Духът на масонството

 

 

„Масонството е много повече от една обществена организация, която оказва братска помощ на своите членове. Това е начин на живот, чиято цел е да носи духовни блага на всички: както масони, така и не масони. Масонството – това е духовно търсене. Правилната функция на съвременното масонство е в това, да изгражда невидимия храм на живота на всеки човек. Ние се учим на истинските житейски ценности и правилните човешки отношения. Изграждаме самоконтрол, честност, чувство на справедливост, милосърдие, високи морални качества, цялостност на личността и братски чувства, като необходима база за духовно израстване. Действително целта на масонството е нарастващо разбиране на духовните ценности. Овладяването а самия живот се постига чрез редица последователни посвещения. Това е една прекрасна практическа работа.“

Фостър Бейли
„Духът на масонството“

 

 

С този си градеж, близо две години след приемането ми в братската верига и откак започнах работа по необработения камък, бих искал да споделя с вас някои мои мисли за това как, вече като калфа, виждам масонството,как разбирам смисъла от нашия общ градеж.
Масонството е своеобразна морална система, завоалирана с алегории и илюстрована чрез символи. Нашата задача е да обработваме непрестанно необработения ръбест камък, изваден от каменоломната, с помощта на работните инструменти на строителя – островърхия чук, 24 цоловата линия, мистрията, либела и пергел. Малко по малко, но неуморно, докато го оформим по начин да приляга точно в зида на нашия храм. Хоросанът, с които спояваме отделните, вече добре обработени камъни, е човешката любов, толерантността и братското чувство, които ни свързват и вдъхновяват.
Масонството е школа за съвместна братска работа. Затова то предполага обуздаване на личните и емоционални подбуди заради благото на общото ни възвишено дело. Прекрачвайки прага на храма и заемайки своето място в него, масонът е длъжен да помни, че той е зидар, един от братята-зидари, участващи в градежа на Храма на човечността. Личните симпатии и антипатии трябва да останат извън Храма. Егоистичните цели и духът на разединението нямат място в него. Неговото строителство е единствената ни неотменна задача, а всичко останало е подчинено на тази цел. Грубият камък трябва да бъде обработен, за да добие правилна форма, а страните му да се изгладят. И всеки един добре обработен камък да прилегне точно и намери своето място в строежа, да добави красота и сила на храма, поставен в неговите темели с мъдростта на ръководещите майстори-зидари.

Масонството е система от символи и алегории, предназначена да предаде:
◊ Откровение за възвишената цел на Великия архитект на Вселената, тъй като с изграждането на храма братята се научават да работят като един, да си помагат, да се напътстват и да се учат. Да се усъвършенстват непрестанно в овладяването на Царственото изкуство, да стават по-добри човеци.
◊ Вдъхновение за личността – посредством масонството всеки брат може да внесе своя принос в цялото, в подкрепа на своите братя масони, в обогатяване на ложата и украсяване на онзи център на Великата ложа на света, в който всеки масон е длъжен да върши своята работа чрез привързаност към масонските принципи, чрез олицетворяване на масонските традиции.
◊ Символично превъплъщаване на човешката еволюция, образно показвайки стъпките, посредством които човек достига до финала на освобождението си от оковите на тъмнината. Прогресът, извършван от кандидата, които за пръв път пристъпва в храма и постепенно усвоява занаята. Масонството олицетворява вечното търсене. Обгърнат от тъма, сляп и беззащитен, търсещият светлина, дарен с доверието на братята, влиза в храма, за да изгради в себе си това,което не намира в профанския си живот.
◊ Работата в работилницата, животът на ложата въплъщават истинската природа на груповата работа и необходимостта от това, хората да работят заедно, както братя в храма. Може да се каже, че в символизма, в значението на инструментите, в подредбата на ложата, в работния килим и в ритуалната работа в храма могат да се проследят онези знаци, които сочат пътя на изток, пътят към светлината и познанието.
◊ Изкачването на стъпалата на храма в процеса на усъвършенстване, предава алегорично картината на движението на човечеството към светлината на познанието. Опасностите, с които се сблъскваме, проблемите, които ни се налага да преодоляваме, символично са присъщи на всички, обгърнати от тъмнина и невежество, които обаче се стремят към светлината.
◊ Обредите, церемониите и посвещенията в масонството може да се приемат като приблизителни олицетворения, символични изображения на главните духовни посвещения, през които трябва да премине всяко човешко същество, преди да постигне своята цел – проявената божествена същност.
Съществува притча от древни времена, когато хората са почитали множество богове. Тя гласи, че някога боговете отнели на човека неговата божествена същност. Тогава се захванали да обсъждат къде да скрият отнетото. Един от тях предложил да я съхранят на друга планета – там човекът не може да я открие. Друг възразил – човекът по природа е предприемчив странник и няма гаранция, че накрая той няма да стигне и дотам. „Хайде – предложил той – да я скрием на морското дъно, в бездната на океана, там тя ще бъде в безопасност.“ Но отново се появило несъгласие, като някой казал, че по природа човекът е велик изследовател и все някога може да успее да проникне в най-дълбоките дълбини, да достигне и най-високите висини. Така продължавала дискусията, докато един по-съобразителен бог не казал: „Да скрием отнетата скъпоценност, божествената същност на човека, вътре в него самия, защото там той никога няма да се сети да я търси.“
Често у мен изниква образа на подготвящия брат, който ми поставя превръзка на очите и ме повежда на някъде. Не виждам накъде, но не изпитвам неувереност. Долавям чукане на врата, говор, пристъпям плахо вътре и през цялото време усещам сигурната опора – ръката, която ме води и направлява. Чувам гласа на майстора на ложата, който пита „Братко Първи надзирател, защо са вързани очите на този човек ?” И отговора, който следва: „За да вникне внимателно в себе си, понеже онова, което търси, може да открие само там.” Все още чувам ясно и думите на майстора: „Опознай себе си“
Всички ние постоянно търсещите и изкачващи стъпалата на храма, не бива да забравяме, че масонството не е книжовно познание, не използва теории, догми и правила, а e начин на мислене и начин на живот, стремеж към самоусъвършенстване, към братска любов, толерантност към чуждото мнение и съчувствие към изпадналите в беда.

 

Градеж на брат Георги Иванов, секретар на ложа „Сговор 92“

Разработено от Creative Design Ltd.