Китайщини или масонските впечатления на Чанг Пинг

 

Чанг Пинг (китаец)

 

Списание „Зидарски преглед“, кн. 8-10, 1936 г.

 

 

Практика е в Швейцарските ложи ученикът в края на първата година да изложи пред братята си придобивките си в масонството. Като такъв се явявам днес пред вас, братя мои!

През първите години на моето пребивание в Европа, аз се скитах с известно стеснение, нерешителност и като бездомник.

В начало аз бях във възторг от реда и чистотата, както в големите, така и в малките градове у вас, в сравнение отвратителната красота и липса на хигиена в нашите китайски селища. Обработването на земята тук извикваше у мен истинско очарование. В Китай, дето обработването на земята е религия, земеделието е примитивно и нецелесъобразно. Нашата почва е много богата и въпреки това, не дава онова, което дава добре разработената европейска почва.

Пътищата в Европа са отлични, докато у нас те са редки, тесни и издълбани, за да не кажа, че няма у нас това, което се казва път.

За забелязване е у вас, че въпреки острите и живи политически борби, все има едно установено ръководене на обществените работи, и като резултат, един образцов и цълесъобразен ред, в сравнение с хаоса, който цари у нас, благодарение на порочната администрация. Моят възторг постоянно нарастваше, а заедно с него и моите симпатии бързо се засилваха, когато изведнъж аз бях силно разочарован, раздрусан духом и телом, когато узнах авторитарния характер на вашата вяра. Не съществува в света друга религия освен вашата! Само една Свещена книга имало в света! Другите религии са погански и като така те трябва да бъдат смазани, унищожени и заместени с върховните догми!

Какво болезнено опомняне! Веднага аз се почувствах солидарен с 940 милиона мохамедани, будисти и брахмисти със старинни и възвишени вярвания. И защо прочие 550 милиона християни, разделени на три, често пъти враждебно настроени едни срещу други, да претендират да наложат на света своите истини, колкото и големи да са те?

Наблюдавах как великите заповеди на вашия велик, добър и състрадателен Спасител, биваха помрачени във вашата Европа с блестящо чело, от хора с първобитни бунтарски инстинкти. Надменност от всякакъв вид, расов, културен и национален, виреят някак дивашки във вашата християнска нива и като лоши плевели заглушават великото семе на Евангелието.

И със съкрушено сърце аз вече мислех да взема първия параход за далечния Ориент, тъй като Запада не бе ми дал в края на краищата нищо повече от това, което бе ми дало моето голямо, но нещастно отечество.

В това време аз се срещнах с Франкмасонството, благодарение на един приятел. Не преувеличавам, това бе цяло откровение! Всяко общество може да има известни слабости и грешки. Хората не стават по-добри по някакво чудо или някаква магия, а с постоянното духовно и морално самоусъвършенстване. И аз намерих тук това, драги братя, което никъде не съм срещал: приятелство и взаимно уважение между хора с най различни убеждения. Е, не е ли това най-рядката добродетел ?

Знам, че голямата част тук сте верни последователи на официалната религия и че Библията е на почтено място в масонските храмове, отворена на Евангелието на св. Йоана.

Е, тогава как можех аз, Чанг Пинг, китаец, с ограничен кръгозор, ученик на Кунг Фу Цзу (Конфуций), да се чувствам като у дома си във вашия храм, без да бъда смутен ни най-малко от омасонския церемониал, зает в голямата си част от християнския такъв?

Ето, това е много просто. Вашето учение, вашия морал, не са свойствени само на една единствена форма на разбирания; те са навсякъде, та и аз долавям под свода на ложата, чрез символите, особения резонанс на истини, които съм опознал още в младостта си.

Мои приятели швейцарци, вярвайте в искреността на току-що казаното от мен и проследете с внимание сравненията, които ще направя между някои отделни точки на вашия масонски кодекс с тези, които заемам от моя велик учител Кунг Фу Цзу (Конфуций), чието учение е скъпо за сърцето ми и чиито мисли са също запленяващи.

 

Великото учение

Масонството има като принцип старото „познай себе си!“ То води членовете си по пътя на моралния напредък, като държи на вътрешната преценка, на анализа, на истинската и упорита работа. Тези похвални неща са резюмирани с няколко думи в масонския кодекс. И ето как се изразява то с мисли, думи и дела:

  • Запази душата си винаги чиста, за да можеш да се явиш достойно пред Великия архитект на Вселената.
  • Обичай добрите, съжалявай слабите, избягвай лошите, но не мрази никого.
  • С големите говори въздържано, разумно с равните на теб, искрено с приятелите си, сладко с малките, и нежно с нещастните.
  • Прави добро само от любов към доброто.
  • Истинският култ на Великия архитект се състои само в добрите нрави.

 

Сега пък ви моля драги братя да изслушате думите на Кунг Фу Цзу: Доктрината на Великото учение се състои в това да можем да направим да сияе в нас пламъка на всички добродетели, да се подновим като хора, и да поставим предназначението си в най-скоро съвършенство.

