Леонардо да Винчи, историята и масонството

 

Същността на масонството е изградена на категориите знание, мъдрост, учене, обучение. Ние масоните се усъвършенстваме духовно като се учим, и така градим храма на духовността и човечността. Един от източниците, от които се учим е историята на нашата цивилизация, в която за съжаление доминира насилието, с безкрайна поредица от войни, революции, пропити с кръв и сълзи. Но на нашата планета са се раждали и велики хора – двигатели на прогреса, които са оказвали огромно влияние на света, правейки го по-добър и по-разбираем. Тези хора са разпространявали светлина, изменяйки човечеството, социалните отношения, културата и науката.

 

Такъв човек е Леонардо да Винчи.

Исторически подкрепен факт е, че изкуството на великия майстор крие множество загадки. Нека само за миг погледнем мистериозната усмивка на Мона Лиза. Тя определено „знае” нещо, което все още е недостъпно за непросветения. Много изследователи дискутират скритата символика в картините на Леонардо да Винчи и по този начин те спомагат и за издигането и поддържането на интереса към истината за корените на християнството.

Има твърдения, че от 1510 г. до 1519 г. Леонардо да Винчи е бил майстор на „Ордена на Сион”. Легендите разказват, че именно този Орден крие една от най-големите тайни на света – Свещения Граал. Оттук историята се разклонява в хиляди посоки. Някои твърдят, че Орденът на Сион служи на Рицарите тамплиери. Друго търсят връзки и с масонството, за което считат, че е наследник на тамплиерите. Според някои автори, множеството исторически факти могат да бъдат обобщени както следва. Зад рицарите тамплиери е имало друг, таен орден, който ги е създал като свой военен и административен придатък. Съществувал под различни имена, този орден е известен най-вече като Братството на монасите от Сион. Братството на монасите от Сион е ръководено от велики магистри, сред които фигурират имената на най-изявените личности в западноевропейската история и култура. Макар в периода между 1307 и 1314 г. орденът на тамплиерите да е разпуснат и унищожен, Братството на монасите от Сион не пострадва и продължава да съществува още векове наред въпреки междуособиците и боричканията на фракциите вътре в него. Действайки в сянка, зад кулисите, тъкмо този орден е в дъното на някои от най-повратните събития в историята на Западна Европа.

Според тези автори, братството на монасите от Сион съществува и до ден-днешен и продължава да оказва влияние, да играе решаваща роля в международните отношения на най-високо равнище, както и във вътрешните работи на някои европейски държави. Открито обявяваната цел на ордена е да възстанови династията на Меровингите и да върне потомците и на престола не само във Франция, но и в други европейски държави. Реставрацията на династията на Меровингите е справедлива и оправдана от гледна точка и на закона, и на морала. Макар и Меровингите да са свалени от престола през VIII в., техните потомци са живи и сега. Те са преки наследници на Дагоберт II и сина му Сигеберт IV. Представители на династията сключват съюзи с други монарси, женят се за техни синове и дъщери, вследствие на което техни издънки са Годфрид Булонски, превзел през 1099 г. Йерусалим, и различни благороднически и кралски фамилии от миналото и настоящето: Бланшфор, Жизор, Сен Клер (Синклер в Англия), Монтескьо, Монпеза, Поер, Люизинян,  Хабсбургите-Лотарингите. Днес представителите на Меровингите претендират за законното си наследство. Изследователите все още имат думата. Темата несъмнена и в бъдеще ще привлича вниманието на писателите на романи.

 

Несъмнено е обаче, че Леонардо да Винчи е една от най-великите фигури в историята на човечеството. Неговата слава през годините и в различни краища на света е забележителна. Той е описван като „универсален гений” – определение, което са заслужили малцина. Независимо от това, повечето хора свързват името му единствено с картините Мона Лиза или Тайната вечеря. По встрани остава изключителната му работа като учен и изследовател. Дори и днес – повече от 560 години след раждането му, не всички негови идеи и открития са напълно разбираеми и точно интерпретирани.

