За масонската символика

 

 

В условията на съвременния огромен град ложата предлага на неговия безчислен мравуняк от самотни хора място, където всеки може да преоткрие себе си в добронамерена братска среда. Задълженията, ритуалите и символите помагат на отделния човек да осъзнае себе си ще рече, да се види като разумно и направляващо разума същество, което заедно с другите представлява частица от Светлината.
Масонското учение се описва също с термина „Царствено изкуство”, който в миналото бил използван за охарактеризиране на алхимията. Огромното количество литература на тази тема често пъти плаши неуспелия да вникне в нея читател. Ако човек не е подготвен да вникне отвъд чисто словесния смисъл на казаното, той лесно може да се обърка. Най-малко две са причините да се обърнем с добре намерено любопитство към Царственото изкуство, от което изхождат масонските символи. Първата причина е свързана с поведението на човека през цялата му хилядолетна история. Затова, когато една официална политика или религия е облечена в такава власт, че може да застраши свободата на всеки, който си позволи да я оспори, когато конформизмът е така силен, че който не се подчинява на правилата му, бива заплашван с унищожение, за свободния дух остава само една възможност да общува със себеподобните си – да скрие идеите си зад слой от алегории, да ги погребе под дебел пласт от метафори и символи.
Втората причина е производна от първата и се вмества в историята на идеите: всички метафори на битието, които използваме днес за описание на действителността, са елементи от речниковия и символен фонд на библейските и иносказателни предания.

 

Някои историци на масонството търсят произхода му дори в посвещенските ритуали на древен Египет.
Житейският ход на човека и метаморфозите по време на това му странстване по време на това му странстване, което протича при различни обстоятелства и обрати, тази метаморфоза, това преобразяване има свой символичен израз: човек се преоблича в определен костюм и изпълнява определена роля. Преживелият това приключение извлича от него разнообразни ползи.
Техният характер и параметри зависят единствено от силата на преживяването и степента на възприемчив ос т на отделния човек. При първото странстване често пъти отсъстват необходимите ориентири за безопасното му провеждане. Тази постоянно надвиснала опасност- да направиш крачка назад, вместо напред, дефинира познаваемото и чрез него истината като стойност, към която сме устремени.

 

В този градеж ще се запознаем със символите, които се изпречват по пътя на масоните по време на техните странствания.

Най-общо казано тези символи анализират и осветляват взаимната зависимост между разум, интуиция и мечти. Решим ли да се задълбочим в света на идеите, неизбежно ще се видим изправени пред въпроса, какво свързва съвременните идеи с традиционните и поставени извън времето човешки представи за мирозданието. За да стигнем до отговора на този въпрос, ще трябва да се запознаем и изучим добре символите на масонството, да видим как боравят с тях и свързаните с тях митове. Свободните зидари, как съумяват да съвместят в ложите си противоречивите становища, възникнали на тази основа. Свободното зидарство предлага една форма за общуване, в чиято основа лежи идеята за единение на разнородното, диаметрално противоположна на обединяване на еднаквостта. Разнообразието на мнения доставя огромна радост на свободния зидар, доколкото той разглежда наличието на противоречиви становища като необходима предпоставка за жизнеността на всяка култура. Защото самото масонство е една култура, а всяка култура е пламък. Отговорите стават на свой ред горивен материал за нови въпроси и развитие на идеите.
Разгадаването на символиката на свободното зидарство прави възможно разкриването на действителността. Масонската символика е основана върху идеята за градежа: градиш, съществуваш, работиш върху самия себе си. Масонът анализира символите, за да разбере как функционира светът и в частност човек. В хода на своето странстване масонът се освобождава от профанските си одежди, за да се обгърне с осветени одеяния и изиграе определена роля. Така търсещият постига една истина, която в много случаи е отхвърлена заради твърдо установени или насадени в съзнанието му готови житейски представи.

