Еньовден и патронният празник на масонството

 

В навечерието сме на Еньовден. Светъл и тачен от незапомнени, предхристиянски, времена, народен празник с множество поверия. Еньовден е свързан със Слънцето – древният символ на животворното съзидание. Свързан е с Лятното слънцестоене (21/22 юни за Северното полукълбо) и се празнува на 24 юни. Денят е най-продължителен, Слънцето грее най-силно и дълго. Според народните вярвания на Еньовден се случват и чудеса. Той е и повратна точка, от която денят започва да намалява, а годината да клони към зимата.

Слънцето и неговото движение по небесната сфера неизбежно имат своето отражение и в масонските ритуали, включително при откриване на ложата. Така например масоните започват своята работа в ложата именно по пладне. Защо не при изгрев слънце, което би било по-логично? Възможна причина може да бъде намерена в древен Египет.

Св. Йоан Кръстител

Св. Йоан Богослов

По пладне Слънцето, върховният за египтяните бог Ра, е в зенита си, а сянката, олицетворяваща чудовището (змията на мрака) Апофис, е най-къса и следователно силата му е най-малка.

В по-късни времена, при зараждане на християнството, разпространен и влиятелен в Римската империя е бил култът към Бога слънце – Sol Invictus (Непобедимото слънце) характерен за водещата религия в империята – митраизма. Така е бил наричан и персийският (индо-ирански) бог Митра, бог на светлината, чието раждане се е чествало на 27 декември (в дните около зимното слънцестоене за Северното полукълбо, 22 декември). Самият император Константин I Велики, преди да бъде покръстен в християнската вяра към края на живота си, е бил посветен в култа на Sol Invictus и като Цезар на империята е бил негов Първосвещеник.

Циклично повтарящите се природни явления и най-вече фазите на Слънцето са били възприемани в древността като божествена проява, свързвана с раждането, умирането и възкръсването за нов живот на редица божества и т.н. Множество най-древни вярвания и мистерии – от Шумер и земите на Двуречието, през религиозните вярвания и мистериите на древните египтяни и гърци, през митраизма, юдаизма и християнството са проникнали и намерили място в ритуалите и символиката на масонството.

Следвайки своята резултатна практика да заимства като преименува, вместо да забранява, древните езически празници, през III в. Църквата обявява датите на лятното и зимно слънцестоене за християнски празници. Съответно 24 юни е посветен на Св. Йоан Кръстител (Предтеча), а 27 декември, на евангелиста Св. Йоан Богослов (рождената дата на Митра).

В календара на православните църковни празници Свети Йоан Кръстител се празнува на нашенския Ивановден, 7 януари (по Григорианския календар). Рождената дата на светеца – 24 юни, също е отбелязана в календара и поради това съвпада с народния празник Еньовден. Така дните, посветени на Св. Йоан Кръстител, стават два.

Създадената през 1717 г. Велика ложа на Лондон, по-късно – Велика ложа на Англия, възприема за свой патрон Св. Йоан Кръстител. Именно на празника на светеца, 24 юни, се е провела известната в историята основополагаща сбирка на четирите ложи, основателки на Великата ложа, в намиращата се
в задния двор на катедралата „Св. Павел” кръчма „Гъската и скарата”. Затова на Еньовден днешните български масони, принадлежащи към англоезичното масонско пространство, празнуват своя патронен празник, посветен на Св. Йоан Кръстител.

Сп. „Свободен зидар“, 1922 г.

Нашите предци допреди Втората световна война обаче, са празнували масонския патронен празник на традиционния за православието Ивановден. Както вече споменахме, на него нашата църква чества именно Св. Йоан Кръстител, а датата е свързана със Зимното слънцестоене. Именно на този ден, 7 януари 1918 г., е извършено тържественото настаняване на Великата ложа на България (макар че е била учредена на 27 ноември 1917 г.).

Ето как преди близо 95 години нашият брат Софрони Ников, пояснява това шестмесечно разминаване в първото чисто масонско списание „Свободен зидар” (1922 г.) В статията си „Символиката на слънцето” той пише: „Нашето почтено братство, което е запазило някои от старите традиции на научно-философската религия на древността, …, спазва същия ред (Б.А. има се предвид годишното движение на Слънцето). То има за свой покровител Св. Ивана, за началото на своята година „зимния” Св. Иван, и пази като празник „летния” Св. Иван. … Християнската религия има два Св. Ивана – зимен, на най-малкият ден през годината и летен, на най-дългият.”