  • Когато съзнаеш и определиш целта си, може да вземеш решение да я постигнеш.
  • Когато се вземе това решение, никакво съмнение не е в състояние да те смущава.
  • Когато си се освободил от съмнението, можеш да намериш спокойствие на душата си.
  • Когато намериш спокойствието на душата си, тогава можеш да определиш начина на действие.
  • Когато си определил начина на действие, вече можеш да постигнеш целта си, която е усъвършенстването.
  • Както всяко нещо има корен и клони, така и нашите дела имат причина и следствие. Този който знае кое е причината и какви са последиците, не се е отдалечил от пътя.
  • Старите, едновремешните императори се стараеха да направят да блестят, да сияят всички добродетели в царството им. Поради това имено те се отдаваха всецяло на доброто управление.
  • За да можеха добре да управляват, те се стараеха да могат преди всичко да ръководят добре семействата си.
  • За да ръководят добре семействата си, те почваха първо да се самоусъвършенстват.
  • За да се самоусъвършенстват те самите, трябваше им ясен разсъдък.
  • За да имат ясен разсъдък, те търсеха да образуват у себе си искрена воля.
  • За да имат искрена воля, те развиваха колкото можеха техните морални познания.
  • За да развият своите познания, те изучаваха постоянно естеството на нещата.

Когато вече естеството на нещата е изучено, познанията са на най-високото стъпало. Когато познанията са вече на най-високото стъпало, волята може да се смята искрена. Когато волята е искрена, разсъдъкът е ясен. Когато разсъдъкът е ясен, самоусъвършенстването е възможно. Когато вече човек е усъвършенстван, той може да тури добър ред в семейството си. Когато цари добър ред в семействата, империята е добре управлявана. И когато империята е добре управлявана, мир цари под небето.

Първото задължение за всекиго, от сина на слънцето (императора), до последния гражданин, е да се самоусъвършенства.

Да запустиш корените, а да се грижиш за клоните е невъзможно.

Главното и същественото е да се самоусъвършенстваш; това не правиш ли, то не би могъл да упражняваш вторичното, а имено — ръководенето на семейството или управлението на държавата.

 

Книгата на стиховете съдържа 300 оди, като всички могат да се резюмират със следните три думи: „имайте чисти помисли“.

 

Култът към праотците

(родителите)

Присъствах един път на инициацията на сина на един стар масон, който също бе там при съответна премяна. Наблюдавах вълнението на този добър баща, което вълнение се издаваше макар и някак скрито из всяка негова черта. Тогава аз разбрах, че това е вече традиция, наслоена от времето; че масонските поколения се унаследяват едно друго в масонството и че този фамилен елемент засилва още повече красотата на церемониала.

Не мислите ли че този уважаем брат, за когото ми е думата, син и баща едновременно на франкмасон, не повтаряше в това време в дълбочините на сърцето си следните мисли на вашия кодекс ?

  • Ако Великият архитект ти дари син, благодари му, но трепери върху съкровището, което той ти поверява.
  • Бъди ти за това дете божествен образ.
  • Дръж се така, че до десетата си година то да се страхува от теб, до двадесетата да те обича и до гроб то да те тачи, и уважава.
  • До десетата година бъди му учител, до двадесетата ̶  баща и до гроб приятел.
  • Старай се да му дадеш добри мо­рални принципи, а не добри маниери, а и да му внушиш, че той ти дължи ра­зумна прямота, а не суетна елегантност.
  • Направи го честен, а не практичен човек.

Друг път присъствах на един погребален култ и ритуал, когато братята, събрани, отдаваха натъжени и развълнувани последна почит на един от техните.

Повярвайте ми, мои приятели, че аз останах равнодушен и че моята мисъл не отлетя към Жълтата страна, дето култът към родителите е гордостта и интимната радост на нацията ни.

Но, говори прочие, обожаваний философе.

Книгата на стиховете казва: „жена и деца, които обичат семейството, са в унисон както са звуковете на китарата и лирата. Когато братята живеят в мир и съгласие, радост и щастие цари между тях. Когато има добър ред в едно семейство, радостта се чете по лицата на жената и на децата“. И философът прибавя: „колко са щастливи ба­щата и майката на такова семейство!“

Учителят казваше: каква блестяща синовна признателност и благочестие имаха Ву Ванг и Чеу Кунг! Те знаяха да следват волята на родителите си и да продължават делата им. Пролет и есен те нареждаха фамилния олтар, подреждаха старите вази и официалното облекло на родителите си, па им предлагаха плодове според сезона. По време на тази церемония присъстващите се нареждаха по степен на родство и възраст.

Да живееш в същото място, дето са живели родителите ти, да служиш на същия ритуал, да свириш тяхната музика, да уважаваш това, що те са уважавали, да обичаш това, що те са обичали, да ги уважаваш, като че ли са живи и да ги тачиш, като че ли са пред теб, ето истинската синовна признателност и благочестие.

