Древните мистерии и франкмасонството

 

Част втора

 

Сред всички народи от древността, при които развитието и културният живот водят до извисяване на религиозното чувство, съществуват две системи на култова дейност – обществена и скрита. Всеки от езическите богове има таен култ, прикрит зад обществения явен култ. До него са били допускани само онези, които са подбрани чрез подготвителни церемонии, наричани посвещаване. Този таен култ всъщност са мистериите.
През древността обществената религия е създадена на основата на суеверния политеизъм. С развитието на всяка нация в културно и интелектуално отношение, свещениците, поетите и философите проявяват стремеж към по-висша мисъл, ценят високо копнежа по задгробния живот и налагат утешителната доктрина за безсмъртието, което не бива да бъде погубено в мрачните форми на съществуване, а трябва да бъде подкрепяно с радост, като компенсация за злините в живота.
Появата и развитието на тези чисти и възвишени представи води до презрение и осъждане на политеизма, но тъй като той е народна религия, всеки опит тя да бъде отхвърлена е неразумен и опасен. Всеки път, когато някоя религия става религия на народа, онзи който се опълчи срещу нея или я осмива, бива преследван от народния фанатизъм и наказван от народната нетърпимост.
Затова новите религиозни идеи сред езическите народи са били прикривани от погледа и мисълта на обикновените хора чрез тайните общества. Неофитите са били допускани в тези тайни общества само след изпитанията на често болезнено посвещаване. В тези общества тайните учения са скрити зад воала на символите, чието истинско значение е едва разбираемо дори за посветените. Тайните общества, в които са преподавани принципите на нова и по-чиста теология, получават названието мистерии.
Всички древни мистерии, макар и различаващи се по наименованието си и в някои подробности в ритуала по посвещаването, си приличат по общата си форма. Тяхната цел и същност са да предадат учението за задгробния живот, който е отплата за земния. Но това не е онзи безцелен, неопределен и неясен живот, а чистото и смислено състояние на безсмъртно съществуване, при което душата е освободена от тленната обвивка на тялото и е въздигната за вечен живот.
Много автори приемат, че мистериите от древността са дали отчетлив отпечатък в легендите и ритуалите на Спекулативното масонство. Мистериите са изцяло театрални в церемониите си; всяка от тях представя в поредица от специфични картини приключенията на някой бог или герой; атаките на враговете срещу него, неговата смърт, слизането му в подземното царство на бог Хадес и неговото последващо възкресение за нов живот като смъртен или неговият апотеоз като бог. Единствената съществена разлика между различните мистерии е, че във всяка от тях има различен, специфичен бог или герой, чиято смърт и възкресение, или апотеоз, са сюжет на драмата. Но във всички мистерии основните моменти в сюжета и религиозния замисъл на свещената драма са практически еднакви.
Тъй като мистериите са тайно общество, чийто членове са подбрани чрез церемония за посвещаване, в резултат от тази форма на организация, възниква и задължението за опазване на тайната. Това задължение е свързано и с жестоки наказания при нарушаването му и определени начини на разпознаване, известни само на онези, на които са поверени.
В мистериите съществува възходящ ред от степени, тъй като неофитът не получава веднага при своето посвещение познанията за най-дълбоките тайни на религиозната система. Всъщност мистериите са разделени на Малки и Големи, а в добавка съществува и предварителна церемония, която е само подготвителна за същинската инициация. Процесът на приемането се осъществява чрез система от три нива, а хората, които изследват аналогиите между древните и съвременните посвещения, са склонни да ги наричат степени.
Първото ниво на степените е наричано лустрация или пречистване с вода. Когато неофитът е трябвало да бъде приет в която и да е от древните мистерии, той е отвеждан в храм, или на друго място, подходящо за церемонията по посвещаването му, и там преминава пречистване на тялото му с вода. Това е подготовката за приемане в Малките мистерии и е символ на онова пречистване на сърцето, което е абсолютно необходимо, за да подготви кандидата за неговото допускане до познанието и свещените напътствия, които ще му бъдат дадени по-късно. Мнозина откриват аналогии между тази подготвителна церемония и приема в първата степен на масонството.
Следващата стъпка в церемониите на Древните мистерии е наричана инициация (посвещаване). Точно това е моментът на мистериите, когато е представяна драматичната алегория или митът, върху които е изградена въпросната мистерия, изпълнявана в присъствието или дори с участието на неофита. Неофитът изиграва предполагаемите събития от живота, страданията и смъртта на бога или на героя, на когото са посветени мистериите или ги вижда изиграни на живо. Церемониите за посвещаване са изпълнявани частично и в Малките мистерии, но всъщност те представляват основната част на Големите мистерии. Ако трябва да се търси връзка с франкмасонството, то Малките мистерии съответстват на степента на