Стенописът „Тайната вечеря“ винаги е бил обект на спекулации и мистерии, концентрирани в предполагаемите скрити послания и напътствия, кодирани в картината. Компютърен специалист Славиза Пеши преди години открива, че когато стенописът се наложи върху огледалния му образ се появява фигура на жена, държаща дете. Самият Пеши отказа да прави догадки кои са жената и детето, но феновете на Дан Браун веднага констатираха, че това са Мария Магдалена и детето й, което е от Исус Христос. Пеши твърди също, че наложените едно върху друго изображения разкриват бокал пред Спасителя, символизиращ хляба и виното. Двама от седящите в двата края на масата пък се появяват като рицари-тамплиери. В огледалното изображение Юда, който предава Христос, изниква изолиран.

Прочутата Джоконда винаги е интригувала с редицата мистики, закодирани в нея от Леонардо Да Винчи. Последната разгадана загадка около картината обаче не се крие в интригуващата усмивка на Мона Лиза, а в очите й. Учени от италианската Национална комисия за културното наследство увеличават изображенията на очите на Джокондата и откриват в тях тайнствени числа и букви. В дясното око на Мона Лиза е изписано „LV“ (инициалите на Леонардо Да Винчи). Според експертите това вероятно е своеобразен подпис на твореца, изписан в най-скритото място от творбата му. В лявото око обаче символите били трудни за разпознаване. Според учените там вероятно са изписани латинските букви C и E, или пък буквата B. В свода на моста – едвам забележимия елемент от фона зад Мона Лиза, учените пък са забелязали, че е изписано числото 72, или комбинацията от буквата „L“ и „2“. Тази част от „Шифърът на Леонардо“ се открива едва сега, защото знаците се намирали в зениците (най-тъмната част от окото). Това обстоятелство показва, че Да Винчи не е искал да бъдат открити. Или поне не и лесно открити. Какво означават тези тайнствени букви и цифри учените тепърва ще се опитват да отгатнат.

 

Леонардо, наречен да Винчи, незаконен син на нотариус и фермерска дъщеря, е роден на 14 април 1452 г. в малкото селце Винчи, на 50 километра западно от Флоренция. По това време Италия е център на ново интелектуално движение, наречено Ренесанс. Човекът и човешкото съзнание се освобождават от мрака на средновековния мистицизъм и предразсъдъци. По време на шейсет и седем годишния живот на Леонардо светът се променя завинаги.

С откриването на Новия свят и морските пътища към Ориента се появяват нови възможности за търговия. Мореплавателят Васко да Гама намира пътя от Европа към Индия, докато Христофор Колумб и Америко Веспучи откриват нови континенти. Наред с Венеция и Милано, благодарение на семейство Медичи, Флоренция се развива като финансов център и се превръща в един от най-проспериращите градове на Италия. Феодализмът е отминал. С изобретяването на печатната преса от Гутенберг, литературата и изкуството стават по-достъпни. Хората започват да вярват, че могат да постигат съвършенство като използват своята интелигентност. Времето и мястото са идеални за появата на гении.

Напредъкът на естествените науки и техническите открития впечатляват силно младия Леонардо и оставят отпечатък върху него до края на живота му. Той създава нов образ на света, който си представя като огромна машина, задвижвана от механизмите на интелекта. В тази връзка едно от неговите предложения е „да се построят машини, с които целият свят може да бъде преместван.” Той базира теорията си на принципа, че всяка работа може да се върши по-лесно и по-бързо като се съблюдават еднородност и прецизност.

До края на живота си Леонардо изследва природните феномени и натрупаният опит, открива пред него величието на „природна машина”. Човекът може да се превърне във всеобща мярка, пресечна точка на поведенчески модели и мислене. Неговата прословута рисунка на Витрувианския човек от 1490 година в Галерията на Академията във Венеция илюстрира това ново отношение. Пропорциите на човешкото тяло са аксиоми на научния подход към физиката. За Леонардо дори механиката се определя на базата на човешката анатомия. Той е правил дисекция на трупове, за да разбере разположението и строежа на мускулите и как функционира човешкото тяло.

