Масонството – свобода, власт и морал

 

Уважаеми майсторе, скъпи братя,

Напоследък в моето затихващо ежедневие, стари спомени и нови впечатления спохождат мислите и душата ми, като постепенно забавят устрема от набраната инерция през отминалите активни години, както е при стар локомотив приближаващ опушена малка гара в далечно балканско селище. На всяка спирка, слизат по един или по двама човека, спътници, ученици, старци …. Почти никой не се качва да продължи през тунели и завои по криволичещия железен път на живота …. със стария локомотив нагоре. Или по точно казано, все по трудно нови пътници приемат посоката, правилата и условията за пътуване  на старата железница. Малко е тъжно, но е истина и не е каприз, просто светът вече е друго място и е различен. Един свободен мъж на 59 години прави своя равносметка…, без излишна суета, а след пенсионирането си съм се захванал да преподредя битието си, да предефинирам философията си и да търся нов смисъл, нови хоризонти, оглеждам и отброявам уморено сподвижници и другари за да продължа нататък.

„Съзнанието не може да бъде друго, освен осъзнато битие !”– казва Маркс. Вглеждам се в себе си, в преживяното, разсъждавам и търся отговорите на множество въпроси, които ме вълнуват. А те се подреждат с мъдростта на годините. Всъщност, какво получава всеки човек за усилията си, какви знания, мъдрост и опит е наследил, какво сам е направил и е постигнал сам….., какво е загубил, къде е грешал за какво се е изтерзавал и борил, и какво самият той ще остави в наследство за другите? Сам…

Тук не става въпрос за материалните придобивки, за вещи и пари, които всеки ден ни затормозяват с тяхната потребимост и неотменно гибелно присъствие, а за онази някак си скрита и невидима на пръв поглед частица от духовното ни съществуване, за която си струват всичките ни усилия, воля, труд и борби, с които може би ще ни запомнят …..  или проклинат. Навярно и други стигат до прозрението, че … „Съществувам, за тези, за които съществувам.

С настоящият градеж се стремя да дам своите отговори на тези, колкото лични, философски и най – вече общочовешки въпроси. Проблемът за естественото право на индивида и морала и тяхното влияние върху позитивната човешка нравственост, въпрос изключително актуален в нашето съвременно общество, което търси един по нов смисъл на понятията справедливост и свобода.

По мое разбиране съвременното общество не толкова еволюира (в отделни области), колкото деградира и се руши, като цяло. Това е общество на потреблението, в което се раздуват прекомерни желания предимно в областта на материалните блага, притежанията и собствеността, жаждата за удоволствия и власт. Главен приоритет на хората става печалбарството, а елементарните понятия се изопачават до неузнаваемост. Хората стават „интересчии“ и „сметкаджии“ до нивата на ентусиазъм.

И все пак, животът е това, което ни предстои! Не е важно кой какъв и къде е бил, какъв пост е заемал, каква власт е имал, какви блага притежава и какво е преживял.  Важно е да остане свободен!

Свободните хора се доближават до идеалите за човешко съвършенство и самоценност. Чрез свободата си човек сам става „абсолют“ – това е вечната, неизменна, безкрайна първопричина и от  латински в превод, означава – „съвършен, пълен, неограничен”.

Първата степен на свободата се състои в освобождаване от принудата и ограниченията на природата. Всяко успешно усилие на човека, всяко постижение в труда е победа, изтръгната от веригите на природата и създава свободна човешка територия.

Втората степен на свободата е в боравенето с природната необходимост, използването на природните закони за човешки цели. Изправеният стоеж на човека преодолява само отрицателно природната тежест, той е само противопоставяне на природната сила. Хвърленото копие обаче е вече използване на природната сила. Въвличането на природната мощ по траекторията на човешката мисъл е демонстрация на по-висша свобода. По този начин човек заявява своята автономия (свободата сам да създава закони).

Когато човек въвлече природата в света на своите измислици, тогава възниква и необходимостта от избор. Защото реалният свят е един, а възможните решения са разклонени в безкрайно много посоки. Затова свободата на избор е и отговорност. Само един от възможните светове на човешките желания и мечти може да бъде реализиран, и тук свободата на всеки трябва да се хармонизира или противопостави със свободата на всички.

Така възниква конфликт на свободите. Лесно е човек да бъде свободен спрямо пасивната природа, по-трудно е да бъде свободен редом с чуждата свобода. Историята на човека е история на човешкия избор. Етиката изследва избора и поведението на човека в полето на свободата му.

 

И тук можем да кажем, че властта се явява асиметрия на свободата.

Естественият човек“ според Жан-Жак Русо е добър по своята изначална природна същност. Когато обаче попада под натиска на „противоестествени“ човешки отношения, основаващи се на потисничество и пренебрегване на свободата, се изменя неговата духовност, в която започват да преобладават властолюбието, лицемерието, жестокостта и стремежът към подчинение и властване над себеподобните. Това е недопустимо за масонството!

Духовният свят на човека, и в профанския живот, и за посветения в царственото изкуство, трябва да притежава суверенитет и автономия. Неговата неподвластност е гаранция за съществуването на всяка власт. Но не бива да се пристъпва мярата, зад която завършва властта и редът, и настъпва хаосът на разрушителната анархия, като обратната страна на противоразумното всесилие на властта, потъпкваща правилата и нормите. Алчната, безмерна власт, която се изражда в тирания.

 

На съвършеното съзнание съответства съвършен свят. Дали това е така или е утопия?

