Масонски размисли за свободата на човека

 

 

Темата за свободата на човека ме вълнува лично, затова реших да споделя някои мисля с вас по този въпрос. Както всички знаем предпоставка за посвещаване в нашето братство е търсещият да бъде „свободен мъж с добро име”, както и да е помолил за приемане по собствена свободна воля.

Свободата е способност на човека да извършва своя избор и да се проявява като морално същество. Тя е гарант и за неговото достойнство. Но това определение не е пълно. Ние се затрудняваме да намерим вярна дефиниция поради естеството на самата свобода. Продължават да бъдат психологически неизяснени грехопадението на първите хора, първото братоубийство (Каин и Авел), предателството на Юда Искариотски и други библейски събития. Всички те са свързани с възможността на човека да избира злото пред доброто. Тук ще се спра на духовната свобода, която не кореспондира с обикновеното житейско своеволие, означаващо да избираме предпочитаното от нас и да го осъществяваме без задръжки.

Човекът притежава избирателна способност, чрез която определя отношението си към доброто и злото. Това право на избор е дадено на сътворените от Бога човеци – Адам и Ева. За нас е интересно да знаем кой и по какъв начин отключва тази способност. Защо Адам и Ева, на които Бог предлага два пътя в Райската градина – на живота и смъртта, избират злото – смъртта. Лошият избор, за който човекът е отговорен, остава тайна, дори когато вземем предвид изкусителя – сатана, който подбужда хората към него. Независимо от това изборът е най-важната предпоставка за духовна свобода.

Християнската свобода е свързана с вярата на човека. Тази свобода се обуславя от истината. Във връзка със свободата, това трудно за изследване явление, Библията ни насочва към размисъл върху Христовите думи: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”. За коя истина говори Исус Христос? И дали някой може да придобие духовна свобода, ако не познае истината? Сред мнозината, които се занимават със свободата на човека, е и св. Симеон Нови Богослов – един забележителен боготърсещ. Като размисля за свободата, той дръзва да произнесе думи от името на Исус Христос: „Аз никога не принуждавам нежелаещия, а искам последователите Ми да вървят доброволно и свободно”. Спасителят разбира смисъла за свободното избиране на лидер, учител.

Великият Фьодор Достоевски също се вълнува от свободата. В една глава от романа „Братя Карамазови” разказва притча, представляваща алегоричен разказ от Иван Карамазов на тема християнската свобода на волята и свободата на съвестта, излага възгледите на писателя за обществото, православието, католицизма и заема ключово място не само в романа, но и в цялата система от философски ценности на автора. С удивителна проницателност Достоевски изразява това чрез думите на Великия инквизитор, който говори на Исус Христос: „Ти издигна свободата над всичко. Свободата във вярата ти е най-скъпа. Ти пожела човекът свободно да върви след Теб, възхитен и пленен от Теб. Така човекът със свободно сърце трябваше да решава сам кое е добро и кое зло, като има за ръководство само Твоя образ”. Духовната свобода е свързана главно с познаването на Исус Христос и с вярата в Него, като особен вид знание. Тази свобода се ръководи от ума на човека.

В етиката свободната воля се свързва с моралната отговорност на индивида за неговите действия. Известно е, че духовната свобода се заражда в избора на житейския път, при взимане на решение за професия и т.н. Но добрия избор може да остане безрезултатен, ако човек не въведе ред в своите интереси и не степенува потребностите си. Вътрешното равновесие е другият фактор, от който зависи свободата на човека. От всички земни същества единствено човекът може да познава и надвива заблудите и грешките си. Човек не може да бъде свободен в света, ако не е свободен в сърцето си. Ако доброто се състои в постигане на духовна свобода, то злото е духовно робство на нашите неуправлявани страсти. Успешното изграждане на основите на духовната свобода се обуславя главно от добрите ни дела. От друга страна невежеството не позволява да се познае истината, а това ограничава свободата. Христовият призив за познаване на истината е важен не само за личен престиж, но и по нравствени и още повече по религиозни съображения. Когато придобие достатъчно знание за истината, човек престава да се чувства слаб и незащитен.

От чисто философска гледна точка свободната воля е концепция, според която рационалните субекти могат да контролират своите действия, решения и избор, свободни от определени ограничения. Проблемът с наличието или ограниченията на свободата на волята е свързан с концепциите за свободата и причинността (карма). В историята на философията са известни различни теории. Някои философи смятат, че основен проблем е метафизичното ограничение, поставяно от детерминизма, според който всички събития в света са причинно детерминирани. В това отношение се противопоставят теориите на метафизичния либертаризъм, отричащ детерминизма* и приемащ съществуването или поне възможността на свободната воля, и метафизичния детерминизъм, отхвърлящ нейната възможност.

В действителност човек не е нито напълно зависим, нито напълно свободен – свободата на човека се ограничава от Бога, в полза на човека. Чрез създадените закони Бог канализира свободата на човека. Нека си припомним с какви думи се открива ложата: „Само законът може да ни даде свобода”.

От друга страна свободата на човека е свързана непосредствено с неговия личен характер. За удивително съчетание между зрял характер и свобода свидетелстват мъчениците за Христовата вяра, които минават през изпитанията с ненакърнена духовна свобода.

В действителност духовната свобода е резултат от ограничаване на всяка друга свобода, от която произтичат злини. Духовната свобода обаче не е само теоретично понятие на философията и теологията, но и практическа цел за човека, именно цел, а не начало. Понеже темата за свободата е безкрайна, аз бих искал да обобщя, че ние свободните зидари се назоваваме така, понеже „като свободни мъже работим на великия строеж”.

Затова да се стремим да запазим свободата и независимостта на своя дух! ◊

 

* Детерминизмът е философската теория, че всяко събитие, включително човешкото съзнание и действия, е причинно предопределено от непрекъсната поредица от по-ранни събития. Основно последствие от детерминистичната философия е, че свободната воля е илюзия. Сред философите, които се занимават с тази тема, са Пиер-Симон Лаплас, Артур Шопенхауер, Дейвид Хюм, Томас Хобс, Имануел Кант. (Бел. ред.)

 

 

Брат П.  Х.,  ложа „Сговор 92”

Бюлетин на ОВЛБ, юни 2015 г.

 

Разработено от Creative Design Ltd.