Масонизъм (зидарско учение) и свободното зидарство

 

Освалт Вирт

 

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 5-6/1024 г.

 

 

Идеалът на християнското учение е много несъвършено осъществен от християнските черкви. И не би могло да бъде иначе, защото хората, общо взето, нито са ангели, нито даже светци. Те не са и мъдреци, каквито свободното зидарство се стреми да ги направи. Ония, които достигат дотам, че с право да могат да се наричат философи или приятели на мъдростта, съставляват елита. Те са малко на брой и не могат всички изцяло да бъдат привлечени в коя да е организация.

А щом това е така, някак си наивно би било да си въобразяваме, че може да има съвършени човешки сдружения. Отделните индивиди могат да постигнат известно и то относително, съвършенство, но не и колективитетите (колективите). Свободното зидарство не прави изключение от този общ закон. Неговите привърженици са доста многобройни, та не могат всички да бъдат посветени (зидари) в пълния смисъл на думата.

При все това, обаче, свободното зидарство заслужава уважение и симпатии, защото то работи за осъществяване на великото дело ̶ превръщането на профанното олово в посветенско (зидарско) злато не може да стане изведнъж, по някакъв магичен начин.

 

Свободният зидар е човек като всички други, понякога дори по-малко образован, отколкото са мнозина любители на тъй наречените скрити науки; той, обаче, съзнава своето невежество и търси истината с пълна искреност и без предубеждения. Той може и да не успее да стигне далеч в пътя на своето умствено усъвършенстване, а да се задоволи само с това, че да не върши най-грубите грешки, каквито неговите съвременници вършат; все пак и това е една мъдрост, която, колкото пасивна да бъде тя, ще има своето значение.

Човек става свободен зидар по-скоро чрез своето сърце, отколкото чрез интелигентността си. Истинският привърженик на свободното зидарство, преди всичко, е добър човек, човек с добра воля, с добри помисли. Той с цялото си същество търси доброто. Тъй че, силата на свободното зидарство се крие в колективното желание на неговите привърженици. Те се събират с общо намерение да работят, и, понеже нищо не се губи от така съединените и поставени в работа сили, всяка ложа става огнище за обществено преобразуване и за преобразуване в човещина.

При все това обаче, от голямото мнозинство свободни зидариq не очаквайте да обсъждат действията си. Те действат по инстинкт, съобразявайки се със стари традиции, които в течение на векове са упражнявали и упражняват мощно влияние.

Не съществува и някаква неясна и формална зидарска доктрина, която да бъде за свободното зидарство онова, що е християнското учение за християнските черкви: в това именно се състои масонизмът.

Всички критики, на които свободното зидарство е предмет, правени от неговите противници, а с още по-голяма строгост, и от неговите последователи, се отправят към дейността на свободното зидарство, доколкото то е могло да прояви такава, без, обаче, да е успяло да осъществи много справедливи desiderata. Но никога критика не е повдигана против масонизма (зидарското учение) от ония, които са успели да го разберат. Напротив, на масонизма, свободното зидарство е дължало и дължи най-ценните си придобивки в хора. Според мненията на най-знаменити мислители, никоя философия не превъзхожда философията, предадена в зидарската символистика. Нейното голямо преимущество се състои в това, че тя не е представена във вид на една стройна система: целта й е да посочи на всекиго изпитаните правила за съвършено умствено строителство. Свободният зидар се учи да гради храм на своите лични убеждения; но, строейки по своя угода и за себе си, той се съобразява със законите на една традиционна архитектура, която не му позволява да се отклонява от общия, голям и всесветски храм, изграждан по плана на Великия архитект на Вселената.

 

* **

В заключение ще кажем, че свободно-зидарският идеал е неосъществим за колективитета, за кое да е сдружение от хора, защото последните, като цяло, по необходимост стават неспособни да се издигнат над равнището на човешката посредственост.

Затова, нека всеки лично да положи усилия, за да убие в себе си профана и да улесни зараждането на зидаря в самия себе си.

А най-главно, нека никой да не бърза да става свободен зидар, докато масонизмът не изтъкне в съзнанието му, след размишления. Всеки трябва чрез себе си и в себе си (в душата си) да стане първо зидар, а че след това да отиде да хлопа на вратите на храма.

Страшната гибел на свободното зидарство се крие в недостатъчната подготовка на приемниците (кандидатите, които се приемат). Зидарските организации затъват поради обстоятелството, че безразборно приемат и мелят профанни елементи. Грешката на зидарските работилници се дължи на илюзията, що те си правят, като вярват, че те могат да преобърнат в зидар всекиго, за когото нищо лошо не може да се каже, освен, че той нищо не разбирал от зидарство.

В интереса на добрия подбор на зидарските привърженици, крайно време е, обществото да се осветли върху зидарските въпроси, за да разбере то добре, че човек не може да стане свободен зидар само чрез някаква церемония или чрез формалното му допущане в каквото и да било сдружение.

Истинският свободен зидар сам се посвещава; наистина, не без упътвания. Но само личните усилия за подготовка, ако той съумее да употреби такива, ще му позволят да влезе в пътя на истинската светлина.

Свободното зидарство изисква от нас да можем да догаждаме. Нека, прочее, докажем, че сме способни да направим това, като догадим поне важното – общият смисъл на посвещението. Ако нищо не можем догади, нека не си поставяме амбицията да проникнем в тайнствата.

Превод д-р Христо Иванов

 

Oswald Wirth

 

Разработено от Creative Design Ltd.