Заря за ложа „Заря“ 1914 г.

 

Едно от най-големите постижения с изключителен социален принос на българското масонство е създаването и поддържането на Възпитателния институт „Заря”. Институтът си поставя (забележете – актуалната и днес) задача да деполитизира и консолидира българското масонство, да популяризира общомасонските и общоевропейски култури и ценности сред профанското общество и да организира и координира издателско-публицистичната дейност на Великата ложа на България, привличайки за тази цел не само братя масони, но и представители на националния интелектуален елит. Основна заслуга за възникването и просъществуването на института имат братята от емблематичната за българското масонство ложа „Заря”. Ако се разровим в архивите, с учудване ще установим една мащабна за времето си дейност на института.

dimitar-vedars

В изключително тежкия период около приключването на Балканските войни започва нов етап в развитието на българското масонство, когато то се освобождава от политическото влияние и се поставя здрава основа за неговото регулярно развитие.
През октомври 1913 г. се създава триъгълник (братята Дим. Ив. Ведър, член на английската ложа „Afability”, д-р Стоян Джубелиев и д-р Христо Стойчев, от ложа 155 „Tolerance et cordialite & Lumiere et Justice reunie” в Лион), целящ да създаде редовна ложа в София. На 7-и януари 1914г. (Ивановден) триъгълникът прераства в огнище (благодарение на присъединяването на братята Дим. Мустаков, П. Мидилев, Ст. Тодоров, Т. Карайовов и Др. Тръпков от солунската ложа „Etoale Salonique”, д-р Конст. Станишев от ложа „Etoale Kilkiche” в Кукуш и Г. Ангелов от битолската ложа „Terra e Sole”), а седмица по-късно (19-и януари) – във временна ложа „Заря”, за да търси признаване от Великата ложа на Франция чрез лионската ложа № 155 и чрез члена на Съюзния съвет, брат Леон Франкфор. На 2-и март тя е приета за редовна от Великата ложа на Франция под № 463 и на 15-и април ложата е инсталирана тържествено в София.
Българската ложа е една от 15-те чуждестранни в състава на френската масонска централа. Съгласно организационната структура на Великата ложа на Франция от 1910 г. за първомайстор на ложа „Заря” бива избран брат д-р Христо Стойчев – 18-а степен, за секретар – брат Димитър Ведър – 30-а степен, за касиер – брат Георги Ангелов – 3-а степен, за първи и втори надзиратели – генералщабните майори брат Димитър Мустаков и брат Петър Мидилев – 3-а степен, за блюстител – брат Тома Карайовов – 3-а степен.

petar-midilevsdimitar-mishevsДо края на годината ложа „Заря” устройва храм със заем от БНБ и провежда 50 занятия. Приети са 55 нови члена и са образувани огнища в Пловдив, Бургас, Стара Загора, Горна Оряховица и др. В движението са привлечени основно представители на българската интелигенция от Софийския университет и Българската академия на науките, висшето офицерство и представители на деловите среди. През есента на 1914 г. братя от ложа „Заря” разработват първия български масонски таен шифър за арабските цифри и на буквите от кирилската азбука, видоизменян по-късно през годините.
В този период в българското общество, и респективно в българското масонство, се развихря политическият дуализъм. Свободното Зидарство се явява в определена степен предизвикателство на българския национализъм. Едни мислят по-глобално, други се насочват предимно към австро-германска ориентация. Чрез вестник „Мир” Н. Державин се обръща към българите с призив да се заеме позиция за неприсъединяване към Централния съюз, с която България „…да добие своето национално обединение”. Същият призив отправя и част от офицерството в лицето на В. Кутинчев, Р. Димитриев, Н. Фичев, Н. Иванов и други братя. Илия С. Бобчев се присъединява чрез своята статия „Мъченицата Белгия”. „Войната” вече е обявена с отговора на проправителствени привърженици като Кирил Христов и автора на „Психология на българския народ”, Тодор Панов, негласно подкрепени от Е. Пелин, Т. Г. Влайков и Ст. Михайловски. Към тях се присъединяват и немалка група български масони, водени от идеята за „...изправяне на антибългарските неправди на Букурещкия мирен договор от 1913 г. и за освобождение и обединяване на всички български земи”. Апогей на тази „война” е написаният от брат Димитър Мишев т. нар. позив на Ив. Вазов „…да се подири помощта на колективний гений” и „по-добро разбиране между балканските народи; за създаване на национално, а не партийно правителство”, датиран на 5-и януари 1915 г. и подписан с предупреждението, че сме изправени пред „страшни дни” от: Ив. Вазов, Ив. Д. Шишманов, брат Дим. Мишев, П. Ю. Тодоров, брат проф. Ал. Теодоров-Балан, д-р К. Кръстев и много други. В сп. „Свободно мнение” брат д-р Стефан К. Стефанов публикува тревожната статия „Къде са нашите водачи”, а брат Асен Златаров издава брошурата „Те трябва да победят”, където той предсказва, че „…ще победи сплотената сила на коалиралите се народи срещу тевтонско-османския съюз”, и заключава: „…но аз съм дълбоко убеден, че това, което е ценно от общочовешко гледище, не може да не бъде ценно и от държавническо гледище. Всичко друго носи временни успехи”.

