Българското масонство в периода 1914 – 1922 г.

 

 

Уважаеми майсторе, скъпи братя,

с този исторически  по своята същност масонски градеж бих искал да ви запозная с някои факти около възникването на т. нар. Трето българско масонство.

Да намеря това,  което е мотивирало за работа на Великия строеж нашите предци и братя масони в периода след Балканската и Междусъюзническата войни. Тогава, през есента на 1913 г., атмосферата е нажежена, партиите се раздират от ежби, а интелигенцията изпада в колапс.  1913 г. представлява водовъртеж, който разрушава и развихря стихии, а масовата покруса ражда нещастия. В такава обстановка на икономическа разруха, тежки последици от двете Балкански войни, бежански приток на прокудени от родните им места българи, се появява третото българско масонство. През октомври 1913 г. трима масони се събират в лекарския кабинет на д-р Христо Стойчев, масон 18-та степен, медик на Българските държавни железници. Вторият е инж. Димитър Ведър, с 30-та степен, член на английската ложа „Приветливост” в Манчестър. Третият е д-р Стоян Джубелиев, потомствен масон. Създават зидарски триъгълник и си поставят за цел да възстановят масонството в България. По политически убеждения и тримата са привърженици на западните сили и могат да бъдат определени като антантофили. Масонският триъгълник се насочва към издирване на седем майстори свободни зидари, които могат да основат работилница. Спомените, които е оставил д-р Христо Стойчев за настаняване на ложа „Заря”, са извор, който дава представа за извършената работа.

През октомври 1913 г. бр. Димитър Ив. Ведър, член на английската ложа:. „Приветливост”, д-р Стоян Джубелиев и пишещия тези редове, членове на Л:. №155 „Толерантност и сърдечност, свобода и правосъдие обединяват” в Лион, от В:.Л:. на Франция, основаха един зидарски Триъгълник , който си постави за задача: да обмисли как може да положи на здрава основа една редовна ложа в София.

След редица обмисляния и след като обясни на избрана група граждани каква институция представлява свободното зидарство, Триъгълникът се спря на решението да се основе една Л:. под послушенството на В:. Л:. на Франция. Благодарение на обстоятелството, че се намериха още 7 души, редовно посветени в разни изтоци и от разни послушенства – братята Димитър Мустаков, Петър Мидилев, Георги Ангелов, д-р Константин Станишев, Стефан Тодоров, Драган Тъпков и Тома Карайовов, исканото от Конституцията на В:.Л:. на Франция число от седем души майстори за основаване на пълна и съвършена ложа се достигна…

Благодарение на твърде братското посредничество на П:.Л:. №155 от Из:.(ток) Лион (Франция), на капитела „Долината на Рона” („La vallee du Rhone”) от Лион, както и на покойния бр:. Леон Франкфор, член на Съюзния съвет на В:.Л:. на Франция, временната ложа бе приета на 2 март 1914 г. за редовна ложа №463, под послушенството на В:.Л:. на Франция и тържественото й настаняване бе извършено на 15 април 1914 г.

Усърдието, с което заработиха братята основатели (50 занятия през 1914 г. и 39 – през 1915 г.), създаде всички условия да се развие и разпространи зидарството в цялата страна (в края на 1915 г. то брои 71 членове) до степен, щото да стане нужда да се създаде специално тяло – Седмоъгълник- един вид Върховен съвет на българското зидарство, комуто бе възложено да създаде, организира и ръководи зидарските ложи и огнища в страната, каквито вече съществуваха в из(тоци) София (ложа), Пловдив, Бургас, Ст. Загора и Г. Оряховица (огнища). Членовете  на седмоъгълника бяха членове на първото сановничество на П:. Л:. „Заря”, които бяха избрани за почтени нейни сановници още през ноември 1914 г.

Мотивът, който движи българските зидари е националната идея, държавните интереси и благото на Отечеството. Това е програмната мисия на масонството в България. Преминало през перипетии, различия и борби, то не изменя на предназначението си. Д-р Стойчев ще бъде критикуван, засенчван, отричан, санкциониран, но той не изменя на братството.

Мнозинството от учредителите са посветени в Солун, Битоля и Кукуш. Не случайно е участието на генералщабни офицери, чиито идеал е съхранение на българската държавност.

При изследване на масонството най-често се разказва за профанската биография на членовете за сметка на посветителската и свободнозидарската им биография. Това е преграда, която не се преодолява лесно, поради липса на извори. Така вътрешния живот и посветителските ритуали на ордена почти не са предмет на осветление.