 

От своите изследвания върху анатомията на птиците и характера на техния полет Леонардо осъзнава, че всичко в света на механиката е взаимно свързано. Той вижда механичните процеси като повтарящ се ритъм от движения, базиран върху точни математически и природни явления. Спрямо тези принципи, когато човек си повдигне ръката, също както и когато птица замахне с крило, той не е нищо по-различно от машина. Леонардо изгражда всичко на базата на тази концепция за природата – от сценичната механика до архитектурата и от оръжията до часовниковите механизми. Днес изобретенията му, които по негово време не стигат по-далеч от белия лист, впечатляват със своята модерност, нещо което съвременниците му не осъзнават.

 

Всеки е чувал за златното сечение. То е било известно още в древна Гърция и е на особена почит през Ренесанса. За първи път терминът „златно сечение” е въведен от великия древногръцки астроном Клавдий Птоломей (90-160 г.), а популярност получава благодарение на скиците и картините на Леонардо да Винчи. Златно е сечението, което дели даден обект на 2 части, такива, че голямата се отнася към по-малката, както целия обект към по-голямата. Това отношение е ирационално число 1,61803398… Оказва се, че колкото по-големи са числата от редицата на Фибоначи 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, …., толкова отношението на двете последни числа се приближава до златното сечение. Златно сечение Леонардо да Винчи въвежда, при търсене пропорцията на „идеалното човешко тяло“. По-късно наричат тази пропорция златна пропорция, златен коефициент и даже божествена пропорция. След тях още много учени забелязват, че всички процеси (биологически, исторически, социални, обществени, финансови) са подчинени на пропорцията на знаменитото златно сечение. Намират го в черупките, изграждащи раковините, в люспите на рибите, в пропорциите на човешкия скелет и т.н. Но всички са единодушни, че „златното“, то е една от най-ярките и устойчиви прояви на хармония на природата.

 

Леонардо да Винчи създава своите живописни платна в духа на ренесансовите концепции за света и човека, като в много случаи е  новатор. Той се опира на хармонията и баланса между предмети, фигури и природа, служи си с характерните ренесансови техники за разчупване на плоскостното изображение – майсторски борави със светлосенките и безупречно прилага  перспективата. В неговата живопис човекът е поставен на пиедестал – той е началото и края на живота, съвместява доброто и злото, обединява духовното и светското, изпълнен с реализъм, дух, живот, нови идеи – това е новият човек, който има преимуществото да живее в една революционна в техническо отношение епоха и в най – бляскавия период от културната история на Европа. Неговите образи са ненадминат иформационен фонд за разкриване на човешката същност.

 

Повечето от записките на Леонардо са зашифровани. Не е ясно дали целта на това шифроване е била идеите му да се разкриват постепенно, така че човечеството да „узрее“ за тях, или само велик ум като неговия ще съзре логиката в излагането на откритията и мислите му. Изобретенията и откритията на Да Винчи обхващат всички области на знанията (те са повече от 50), като напълно следват посоката в развитието на съвременната цивилизация. Четирийсет години преди великия учен Николай Коперник, да Винчи обявява, че „слънцето не се движи“, отхвърляйки убеждението, че Земята е разположена в центъра на Вселената. Двеста години преди Исак Нютон той развива теорията на гравитацията, че „всяка тежест има тенденция да пада към центъра по най-късия възможен път“. Също така да Винчи обявява, че Земята трябва да е сферична. Четиристотин години преди Чарлс Дарвин, да Винчи твърди, че човекът и маймуната имат общ произход. Той твърди, че еволюцията е оформила природния свят около нас.