mishev-masonsv

В така създадената обстановка българските свободни зидари от ложа „Заря” бързо разбират необходимостта от открито пропагандиране на началата на масонството в българското общество. Те осъзнават, че ситуацията тласка интелигенцията към ценностите на Свободното зидарство. Карнегиевата анкета от 1914 г. показва, че тя (интелигенцията) търси опора в него и възлага надежди, че хуманните идеи ще вземат превес. Като логично следствие на 18-и август 1915 г., изхождайки от една от основните задачи на масонството, а именно – развитието на обществото, е узаконен Възпитателният институт „Заря”, който има за задача да разпространява „нравствените норми на свободното зидарство”, сред редовите български граждани.

В периода 1915–1917 г. българските масони развиват трескава организационна дейност. През февруари 1915 г. брат Димитър Ведър лансира идеята за създаването на легална организация, която да развива свободна дейност сред обществото по подобие на създадените още през XVIII в. възпитателни институти на масоните в Англия. Така на 28-и април 1915 г. е основан Институт „Заря”, който на 18-и август същата година е утвърден от Министерството на народното просвещение съгласно действащия в страната ред. Основната задача на тази организация е била да съдейства за осъществяването на целите на масонството вън от масонските ложи, като например: „способстване изграждането на честни, родолюбиви, благовъзпитани, справедливи и търпеливи български граждани”.
С цел пропагандиране на началата на масонството, в авторитетното списание „Българска сбирка” под редакцията на брат Стефан С. Бобчев през 1915 г. са публикувани от брат Евтим Спространов целите, задачите и смисъла на масонството, а след 2 години той издава и достъпната брошура „Франкмасонството и началата му”. През същата година, в същото издание, бива публикувана Програмна декларация на българските масони, основана на принципите на Андерсеновата конституция и на постиженията на Великата ложа на Франция в превод на Иван Ведър. Публикацията е извадка от наскоро излязлата първа масонска книга в България на брат инж. Никола Шиваров, „Биографии и портрети на българи-франкмасони” и е част от антивоенната кампания.

Създателите на Възпитателния институт „Заря” залагат на нещо много интересно – те залагат на онова българско начало, започнало от Възраждането и преминало през кратката следосвобожденска история, концентрирано в добродетелите на духа и на волята, чрез които българинът е преодолявал трудностите си, както в отоманската, така и в младата българска държава. Водеща ценност в този смисъл е бил стремежът за образоване и натрупване на познание. Създателите на Института много добре са осъзнавали, че Българското възраждане е успяло, защото (за разлика от другите балкански народи) е започнало не с оръжие, а чрез просветителство. Възпитателният институт „Заря” дава издалеко мощен тласък на масонската пропагандна дейност.

Като пример може да се посочи книгоиздателство „Акация”, което се ръководи и финансира от института. Посредством своята библиотека „Натурфилософско четиво” сякаш се отприщва интелектуалната мощ на брат Асен Златаров. Библиотеката просъществува 10 години – от 1923 г. до 1932 г. За този не толкова дълъг период общият брой на отпечатаните в нея научнопопулярни брошури е 55 – от тях от български автори са 17 четива (30%) и от чужди автори – 38 преводни четива (70%). Като автор брат Златаров участва със 7 брошури: № 1, „Слънцето и животът” в 4 издания (1924, 1925, 1929, 1948), № 9, „Световните тайни и делото на Айнщайн” в 5 издания (1923, 1923, 1924, 1930, 1948), № 13, „Из тайните на морето” (1925), № 46 „Гибелни блаженства. Раят и пъкълът на евфористичните отрови” (1929), № 52 „Що е животът, защо е смъртта” (1930), № 54 „Проблема за щастието” (1932) и № 55 „Космическите лъчи и животът” (1932). Особено активно е участието му с предговори и послеслови към преводните публикации на чуждите автори във въпросната библиотека, които по своя вид са научни студии – за един близо 10-годишен период той представя 24-ма автори, техните произведения и научните им позиции по предлаганите от тях теми. През 1923 г. публикува и поемата „Песен за нея”, през 1924 г. – поредното издание на поемата „Цветя за него”.
В урежданата от брат Стилян Кутинчев друга библиотека на издателство „Акация” – „Четиво науката и животът”, като автор проф. Златаров се представя с четири заглавия: „Из науката и живота. Очерци по естествознание, натурфилософия и житейска практика” (1926), „Хормони и витамини” (1928), „Една храна на бъдещето. Соята” (1929) и „Химическата война и гибелта на човечеството” (1929).

Двете библиотеки на издателство „Акация” са официално одобрени с решение на Министерството на народното просвещение от 28-и януари 1926 г….

 

Александър Нишков
Стар Председател на Висшата ритуална комисия на ОВЛБ

Сп. „Зидарски преглед“, книга май 2012 г. 

 

Пълният текст на статията може да прочетете на сайта на ОВЛБ.

Разработено от Creative Design Ltd.