Димитър Ив. Ведър има 30-та степен. През 1917 г. остава в Ложа „Светлина“. Продължава да работи в железниците, завежда жп депо и вагонната служба. Той е избран през ноември 1917 г. за I-ви Велик надзирател на Великата ложа на България. От протокол на Ложа „Светлина“ № 28 (18.X.1920 г.) става ясно, че първомайсторът – подполковник Теню Проданов приветства с „Добре дошъл“ бр:. Д. Ведър, завърнал се от Англия. В занятието е направил изложение за впечатленията си от неговото пътуване в Европа.  Предава поздрави от бр:. Симеон Радев, когото е посетил в Хага. Донесъл е и свободнозидарска литература. От документите се вижда, че играе роля в международните контакти: „Бр:. Дим. Ведър въведе бр:.(атя)та гости Никол и Вут – членове на Великата ложа на Англия“ (скица № 18, 25.IV.1921 г.)

Първостепенна роля при създаване на ложа „Заря“ играе майор Петър Мидилев, масон III степен. Посветен е в „Солунска звезда“ (Etoile Salonique) в 1909 г. в Солун. Тя е в системата на Великата ложа на Франция.

Майор Стефан Тодоров е член на същата ложа. Той е роден на 10 август 1874 г. в Лозенград, Завършва Военното училище в София и Военната академия в Санкт Петербург, офицер от 1.I.1895 г.

Майор Димитър Мустаков, член също на ложа „Солунска звезда“, е роден на 15.VI.1874 г. в Каварна. Офицер от 1.I.1896 г., полковник от 15.VIII.1917 г., началник-щаб на Сборната дивизия. Началник на жандармерията при управлението на БЗНС. При учредяване на ложа „Светлина“ е избран за неин първомайстор на 27.VI.1917 г.

Д-р Константин Станишев, главен медик на пощите и телеграфа, член на ложа „Кукушка звезда“ (Etoile de Kilkiche), масон III степен, впоследствие става Велик секретар на Великата ложа на България.

Георги Ангелов, учител в семинарията в Битоля, масон III степен, член на ложа “Земя и слънце” (Terra e Sole) в същия град, под италианско попечителство. При учредяване на ложата е избран за касиер. По-късно преминава в „Светлина“. На 13.XII.1918 г. е избран за член във временния съюзен съвет.

В Солун, Битоля, Кукуш и други градове има ложи. Повечето са под френско послушенство. От тях излизат ръководителите на Младотурската революция от 1908 г. Мустафа Кемал Ататюрк е роден в Солун. Ръководните деятели на младотурския Комитет за единство и прогрес членуват в ложите в Солун.

Тома Карайовов, масон III степен, член на ложата в Солун. Роден е в Скопие през 1868 г., починал в София през 1951 г. – адвокат, общественик, журналист. Редактор и издател на вестници, свързани с Македоно-Одринското движение. Изпращан на дипломатическа работа в Берлин, С. Петербург, Рим и Виена. На 27.XI.1917 г. е избран за Велик II-ри надзирател на Великата ложа на България.

Драган Тъпков, учител 18-та степен, член на ложата в Солун.

Първото настоятелство на ложа “Заря“ се представя в следния вид:

Първомайстор – д-р Христо Стойчев

Негов заместник – д-р Стоян Джубелиев

Първи надзирател – майор Д. Мустаков

Втори надзирател – майор Петър Мидилев

Блюстител – Тома Карайовов

Секретар – Димитър Ведър

Касиер – Георги Ангелов

Освен ритуални, се провеждат и просветни занятия. Разглеждат се посветителски и общограждански теми и проблеми. Чрез френската мисъл масоните се домогват до либералните идеали. Ритуалите взети от Великата ложа на Франция, способстват за издигането на българското масонство.

Укрепването на ложа „Заря“ намира израз в създаването на публичен институт. В Англия, Франция, Германия са създадени благотворителни и научни учреждения. Инициатор за създаването на Възпитателния институт е инж. Димитър Ведър, който е запознат с чуждия опит. На 19.II.1915 г. той обосновава целите на института. Обсъждането на идеята отнема време, но усилията дават резултат. Уставът е приет на 28.IV.1915 г.Тази дата се смята за начална на Възпитателния институт „Заря“.