 

И до днес не е напълно заглъхнал спорът кой от известните под името Йоан християнски светии би могъл да бъде действителният патрон на масоните – Св. Йоан Кръстител (Предтеча) или евангелистът Св. Йоан Богослов, един от 12-те апостоли на Исус Христос, комуто се приписва авторството на Евангелие от Йоан, три послания и Апокалипсис (Откровение), включени в Новия завет. Още по-заинтригуващи са приписваните му от някои изследователи близки родствени връзки. В иконографията светецът е изобразяван преобладаващо като млад мъж. За отбелязване е също изискването при открита ложа Книгата на Свещения закон (Библията) да бъде отворена задължително на страницата на пролога на Евангелието на Св. Йоан.

Излиза, че масонството би могло да има два празника, двама патрони, като и двамата са свързани чрез римския бог Янус (двуликият), който е изобразяван с две лица – младежко и състарено. Този римски бог е бил възприеман и като покровител на занаятчийските сдружения през Средновековието (Collegia fabrorum).

Както вече стана дума, двуликият Янус е християнизиран и така под името на двамата светци Йоан става покровител на ложите на оперативните строители през Средните векове. Те са избирали за свой закрилник единия или другия Св. Йоан. Поради това са чествали празника си на 24 юни или на 27 декември.

 

Така двамата Св. Йоан са заели своето място и в масонската символика. Двамата светци биват изобразявани и чрез символ – кръг с точка в центъра и две успоредни прави линии, допирателни към окръжността. Противостоящите точки на допиране на двете успоредни линии до окръжността символизират двете точки на слънцестоене. Сам по себе си символът е много по-древен. В Древен Египет с него са обозначавани Слънцето и Озирис, има и други тълкувания.

Карл Клауди в книгата си „Въведение във франк­масонството. Книга на чирака”, (1931 г.), дава следното пояснение: „За разлика от всички останали гилдии братството на майсторите зидари приема едновременно и двамата светии, което е обяснено в стария ритуал така: „Единият довършва със словата си онова, което другият е започнал със своята отдаденост на Бога, и така начертава втората линия, успоредна на първата.””

За пълнота ще добавя, че има и трети „заподозрян” за подходящ масонски покровител – това е Св. Йоан Милостинник, известен и като Св. Йоан Йерусалимски, чието име се посочва в прочутата реч на рицаря Рамзи за обновяване на масонството. Той казва: „Известно време след това нашият орден се свързва тясно с рицарите на св. Йоан Иерусалимски. Оттогава нашите ложи се наричат ложи на св. Йоан.” В отпечатания през 1741 г. текст обаче, свързвайки многократно масонството с кръстоносните походи и Ордена на рицарите на храма (тамплиерите), Рамзи не визира първите три степени, т. нар. сини ложи или ложи на Св. Йоан, а, най-вероятно, степени на Шотландския обред. Други автори свързват името на Св. Йоан Милостинник с филантропските черти на масонството.

Според мен, същественото не е толкова в името на светеца, а с какво нравствено послание се свързва неговото име, с кои характерни за масонството черти и принципи се свързва неговия живот и дейност. Срещал съм мнения, че масонството митологизира личността на Св. Йоан Кръстител като въплъщение на справедливостта и себеотрицанието, като израз на копнежа по съвършения човек. В нашето „Еньовденско слово на майстора” се изтъква, че той зове човеците към промяна, към самопознание и смирение.

Цитирах статия в списание „Свободен зидар” отпреди близо 100 години. От творческата работилница на днешното българско масонство бих посочил два чудесни градежа на братята от ложа „Свети Йоан”. Отпечатани са в годишника на ОВЛБ (2010 г.), може да бъдат прочетени и на сайта на ОВЛБ.

 

Скъпи братя,

Чрез темата за Еньовден и Св. Йоан, исках, от една страна, да зачета патронния масонски празник и от друга – да илюстрирам какво богато съдържание, дълбок смисъл и символика се съдържат в нашите ритуали, включително и в патронния ни празник. ◊

 

Георги Балански,

Майстор на ложа „Сговор 92”, София.

Изследователска ложа Quatuor Coronati.

 

Бюлетин на ОВЛБ, юни 2017 г.

Разработено от Creative Design Ltd.