За някои масонски символи

 

Един от най-важните символи на нашата институция е Светлината. И наистина не случайно го откриваме във всички посвещенски действия на първа степен. Светлината е много стар символичен елемент, представляващ фундамента на много религии и философски течения. Най-древната култова форма на светлината ни отвежда към култа на слънчевия бог Митра от иранската религия, но го откриваме също при съпоставката светлина/мрак в глава първа на Библията: Битие. За Аристотел светлината е петият елемент, етерът, докато за Платон е същинската проява на божественото. Също така за църковните отци светлината придобива особено значение, затова, че Христос извежда евангелската истина като разпръсква мрака на греха, поради което е наречен носител на светлината.

Като масонски символ светлината присъства във всички ритуали, но значението което й се придава не е еднозначно и в частност се разклонява по отношение ритуалите на Емулейшън на Обединената велика ложа на Англия спрямо символичните ритуали от посвещенско естество на френското масонство.
Според английските канони светлината символизира божествената благодат, затова при Емулейшън отсъства тъмната стаичка и пътуванията около килима. Възприемането на светлината като божествено провидение явно проличава и от хвалебствените химни при откриване и закриване на ложата, както и тълкуването на много символи като ключ към божественото. И все пак, според протестантският пастор Андерсън, автор на първата масонска Конституция, религията, която обединява повечето масони е християнската.
Според нашите канони посвещенският ритуал е типичен „преходен ритуал“, чрез конто новопокръстеният изживява една символична смърт в тъмната стаичка, а чрез пътуванията, които го извеждат от земното невежество, водата, въздуха и огъня – да се прероди в светлина. И тъй като тези четири първични елементи философски символизират познанието, ясно е, че масонската светлина означава необратимото познание, тоест истината.

Тук, обаче, въпросът се усложнява. Проблемът на познанието, или гносеология във философията, представлява един от ключовите моменти в западната култура: няма философска школа още от времето на Сократ, която да не е предложила своите отговори за разрешение на този проблем. Кое познание е валидно за нас, масоните? В профанския свят до познанието се стига по емпиричен път, докато ние, масоните, извървяваме този път умозрително, именно чрез възприемане на нашите символи. Но и в този случаи не се касае до еднозначна ин­терпретация, за английските ритуали, подобно на древните атински школи, езотеричния метод на обучение е запазен само за последователите, затова значението на символите стриктно се обяснява на ученика единствено от майстора на стола. Що се отнася до символичното масонство, повлияно от просветителските идеи на 18 век, то също претърпява промяна. Тук тълкуването на символите позволява на посветения да навлезе отвъд видимото, което той да запълни със свои определения и значения. Тази система, наречена херменевтика, се превръща за търсещия масон в изследователски метод. Все пак трябва да кажем, че към този вид символичен езотеризъм може да се приложи както емпиричното познание, така и рационалното.

Може би следва да споменем за окултния езотеризъм на шотландското масонство. Известно е , че то се е опирало на убеждението, че съдбата на човек се ръководи от окултни сили. Това първоначално течение на шотландското масонство впоследствие значително се изменя и при интерпретацията на символите биват заимствани много от идеите на европейския илюминизъм.

 

Какъв път трябва да следва сегашният масон при овладяване на царственото изкуство?
От един непосредствен анализ на нашите ритуали излиза, че е бил възприет рационалния метод, който приема разума като търсене на познанието. Затова можем да кажем, че принципите, залегнали в основата на масонската ложа са тези на разума, а самият ритуал, подобно на богослужението във всеки храм, ни открива чрез своите символи пътя към истината, свободата, любовта и толерантността. Впрочем, поставянето на пергела върху винкела символизира превъзходството на интелекта, тоест на разума, осмислящ, всичко в материалния свят. А това става чрез постоянен труд над необработения камък, сиреч чрез постоянен стремеж към съвършенство. За да бъде успешен този стремеж масонът трябва неотлъчно да си служи с рационалния опит, за да постигне една от най-значимите си цели -борбата му с предразсъдъците.

Много са въпросите, които възникват у масона при постоянната му работа в работилницата. Те са от чисто материален, от чисто духовен, от етически или морален характер. Масонът иска да усвои значението на символите, да ги направи своя истина. Един прост, пример: когато се заглежда в обредния килим, макар да знае значението на символите, изписани върху него, той инстинктивно иска да ги осмисли по субективен начин, да станат те ключ към стремежа му за съвършенство. Затова масонът неизбежно пита себе си, пита и другите, а който пита значи търси. Всички търсим светлината, търсим пътеводната звезда в нелекия ни път на посветени масони.

За масонската символика може много да се говори и да се приемат становища от различни отправни точки, във зависимост от теоретичната насоченост на всяка Велика ложа и във всеки отделен континент.

Иска ми се преди да завърша този градеж, да се спра на една наглед съвсем ясна символика, тази за масонската престилка. Всеки ще ми отговори, че ние запасваме масонската престилка, която още от времето на оперативното масонство символизира труда на строителя, на каменоделеца. Така е, но нека един от вас ми отговори защо е направена от кожа и какъв символ трябва да търсим в това.

Според масонската традиция да запашеш кожената престилка означава да се сдобиеш с нова кожа.

Кожата на човек представлява границата на тялото, в чиято граница съществува нашето „аз”. Няма „аз”извън тази граница. Тя разкрива белезите ни разпознаваеми с поглед. Този извод намира косвено потвърждение и в анатомическата наука, където пръстовите отпечатъци за идентификация на индивида са кожни образования.

И така, да се покриеш с друга кожа означава да скриеш собствената си, което в края на краищата означава да излезеш извън границата на собствената си индивидуалност. В този смисъл, да запашеш кожената престилка преди започване на работа в божата има същото символично значение като одирането. В тази част от секундата, когато я запасваме на кръста си, ние показваме, че влизаме с ново „аз” в храма.

 

Градеж на брат Божан Христов

Почетен майстор на ложа „Сговор 92“.

Разработено от Creative Design Ltd.