В Управителния съвет са избрани: председател – проф.  Александър Теодоров-Балан, подпредседатели – Мл. Панчев  и Д. Ив. Ведър, секретар – д-р Стоян Джубелиев, касиер – Дончо Атанасов, библиотекар – Евтим Спространов, домакин – Б. Койчев, съветници – Ал. Протогеров, Никола Абаджиев, Д. Мустаков. Създаден е център за публична дейност. Пет месеца след учредяването му България влиза в Първата световна война. Членовете на управата са мобилизирани.

Ложа „Заря“ се причислява като 15-та чуждестранна работилница в системата на Великата ложа на Франция.  Това е факт, който има отношение към идеологията на българското масонство. Великата ложа на Франция се представя от 150 ложи (7 са в Алжир). Ложа „Заря“ става част от тази система. Получава устави, обредници и наредби, издадени във Франция. Всеки брат получава масонската азбука и надписана конституция на Великата ложа на Франция.

През април 1917 г. САЩ влиза във войната на страната на Антантата. Този акт променя коренно ситуацията. Българите започват да разбират, че изборът, който са направили, е погрешен. Малко преди това братствата от Антантата организират през януари 1917 г. международна конференция, а през юни свикват среща, на която поканват и неутрални страни. Световното масонство отбелязва тържествено 200-годишнината от учредяване на Великата ложа в Лондон.

В такава обстановка се разгръща дейност за основаване на Великата ложа на България. Едни уреждат контактите с Швейцария, други превеждат нормативни актове, а трети издирват нови членове. С посредничеството на Едуард Картие ла Тант от Ню Шатъл, Велик Майстор на великата ложа „Алпина“ на Швейцария, българските масони установяват контакт с Великата ложа на Франция. В центъра на тази дейност застава ген. Ал. Протогеров.

Масоните от Л:. „Заря“ се разрояват на две ложи: „Зора“ № 1 и „Светлина“ № 2 с равен брой членове. Ложите избират управителни тела. Това става след като на 9-ти юни 1917 г. Великата ложа на Франция писмено признава свободното зидарство в България. За Първомайстори са избрани съответно П. Мидилев (на „Зора“) и Д. Мустаков (на „Светлина“). В поредица от срещи се обсъждат всички въпроси и на 27.XI.1917 г. е провъзгласено основаването на Великата ложа на България.

Първото общо събрание след утвърждаването на Великата ложа се състои на 18 декември 1917 г. На 7 януари (Ивановден) 1918 г. се провежда тържествено настаняване. Приета е Декларация на Великата ложа на България, с която членовете на управителния съвет на Великата символична ложа на България, довеждат до знанието на всички масонски организации по цялото земно кълбо, че редовните членове на ложа „Заря“, в Изток София, са решили и постановили създаването в пределите на Царство България на независимо масонско сдружение, наречено Велика символична ложа на България със седалище в Изток София.

 

Управителния съвет е следния:

Велик майстор: Александър Протогеров

Велик първи надзирател: д-р Тома Карайовов

Велик блюстител: инж. Илия Пенев

Велик секретар: д-р Ненко Семенов

Велик касиер и попечител: Йордан Ковачев

Велик архивар и проверител: Александър Теодоров-Балан

 

Силна личност, преживял повратни събития, ген. Александър Протогеров е избран за Велик Майстор. Издигането му начело на масонството в България е свидетелство за ролята на военния и македонския фактор в него. Чрез масонството и неговите международни контакти се търси съдействие за решаване на българския национален въпрос. Протогеров е участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903-1904 г.), от 1911 г. е член на ЦК на ВМРО, от 1917 г. оглавява Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. На 23.VI.1914 г. е посветен в ложа „Заря“, на 26 септември е повишен в другар, а на 25.XII. 1914 г. – в майстор .

Александър Теодоров – Балан свидетелства, че полагат усилия да създадат български девиз на ордена. За целта се обръщат към ценностите на еснафските сдружения и гилдии. В тях виждат образец на трудолюбие, чувство за справедливост и солидарност. Така се ражда българската триада на братството, която е белег на творчество. „Бяхме – спомня си Балан – с покойния ген. Протогеров, първи Велик майстор на Великата ложа на България, поставили за кличка на българското свободно зидарство: „Любов, Истина, Труд“ срещу френското „Свобода, равенство, братство“.

Великата ложа на България потвърждава становището на Международния масонски конвент, състоял се през 1875 г. в Лозана, относно идейната насоченост на движението, а именно, че всичко под нейния купол се извършва „В слава на Великия архитект на Вселената“, без клерикални увлечения и при пълна свобода на съвестта и прогласения принцип за търпимост.

