За „бялата маса“ или агапа

 

Общата братска трапеза, наричана от нас Бяла маса, е позната в лексиката на масонството като агапа*, а идеята за нея е привнесена от обичаите на ранното християнство. Тя се явява завършек и едновременно с това естествено продължение на ритуалната работа, което се провежда в по-непосредствена братска атмосфера. Бялата маса е замислена като средство за още по-пълно опознаване и духовно сближаване между братята, за засилване на хармонията в ложата и спояване на братската верига. Общуването на братската трапеза цели и спомага за развитие на братската любов, на чувството за единение и принадлежност към масонското братство, усилва желанието за взаимопомощ, способства за усъвършенстване на личностните качества като разбиране, търпение и толерантност не само в общуването помежду ни, но и в поведението ни в профанския живот.
За да може да изпълнява успешно тези свои функции Бялата маса трябва да се провежда в обстановка на умереност, да се създава, включително и организирано, подходяща атмосфера на духовност без кулинарни излишества, злоупотреба с алкохол  и битовизми, което я отличава от обичайното профанско  угощение.

Произнасянето на традиционните масонски наздравици все още не превръща срещата на трапеза в пълноценна масонска Бяла маса. Без да е необходимо регламентиране в рамките на ритуал, при провеждането на Бяла маса е желателно да се стремим и придържаме в ложата към създаване на по-организиран ред при нейното откриване, примерно в рамките на 10-15 минути след закриване на ритуалната работа в ложата всички братя да са заели местата си при спазване на определен ред. На нея майсторът на ложата дава насока и тон на протичането на братската трапеза, като се отдава предимство на духовното съдържание в обсъжданите теми и разговорите между братята. А братята, изнесли градежи на ритуалната сбирка, е желателно да ги подготвят така, че да заинтересуват силно присъстващите, като подсказват и теми за допълнително свободно обсъждане по време на Бялата маса. Добре би било по отделни теми братя с интереси в съответната област да споделят, включително предварително да подготвят свои виждания и допълнения по разработената в градежа тема. За това способства и въведената повече от три години в ложата ни практика за предварителното изпращане по електронната поща на всички градежи, така че братята да могат внимателно да се запознаят със съдържанието им, да имат време да осмислят градежа на своя брат и евентуално да дадат своя принос към него.
Бялата маса също така е и мястото, където всеки от братята в организирана последователност и ред да може да се представи чрез своя житейски и професионален път, умения и интереси, при желание да сподели и вълнуващи го проблеми със своите братя. Тя е и подходящо място за обсъждане на проблеми, инициативи и дейности извън ритуалната работа, които допълнително да осмислят живота и дейността ни в ордена, да разпространяват благотворното влияние на масонството в профанския живот и гражданското общество.
Всичко това предполага порядък, при който с внимание да се изслушват говорещите, думата да се взима последователно, а прекъсвания, пререкания и други индивидуални изяви на висок глас, непривични и неподходящи за масони, да не се толерират и своевременно да биват преустановявани.
Желателно е Бялата маса да се провежда в обстановка на умереност и по отношение на консумацията. Похвален и силно препоръчителен е примерът на ложите „Светлина“, „Ведър“, със сигурност и други от състава на ОВЛБ, на чиито братски трапези традиционно се поставят само червено вино, хляб, вода, сирене, маслини, зехтин, шарена сол, чубрица и мед, а братята сами подреждат трапезата. Тези продукти имат и своето символично значение, водещо към корените на масонството. ◊

 

* Агапа, мн.ч. агапи (от гр. „агапа‟ – любов) – „вечери на любовта‟. Обичай на древната Църква, при който верните се събирали на обща трапеза, по време на която винаги извършвали тайнството Евхаристия и с това възпроизвеждали Тайната вечеря.
Първи споменава „вечерите на любовта‟ св. ап. Юда (ст. 12), а в следващите 3-4 века за тях често споменават отците и учителите на Църквата. Агапите са живо описани от Тертулиан в 39 глава на „Апологетика‟. Първоначално те имали строго религиозен характер, като най-важен момент било извършването на Евхаристията. Агапите символизирали също социалното равенство на членовете на общината и тяхното единение в Христа. По-заможните давали своя принос за препитанието на бедните, но и бедните давали своя принос или труд. На агапите всички целували ближния по челото, чели послания от други църкви и пишели отговори до тях. С разпространението на християнството и увеличаването на общините обществените различия довели агапите да изменят своя характер. На някои места: те се превърнали в пиршество на богатите, при които псалмите, славославията и духовни песни от древни времена (вж. Еф. 5:19, Кол. 3:16) били заменени от музициране с лира, арфа, флейта и др. инструменти, което напр. св. Климент Александрийски укорявал. Другаде заможните християни постепенно прекратили участието си в агапите, но ги подпомагали, при което те постепенно се превърнали в своего рода благотворителни учреждения. Тъй като нерядко водели до безпорядък поради употребата на вино и нецеломъдреното поведение на някои участници, в по-късно време агапите били изцяло премахнати. Третият Картагенски събори (391 г.) постановил верните да говеят, подготвяйки се за Св. Евхаристия и затова Тя била отделена от агапите. Лаодикийският (340 г.) и Трулският (392 г.) събори забранили извършването на агапите в храма, лишавайки ги с това от църковно-религиозен характер. (Гангрският събор от 380 г. направил неуспешен опит да възвърне първоначалното им значение). В началото на V век агапите започнали постепенно да изчезват. (бел. ред. – от Православен речник).

 

Георги Балански

Майстор на ложа „Сговор 92“

Изследователска ложа Quatuor Coronati

Разработено от Creative Design Ltd.