 

Леонардо да Винчи е рисувал скици и диаграми на творенията си, които е запазил в тетрадки, но или е загубил за сътворяването им или никога не е успял да убеди никого да финансира неговите конструктивни идеи. В резултат, почти нито едно от изобретенията на да Винчи не е било конструирано докато той е бил жив. По-известните от тях са сачменият лагер, който позволява въртенето на задвижващи валове, парашутът, който според Леонардо „позволява на човек да се хвърли, от която и да е височина без да пострада”, орнитоптър, който е устройство, което теоретично би позволило на хората да се реят в небето като птиците, самозадвижваща се каруца, на която може да се гледа като на първата кола в историята, катапулт с лебедка, скорострелен огневи арбалет, робот, като да Винчи е построил този „роботизиран рицар”, хеликоптер, водолазен костюм и много други. Леонардо да Винчи има и много военни изобретения, като картечница, касетъчна бомба, колесници със сърповидни остриета, артилерийско оръдие, танк, укрепление на градски стени и др.

 

Леонардо проявява и голям интерес към езотеричното. Някои днешни учени са на мнение, че е бил привърженик на древна ерес, отстояваща, че Исус има близнак. Намираме доказателства за това твърдение в една ранна скица, наречена „Богородица със св. Йоан Кръстител и св. Ана“, както и в прочутата „Тайна вечеря“, където наистина се виждат двама съвършено еднакви Христоса. Ала не е ясно как да се разбира доктрината за близнака на Исус: буквално или символично.

 

Леонардо е бил вдъхновен от принципите на древната Херметична философия на Хермес Трисмегист („Трисмегист“ – древна титла, която означава „Трижди великият“). Всички основни и фундаментални концепции и учения, залегнали в езотеричните учения на всеки народ, могат да бъдат проследени обратно до Хермес, за който се приема, че е живял близо 6000 г. преди Христа или 8000 г. преди нас. Той се смята за основателят на Египет, на науката и просвещението. Хермес е цар, законодател и главен жрец. Първите съчинения по астрология, алхимия, магия и окултизъм са дело на Хермес. Те образуват особено религиозно-философско течение наречено Херметизъм. Когато Хермес напуска този свят (според преданията е живял 300 години), египтяните го обожествяват и го превръщат в един от своите богове – Тот. Години по-късно и народът на Древна Гърция го приема за един от боговете си, наричайки го Хермес – Богът на мъдростта. Египтяните му дават титлата Трисмегист, което означава Трижди великият, Най-великият, Великият велик.

В древността е бил създаден сборник от основните херметични учения, предавани от учител на ученик, известен като „Кибалион“. Значението на думата Кибалион се загубило през вековете. Сборникът съдържа основните херметични принципи, максими, аксиоми и предписания. В „Кибалион“ се крие ключът към всички врати, тайните за живота, магията за преобразуването на света. И въпреки, че това е било тайна, не е било необходимо да се пази, защото можела да се разбере от малцина, т. е., тайната сама се пази, защото е достъпна само за този, които е готов и достоен за нея. Ако попадне в ръцете на човек, който е твърде далеч в духовното си развитие от Мъдростта, той просто няма да я разгадае, няма да я разбере и за него пак ще си остане тайна.

 

И до днес терминът „херметичен” има значението „таен”, „запечатан така, че нищо да не може да излезе”…, така е поради факта, че последователите на Хермес винаги са спазвали принципа на секретност на своите учения. Целта е била, да не се допусне тайното учение да се превърне във вяра, както това е станало с древния окултизъм в Индия и Персия – западнал и почти изгубен.

 

До нас са достигнали Изумрудените скрижали, които разкриват седемте основни принципа на неговата наука.

Първият принцип гласи: „Вселената е ментална”. Това означава, че целият феноменален свят е едно творение на Божествения разум и съществува в Него.

Принципът на съответствието гласи: „Каквото е горе, това е и долу и каквото е долу това е и горе”. Този принцип олицетворява истината, че винаги съществува съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Схващането на този принцип дава ключ към скритите тайни на Природата и Духовната вселена.

Принцип на вибрацията: „Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира”. Това е факт, който е основа на съвременната наука.

Принцип на полярността: „Всичко е двойствено, всяко нещо притежава два полюса. Противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степента на вибрациите си”.

