Ивановдень

 

 

Из архива на ложата.

 

Събрахме се тази вечер, тъй както това са сторили повечето свободно-зидарски послушенства по целия свят — да празнуваме тържествено най-големия си годишен празник — денят на св. Ивана Кръстителя, когото пазим като наш покровител и духовен водител.

Естествено, че през този ден ние трябва да опресним спомена си за нашия покровител, да се вслушаме, в дълбоките поуки, които ни е дал той, и да почерпим вдъхновение от високонравствения негов живот.

Към това, което наши братя са ни казали вече в предидущите години за началото и произхода на днешния празник: за значението му, за връзката на Свободното зидарство с началата на средновековното строителство, за връзката между свободното зидарство и черковния празник на св. Ивана, аз не съм в състояние да ви дам нови осветления и не бих ви отегчавал с повторение, ако това не бе нужно да сторя заради младите новоприети наши братя.

Съществува в чуждата зидарска литература изобилен материал за днешното честване, материал препълнен с исторически и етноложки предположения, поетични и религиозни тълкувания и легенди — и съвършено малко положителни данни, на които и ще спра вашето внимание. Самия Андерсън, автор на нашите основни закони и пръв наш историк, в желанието си да окичи Франкмасонството с ореол на старинност, е създал измислени отначало до край исторически митове, които достигат дори до Адама.

Обаче като безспорен историчен факт може да се приеме, че през 1717 г. съществуващите 4 ложи в Англия се събрали да отпразнуват съвместно традиционния си празник — денят на св. Ивана на 24 юни — денят на лятното слънцестоене. В това общо събрание, на председателстващия била дадена титлата Велик майстор, а общите събрания нарекли Велика ложа. Това обстоятелство сочи, че преди 1917 г. вече е съществувало някакво отношение между свободното зидарство и деня на св. Ив. Кръстителя.

Един от положителните документи за връзката между Свободното зидарство и св. Ивана е известната реч на рицаря де Рамзей (Б.Р. Рамзи), в която той поменава, че е събрал данни от старите анали на Великобритания, от живата традиция на английския народ и от законите на британския парламент, в които често е ставало дума за привилегиите на свободните зидари още от 11 век. Въз основа на тези източници, той казва, че по време на кръстоносците в Палестина няколко принцове, благородници и граждани се сдружили и си дали дума, да възстановят християнските храмове в светата земя. От религията те са взели някакви стари знаци и символични думи, за да се разпознават от безверниците и неприятелите.

Тези знаци и думи са били съобщавани на членовете, които тържествено, често и пред олтара, са обещавали никога да не ги издават. Известно време след това техният орден се обединил -с рицарите на св. Ивана от Ерусалим, и техните ложи се нарекли св. Иванови. Известна е традицията на архитектите от средните векове — да празнуват слънцестоянието по един обичай, който е останал още от езическо време — денят на Бога Янус, старо-латинското божество на слънцето и началото на годините и сезоните, на живота и съществуванието въобще. Изобразявали го с две лица, обърнати в противоположни страни, в знак, че той помни миналото и може да предвижда бъдещето. Сдруженията на архитектите през средните векове, за да свържат тази своя традиция с християнството, предполага се, че те са избрали за свои покровители двата празника на св. Ивана — зимен и летен, понеже съвпадат със слънцестоянието. А Свободното зидарство, което е възприело много от емблемите и обредите на средновековното строителство, е продължило тази традиция. Но, каквато и да бъде историческата истина по тези въпроси, еднаквите нравствени начала, които алегорично са изразени: олицетворение в образа на езическия Бог Януса, като Бог на светлината и просветата; нравствените и алегорични знаци на средновековното строителство, много от които начала възприе и Свободното зидарство; избирането на св. Ив. Кръстителя за покровител на Св. зидарство, като идеална нравствена и просветена личност,—всички тия обстоятелства ни потвърждават, че се менят само названията, но дълбоко нравствените начала от незапомнени времена, като един божествен лъх, господстват и сочат пътя на човечеството.

Да се мисли, че св. Иван непосредствено е основал Св. зидарство и се поставил за негов шеф — това е неразумно. Но избирането му впоследствие за покровител на Свободното зидарство, чиято първа задача е нравственото и просветно издигане на човечеството — е логично и напълно подходящо. Защото св. Ив. Кръстител действително е велика свободна историческа личност символ, интуиция и прозрение, духовен предтеча на най-възвишената добродетел, до която може да се достигна — учението и живота на Исус Христос. Св. Иван представлява последния и най близкия етап до божествения Христос. Високият и чист духовен негов живот, неговата ярост на борба с пороците и неправдите, всичките негови деяния го поставиха като една необходима фаза на духовно развитие, най-близък предтеча на Исус  Христа, който основа религията на любовта и опрощението.

Св. Иван победи веригите на плътта и на всички страсти, изгори и превърна на пепел суетата и всички слабости човешки. И този велик образ не се изгуби в мистицизъм и не избяга безнадеждно от несъвършения и суров обществен живот — напротив, той се върна в него и с твърди стъпки, тръгна между хората, да донесе на слабите и онеправданите вярата и надеждата, да подкрепи немощния; да донесе покаяние на заблудения, да изобличи и да жигоса безчестника и тирана, да донесе мир и любов между хората.