Ложа „Зора“ и ложа „Светлина“ укрепват. На 25 май 1919 г. в София е настанена трета ложа „Сговор“. Тя има 7 майстори и 5 ученика. Управителното й тяло се състои от доц. Йордан Ковачев – първомайстор, д-р Христо Стойчев – секретар, инж. Никола Шиваров – благотворител, проф. Никола Абаджиев (музиколог) – I надзирател, Александър Кличиян – II надзирател, д-р Стоян Джубелиев – блюстител и полк. Стефан Тодоров – покровител.

На 6.V.1921 г. в Пловдив е настанена ложа „Слънце“ с Първомайстор д-р Христо Аджаров, завършил медицина в Германия. Съюзния съвет преценява (14.XI.1920 г.), че в Русе са създадени условия за откриване на работилница. Тържественото и настаняване под името „Дунавска звезда“ се извършва на 6.V.1921 г. В началото са 13 братя масони (през 1927 г. стават 18).

Ритуалността в ложите е многообразна. Два пъти през годината Съюзния съвет съобщава срочните думи от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември. Те се разпечатват непосредствено преди занятието. След това листчето се изгаря.

Занятията също са многостепенни. Например в протокол № 17 от 10.V.1920 г. на ложа „Светлина” е отбелязано, че присъстват само майстори и другари , т.е. занятието е от втора степен.

Ето и някои примери:

Протоколи №11, 12, 13 и 14 от март 1921 г., на „Светлина” показват, че има занятие всеки понеделник. Две занятия всеки месец са ритуални, едно е градежно и едно – общо за трите ложи. Отсъстващият дава писмено обяснение и внася лепта в „Корубата на вдовицата”. В протокол от 24.XI.1919 г. четем: „Занятията на П:. Л:. да стават всеки понеделник и (2) за ония бр., които не посещават занятията на П:. Л:. и не се извиняват, да бъдат наказани за едно неизвинено отсъствие с 5 тухли в полза на кутията за благодеяния, за второ – 10 тухли, и за трето – да му се съобщи, че ще бъде отписан. И ако и след това продължава да не дохожда – да бъде отписан. В торбичката за предложения, мнения и препоръки се пускат писмените обяснения за отсъствията. Извиняват се за отсъствията – пише в друг протокол – бр. бр:. Климент (баща) и Димитър (син) Кръстеви и внасят лептата си в Кут:. на вдов:. (17.XI.1919 г.)”.

Въпреки строгия ред и санкциите процентът на отсъстващите е голям. Въпросът се обсъжда на 20.XI.1920 г. в ложа „Светлина”. Пренията се откриват от д-р К. Станишев, който казва, че това е стар порок още от самото начало – при създаване на ложа „Заря” (протокол №25). Една от причините вижда във факта, че не се позволява в Л:. да се дискутират политико-обществени въпроси и да се взимат съответните решения, а се оставят да бъдат проучвани от комисии, когато всеки бр:. би трябвало да има право да се изкаже. В случая не става въпрос за злободневна политика, а за пледоарии по глобални въпроси без пристрастия и без вземане на решения.

Александър Теодоров – Балан в писмо до Ал. Кличиян казва: „Кълнат се и обещават при посвещение, а подир това сякаш си остават пак ония миряни, каквито са били… Нямаме литература върху зидарството. Която имаме, никой не я чете. Нашите градежи рядко са из същността на зидарството… Още не сме навлезли в нашите наредби”. Ясно е, че самия акт на посвещение не променя човека с магическа пръчка.

Първомайсторът на ложа „Светлина” Теню Проданов резюмира пренията в седем точки. От тях точка втора гласи: Да се даде свобода на П:. Л:. щото когато се четат градежи, особено по обществени въпроси, разискванията да бъдат свободни, като се спазва духът на устава; точка четвърта: да стават по-често събрания на бр:.(атята) от всички П:. Л:.(ожи) в Из:.(тока) за лично опознаване и размяна на зидарски мисли. Последната точка гласи: При приемането на нови бр:.(атя) да се приемат само хора с обществени наклонности и да бъдат склонни към обществени дела (Протокол № 27, 11.Х.1920 г.)