Принцип на ритъма: „Всичко има своите приливи и отливи.” Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, вдишване и издишване.

Принцип на причината и следствието: „Всяка причина си има свое следствие и всяко следствие си има своя причина. Случайността не е нищо друго, освен името на закона, който не е познат.

Принцип на пола: „Всяко нещо притежава своя мъжка и женска същност.” Сътворяването е невъзможно без този закон.

 

През 1466 година, едва четиринадесетгодишен, Леонардо е даден да се учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио, чието ателие е смятано за едно от най-добрите във Флоренция. През 1482 година Леонардо, който според Вазари е надарен музикант, конструира сребърна лира с формата на конска глава. Лоренцо де Медичи го изпраща да занесе лирата като подарък на миланския херцог Лудовико Сфорца (наричан Моро), след което Леонардо остава в Милано в продължение на години.

Характерът на научната среда в Милано е по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит били поезията и философията, докато в Милано с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Тук Леонардо се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“. Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано, Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н. От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по строителна механика – по теория на дъгите и сводовете. Леонардо теоретично и експериментално разработва въпроси от съпротивление на материалите и в това отношение е предшественик на Галилео Галилей. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им.

 

Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия, още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487 – 1495 година започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му нервната система. През този период да Винчи създава и прочутата си „Тайна вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“

Трагедията в творчеството на Леонардо – несъответствието между грандиозните му замисли и реалните възможности – е илюстрирана особено ярко в неговата дългогодишна работа над конната статуя на Франческо Сфорца, при чието проектиране трябвало да решава редица сложни технически задачи. Работата по нея той започва с идването си в Милано и продължава цели 16 години. Предвиждало се височината на статуята да бъде 7 метра, а за паметника трябвало да бъдат изразходени 70 тона бронз. По план това би била най-голямата конна статуя в ренесансова Италия, с изключение на един паметник от Донатело в Падуа и друг от Верокио във Венеция.

 

През април 1500 година Леонардо е във Флоренция. Започва вторият флорентински период от живота му, който продължава до средата на 1506 година, ако не се смята краткото прекъсване, когато той е на служба при Чезаре Борджия. Непосредствено след завръщането си във Флоренция Леонардо да Винчи се установява в сервитския манастир Сантисима Анунциата. Монасите му предоставят жилище и ателие, в което, според Вазари, той рисува скицата „Богородица и Младенеца със света Ана и свети Йоан Кръстител“. Тя предизвиква такова възхищение, че „мъже и жени, млади и стари“ се стичат да я видят, „като че ли присъстват на голям празник“.

 

Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 година до есента на 1513 година. През 1506 година Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник Шарл д‘Амброаз. Докато пребивава в Милано, Леонардо няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му. В Милано Леонардо продължава да се занимава с анатомия. Особено интензивни са тези занимания през годините 1510 – 1512. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи. През есента на 1513 година Леонардо напуска града и заедно с учениците си отива в Рим. Покровител на Леонардо в Рим е Джулиано Медичи, брат на папа Лъв Х. Към 1514 – 1515 година е създаден шедьовърът на великия майстор „Мона Лиза“.

 

През 1516 година по покана на френския крал Франсоа I Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля. Краят на живота му е белязан със слава и признание.

 

Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе, Франция. Според преданието той умира в ръцете на кралица Франциска I, молейки за прошка Бога и хората, за това „че не е направил за изкуството всичко на което е бил способен”. Съгласно неговото завещание, ковчегът му е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз.

 

Имало е хора, за които можем да кажем, че са изпреварили времето си, но никой не го е изпреварил толкова много, колкото Леонардо да Винчи. Той е можел да види бъдещето, а неговите прозрения са довели до нови възможности. Геният на да Винчи е предвидил много от великите научни открития далеч преди тяхното време. От калкулатори до хеликоптери, от хидродинамика до слънчева енергия, това са само част от невероятните открития на „витрувианския“ човек.

 

 

Градеж на брат В. М., ложа „Сговор 92“. 

Разработено от Creative Design Ltd.