. Така процесът се улеснява и забързва значително. Може, разбира се, да се спори, дали това „претупване“ на дългия процес за проучване и прием на търсещия е полезно и дали фокусирането върху количеството, а не върху качеството на членския състав е добро за свободното зидарство. В случай, че подобна университетска програма бъде въведена в България, определено би било важно да се стремим да въведем една коригирана версия, съчетаваща лесния достъп за контактуване на търсещите с ложата, но и даваща възможност за по-щателно проучване на морала и личността на търсещите, съответстващо на значително по-високите личностни и морални изисквания на българското масонство, които са наша отличителна марка и повод за гордост.  

В момента 76 университетски ложи в Англия и Уелс участват в програмата, като техни членове са студенти в различните степени на университетско обучение, както и дипломирани специалисти (алумни), преподаватели и служители от университетите. Схемата насърчава приема на младежи, като програмата е отворена и активно представяна дори пред първокурсниците, като за минимална възраст за прием е обявено пълнолетието – 18 години. Всички членове до 25 годишна възраст заплащат половината от реуглярната такса за членство, правейки програмата още по-достъпна за младежите. Интересно е да се отбележи, че част от програмата включва намирането на подходяща братска ложа за младежите, в случай, че след дипломирането те променят местожителството си.

Програмата може да се разглежда като едно важно, личностно и морално допълнение към университетския живот, даващ първите стъпки в масонството и подготвящ младите братя за добродетелен и високонравствен масонски живот. Определено университетските ложи, или програми за привличане на студенти към съществуващите ложи е нещо, за което трябва да помислим в България, тъй като то ще доведе до изграждане на стабилни основи както за младите братя, така и за бъдещето на масонството и обществото като цяло.

 

3.       Университетско братство „Акация“ в САЩ

Американската система на висше образование е известна с големия си брой братства и сестринства. Повечето от тях са в така наречената Система на организациите с гръцки букви (Greek letter organizations), като първото такова – Фи Бета Капа води началото си от далечната 1775 година. Много от тях са създадени по модел на масонството братство, със свои собствени ритуали, тайни,  думи, специални знаци и ръкостискания, като някои от тях дори наричат сградите си „ложи“.

Една университетска организация в САЩ обаче има пряка връзка с масонството и това е братството „Акация“. То води началото си от Мичиганския университет през 1904 година, когато 14 студенти-масони създават университетско братство. В момента то функционира в редица университети и колежи в САЩ и Канада, като броят на членовете през годините е над 51 000, като членството обхваща не само студентските години, а е за цял живот. Въпреки, че е изградено от масони и се базира на масонски идеали, то е предимно социален клуб и през 1933 година отпада изискването приеманите братя да бъдат преди това посветени масони. Великите ценности на братството са „Добродетелта, знанието и истината“, а мотото е „В служба на хората“. Моделът на „Акация“ ни представя един интересен пример за запознаване на младежката аудитория с масонството и неговите учения, без обаче изискването за реално членство и задължителното поемане на масонските задължения.

 

Нашите първи стъпки

 

Стипендията „Александър Теодоров – Балан“

 Гордост на ложа „Сговор 92“ и бих казал за българското масонство като цяло е проектът за създаване на стипендията „Александър Теодоров – Балан“ за изявени студенти. Въпреки, че е още в процес на подготовка, тя несъмнено е голяма и новаторска стъпка в правилната посока на скъсяване на дистанцията между студентската скамейка и масонството и привличане на млади и стойностни членове към свободното зидарство. Не е случайно името на стипендията – Александър Теодоров-Балан освен наш брат е и най-уважавана академична личност и първи ректор на Софийския университет. Важна роля на стипендията, освен основната за подпомагане на интелигентни и ученолюбиви младежи, е възможността тя да даде по-голяма публичност на свободното зидарство в страната, да престави братството пред будната младежка аудитория, и не на последно място – да подобри общественото мнение за него и малко по-малко да помогне за доближаването на българското масонство към световната концепция в момента – „Масонството да смени своя облик от „Тайно общество“, на „Общество с тайни““.

 

Брат Кристиан Либих,

ложа „Сговор 92“

 

За автора:

Кристиан Либих е български и британски парамедик, с опит в бърза помощ в България и Англия. Дългогодишен активен доброволец на Суверенния малтийски орден за раздаване на топла храна за бежанци и хора в нужда. Награден с бронзов медал „pro Merito Melitensi“ от посланика на ордена в България. Участник в медицински доброволчески мисии в Африка, Централна Америка и Индия. Доброволец-строителен работник за изграждане на домове за социално-слаби семейства в Костинброд, към световната организация „Подслон за човечеството“ (Habitat for Humanity). Доброволец и инструктор по първа помощ в Доброволното формирование за справяне с бедствия и аварии към Столична община. Участник в спасителните и възстановителните дейности след наводненията в Аспарухово и Мизия.

Разработено от Creative Design Ltd.