Масонското разбиране за братската любов

 

Кратък градеж изнесен в ложата по време на ритуал по посвещаване на нов брат.

 

Скъпи братя,

всеки от нас знае, а новопосветеният днес наш брат Александър тепърва ще научи, че масонството има

 

Три възвишени принципа:

Братска любов. Всеки истински масон трябва да проявява толерантност и уважение към мненията на другите, да се отнася доброжелателно и с разбиране към себеподобните си.

 

Спомоществователност. Масоните се приучват да проявяват благотворителност и разбиране за нуждите не само на своите братя, но и на обществото като цяло, чрез лично участие и дарения.

 

Истина. Масоните се стремят към истината, изискваща прилагането на високи морални норми с оглед постигането им в земния им път.

 

Днес накратко бих искал да насоча вниманието и мисълта ви към първия от тези принципи – Братската любов.

 

Масонството се съгражда с любов, умереност и мъдрост. Любовта, толерантността и братските чувства, както добре знаем от ритуала, са хоросанът, който ни свързва в ложата. Те заякчават братската верига на българското и световното масонство. Прекрасни слова, стига да бъдат изпълнени със съдържание и подкрепени с дела, стига да осмислят всяка наша постъпка – ден след ден.

Защото безбройните повторения на едни и същи думи ги превръща в клишета, ако те не са осмислени, ако остават изпразнени от тяхното истинско съдържание.

 

В края на градежа, който изнесох пред вас в края на миналата масонска година, когато по вашия избор поех майсторския чук, изразих личното си мнение.

А именно, че любовта е чисто, възвишено и прекрасно, понякога изпепеляващо, понякога мощно стимулиращо, често необяснимо и не винаги дълготрайно чувство. Затова нека поне да се стремим да бъдем винаги максимално добронамерени един към друг, по братски, както и към хората извън храма. Когато те го заслужават. Това е по-реално постижимо отколкото „сърдечната любов”. Да поддържаме взаимоотношения на добронамереност, също не би било никак малко постижение в личностното ни изграждане и поведение.

 

Днес бих искал да насоча вниманието ви към класиката и написаното по темата за братската любов от изтъкнатия мислител брат Карл Клауди в книгата си „Въведение във франкмасонството. Книга на чирака“.

 

Той казва така:

Братската любов не е сантиментална фраза. Тя е действителност. Тя означава точно това, което изразява – любовта на един брат към друг брат. Във всекидневния живот братята изпитват любов един към друг поради една единствена причина. Не само поради кръвната връзка; всички познаваме братя, които не могат „да живеят“ заедно. Братята се обичат не, защото трябва, не защото „така е прието“, а просто и само, защото всеки от тях се държи като брат с другия.

Масонството притежава онази магия, с която да докосне сърцата на хората, но не е надарено с магьосническа сила, за да направи егоиста щедър, грубияна — възпитан, недодялания — учтив; лошия — добър. Братската любов в масонството съществува само за онзи, който винаги постъпва по братски. Защото както в братството, така и извън него: „за да имаш другари, трябва сам да си такъв“.

Масонът, който, виждайки отдалеч човек със знака с пергела и правия ъгъл на ревера, си казва: „Аха, масон! Интересно за какво може да ми бъде полезен…“ — разсъждава и възнамерява да действа съвсем не по братски. А този, който в същата ситуация ще си помисли: „Какво бих могъл да направя за него?“ – наистина е усвоил първия принцип на братството.

„Братство ще ти даде точно толкова, колкото ти сам ще му дадеш“ — този израз толкова често е повтарян, че е станал банален. Но и днес тези думи са толкова верни, колкото и когато са били произнесени за първи път. Човек може да тегли пари от банката, само когато преди това е внасял пари в нея. Човек може да разчита на братската любов, само ако сам е готов да дари братска любов.

Чиракът полага своята клетва в ложата, която е решила, че се нуждае от него. Всички нейни членове са предразположени към него. Те ще направят всичко по силите си, за да го въведат в Мистичния кръг.

Но братята не могат да го направят сами – Чиракът трябва сам да извърши това, което никой друг освен него е може да направи. За наше щастие Великият Архитект е създал своите чеда такива, че когато сърцата им са открити, готови да дарят с топлина и любов околните, те по същия начин са способни и да приемат тази любов.“

В заключение, бих се върнал отново към градежа си от юни 2017.

Да се обичаме братя, по масонски. Да бъдем добронамерени един към друг, към хората, които заслужават това наше масонско – открито, честно и достойно  отношение.

 

Георги Балански

Майстор на ложа „Сговор 92“

Изследователска ложа Quatuor Coronati

Разработено от Creative Design Ltd.