Книгата на стиховете казва: „тя покри бродираната си роба с една твърде проста дреха„, което ще каже: тя се отвръщаше от блясъка на украшенията си.

Ако баща ти е жив, подчинявай се на волята му, а ако е умрял, следвай примера му.

Често си припомняйте възрастта на родителите си: би ви навявало радост техния дълъг живот и същевременно, пък и мъка, че наближава денят, в който ще ги изгубите.

 

Общочовешки добродетели. Отношенията ни към другите.

Трябва да призная, че омразата, които ние храним в Китай спрямо чужденците, макар и оправдана в някои отношения, не говори твърде в наша полза. Ние трябва да съзнаем това и да се върнем към забравеното учение на философа. Но нека си припомним пак няколко пасажа от масонския кодекс за отношенията ни към близките ни.

  • Бъди баща на бедните. Всяка въздишка, предизвикана от коравото ти сърце би увеличила проклятията, които биха се изсипали върху главата ти.
  • Уважавай пътника чужденец, помагай му; той трябва да бъде за теб свят човек.
  • Избягвай караниците и не допуска да се иде до обиди.
  • Старай се винаги да бъдеш справедлив.
  • Не ласкай никак брата си, защото то е предателство.
  • Ако брат ти те ласкае, пази се да не те разврати.

Уважавай жените, не злоупотребявай със слабостите им и умри по-скоро отколкото да обезчестиш някоя.

  • Обичай ближния си.
  • Не прави никому зло, а само добро.
  • Остави хората да си приказват що щат.
  • Не гледай излеко на хорските работи.
  • Не изобличавай никого, а също въздържай се от да хвалиш когото и да било.
  • Само Великият архитект на Вселената преценява хорските дела.

 

Тези лаконични и отривисти максими разколебават чувството на омраза у човека от цвета на Чанг Пинг. И той прави свръхчовешки усилия, за да надвие своята ксенофобия. И той сполучи. Още повече, че неговия върховен вдъхновител, Кунг Фу Цзу, към книгите на когото се обърна, с още по-голяма ревност, го подпомогна мощно.

Доктрината на Мъдреца се състои в добродетелта и красотата, и нищо повече. Да се самоусъвършенстваш, това той нарича добродетел, а да храниш към другите същите чувства, каквито храниш към себе си, това нарича пък красота.

Не смятай априори че всички хора са измамници, но съумей да схванеш веднага техния фалш, там е мъдростта.

Този, който във всички свои дела преследва само свои лични облаги, предизвиква омраза.

Един ученик го запита: дали няма някакво едно единствено наставление за цялото съществуване? Философът му отговори: „има, разбира се — то е любовта към човечеството. Това което не искаш да ти правят, не го прави на другите“.

Когато Философът чу един от учениците му да се занимава с делата на другите, се обърна към него и му каза : „сигурно си вече много назрял. Аз пък нямам време да се занимавам с това, понеже съм зает с коригиране на моите дела“.

За да избегнете омразата на другите, бъдете строг към себе си и снизходителен към другите.

Младежът в къщи трябва да обича родителите си; вън от къщи, да уважава по-възрастните; да бъде внимателен и искрен, да обича всички, но да свързва връзки само с добродетелните.

В добродетелта към другите, човек усъвършенства себе си, а чрез науката, подобрява всички.

Човек, стигнал най-високата мъдрост, не се спира в пътя на добродетелите. Той не само че не се спира, но и упорито продължава да ги търси още; чрез тази си упоритост, добродетелта става запленяваща и завладяваща; завладяваща, тя, добродетелта, расте и обхваща и други; растяща, тя става широка и дълбока; широка и дълбока, тя става все по висока и по-блестяща.

Широка и дълбока, тя подкрепя всички: висока и блестяща, тя господства над всички; грамадна и упорстваща, тя облагородява всички. Тя е широка и дълбока като земята; висока и блестяща. Тя е като слънцето; нейният обсег и нейното траене са като пространството и времето – без граници!

Такава добродетел, без да се показва блести; без да се движи, преобразява хората и без да действа, тя ги облагородява.

Бих говорил много още на тази тема, драги братя от Запада. Целта ми би била постигната, ако аз можах поне да открия крайчеца на завесата на радостта ми да бъда между вас и радостта, която изпитвам откак съм приет при вас, дето получих окуражаването да работя упорито в духа на Великото учение, дълбокото чувство и постоянно напомняне под форма на заклинание, за култа към родителите и като идеал на една бъдеща ера, създадена чрез добродетелите към другите хора. Идеалът на едно ново общество, образувано от различни хора, от всички слоеве и страни, научили, обаче, съвършената търпимост, взаимоуважението и разбирателство!

Аз свършвам както и почнах като произнасям името си. Моите уважаеми родители ме наричат с име, което на български значи постоянен мир, което наистина е цяла програма: а на китайски това се казва Чанг Пинг.

(Превел от Alpina 1936 г. д-р Т. Гр. )

Разработено от Creative Design Ltd.