Стремят се да повишат качеството, прецизността на анкетите и взискателността при приемането на кандидати. Практиката е стереотипна: Почетният моли бр:.(атята), които са записали кандидати на черната дъска, да им представят молби за приемане, понеже досега никой не му е казал нищо против приемането на някой от записаните (протокол № 26, 15.Х.1934 г.). Селективността идва от опита и мистериите, т.е. от ролята на жреците, избраните, въобще посветените.

Всяко занятие започва с прочитане на протокола от миналото занятие и с проверка на бдящите (присъстващи) и спящите (отсъстващи). Проверката се извършва от секретаря. В протокол № 17 от 17.VI.1919 г. четем: Бр:. секр:.(етар) провери присъстващите  бр:. по списъка и се оказа, че присъстват всички 10 братя. Присъства като гост от П:.(очитаемата) л:.(ожа) „Зора“ бр:. Евтим Спространов. Протоколът от миналото занятие не само се прочита, по предложение на Блюстителя той се и гласува. Така става акт одобрен от братството.

Бр:. секр:. прочете скиците № 13 от занятието на 7.V. и № 15 от 20.V. н.г. (1919 г.), които по заключение на бр:. Блюст:. Се гласуваха и приеха. Същият съобщи, че скица № 16 от занятието на 27 май  е изпратена във В:. Л:. на България, понеже е от занятието, в което П:. Л:. беше обърната в съд от първа инстанция. Работата не започва преди да се изпълни тази част от ритуала.

Занятията са ритуални, градежни, съдебни, траурни, тържествени, също са от първа, втора и трета степен. На 1.XII.1919 г. първомайсторът Теню Проданов поканва д-р Стоян Джубелиев да даде първите познания за символическите знаци и поучения, нужни на новопосветените бр:. ученици. Почтеният Проданов съобщи, че в петък на 12 т.м. (март 1920 г.) ще има занятие във II и III степен за увеличение на надници (протокол № 9 на ложа „Светлина“, 8.III.1920 г.)

Ето пример и за ритуално занятие на Великата ложа от 1.XI.1921 г. То е открито от Предстоятеля Петър Мидилев. Великия секретар д-р Константин Станишев дава отчет за 35-дневата дейност на новоизбрания Съюзен съвет. В онзи момент масоните разполагат с 5 работилници. Броят на посветените нараства. През 1919 г. са приети 26 членове, през 1920 г. – 62, през 1921 г., до ноември – 58. Съюзния съвет не е удовлетворен от успехите. След събора издава плоча № 340 от 6.XI.1921 г., с която предлага ложите да засилят приемането на нови членове. За целта определя надзорници (членове на Съюзния съвет), които да подпомогнат изпълнението на задачата. Стилиян Кутинчев отговаря за „Зора“, Б. Койчев – за „Светлина“, В. Узунов за „Сговор“. За пловдивската и русенска ложи се решава, че всеки от членове на Съюзния съвет при посещението си по какъвто и да е повод там, ще се занимае и с проблемите на ложите.

Важен момент от дейността на Великата ложа е нейната легализация, т.е. утвърждаването и държавната власт. Съюзния съвет изчаква няколко години да се успокоят страстите и тогава представя своите документи. Това са Уставът, Основните начала и Декларацията. На 22 октомври 1921 г. министърът на просветата Стоян Омарчевски съобщава на Великия майстор Петър Мидилев, че с писмо №32739 от 20.Х. е издал заповед № 5225, с която Уставът на свободно-зидарската ложа е утвърден. От този момент масонството в България функционира законно.

За четири месеца от 1.IX. до 31.XII.1921 г. в ложа „Зора“ са изнесени следните градежи: Софроний Ников – „Комасонството в Англия“, впечатления от посещението му на такава ложа в Лондон; проф. Никола Милев – „Обществения и политически живот в чужбина и българската кауза“, информация за пребиваването му в Италия, Швейцария и други страни; Асен Марчинков – „Добруджа под режима на румъните“; проф. Александър Цанков – „Народ и народно управление“ (след убийството на Ал. Греков проф. Цанков е председател на „Народния сговор“); д-р Владимир Руменов – „Туберкулозата и диспансерите“; Евтим Спространов – „Цел и назначаване на корубата на вдовицата“; С. Марков – „Селското стопанство и икономическото състояние на България“ . Седем градежа, от които само един с посветителски характер. Останалите третират обществени проблеми. Ложата се представя повече в ролята на дискусионен клуб, където се дискутират важните за живота проблеми. Проф. Цанков занимава братята с темата за властта.