 

Калфата в масонството.
Третата и последна от възходящите стъпки или степени в мистериите е Съвършенството. Тази степен се е наричала още Аутопсия, от гръцката дума, която означава „виждане с очите на някой друг”. Тогава неофитът получава пълното и завършеното познание за великата тайна на мистериите – тайната, за чието запазване е измислена системата на посвещаване и която, по времето на цялото това посвещаване, е символично прикривана от очите на посветения.
Предаването на тази тайна, която всъщност е обяснението на тайното учение, за чието въвеждане са създадени мистериите, е провеждано в най-свещеното и уединено място на храма – залата за посвещаване. Тъй като Аутопсията или Съвършенството съдържа цялата система от познание, то ако трябва да се направи аналог с франкмасонството, тази степен може да се оприличи със степента майстор.

 

Критските мистерии
Едно от най-забележителните свидетелства за наличието на подобно вътрешно единство може да бъде открито на гръцкия остров Крит, където археологът сър Артър Еванс открива много масонски символи и артефакти, напомнящи тези от Древен Египет. Сър Артър Еванс е професор в Оксфорд и първи открива през 1900 година царския дворец Кносос на остров Крит. По всичко личи от откритията, че по време на Първата династия в Египет на остров Крит е процъфтявала високоразвита цивилизация, която е не по-малко забележителна от египетската.

Артър Евънс (на английски: Arthur Evans) е английски археолог и пионер в изучаването на егейските цивилизации от Бронзовата епоха.

Крит бил разделен на три провинции – Кносо, Гулас и Полурени. Царят на Полурени бил същевременно владетел на целия остров, като управляващите на другите две провинции го признавали за техен суверенен, въпреки че те били напълно свободни в упражняването на властта си в своите земи. Тези трима царе били, в съответствие с обичая, също и официални главни първосвещенници, а царските дворци се смятали за основни светилища на съответната област.
Хората в Крит почитали едно двулико божество – събирателен образ на бащата и майката, но били приемани за едно и също андрогинно божество. Въпреки че някои се прекланяли предимно на един от двата аспекта, култът по същество бил монотеистичен. Бащиното божество било наричано Брито, а майчиното – Диктрина. Обикновено в храмовете образите на тези божества не били изобразявани, а вместо това бил почитан техният общ символ, представляващ двуглава бойна секира. Тези символи, изработени от камък и метал, се намирали в храмовете поставени на пиедестали вместо статуи.
Двойната секира, посветена на образите на боговете, била наричана лабрис и от нейното название произлязло по-късно наименованието „лабиринт”. Самите храмове били построени така, че пътят до олтара, където се намирал лабрисът, бил под формата на лабиринт. Първоначалното предназначение на лабиринта в посвещенски смисъл било, че той символизирал пред хората трудността в намиране напътя към бога.
Една особеност на Критските мистерии е, че до тях били допускани и жени.