 

Символите на Свободното зидарство са част от нашата култура. Било на духовно равнище, било на битово, те са съставна част от нашия живот. Всичко в ритуала по приемането на чирака, сиреч допускането до първото ниво на познанието, е символично. Тук се учим да откриваме символичната форма на всичко съществуващо. Всяка дума, изречена от масона по време на това странстване крие своя метафора. Това е важно да се има предвид, защото главната роля на този символизъм е да осигури възможност на членовете на един съюз да се разбират посредством свой таен език.
Символиката къса с предубедеността, с готовите форми. Основна нейна предпоставка е липсата на догматизъм. Ако познанието се сведе до наизустяване на предварително подготвени отговори и опростенчески сравнения по схемата „това означава еди какво си”, то става дума не за истинско познание, а за обличане в усмирителна риза на свободния дух. Разликата между отрова и лекарство е чисто количествена. Изучаването на символиката разкрива нови простори пред търсещия дух само тогава, когато се издирва обединяващото звено между стремежи и идеи, здрав разум и алегории, обобщение и анализ на отделния елемент, без да се дава предпочитание на едното или другото, без да се отхвърля априори едното или другото.
Символичният ход дава възможност да се събудят приспаните от готови дефиниции рефлекси на мисълта, да се отстранят всякакви недоразумения, които в противен случаи дават живот на негативни поведенчески модели. Познанието на символиката ни предпазва от окултните заблуди на езотеризма, не позволява да се смесва набожност с мистицизъм, религиозен догматизъм с вяра.

 

Символиката поставя ударението върху субективното познание. Символичният подход е метод на самонаблюдение, метод на свободно съпоставяне на основата на колективния и индивидуален опит. Символистът приема символичното познание като предпоставка за обективното. Сократ казва: „Познай себе си и ще познаеш света и боговете”. Следвайки тази принцип, символистът изучава общото между стремеж и идея, като отхвърля всяко догматично твърдение, включително и очевидното на пръв поглед.
Обредът, един строго регламентиран акт, и ритуалът, едно предписание за символично изобразяване на определени представи, са понятия, свързани със средствата за комуникация. Тези средства изграждат системи за връзка между членовете на една общност.

 

Що се отнася до разновидността на ритуалите, те са навсякъде твърде сходни и макар да са в състояние да изненадат в една или друга степен попадналият в непозната обстановка масон, последната в никакъв случай не може да се окаже чужда за него. Първите три степени – чирак, калфа и майстор, са неизменни елементи на всички системи. При всички тях чиракът се приема след като извърви трите символични странствалия, в хода на които се изправя лице с лице а четирите елемента: земя, вода, огън и въздух. Калфата вижда в края на странстването си Пламтящата звезда. Във всички системи майсторът преживява отново страданията на убития майстор Хирам. При всички действащи по света системи чираци, калфи и майстори работят в една ложа, която чрез своите две колони Якин и Боаз символизират Соломоновия храм.
Системите се различават най-вече по отношение на високите степени. Френската система познава седем степени, Ректифицираната шотландска – шест, Старите приети зидари на Шотландия – тридесет и три, а обредните системи Мемфис и Нисраим – до деветдесет и девет. Обединяването на отделни ложи започва през 18 век. Тези обединения поставят началото на модерното масонство.

 

Масонските ритуали са организирани в специфични обреди, което създава благоприятна обстановка за словесно общуване. „Да съберем пръснатото”. Тази максима присъства при всички обреди и следва да бъде разбрана в различни направления. Едното е социално: събират се хора, които при други обстоятелства никога не биха се срещнали и не биха имали нищо общо помежду си. Нещата могат да се разгледат и като процес на опознаване на действителността: трупане на знания, прехвърляне на мостове към нови духовни измерения.

 

Всичко това ни дава масонската доктрина, която посредством символиката на своите ритуали и обреди ни позволява не толкова да изучим, а да преживеем истината за нашето предопределение. Изкачвайки се постоянно по въжената стълба, ние се стремим към самоусъвършенстване, към братска любов, толерантност към чуждото мнение и съчувствие към изпадналите в беда. Масоните нямат тайни, нито пък една главна тайна. Ако някой желае да се информира относно нашите обреди и ритуали може да направи това както и когато пожелае – съществува огромна по обем литература в книжарниците и библиотеките. И все пак, ако човек събере по този начин всякаква информация се опита да се представи като свободен зидар, той начаса ще бъде разпознат от истинските масони. То е същото като да се представиш за голям познавач на вината, без да се опитал и глътка от това питие през живота си.

 

Което ни връща към мисълта на Аристотел: „Не е достатъчно да изучаваш, трябва и да преживееш.“

 

Брат Божан Христов

Почетен майстор на ложа „Сговор 92“

Разработено от Creative Design Ltd.