Професионалния състав (март 1922 г.) дава възможност да се прецени кои прослойки от обществото участват в ложите и кои преобладават в тях. По професии картината е, както следва :

Професори – 7

Учители – 21

Духовници – 3

Общественици и писатели – 11

Журналисти – 8

Дипломати – 7

Правници (съдии и адвокати) – 30

Инженери и архитекти – 14

Лекари и зъболекари – 23

Аптекари и дрогеристи – 7

Директори на банки, акционерни дружества и финансисти – 13

Търговци – 38

Индустриалци – 7

Печатари (собственици) – 5

Рентиери – 2

Чиновници – 77

Офицери – 12

Скулптори, артисти и музиканти – 4

Лесовъди и землемери – 2

Пенсионери, фелдшери, фотографи и строителни предприемачи – по 1

Или всичко: 295 души

Видно е, че общността е средище на високообразовани братя, научна, техническа и военна интелигенция. В ложата няма занаятчии, селяни, работници и дребни собственици. Не се допускат членове на БКП, БЗНС, анархокомунисти и даже БРСДП. Социалисти масони обаче са проф. Асен Златаров, Филип и Христо Симидови, Петър Джидров и Димо Казасов. В прекия смисъл на думата, представители на буржоазията са не толкова хора от средите на едрите замевладелци, капиталисти, индустриалци и предприемачи, колкото банкови директори, шефове на акционерни и кредитни институции. Изглежда, че френският изследовател Даниел Березняк е прав, че във Франция буржоазията може да представлява масонството, но в Източна Европа неговата еманация са образованите хора, т.е. интелигенцията.

Основната обществена проява на Великата ложа на България е защитата на националните интереси на България. В тази насока се разгръща голяма кампания. Великата ложа привлича вниманието на Великите ложи на Франция, Англия и Италия към тежките условия на мирния договор. Българските масони настояват да се приложат основните принципи от програмата на президента на САЩ Удроу Уилсън, а именно самоопределение, суверенитет и толерантност. В писмо, изпратено на 2.X.1919 г. до Великия Изток на Италия, четем: Наложените ни мирни условия в Париж ни причиниха една горчива изненада и мъка… Заявяваме, че мирът, който искат да ни наложат, е насилствен мир, че той по своята жестокост даже надминава варварските и средновековни времена, че такъв мир не може да бъде траен, а напротив, носи в себе си зародишите на нови кървави борби. Тези констатации представлява и едно прозрение. Българските масони не само протестират, но и предсказват избухването на нови по-тежки конфликти.

Националните интереси са в центъра на вниманието. Протестни писма са изпратени до всички ложи, с които България има гаранти за приятелство. Съчувствени отговори са получени от много чуждестранни ложи. Великата ложа на Франция отговаря, че е осведомила своите членове в Обществото на народите и неговия председател проф. Леон Буржоа . Същото е направено за военнопленниците и заплашените да бъдат съдени от чужди съдилища.

Българските правителства оценяват ролята на Великата ложа и я използват за международни внушения и контакти. Резултатите не са големи, но родолюбивата позиция е безспорна. Тази дейност е от голямо значение, защото след Първата световна война се осъществява геноцид срещу българското население в Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия.

Тъй като темата е почти неизчерпаема, мисля да спра дотук с историческите препратки. Бих искал да подчертая някои интересни моменти от изложеното по-горе.

На първо място прави впечатление, че няма значение къде и в коя ложа е приет един брат. По важно е да работи за благото на всички хора, за отстояване на масонските ценности, единението на масоните и най-важното за добруването на България.

От друга страна интересен факт е, че нашите братя масони, работили усърдно на Великия строеж в този исторически отрязък, са проявили творчество, създавайки българска триада на братството, основана на нашите родни традиции.

Някои от проблемите също са общи и имаме нужда, както и тогава, от повече събрания на бр:. от всички П:. Л:. за лично опознаване и размяна на зидарски мисли.

Понеже мъдрия човек трябва с едното око да гледа в миналото, а с другото в настоящето, изложих някои исторически факти, а останалото смирено оставям на вас, братя мои, и ви пожелавам мъдростта да ви води в аналогиите с настоящето!

Вместо финал, бих искал да припомня, че мотивът който движи българските зидари от този период е бил и все още трябва да е националната идея, държавните интереси и благото на отечеството.

В прослава на Великия архитект на Вселената,

Скъпи мои братя, да живее България!

 

 

Градеж на брат П. Х., ложа „Сговор 92“

 

Разработено от Creative Design Ltd.