 

Култът в Крит
Главният култ на Крит изглежда е бил центриран около вече споменатият женски аспект на божеството, което както Изида при египтяните и Деметра при гърците, символизирало съзидателния и закрилящ аспект на Майката природа. С нейното почитание било свързано Свещеното дърво, чиито изображения могат да се видят в много от критските храмове; докато самото женско божество било асоциирано със символите на гълъба, лъва, рибата и змията, съответстващи на нейното владичество върху първоелементите – въздух, огън, вода и земя.
Майката богиня Диктрина олицетворявала продуктивната и творческа сила на природата; споменатата двойна секира, и по-специално, когато е комбинирана със свещения възел, обозначава вечната истина за смъртта и възкресението, която била централна тема на критския култ на мистериите. Свързани с тази външна религиозна форма, изповядвана от мнозинството, в древен Крит съществували вътрешни мистерии на посвещението, достъпни за малцина. Именно в тях могат да бъдат открити някои елементи, подобни или аналогични със Свободното зидарство.
В двореца на цар Минос в Кносос са открити подземни крипти с колонади и тайни подземни камери, които са били предназначени за отслужване на свещени посветителски ритуали. Най-важната от тези зали е тронната зала в двореца на Минос, носеща името си от великолепно украсения с орнаменти трон в центъра. Тронната зала е била седалище на Великия Йерофант, а покрай стените били разположени седалките на братята, които вземали участие в ритуала, както е в масонския храм. Кандидатите за посвещение били предварително подготвяни и подлагани на очистителни процедури в специалното помещение с водния басейн, преди да бъдат допуснати до церемонията.
Храмът имал три колони, разположени срещу трона на Йерофанта. Трите колони са един от основните символи и на масонството. Доказателство, че трите колони в Крит имат свещено значение, може да бъде видяно в тяхното пресъздаване в множество умалени теракотени модели, предназначени за домашните олтари на населението. Самите колони имат самостоятелно религиозно значение, тъй като вписването им в архитектурата не е функционално, а напълно символично. Тройната колонада може да се види на фреските в храма на Кносос и в някои по-късни минойски и микенски светилища.
По своята обща подредба, със своите три колони, трон и олтар, ритуалната зала на двореца в Минос наподобявала съвременния масонски храм – доказателство, че Свободното зидарство заимства тези атрибути от практиката на древните мистерии.
В минойските светилища на пода може да се види също и мозайка на бели и черни квадрати, която присъства и в храма на масонските ложи. Седалището на Йерофанта било поставяно на изток, пейките на братята – покрай стените, като и вече споменатите три колони.
Що се отнася до ритуалните предмети върху олтара, може би най-голям интерес представлява мраморният кръст в центъра му. Този кръст е равнораменен или известен още като гръцки кръст. От двете страни на кръста са били изобразени фигури с престилки (типичен масонски атрибут), чиито пози имат изразен ритуален характер. По принцип престилките не се срещат като част от ежедневното облекло в Крит.

Царският трон в двореца в Кносос.

 

Следователно може да се заключи, че в случая те представляват чисто ритуален атрибут. Това се подкрепя и от факта, че едната престилка е с изображение на бога, а другата с изображение на богинята. Вероятно двете фигурки с престилки са поклонници на кръста и тройната змия, а различните орнаменти върху престилките символизират разликата в ранга или степента на онзи, който я носи.
Всички описани дотук факти, свидетелстват, че преди повече от 4000 години в Критските мистерии са съществували много близки и дори еднакви със съвременните масонски символи, че съответните церемонии са били практикувани както от мъже, така и от жени, посветени чрез ритуали, подобни по своя характер до Свободното зидарство.

 

Използвана литература:
* Чарлз Ледбитър, Свободното масонство и неговите древни мистични ритуали
* Ars Quatuor Coronatorum, Древните мистерии и франкмасонството, 2009
* Чарлз Хекеторн, Тайните общества на всички времена и народи, 1875
* Албърт Маккей, История на франкмасонството, том.1, 1898
* Менли Хол, Тайните учения на всички времена, 1928

 

Градеж на брат Георги Иванов, секретар на ложа „Сговор 92“ 

Разработено от Creative Design Ltd.