Коя велика зидарска ложа е „редовна“ ?

 

Александър Теодоров-Балан

 

Сп. „Свободен зидар“, кн. 1-4, 1924 г.

 

Въпросът за „зидарската редовност“ е от дълги години предмет на изпитване. В 1906 г. покойният бр. Лимузен (Limusin) обнародва в списанието L’ Acazia дълга статия върху тоя въпрос по случай на програмата на Международното бюро за зидарски сношения. Идеите на бр. Лимузен са твърде интересни. Той настоява, да се обсъди въпросът в едно международно зидарско събрание; и въпросът е поставен вече в дневния ред на конгреса в Брюксел за края на септември т. г.

Нужно е, казва Лимузен, да се определи всеобщо зидарски понятието „редовност“, за да знае всякой, в що се състои тя. И се опитва, да разреши въпроса. Той пита най-напред, що е всъщност зидарството от социално гледище.

Зидарството не е дружество, но е един вид дружество; една цялост от независими институции от един и същ тип, чиито членове по целия свят се смятат братя, сиреч членове от една и съща челяд. Тогава кой е общият характер на тия пръснати по земята зидарски клонове ? Дали са това чинодействията, тайнствените знаци, думи и средства ?

Има по света, особено в Англия и в Америка, и други дружества, които боравят с чинодействия, тайнствени знаци и пр. За да бъдат разните дружества по света клонове на една цялост, трябва да следват една доктрина и да работят върху еднакво дело. Ето това единство на доктрината и на дейността образува за зидарството неговата редовност (легитимитет). Формализмът е без съмнение един елемент от редовността; ала той не стига, за да я потвърди. Зидарите могат да се прибират дружно само в името на известна идея. Коя е тя?

Всяка зидарска сила изявява свои принципи, ако са приемливи за всички. В исторично католишките държави зидарството представя (и в политиката) напредничава демократска партия. В протестантските държави, дето между зидарите има и пастори, зидарските сили представят две ветви: германски ложи, които се занимават с философски и социални въпроси, и англосаксонски ложи, дето се върши само обредност (ритуализъм), дето се правят братски излияния по богати гощавки и дето се упражнява благодеяние в голяма мяра. Между дружества с такива различни наклонности не може да има много общи черти. Едно предание лежи в мнението, че задачите на зидарството са, да преобразяват човека, да го усъвършенстват. Ала от два века насам, откогато съществува всесветското свободно зидарство, не са се поставяли общи за него принципи. То е вероятно затуй, че досега зидарството не е бивало сподобено с международна централна организация или орган.

Въпросът за редовността трябва да се разреши на един международен зидарски конгрес. Доста е там да отгласуват едно определение на понятието видни представители от свое лично име, а не без друго от име на своите ложи. Който иска после, може да приеме определението, или не. Само не бива да се дири ново изходище, но да се покаже, каква е била целта на ония, които в 1717, 1723 и 1738. г. произведоха съвременното зидарство.

В първия член на зидарския Устав (конституция) се съдържа едно изявление с висока социална стойност; то поставя най-важното вместо частностите. И то се състои в това, че съгражданите живеят в добра слога помежду си; че тяхната взаимна симпатия ги води към съвместна работа в интереса на всички. Въз основа на свои собствени доводи всякой нека бъде почтен човек; а всички тия човеци трябва да вземат участие в работата за едно добро социално устройство. Не е ли това върховен здрав човешки ум и разум ? И не би ли било нещо насилнишко, да се мешиш в съвестта на други и да съдиш людете по вярата им а не по делата ?

Така разсъждава Лимузен в 1906 г., за да иска от един зидарски конгрес, да се поставят принципи, които без да бъдат задължителни за всяка зидарска сила, да притежават тежина, според която постепенно да влязат буквално или по смисъл като доктрина на всесветското зидарство.

Друго разсъждение от бр. Моркомб (Morcombe) от Сан-Франциско изпитва въпроса нарочно с оглед към отношенията между френското и американското зидарство. Той вярва, че ще настане ден, когато зидарството от целия свят ще стане сила, която ще наложим да се подпише мир между народите; защото неговите членове не искат друго, освен справедлива човечност и висока нравственост. Това е идеалът на зидарството във Франция, в Америка, па и в целия свят.

За да узнае мнението на всички велики ложи по въпроса, Международното бюро за зидарски сношения бе разпратило в 1906 г. до тия ложи въпросници, за да се отговори: върху каква основа ще застанете, за да обявите едно зидарско тяло като нередовно ?

Много ложи не са отговорили. Други са отговорили, че нямат никакво правило по тоя предмет. На трети отговорите могат да се поберат в няколко групи. Характерни са обаче отговори, както следните.

  1. Нашата велика ложа смята за нередовни ония, които не признават Великия архитект на Вселената и не си служат с Библията или с друга свещена книга според своето изповедание.
  2. Не се признават за редовни ложите, които не могат да си докажат потеклото или потомството от Великата ложа на Англия, на Ирландия или на Шотландия.
  3. Не са редовни ложите, създадени в една страна, дето преди тях е имало друга редовна и от великите ложи на света призната велика ложа, ако тая не е дала своето съгласие.
  4. Не е редовна една ложа;

а) ако потеклото й не е законно;

б) ако Уставът й не се съгласува с всеобщо признатите принципи;

в) ако не държи вече старите длъжности;

г) ако поддържа сношения с тайни и нередовни тела.

От това се вижда, че въпросът е заплетен, и че не ще бъде лесно, да се стигне до едно съгласие. Един отличен брат, който отдавна се занимава с тоя мъчен и чоглав въпрос, пише по случай на близкия Брюкселски конгрес: „Не би ли било уместно, да се поставят следните питания :

а) Кои са качествата, що отличат редовните и правни зидарски организации от лъжно-зидарските, нередовните и неправни сдружения, които искат да се причислят към свободното зидарство?

б)  Уместно ли е да се отстъпи от принципа, че всеки обред трябва да има само една съдна власт (юрисдикция) в същата страна ?

в)  Доста ли е, да се нарича едно дружество зидарско, та да му се даде право, да бъде член на редовното зидарство; и ако не, какви искания трябва да се поставят?

г)  Най-после, кое върховно тяло ще ре шава в съмнителни или противоречиви случаи“?

 

 

(Из статията на Ed. Q. — 1. — T. „Зидарската редовност“, в Bulletin, № 9. за януари — март 1924., стр. 189 — 195).

La Régularité d’une Grande Loge Maçonnique par le p o f. Я. T. – B. — La question de la régularité d’une Grande Loge Maçonnique c’est posée depuis bien longtemps dans la littérature maçonnique. On se propose de la résoudre au Congrès international des relations maçonniques, qui aura lieu cette année au mois de septembre à Bruxelles. Pour en faciliter la discussion et la réso­lution, le T.’. I.\ Fr.\ Ed. Q.-l.-T. a inséré dans le Bulletin de l’flssociation Maçonnique intenationale (№ 9. janvier-mars 1924. p. (189 — 195) un article, que nous résumons ici en bulgare.

 * * *

 

От позицията на съвременното регулярно масонство и по-точно, на Обединената велика ложа на Англия, вижте следната публикация:

„Основни принципи за признаване на велика ложа“

 

 

Разработено от Creative Design Ltd.