Масонските ценности

 

Масонството, пише голямата френска енциклопедия, е филантропична институция, която си поставя за цел осъществяването на един идеал за обществен живот и поведение. Масонството е посвещенско общество, което си поставя за цел да даде на човека самочувствието сам да си служи с интелекта, без да му налага някакъв възвисен идеал, който той да използва.

 

Способността на човека сам да кове съдбата си е сърцевината на масонския метод на поведение. Масонството не е школа, сиреч не е място, където се ходи, за да научим „ex catedra“ това, което не знаем. Ние, масоните, нямаме нужда от учител. Масонството не познава личността на магистъра, който се поставя като посредник между истината и онзи, който търси истината. Всеки масон е учител сам на себе си при постоянното търсене на собственото си усъвършенствуване. Това не ни пречи да почитаме братята си от по-висша степен. Но и братът от по-висша степен следва да проявява толерантност и разбиране, да бъде пример за подражание и етичност, да загърби и най-малкия подтик към кариеризъм. Защото човек може да приеме много степени и въпреки това да не промени начина си на живот и мислене или разбирането си за духовните ценности, нито пък да повиши полезността си за обществото. Това именно различава нашето движение от религиозните течения и политически партии, които налагат на индивида норми на поведение, най-често под претекста за „общо благо“. Затова трябва да кажем, че Масонството представлява метод, който всеки индивид възприема при търсене на своята идентичност или на своята истина. Този метод или този възприет морал не ограничава в никакъв случай човек в търсене на истината, защото той е свободен да търси самия себе се, било в посока на своя вътрешен живот и мир, било в посока на социалната си битност. Но, за да станем господари на съдбата си, първо трябва да се поучим от грешките си, а това означава да променим самите себе си. Нищо не е съвършенно, но може да бъде усъвършенствувано.

 

Трябва също да кажем, че не винаги нашата истина е истината на другите. Никой няма монопол върху истината. Никой няма право да налага неговата си истина. Няма човек, който да е по-важен от друг човек, който да струва повече от друг човек. Няма човек който да е единствен. Човек има право до погледне отгоре на някого само когато се навежда да му подаде ръка, за да му помогне да се изправи. Днес се мисли с мащабите на колективните термини, като „държава“, „църква“, „класа“, „раса“, „партия“ и пр., които имат тенденция да се наложат като автономни реалности, на които са присъщи собствени правила, обезличаващи до голяма степен индивида, участвуващ в тях. От колективните понятия до мита растоянието е малко: така се раждат различните диктатури и диктатори. Малките големи диктатори си мислят и при това ни карат волю неволю да мислим, че те са единствените и благословените субекти, които гарантират самата автентичност на самите нас. И са прави, тъй като моделираха времето така, че културните хора трябва да се извиняват за културата си на некултурните. Няма по-голямо зло за културата на едно общество от това да започне да я дъвчи националният или местният диктатор, вкарвайки я цялата, не само в тесния обор на шовинизма, но и в тъмните ъгли на собствената примитивност.
Митът за непогрешимост е чужд за масонския идеал, дори когато преценяваме действията и поведението на висшестоящите ни братя. Масонският морал е чужд на всякакви спекулации и домогвания за власт. Цялата дейност и целият живот на съюза се основават на любовта, истината и човечността, чрез култивиране на хуманността спрямо ближния, чрез примерна работа за всичко, което е добро, хубаво и полезно, както за всички, така и за отделния човек.
Основна функция на съвременното масонство е да бъде строител на невидимия храм на живота на всеки човек. Ние сме загрижени за истинските човешки ценности и човешки отношения. Ние сме загрижени за собствените си масонски ценности и отношения. Ние проповядваме самоконтрол, честност, справедливост, морал, личностен интегритет и братство, като необходима основа за духовно израстване. Проповядваме, а задаваме ли си въпроса до колко самите ние притежаваме тези качества, до колко ние имаме такова поведение в обществото и такъв начин на живот. Не достигаме ли понякога до абсурда твърдейки, че масонството е силна иерархична структура, да отнемаме правото на личността на свободен избор и решение. Свободата на избора и свободата на човешката воля не са ли с по-висока стойност от цената на едно или друго наложено мнение. Като цяло човек е свободен в своите действия и постъпки. Свободата не е нито психологическо, нито физическо качество. Тя е духовно проявление. Човек е свободен, ако духът му живее. Проявлението на духа се изявява в ред, порядък и дисциплина.

 

Но нека не третираме неправилно подчинеността на волята на „чукчето“. Тази подчиненост не трябва да изземва свободата, духовната свобода. Защото ако я изземе, то просто ставаме поредната партия, секта и какво ли не от този род. И нека всички братя да знаят, станат ли зависими под въздействието на този или онзи, под какъвто и да е предлог и начин, те губят своята свобода. Свобода има само при духовна независимост. Всеки сам трябва да избира правилния път към доброто.
Винаги има слънчева утрин, когато животът ни дава още една възможност за добри неща, за добрина. Всеки сам, под действието на своята свободна воля, напълно доброволно и съзнателно трябва да избира правилния път и подход. Ние сме призвани да бъдем свободни, да бъдем свободно независими, да бъдем по-добри, по-човечни, да бъдем хора които се обичат и разпръскват любов. Защото само тя, любовта, ще ни спаси.

 

Не е вярно твърдението, че защото остаряваме за това не можем да обичаме, а точно обратното, спрем ли да обичаме, да се влюбваме, тогаз и бързо остаряваме.

 

В този унисон на мисли ми се иска да намерим сили и да надхвърлим себе си и през новата масонска година трезво да преценим, дали стореното от нас до сега е такова, дали сме с отворени свободни души, дали не плащаме дан на самодовалството и самовеличието. Да си дадем сметка направили ли сме това, което е трябвало да направим? Или сме направили едно нищо? Нека да видим кой ни забелязва и как? Но не от платените публикации, а от приноса който сме дали на обществото и масонството въобще. Но преди да разгледаме нещата не въобще, а конкретно си позволявам да използвам следните стихове, които надявам се повечето от вас ще разберат, но за жалост ще има и такива, които няма да искат да разберат:

 

Трябва да сме умни, да сме умни!

Трябва да сме умни, казвам умни!

Трябва умно да говорим, да спорим.

Умно да мълчим и да говорим.

Умно да живеем, да се борим.

Умно с умни хора да дружим.

Трябва умно път да си избираме

и по пътя умно да вървим.

Трябва дори умно да умираме,

Ако искаме да победим.

 

Нека се замислим дали държим близо да себе си своите близки, дали им казваме колко много ги обичаме и имаме нужда от тях, от тяхната любов. Намерете време да им кажете „съжалявам”, „прости ми” , „моля”, „благодаря” и всички хубави и обичливи думи, които знаете. Покажете на своите приятели и близки, на своите братя, колко много сте загрижени за тях и колко много имате нужда от тях, от тяхната близост, от тяхната обич.
И накрая, помнете – никой няма да си спомни за вас, ако пазите своите мисли вътре в себе си. Наложете си да ги споделяте.

Правете добрини!

 

Октомври 2009 г.

 

Брат Рашко Ангелинов

Стар майстор на ложа „Сговор 92“

Стар Велик секретар на ВЛБ

Разработено от Creative Design Ltd.