Народът тръгна след него: големи тълпи се трупат по брегове на Йордан да чуят неговото слово и да положат неговото кръщение.

А той, безкрайно скромен, в когото няма място за самомнение и гордост, говори на тълпата: „Не съм аз съвършеният, за когото ме мислите. След мене идва той, много по голям от мене, комуто и аз не съм достоен обувките да събуя. Аз ви кръщавам с вода, той ще ви кръсти с огън и дух свети.

Животът и деянията на св. Иван Кръстителя не са мит, но достоверност, описана в светото Евангелие.

Роден е той б месеца преди Исуса Христа от свещеническо семейство. Още от млади години отива в Галаадската пустиня, за да се отстрани от дребнавостите на ежедневния делничен живот и да се отдаде на съзерцание, мисъл и духовно превъзмогване. Пустинята, с своята безпределност, звездите на небесния свод, уединението и самопожертвователността са водили неговия дух високо към величието на Бога и са пораждали чисти мисли и желание да корени земните неправди и злотворства между хората; да сочи и да разпалва божественото у човека. Естествено, суровият живот в пустинята е калил духовна и морална мощ, която го е направила неуязвим във физическите страдания и моралните изтезания, на които е бил подложен. Облъчен в камилска кожа, хранен със скакалци и див мед, утолявал жаждата си с горчивите води на потоци на река Йордан, св. Иван калил своя дух като стомана, а в усамотението си той виждал още по-ясно неправдите и развалата, които са вилнели по негово време в Юдея.

И когато почват неговите вдъхновени проповеди всред хората, които идвали на тълпи при него в пустинята, проповеди пълни с любов към слабите, на които сочеше смирение и надежда, и безпощадни за пороците и неправдите на силните и властните, сигур се е откроявал той като свръхестествена личност, божествена за малките и страшна за порочните. Защото той утешаваше слабите, но изобличаваше без милост виновните и силните.

Произволите и жестокостите на Ирод; развратът в неговия дом; пороците и неправдите, които бяха протекли от царския дом и наводнили цялата страна,—предизвикаха огън и жупел, които св. Ив. Кръстител захвърли направо в лицето на покварения цар Ирод.

Всичко това, а и необузданата и извратена страст на Иродиада и Саломе, донесоха обезглавяването на тази мощна, добродетелна и силна личност, безпощадна срещу развалата, неправдата и лъжата и преизпълнена с любов към истината.

Не е чудно, защо мнозинството от Свободното зидарство е избрало за покровител св. Ивана, животът и моралните принципи на когото покриват началата на Масонството. За нас св. Иван е герой на нравствената и духовна свобода на човечеството и представлява фара, който осветява пътя на човешкото съвършенство. Умирайки заради истината, той стана пророк за човечеството и символ на нашето велико общочовешко духовно движение.

Съвършенството на този кратък живот от 32 години само ще блести вечно през вековете и ще буди възторг и подражание у всички издигнати хора, като към идеал за духовно съвършенство. Същият идеал на човещина, на хуманност и общочовешкото добруване въодушевява и ръководи делата на нас, свободните зидари, които не бленуваме, но зидаме върху нас и живота, реално и непрекъснато, с чистота и мъдрост, с любов и вяра, тъй както работеше св. Иван Кръстител.

Ето защо братя мои в днешния празничен ден, когато хиляди топли сърца на братя масони отдават своето преклонение пред светлия и съвършен образ на св. Ив. Кръстителя, ние, тук събраните, да се откажем от нашите делнични заблуди и дребнавости и с чист поглед и с топли сърца да повярваме за по-съвършените бъднини на човечеството. Настоящите настръхналости на народи срещу народи не е свършека на човечеството. Това е етап на развитие за по-възвишен и по-човешки живот. Епохите на смутове, на революции, на войни, са носили разрешенията на големите въпроси за свободите на света.

В часове на неволя, смъртта,  животът, любовта, приятелството, помрачват в очите на хората, своя истински смисъл. Когато ръката на човека държи машината на разрушението, вратата на интуицията, на състраданието, широко се разтварят, за да съединяват хората с боговете. Нека не се отчайваме в безнадеждност за подобрение живота. Човечеството не може да се преустрои тъй бързо, както това може да стори отделната личност. Обаче, очевидно е, че то е в един постоянен процес на развитие и постепенно напредва в своето облагородяване. Често настъпват периоди, когато този напредък запира и човечеството, вместо да върви напред, се връща назад, но това е само привидно. Развитието не върви по права линия: пътят му лъкатуши и ту се изкачва, ту спада, но той води все напред и напред. Затова с непоколебимо доверие празнуваме ние този празник на радостна надежда, колкото и лудо да се държи още безумието и порокът в нашето време. Аз не ви проповядвам да тръгнем из пустинята, облечени в камилска кожа. Но ви соча да не се губим и мятаме в живота като слепи. Да очистим сърцата и помислите си, да излезем от тясната черупка на хладния егоизъм и студен разсъдък и да пръскаме наоколо си топлота и обич, чистота и радост, да бъдем ратници за облагородяване на несъвършения още живот. И най-вече, да прогоним омразата, която трови живота.

 

Александър Андреев, Блюстител на  ложа „Сговор“.

Списание „Зидарски преглед“, кн. 1-3/1940 г.

Разработено от Creative Design Ltd.