Считам за наложително на обществено ниво да се пропагандират и показват с личен пример, нравствените понятия, такива като чест, искреност, доброта, родолюбие, скромност, доброжелателност и други. Необходимо е на обществено ниво и в профанските прояви да се казва: „Вие сте нравствени хора, вие трябва да се стремите към благост и доброта. Всичко около вас трябва да се преобразува благодарение на вашето усилие за усъвършенстване!” А след няколко години е възможно ситуацията да започне да се променя. Мотивацията ни може да бъде и най-обикновена: „Аз съм за нравствеността!”,  „Аз живея и работя по съвест!”.

 

Масонството, според мен, трябва да стане опора на нравствеността в променящия се свят! Нека с общи усилия да направим така, че нравствеността да стане първооснова в нашия живот! На някого ще се стори твърде идеалистично, но аз вярвам в това, въпреки дигиталните технологии, а и заради тях.

Известно е, че знанието не може да бъде ограничено от времето, защото миналото се намира и в бъдещето, а настоящето се явява съставна част от миналото. Учени, пътешественици и мъдреци са оставили златни страници от трудове, пътеписи и изследвания за човешкото развитие, които са удържали изпитанието на времето, докосват се до сетивата ни и отлитат напред към бъдните поколения, за да пренесат философията и знанието на човешкия живот през всички времена и цивилизации. От първите скални и каменни рисунки до днешните мобилни телефони, човечеството упражнява изкуството да създава, наследява и надгражда науката и културно-историческото си наследство, със замаха на неимоверна енергия и оптимизъм в името на връзката и допира с други открития и нови светове, нови знания. През призмата на различните култури, днес съвременните общества и институции преосмислят политиката и начина на общуване в Модерното общество.

Една дълга епопея ни дели от първите богове, създадени от човека ; от първите свещени места и храмове, родени от вярата, религията и културата на предците ни; от онези първи следи на установен отпреди хилядолетия морал, който е довел до съзнанието ни, усета за грешка и прошка, за добро и зло, за любов и омраза, за смирение. Това е и нашата сетивност за свобода.

„Преклонението пред Великия архитект на Вселената“ и творението, включват в себе си почит и към труда, който е едновременно и средство за съграждане и средство за лично усъвършенстване.

Между всеотдайната любов и безчовечната омраза са разположени стотици вариации на моралните и емоционални отношения – милосърдие, любов, приятелство и толерантност, грубост и вулгарност, уважение и деликатност, злопаметност и завист. Те се проявяват в междуличностните отношения и общуването между хората, като сблъсък или хармонично сливане на поведенчески модели и комуникация. Доброто и злото имат множество лица, неизброими оттенъци, съседства и преливания едно в друго. Моралът би бил една празна наука, ако не може да покаже на човека, че неговият висш интерес е в това да бъде добродетелен, прилагайки го в начина си на живот.

Аристотел говори за три вида приятелство. Първото се създава заради радостта  от съвместните удоволствия. Във второто, приятелите се опитват да извлекат полза един от друг. Но такъв тип дружба е заплашена от разрушаване или разпад тогава, когато изчезне взаимната изгода. И третият тип, този на най-благородното и истинско приятелство, то възниква заради самото приятелство. То не е следствие от някакви други причини, а има за ценност и смисъл самата дружеска общност. Взаимност на ценности, искрени емоции, духовна хармония и споделена философия, взаимно обогатяване и хармонично допълване и надграждане на личностното развитие и усъвършенстване за постигане на емоционално, културно и интелектуално обогатяване на всеки човек.

Днес във времето на сухата рационалност и господството на личните материални интереси в отношенията между хората, такива истински приятелства са подобни на самотни островчета, на същински общностен живот в океана на отчужденото хладно безразличие към другите и духовна бедност и пустота.

Дали едно общество, като Масонството е по-добродетелно или по-порочно, зависи от хората, които го образуват. Можем да обявим дадено общество за покварено единствено в случай, че то се облагодетелства от покварата на своите членове. Това понякога важи и за някои военни диктатури, паравоенни формирования или тоталитарни и еднопартийни държави, но едва ли и за масонството. Никой не е обвинявал масонството, че се е облагодетелствало от простъпките на своите привърженици. Напротив, простъпките на отделните масони винаги са вътрешни, от себични и користни подбуди. Масонството като цяло е губело от такива простъпки, както християнството губи от прегрешенията на своите последователи. Накратко, в подобни случаи можем да говорим за корупция, масонството не е неин носител, а обратното, поредна жертва на безскрупулни хора, готови да се възползват и от него, както и от всичко останало, извличайки собствена изгода.

Братя…… , да останем свободни зидари, да продължим нашето застъпничество за правда и справедливост, да градим и даваме добрия светъл пример с делата си. Да не допускаме да помрачават умовете и сърцата ни с неразумие и суета, да държим здрава веригата.

И на края, скъпи братя, всички….., завършвайки, позволете ми да ви поднеса искрените си извинения, че отнех от драгоценното ви време с моите скромни размишления, за което ви Благодаря ! За тъгата и огорчението, които вероятно ще съпреживеете с мен. Макар и „виновен“ според някои, отново изразявам свободната си воля, да остана в огъня на упреците, отстоявайки истината, като искам да знам, дали вие братя ще застанете до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнете…… Давайки възможност на всичко….  да се случи !

Бих искал да завърша с цитати на големия гръцки писател Никос Казандзакис :

„Единственият начин да спасиш себе си, се състои в това, да се бориш да спасиш другите.“;

 

На гробът на Казандзакис, който се намира в Ираклион – днешна Гърция, по волята на писателя е гравирана епитафия на паметната му плоча:

„Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“

 

В прослава на Великия архитект на Вселената !

Благодаря !

Епитафия: кратко слово, изсичано на надгробната плоча на починал човек, което сбито преразказва живота му, като възхвалява неговите добродетели.

 

Градеж на брат Младен Георгиев, ложа „Сговор 92“  

 

 

 

 

 

Разработено от Creative Design Ltd.